Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Mandor (2010)
Сканиране
Michiru Kaiou (2009)

Издание:

Пенка Чолчева. 601 изпитани готварски рецепти

Съставител: Ани Чолчева

Издадена от списание „Стил“, София, 1991.

История

  1. — Добавяне

Мармалади

Общи правила

Мармаладът е гъсто сварената месеста част и сока от плодовете със или без прибавка на захар. Той се вари или от един вид плод, като от сливи, грозде, зарзали, дюли, ябълки, праскови и пр., или смесен, който е много по-вкусен — обикновено се смесват круши с ябълки или дюли, малини с ягоди, ягоди с френско грозде, грозде със сливи и т.н.

За мармалад употребяваме узрели меки, дори презрели плодове. Може да са наранени или посмачкани. Наранените и изгнили части се изрязват предварително; също така се изчистват костилките и семките.

Плодовата каша за мармаладите получаваме по два начина:

1) когато изчистените и измити плодове прекарваме през машинка за месо и

2) когато варим цели или нарязани плодове до омекване, след което, като се поохладят, ги прекарваме през гивгир. Мармаладите варим в разлети тави, за да стане по-бързо изпаряването на водата, което гарантира до голяма степен добрия вкус и хубав цвят на мармалада. При варенето бъркаме непрекъснато с дървена лопатка, за да избегнем загарянето. Прибавянето на захар става към края на сгъстяването, защото захарта благоприятствува за загарянето. Захарта можем да заменим със сгъстен гроздов сок. Ширата пресичаме с бяла пръст или калциев карбонат и след като се избистри, варим, докато остане ⅓ от сока. Един килограм захар се заменя с 1 литър от така приготвения гроздов сок. Колкото по-сладък е мармаладът, толкова по-рядък може да бъде и обратно. Захарта гарантира трайност на мармаладите.

Най-важното при варене на мармалада е точното определяне на гъстотата. Това се усвоява най-добре на практика. Най-добре определяме гъстотата, като прекарваме лопатката по дъното на тавата — ако се образува пътека, която се залива бавно, мармаладът е готов или, като се вдигне мармалад с лопатката, да пада тежко на парчета, а не да се точи.

Приготвения мармалад насипваме още горещ в предварително изчистени и затоплени съдове. Съдовете, в които ще го изсипем, могат да бъдат стъклени, глинени, тенекиени и др. — достатъчно е да са добре изчистени и сухи. Мармаладът се оставя да изстине, за да хване корица на повърхността, която да го предпазва от плесенясване. Не е излишно, ако върху нея поставим чисто платнено парче или пергаментова хартия, поръсена със салицил. Завързваме съда с пергаменгттова хартия и оставяме на сухо място.

 

509. Мармалад от череши. Измиваме и изчистваме от дръжките и костилките 5 кг череши, смиламе ги с машина за месо и слагаме в тава да се варят, докато се сгъстят. Прибавяме 1 кг захар и варим при постоянно бъркане с дървена лопатка, докато получим необходимата за траен мармалад гъстота, т.е. като направим с лопатката пътека, последната да се закрие бавно. Малко преди да свалим мармалада от огъня, прибавяме 4–5 листенца ендрише. Наливаме мармалада още горещ в затоплени буркани, държим ги няколко дни открити на слънце да хване корица, след което ги завързваме с пергамент или целофан и прибираме на сухо хладно място.

 

510. Мармалад от вишни. Мармаладът от вишни е много вкусен и ароматен. Приготовлява се, като се минат през машинка за месо добре измити и изчистени от дръжките и костилките вишни. (Можем да варим плода и цял, само освободен от костилки и дръжчици). Получената каша поставяме в широк съд на силен огън, като прибавим за неутрализиране на киселините 1 лъжичка (на 5 кг вишни) сода бикарбонат. Бъркаме кашата непрекъснато, докато се посгъсти, след което прибавяме захарта — 1½ кг захар на 5 кг вишни. Продължаваме бъркането до нужната гъстота, т.е. като направим пътека с лопатката, дъното на съда да се закрие бавно.

 

511. Мармалад от ягоди. На 4 кг добре узрели ягоди прибавяме 1–1½ кг захар. Ягодите се изчистват от венечните листа, измиват се и се слагат да се варят без прибавка на вода, като се бъркат непрестанно. Когато ягодовият сок се изпари наполовина, прибавяме захарта и варенето продължава, докато се получи необходимата гъстота. Най-добре се определя нужната гъстота на мармалада, като се прекара лопатката по дъното на съда, в който го варим; когато се образува пътека, която се залива бавно от плодовата каша, мармаладът е готов. Насипваме го още горещ в добре затоплени буркани. Оставяме 2–3 дни открит на слънце да хване корица, след което го прибираме за зимата.

 

512. Мармалад от ягоди и череши. Вземаме 5 кг ягоди, 5 кг череши и 2½ кг захар. Измиваме и изчистваме от венечните листа ягодите, черешите, измиваме и изчистваме от костилките и дръжчиците. Двата плода без прибавка на вода варим, докато се посгъсти пюрето, прибавяме захарта и сгъстяваме до необходимата гъстота. По същия начин варим и мармалада от ягоди и вишни.

