Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Росен Босев. Портрети на небесни тела
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №81
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Христо Стефанов
Редактор: Панко Анчев
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Българска, II издание
Дадена за набор на 25.IX.1986 г. Подписана за печат на 3.I.1987 г.
Излязла от печат месец януари 1987 г. Формат 70×100×32 Изд. №2021
Тираж 40108 Печ. коли 12,50 Изд. коли 8,09 УИК 7,86 Цена 1 лв.
Страници: 200. ЕКП 95362 5605–33–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
Б — 1
© Христо Стефанов, предговор, 1987
© Росен Босев, 1979
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
с/о Jusautor, Sofia
История
- — Добавяне
11
— Прекъсна връзката — каза Людмил, — много сме високо.
— Наистина ли цепелинът не се подчинява?
— Още от десетата минута.
— Хаотично ли се движим?
— Не. Цепелинът има своя цел.
Земята под тях приличаше на теме на изключително глупав човек.
— Как ще се върнем?
— Като се качим достатъчно високо, външната температура ще свие хелия и ще се спуснем.
Владай погледна термометъра.
— Това би трябвало да стане много отдавна — тихо каза той, — а продължаваме да се издигаме.
Рееха се в черно-синьо небе, а изгревът далеч под тях лъхаше на естрадна песен.
— Ето го! — извика Галя. — Ето го! Той ни чака.
Право към тях, позастарял, позагрубял, но сърдечен, плуваше из рехавата йоносфера онзи нявгашен техен дирижабъл…