Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

5.6. Морската битка на подстъпите към Ной Швабенланд.

Според данните, само седмици преди края на войната немците започват една от своите най-големи и рисковани морски операции. Поради липса на достатъчно подводници, те трескаво натоварват на обикновени невъоръжени пасажерски кораби десетки хиляди деца от Хитлерюгенд, учени, инженери, специалисти, лекари, високопоставени есесовци; а също и хиляди концлагеристи-черноработници. Целта на тази отчаяна евакуация с големия керван от кораби е суперсекретната немска база в Ной Швабенланд, в Нова Швабия. Това е голямата немско-Илюминатска тайна колония на Южния полюс, намираща се на юг от Южна Африка (Терз, II. 93). Въпреки огромния риск.

Кригсмарината се решава на безумната операция да прехвърли през Атлантика цял един град от хора, залагайки на карта живота им, и обричайки ги на сигурната гибел в ръцете на дебнещите съюзнически флоти и авиация.

Вероятната причина за това безразсъдство е решението на немските тайни общества конвоят да се охранява от новите стратегически електрически суперподводници от класата електробот, Elektroboot. Те са частно финансирани и построени от немските тайни общества, както и много други секретни подводници с водоизместимост до 5000 тона, без да им се дава пореден номер, и не са влезли в никакви немски флотски регистри. Генераторите на безплатна енергия на капитана от СС Ханс Колер, които директно преобразуват гравитационната енергия на Земята в електричество, захранват тези подводници с неизчерпаема електроенергия. Това им дава практически неограничен радиус на действие в глобален мащаб. Произвеждането на свеж кислород на борда в големи количества чрез електролиза на морската вода снабдява екипажа им с въздух за дишане и позволява те да плуват потопени през цялата продължителност на своята мисия. Въоръжението им се състои от големокалибрените лъчеви оръдия KSK, захранвани директно от Колеровите конвертори (Ратхофер, 91). От въздуха подводниците са подпомогнати в охраната на конвоя вероятно от електро-гравитационните чинии-изтребители на танкове от сериите Haunebu-2, също превъоръжени малко преди края на войната с мазерните оръдия KSK.

Както се очаква, съюзническата авиация забелязва големия конвой скоро след напускането на немските пристанища. Само за броени часове се събира доста представителна армада от техни бойни кораби, които сигнализират на конвоя да спре и да се предаде. Немците се правят, че не ги забелязват, и армадата им спокойно продължава бавния си ход. Съюзниците откриват огън по предните немски кораби, и в този момент съвършено неочаквано между английските кораби и конвоя изплуват огромните туловища на немските стратегически подводници, никога не виждани до тогава от съюзниците. Още с появяването над водата на оръдейните им кули те откриват огън от главните калибри на своите мазерни оръдия. Само след няколко минутни на съсредоточени залпове, по системата „по един изстрел на един кораб“, всичките кораби на съюзниците са потопени от немските подводници и летящи чинии, охраняващи конвоя. Само неколцина членове от техните екипажи оцеляват, скрити между плаващите парчета по повърхността на океана, за да разкажат по-късно за ужасната гибел на цялата своя флотилия и за още по-ужасните лъчи на смъртта, употребени от немците.

 

Моето обяснение на тази битка е следното. Твърде вероятно е някои от по-низшите и „непосветени“ офицери от британското Адмиралтейство да заповядва атаката върху немския цивилен конвой, без да я съгласува със своите висши началници, които като членове на тайните английски общества са естествено в течение на трескавата немска евакуация през Атлантика и строежа на базата им на Южния полюс. Та нали тя е финансирана още от самото начало на започването й през 1939–40 г. от същите глобални тайни общества и от банкерите зад тях, финансирали през последните 200 години и строежа на бойните кораби на същото това английско Адмиралтейство.

Твърде вероятно е и немците да са се допитали този път до своите по-старши английски „братя“ от тайните общества, след като вече заповедта за обграждането на немския цивилен конвой е дадена по погрешка от Лондон, и гибелта му е повече от сигурна. Английските тайни общества явно не са могли да измислят някакъв хитър начин за връщането на своята бойна флотилия обратно с празни ръце, лишавайки настървените й моряци от една сигурна победа. Затова се решават да жертват своите кораби, но да спасят безценния немски товар, прехвърлян към Ной Швабенланд. Освен с хора, корабите са претъпкани с чертежи, проекти, патенти и нови технологии; а също и с инженери, учени и специалисти, които са евакуирани в очакващата ги немска база на Южния полюс. Тя е точно толкова немска, колкото и Илюминатска. Подобно на другата голяма немска тайна база, този път построена не от самите немци, а построена за тях в далечния и непристъпен Канадски Арктик от американците и канадците, и частно финансирана задкулисно от същите английски тайни общества и от шепата банкерски фамилии зад тях (Ландиг, 70).

С края на войната идва и времето за най-голямата технологическа жътва в историята на Илюминати. Идва времето да приберат урожая от целия заложен от тях експеримент с нацистка Германия, и най-вече от нейните невероятни технологии, които немските учени трескаво създават, мъчейки се да спасят родината си. Много малко от тях обаче разбират, че силите, срещу които се бият и измислят своите невероятни оръжия, са същите сили, които задкулисно бяха „платили“ за цялата им нацистка държава. Те бяха финансирали задкулисно и германската тайна наука, и сега законно чакаха да си приберат полагащия им се безплатен урожай от фантастични военни технологии, които те щяха да употребят най-вероятно в следващата световна война — като свои собствени патентовани технологии. Та нали именно за тяхното успешно изстискване след войната тъмните банкерски кръгове финансират и строежа на немските евакуационни бази в Канада и на Южния полюс (Ван Хелсинг, 93; Терз, IV. 96).

 

Колкото и невероятно да звучи този разказ за една от най-смъртоносните морски битки на Втората световна война, който естествено въобще не стига до пресата, камо ли пък да влезе в учебниците по история, съществува книга, написана от командир на немска подводница, която потвърждава поне половината от горе написаното. Капитан Хайнц Шейфър, командир на немската подводна лодка U-977, е един от най-нашумелите автори в следвоенния култов ъндърграунд, изследващ историята на Третия райх. В своята книга „Подводница No977“, „U-boat 977“, която е иззета от Илюминатите и е голяма библиографска рядкост в момента, той описва последния секретен рейс на своята подводница. Тя изплува мистериозно няколко месеца след края на Втората световна война в аржентинското пристанище Мар дел Плата, само с една дузина екипаж на борда, въпреки че отплува в края на април същата година от своята база в Хамбург, само дни преди края на войната, натоварена до отказ с хора и документи. Предполага се, че това е един от многобройните курсове на немски подводници в края на войната до Ной Швабенланд, до тайната Илюминато-германска база там. Интересното за случая е, че в своята книга капитан Шейфър описва и една случка само няколко дена преди своето отплуване от Хамбург, когато министърът на труда на нацистка Германия Роберт Лей го поканва да присъства на демонстрация на лъчево оръдие, потвърждавайки писмено по този начин в своята книга още един път историите за немските „лъчи на смъртта“, споменати по-горе (Шейфър, 59).