 

513. Мармалад от кайсии. Вземаме 5 кг кайсии и 1½–2 кг захар. Потапяме в кипяща вода кайсиите, като ги слагаме по 15–20 в цедка, след което ги обелваме. Раздвояваме ги, освобождаваме от костилките и смачкваме добре с ръка или смиламе с машинка за месо. Прибавяме захарта и слагаме наново пюрето на огъня, без да прибавяме вода. Бъркаме непрестанно, докато получим нужната гъстота.

 

514. Мармалад от малини. Изчистваме 2 кг малини и ги претриваме през гъсто сито, така че да мине всичкият сок и да останат само семчиците в ситото. Към прецедения сок прибавяме 4 чаени чаши захар и варим на силен огън, като бъркаме непрекъснато. Сгъстяваме, както при всички мармалади. Мармаладът изсипваме още горещ в малки, предварително затоплени буркани или чаши. Оставяме го открит, докато хване корица, след което завързваме с пергаментова хартия и прибираме.

 

515. Мармалад от круши. Вземаме 5 кг добре узрели сладки круши, измиваме ги, отрязваме дръжчиците им, нарязваме ги на четвъртинки, слагаме в голям съд и заливаме с толкова вода, колкото едва да се покрият. Варим ги на умерен огън, докато омекнат, оставяме ги да се поохладят и протриваме през гивгир. На получената плодова каша прибавяме 1½–2 кг захар, едно парче канела или 8–10 карамфилчета и варим мармалада до необходимата гъстота. Насипваме го горещ в затоплени буркани, които държим 2–3 дни открити на слънце, докато мармаладът хване предпазна корица, след което ги завързваме с пергаментова хартия и прибираме за зимата.

 

516. Мармалад от праскови. На 4 кг праскови слагаме 2 кг захар. Избираме добре узрели, макар и дребни праскови, измиваме ги добре и минаваме през машинка за мелене на месо. Смляната каша слагаме в широка тава за сладко, прибавяме захарта и 3 чаени чаши вода и слагаме мармалада да ври на тих огън, като бъркаме непрестанно. Постепенно засилваме огъня и не престеваме да бъркаме мармалада, докато се сгъсти така, че да прави лопатката пътека по средата на тавата. Сваляме го от огъня и изсипваме в съдовете, които оставяме открити 2–3 дни, за да хване корица. След това завързваме с пергаментова хартия и държим на хладно място.

 

517. Мармалад от сливи. Вземаме добре узрели сини сливи, измиваме ги и изваждаме костилките. На 5 кг сливи слагаме 1 кг захар. Слагаме сливите в тава, заливаме ги с вода (едва да ги покрие} и варим до омекване; сваляме ги от огъня и след като се поохладят, ги протриваме през гивгир. Слагаме получената каша наново да се вари, като я бъркаме, да не загори. След около ½ час прибавяме захарта и 1 букетче ендрише, карамфил или канела. Варим мармалада, докато почне да прави трайна пътека до дъното на тавата. Още горещ го наливаме в пръстени или затоплени стъклени буркани, които държим 2–3 дни на слънце, докато мармаладът хване корица, след което завързваме с пергамент и прибираме.

 

518. Мармалад от сливи, круши и ябълки. Вземаме по 3 кг добре узрели сливи, круши и ябълки. Измиваме трите плода, като настъргваме ябълките и крушите на едрото ренде, а сливите разполовяваме и отстраняваме костилките. Слагаме така приготвените плодове в тава, заливаме с 4 чаши вода и ги сваряваме. Сваляме сместа да се поохлади, след което я претриваме през ситен гивгир. Полученото пюре слагаме наново в тавата, варим го, докато се посгъсти, след което прибавяме 7–8 чаени чаши захар и няколко зърна счукан карамфил или букетче листа от ендрише. Варим мармалада, като го бъркаме непрекъснато с дървена лопатка, докато получи необходимата гъстота. Насипваме го още горещ в затоплени буркани. Държим мармалада открит и по възможност на слънце, докато хване предпазна корица, след което завързваме с пергамент и прибираме.

 

519. Мармалад от ябълки. Вземаме 10 кг ябълки (може паднали, набити), 1–1½ кг захар. Ябълките измиваме в изобилно течаща вода, Изчистваме ги внимателно от загнило и наранено, нарязваме ги на филийки, без да ги белим. Поставяме ги в тава, заливаме с вода, колкото да се покрият, и варим на тих огън, докато ябълките съвсем омекнат. След като се поохладят, прекарваме ябълките през гивгир. Получената каша поставяме да се вари, като бъркаме непрекъснато. Когато мармаладът почти се сгъсти, прибавяме 1 кг захар и пак варим, докато при бъркането лопатката оставя пътека. Снемаме от огъня и прибираме в буркани. Държим няколко дни мармалада на слънце, завързваме бурканите с пергаментова хартия и съхраняваме на сухо и хладно място. Ароматизираме мармалада с канела или листа от ендрише, които поставяме, когато почне да се сгъстява.

