Джон Гришам
Партньори (8)

8

Да се каже, че пресата бе посветила огромно внимание на Патрик, би било недостатъчно. На първа страница на сутрешния местен ежедневник нямаше нищо друго, освен материалите за него.

ЛАНИГАН, ВЪЗКРЪСНАЛ ОТ МЪРТВИТЕ

крещеше заглавието, изписано с огромни букви. Четири статии, които продължаваха на вътрешните страници, както и шест снимки. Вестниците в родния му град Ню Орлиънс, както и в Джаксън и Мобайл, се разграбиха — и там беше на първа страница. В Мемфис, Бърмингам, Батън Руж и Атланта се появиха снимки на някогашния Патрик, както и кратки статии, също на първа страница.

Цяла сутрин две снимачни коли дебнеха пред къщата на майка му в Гретна — предградие на Ню Орлиънс. Тя нямаше какво да каже. Вардеха я две енергични съседки, които една подир друга заставаха на входната врата и измерваха с кръвнишки поглед нахалните лешояди.

И пред къщата на Труди в Пойнт Клиър се бяха струпали репортери, но Ланс, седнал на сянка под едно дърво с ловна пушка в ръце, им вдъхваше респект. Беше с тясна черна фланелка, черни ботуши и черни панталони и силно напомняше на скъпоплатен наемник. Крещяха банални въпроси. Той само се мръщеше. Труди се криеше вътре с Ашли Никол, шестгодишната си дъщеря, която днес не бе пуснала на училище.

Репортери обсаждаха и офиса на фирмата в центъра, чакайки на тротоара. Пътят им към входа препречваха двама едри охранители, повикани набързо, за да се справят със задачата.

Журналисти имаше и пред канцеларията на шерифа, и пред кабинета на Кътър — навсякъде, където биха могли да надушат нещо ново. Някой пусна мълвата и те се втурнаха към съда точно навреме, за да видят как Витрано, облечен в най-хубавия си сив костюм, подава на деловодителката документ, с който, както той обясни, фирмата му завежда дело срещу Патрик Ланиган. Фирмата чисто и просто си искаше парите, а Витрано нямаше нищо против да обсъжда проблема с медиите, докато имаше кой да го слуша.

Общо взето, тази сутрин бе съсредоточена около съда. Адвокатът на Труди хвърли бомба с новината, че в десет преди обяд ще отиде в канцеларията на съда в Мобайл и ще внесе заявление за развод. Изпълни тази задача възхитително. Макар и да бе връчвал стотици подобни документи, сега за първи път го правеше пред телевизионна камера. След известни увещания неохотно се съгласи да даде интервю. Основанието за искания развод бил фактът, че съпругът е изоставил клиентката му, но наред с това заявлението му приписваше всевъзможни злокобни грехове. Пред канцеларията позира, за да могат фоторепортерите да направят няколко снимки.

Мълвата за съдебния иск на „Нордърн Кейс Мючуъл“ срещу Труди Ланиган за два и половина милиона долара се разпространи бързо. Втурнаха се към съда за повече подробности. Свързаха се с адвокатите. Подхвърлена дума тук, изтичане на информация там, и скоро десетина репортери знаеха, че Труди няма право да подпише чек в бакалницата без разрешение на съда.

„Монарх-Сиера“, другата застрахователна компания, искаше да си получи обратно четирите милиона плюс лихвите и съдебните разноски, разбира се. Адвокатите й в Билокси набързо заведоха дело срещу фирмата на Патрик за това, че е изискала парите, и срещу самия него за това, че е измамил всички. И, както вече ставаше обичайно, медиите надушиха новината и се сдобиха с копие от иска минути след подаването му.

За никого не бе изненада, че Бени Арисия си иска деветдесетте милиона от Патрик. Новият му адвокат, словоохотлив и енергичен, имаше различен подход към медиите. Свика пресконференция за десет часа сутринта в просторната си съвещателна зала, където разясни и най-незначителните аспекти на иска си, преди да го внесе. След това покани новите си приятели от медиите да го придружат до канцеларията на съда. През целия път, пеша по тротоара, не престана да говори.

Залавянето на Патрик Ланиган създаде повече работа на юристите по Крайбрежието от всяко друго събитие в най-новата история на този край.

Седемнайсетте членове на разширения състав съдебни заседатели тихо се качиха на втория етаж на кипящата от трескава дейност съдебна палата и влязоха в една необозначена стая. Лично областният прокурор Т. Л. Париш им се бе обадил спешно посред нощ. Бяха наясно защо ги вика. Получиха кафе и заеха определените им места около дългата маса. Бяха възбудени, дори радостни от факта, че са в центъра на бурята.

Париш ги поздрави, извини им се за непредвиденото повикване, след това представи шериф Суийни, главния му следовател Тед Гримшоу и специален агент Джошуа Кътър.

— Струва ми се, че се налага да се занимаем с убийство — отбеляза той и разгъна сутрешния вестник. — Сигурен съм, че повечето от вас са прочели това.

Всички кимнаха.

