Александър Блок
Небето пак пламти…

Небето пак пламти. Полъхва утрен хлад.

В леса край мен трептят, тълпят се дървесата

Но все по-ясно чувам в тишината

шума на някакъв далечен град.

 

Аз виждам къщи с тежък, древен вид,

зъбци и бойници, напомнящи свирепост,

и тъмни паркове с огради от гранит,

и горди кули на старинна крепост.

 

От бездната на тъмни векове

жадувам пак да възкреся в сърцето

погребания шум на градове

и вечния възврат на битието.

 

1900