 

520. Мармалад от грозде. Най-подходящ сорт за този мармалад е добре узрял и едър болгар. При липса на болгар можем да приготвим мармелада от каквото и да било бяло грозде, добре узряло и с по-едри зърна. Измиваме 10 кг грозде, оронваме зърната му и слагаме да се вари в разлята тава с 1 чаша вода. Засилваме огъня, за да възври гроздето и да почнат да изплават на повърхността семчиците. Обираме ги с решетеста лъжица. Това става леко, докато гроздовия сироп е рядък; когато се сгъсти, трябва да внимаваме със семчиците да не изхвърляме и част от сиропа. Почне ли да се сгъстява, прибавяме 4 чаши захар и бъркаме с дървена лопатка да не загори. Когато лопатката започне да прави пътека, поръсваме с 2 чаени лъжички сода бикарбонат, бъркаме, докато изчезне образувалата се на повърхността пяна, и сваляме от огъня. Прибавяме портокалова или лимонова есенция, разбъркваме и насипваме мармалада горещ в затоплени буркани, които държим 2 дни на открито, по възможност на слънце.

 

521. Мармалад от гроздов сок, дюли и ябълки. Измиваме гроздето, оронваме го и слагаме да ври, докато поомекнат зърната, за да се претрие по-лесно; оставяме го да се поохлади, след което го протриваме през гивгир и прецеждаме сока през сито, за да не останат семчици в него. Мерим с буркани и на 10 литра гроздов сок слагаме по 2½ кг дюли и ябълки. Полученият гроздов сок слагаме да ври, докато остане около две трети от него. Щом го сложим на огъня, пускаме торбичка с пресята дървена пепел да ври около половин час, след което я изваждаме. Видим ли, че е изврял около ⅓ от сока, прибавяме ябълките и дюлите, които предварително сме обелили и смлели през машината за месо или настъргали на едрото ренде. Получената каша варим на умерен огън, като бъркаме непрекъснато с дървена лопатка. Сгъстяваме мармалада, докато лопатката почне да прави пътека по дъното на тавата, която бавно се залива. Насипваме мармалада горещ в буркани и ги държим открити — да хване корица.

 

522. Мармалад от дюли. На 5 кг добре узрели дюли вземаме 2 кг захар. Измиваме дюлите, нарязваме ги на резенчета, без да ги белим и да отстраняваме семенната част, слагаме ги в тава и заливаме с вода, която да ги покрива. Варим ги, докато плодът омекне добре. Протриваме през гивгир и получената каша варим, като бъркаме непрекъснато. Като почне да се сгъстява, прибавяме захарта и продължаваме да варим, докато лопатката започне да прави трайна пътека по дъното на съда. Още топъл изсипваме мармалада в добре изсушени и затоплени буркани.

 

523. Мармалад от шипки. Вземаме напълно узрели шипки, изсипваме ги на купчинки и държим така 5–6 дни да поомекнат. Изчистваме ги след това от венечните листа и дръжчиците, измиваме, заливаме с вода, колкото да се покрият, и слагаме да се варят. Варим ги до пълно омекване и сваляме от огъня да се поохладят. Претриваме ги най-напред през гивгир, за да отстраним семчиците и люспиците. За да се претрие добре месестата част, наливаме от време на време по малко хладка вода. Получената каша прекарваме през много гъсто сито, за да отстраним косъмците. Претриването става с ръка или най-добре с гъста четчица. Така получената фина каша слагаме да се вари на силен огън в широка тава, като бъркаме непрестанно. Шипковият мармалад загаря много лесно, ето защо трябва да плъзгаме лопатката навсякъде по тавата. Дори и малкото загаряне променя вкуса на мармалада. Когато се посгъсти, прибавяме захарта, като пресмятаме на 3 кг шипки 1 кг захар. Сгъстяваме, докато лопатката започне да прави чиста и трайна пътека по тавата. Насипваме го горещ в буркани, които държим 2–3 дни открити на слънце, след което завързваме с пергаментова хартия и прибираме на сухо и хладно място.

 

524. Мармалад от тикви. Вземаме 3 кг тикви, 7 чаши вода, едно парче канела, 4 карамфилчета, 8–9 супени лъжици оцет, 1½ кг захар. Тиквата очистваме от кората и меката вътрешност, нарязваме я на малки парченца, които варим във вода заедно с канелата и карамфилчетата. Като омекне напълно, прекарваме през сито или машинка за месо. Прибавяме захарта и варим като всички други мармалади. Накрая прибавяме оцета, с който варим още 10–15 минути.

 

525. Мармалад от портокали. Настъргваме на едрото ренде 1½ кг портокали и 2 лимона, слагаме ги в дълбока емайлирана тенджера, заливаме ги с 4 л вода и оставяме да преседят така едно денонощие. Слагаме ги след това на силен огън да възврят силно (без захар) и сваляме. На следния ден наново възваряваме мармалада и сваляме. На третия път прибавяме 4 кг захар и варим, докато мармаладът се сгъсти толкова, че лопатката да прави пътека по дъното на съда. Този мармалад е извънредно хубав, траен и е отлична плънка и украса за торти и тестени сладкиши.