Владимир Терзийски
Летящите чинии на Илюминатите (4) (Том 1)

1.2. Потвърждения от различни епохи на осовата симетрия — главната характеристика на извънземните гравитолети.

Общата характеристика на болшинството от наблюдаваните НЛО беше първото мое „откритие“ по пътя на разгадаването на тайната на магическата сила, движеща летящите чинии. Скоро си зададох и следващия въпрос: „След като болшинството от наблюдаваните НЛО имат ротационна симетрия около вертикалната си ос, то тогава може ли да се очаква тази симетрия да има наистина връзка с един реален процес на въртене на нещо в тях около същата тази вертикална ос? На част от корпуса например, или дори на целия корпус? Може би на някой невидим за нас, но издаващ шум детайл, скрит под корпуса на чинията? Или пък на нещо невидимо, но светещо, около самия корпус?“

Нека да хвърлим поглед към литературата за НЛО — към много от статиите в може би най-доброто списание от този род в света — английското „Флаинг сосър ривю джърнал“, „Обзор на летящите чинии“ (Уайтхед, 86). Нека да потърсим там потвърждение и отговор на горния въпрос.

Една преобладаваща категория конструкции се откроява сред случаите на наблюдавани от земята най-различни типове летящи чинии, отразени в многобройни съобщения на очевидци, на които просто няма място да се спра подробно в тази кратка глава. Тази първа категория се отличава със следната забележителност: при нея се наблюдава въртене около вертикалната ос или на целия лещовиден корпус на летящата чиния, или само на неговия най-външен пръстен.

При по-нататъшен анализ се откроява и втора голяма категория от наблюдавани случаи. При нея земните наблюдатели, случили се наблизо, не са забелязвали никакво външно въртене по корпуса. Но затова пък са чували подозрителен и издайнически шум. По думите на самите очевидци, „силен шум, подобен на този, произвеждан от електрически генератор или от електрическа бормашина“. Става дума за шум, който идвал от вътрешността на неротиращия корпус на чинията. Това говори може би за наличието на мощни въртящи се електрически агрегати, монтирани в невъртящия се и непрозрачен за любопитния външен наблюдател корпус на гравитолета. Скрити вътре в корпуса невидими агрегати, които все пак издават достатъчно мощен шум, за да бъдат чути понякога и на километри разстояние. Честотата или интензитета на шума е пряко свързана с мощността на антигравитационното поле, излъчвано от този тип „шумни“ двигатели.

Тази зависимост най-определено показва, че става дума не за някакъв страничен агрегат, а за шума идващ от основния двигател на чинията-гравитолет. Не става дума за включената бордова самобръсначка, извинете ме стригачка, обслужваща готвещите се за среща със земните хубавици щедро окосмени извънземни космонавти-снежни човеци — или „крачещите китеници“ — както гальовно наричат в Космоса братята на Чубака — косматия герой-горилочовек от филма Междузвездни войни на Джордж Лукас.

В третата категория от случаи на наблюдения на НЛО от земни очевидци не се забелязва въртене на корпуса на чинията и не се чува никакъв шум от нейните вътрешности. Но пък нашето желание да разгадаем тайната и на този нов тип двигатели се възнаграждава отново. Защото тук земните наблюдатели са забелязали въртящи се светлини, жироскопиращи обикновено по периферията на летящата чиния, в хоризонтална плоскост, около нейната централна вертикална ос. Може би тези ефекти да са умишлено засилени „до откат“ от извънземните пришълци, стараещи се напразно да впечатлят задрямалите мозъци на земните учени, поради което цялото НЛО изглежда като някаква гигантска светеща панаирджийска въртележка, величествено въртяща се в небето. Тези светлинни явления вероятно са видим страничен ефект, неумишлен или съвсем умишлен, получен от различни видове бързо въртящи се и невидими за човешкото око високочестотни енергийни полета около неподвижния летателен апарат. Тук отново оборотите в минута, интензитета и честотата на мигането на светлините (в случаите когато това се налага от физиката на процеса), са също така пряко свързани с мощността на полето, генерирано от антигравитационния двигател.