Париш закрачи покрай стената с бележник в ръка и започна да изрежда подробностите — общи данни за Патрик, фирмата му, представлявала интересите на Бени Арисия, смъртта на Патрик, оказала се фалшива, разбира се, погребението му, повечето от нещата, които бяха прочели във вестника, който Париш бе хвърлил на масата.

След това раздаде снимки на изгорелия шевролет от мястото на катастрофата, снимки на същото място по-късно, без колата, снимки на изгорелите храсталаци, бурени и ствола на едно дърво. След това, съвсем драматично и след като ги предупреди, Париш показа снимката на човешките останки, намерени в шевролета.

— Разбира се, тогава помислихме, че това е Патрик Ланиган — каза той с усмивка. — Сега знаем, че сме се излъгали.

Нищо в почернялата безформена маса не подсказваше, че това е човешки труп. Не се виждаха ясно очертани части от тяло, ако не се брои стърчащата бяла кост, която Париш мрачно определи като тазова.

— Човешки таз — добави той за всеки случай, да не би съдебните заседатели да си помислят, че Патрик е убил глиган или някакво друго животно.

Понесоха снимката добре, предимно защото на нея почти нямаше какво да се види — никаква кръв, никакви зловещи рани или откъснати крайници. Нищо, от което да ти прилошее. Той или тя, или каквото беше, бе открито на предната седалка, от която бяха останали само металните части.

— Разбира се, горял е бензин — обясни Париш. — Знаем, че Патрик е напълнил резервоара на бензиностанцията на осем мили по-нагоре по пътя, така че са експлодирали някъде към шейсет литра. Експертизата обаче показа, че се е развила необичайно висока температура.

— В колата бяха ли открити останки от тенекии за бензин? — попита един от заседателите.

— Не. При подобни актове обикновено се използват пластмасови туби. Изглежда, те са любимо средство на подпалвачите. От тях не остава никаква следа. Натъкваме се на това непрекъснато, макар и не толкова често при опожаряване на коли.

— Нормално ли е трупът да изгори чак до такава степен? — попита друг.

Париш отговори веднага:

— Не. Честно казано, за първи път виждам толкова силно обгорен труп. Бихме опитали да го изследваме допълнително, но, както знаете, той беше кремиран.

— Някаква идея кой е това всъщност? — попита Рони Бъркс, докер.

— Имаме предвид един човек, но това е само предположение.

Последваха други въпроси, за най-различни неща, но нищо съществено — задаваха ги с надеждата да научат факти, до които пресата по някаква случайност не е успяла да се добере. Гласуваха единодушно, че има основания Патрик Ланиган да бъде обвинен в предумишлено убийство с цел облагодетелстване — престъпление, извършено, за да се извърши друго престъпление, а именно кражба. Наказуемо със смърт чрез отровна инжекция в щатския затвор Парчман.

За по-малко от двайсет и четири часа Патрик се оказа обвиняем по дело за убийство, ответник по иск за развод, по иск за деветдесет милиона долара от страна на Арисия плюс наказателно обезщетение, по иск за трийсет милиона долара от страна на бившите му колеги от фирмата плюс наказателно обезщетение и по иск за четири милиона от страна на застрахователна компания „Монарх-Сиера“. Плюс още десет милиона като наказателни щети.

Той наблюдаваше всичко това благодарение на Си Ен Ен.

Прокурорите Т. Л. Париш и Морис Маст още веднъж застанаха мрачно пред камерите, за да обявят съвместно — макар Федералният съд да нямаше нищо общо с тази мярка, — че народът на окръг Харисън, чрез разширен състав съдебни заседатели, е реагирал бързо и е отправил към Патрик Ланиган обвинение в убийство. След това двамата отклониха въпросите, на които не можеха да отговорят, избегнаха тези, на които можеха да отговорят, и намекнаха, че ще последват нови обвинения.

Когато камерите се оттеглиха, прокурорите се срещнаха при закрити врати с негова светлост Карл Хъски — един от тримата съдии в окръг Харисън и близък приятел на Патрик преди погребението. Предполагаше се, че делата се разпределят на случаен принцип, но Хъски, както и другите съдии, се имаше със служителя в канцеларията, така че да получи или да не получи дадено дело. Хъски — поне засега — искаше да поеме делото на Патрик.

Докато ядеше сандвич сам в кухнята, Ланс мерна някаква сянка край басейна. Грабна ловната пушка, изхвръкна от къщата, заобиколи храсталаците пред верандата и съзря закръглен фотограф с три големи фотоапарата на шията, приклекнал край съблекалнята. Ланс приближи малката постройка крадешком, с готова за стрелба пушка, и застана на метър зад натрапника. Доближи оръжието към главата му, насочи цевта нагоре и натисна спусъка.

Фотографът залитна напред, падна по очи с див крясък и заразмахва безпомощно ръце над фотоапаратите си. Ланс го срита между краката, после още веднъж, след като онзи се обърна и го видя.

Ланс дръпна трите фотоапарата и ги хвърли в басейна. Застанала на верандата, Труди гледаше ужасено. Ланс й извика да се обади в полицията.