Да обобщим: в преобладаващото болшинство от наблюдавани в полет летящи чинии се забелязва въртене на нещо в хоризонталната равнина, около тяхната централна вертикална ос на симетрия: въртене на материалния корпус — на целия, или на части от него. Или въртене на невидими и скрити в неротиращия корпус шумни и най-вероятно въртящи се електрически агрегати. Или въртене на полета и светлини, жироскопиращи в кръг, „на хоро“, по повърхността или около корпуса на гравитолета. Или пък произволни комбинации от тези три основни параметъра.

U046: 30 УФО профили от японска книга.

Японски уфолог-художник пресъздава в най-големи детайли външната геометрия на многобройни наблюдавани извънземни (и може би някои от тях и земно-построени) НЛО. Забележете неизменната ротационна симетрия около вертикалната ос независимо от най-различните форми и геометрии на извънземните гравитолети, говорещи за използването на най-разнородни физически ефекти като източника на генерираната антигравитационна сила.

От съвременните да се прехвърлим сега към древните източници на „въртеливи откровения“. Индийските свещени писмени паметници като „Махабхарата“ разказват за съществуването в древността на летящи огнени колесници, или вимаани, дадени на древните герои от техните извънземни учители-астронавти. В тези епоси можем да прочетем историята за огнената битка във въздуха между двама такива герои. След поредния сблъсък и въздушния таран, победителят успял да изхвърли от колесницата на своя опонент най-важната нейна част, наподобяваща воденичен камък, която именно позволявала на вимааната да лети. Тук отново виждаме, че геометрично тяло с ротационна симетрия около вертикалната ос, какъвто е сплескания като пита воденичен камък, отново е магическия ключ, позволяващ на антигравитационната вимаана на нашия древен пилот-изтребител да се рее в небето.

От древните епоси можем да се прехвърлим към съвременните модерни философски откровения на XX век, като книгата „Урантия“ например. Тя представлява следващото Триединно откровение към жителите на планетата Земя, получено от тази висша вселенска йерархия след „Новия завет“. В многобройните статии, посветени на проблемите на фундаменталната вселенска физика в нашата част на локалната група от дузина галактики, се споменава за способността на жироскопа да не се „подчинява“, да не се поддава на гравитацията — т.е. да се „изолира“ чрез своето въртене от нейното действие. Наблюдателният читател ще забележи, че той обикновено се върти около вертикалната ос спрямо земната повърхност (Урантия, 1).

През 1952 г. немското списание „Дас уфер“, публикува серия статии върху немските летящи чинии, като авторът беше употребил още в самото заглавие тази магическа и толкова забранена от модерната физика дума „летящ жироскоп“. Статиите бяха озаглавени „Летящите чинии — не са ли това немски летящи пумпали?“, „Fliegende Untertasse=Deutscher Flugkreisel?“. На немски думата Kreisel значи не само пумпал, но и жироскоп. На 2.IV.1959 г. друго немско списание — „Хайм унд Велт“, също публикува статия, в която употреби ключовия термин „летящ жироскоп“ още в заглавието: „Flugkreisel, irdisch“. Директният му превод значи „Земни летящи жироскопи“, като контекста на статията е, че около Земята се наблюдават не тайнствени извънземни летящи чинии, а обикновени летящи жироскопи, произведени в Германия още по времето на войната.

В книгата „Урантия“ се споменава и фактът, че антигравитационния потенциал на едно физично тяло е пропорционален на неговата маса и на скоростта му на въртене (Урантия, 2). Както ще видим в следващите глави, наистина какво по-добро обобщение на цялата антигравитационна физика на тайните проекти за чинии-изтребители на Третия райх би могло да се намери в световната литература от това просто резюме?