Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Маккензи (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Surrender, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 89 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Предателката

ИК „Ирис“, 2000

Редактор: Правда Панова

Коректор: Румяна Маринова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Иванела П.)

3

Малка лодка ги отведе от остров Беламар до дълбоките води на залива. На Риса й се стори, че дъното съвсем се изгуби от поглед. Дори и да не избяга, можеше да причини такива главоболия на Джером Макензи, та чак свят да му се завие.

Обърна се и го погледна — той гребеше, но също я гледаше. Усмихвайки се мрачно, стъпи по средата на нейната седалка и затисна полите й така, че да не може да мръдне.

— Ще спрем тук някъде. Нужно ни е време — каза той твърдо.

— Къде е Фин? — попита Риса.

— Скоро ще ти съобщя.

— Заклеваш ли се, че е жив и здрав?

Той учудено повдигна вежди, спря да гребе и се облегна на рамото й.

— Дадох ти дума, мис Магий, Фин е добре. Ти си тази, на която не може да се вярва. Ето че пристигнахме. Ето и „Лейди Варина“. Едно време се казваше „Милосърдие“, но му смениха името.

С пукването на зората на хоризонта се появи кораб, който отначало й се стори призрачен. Сякаш изпълзя от утринната мъгла на фона на розовите краски на изгряващото слънце. Носеше името на съпругата на президента на Конфедерацията, Дейвис. Плаваше с грацията на лебед. Макар и малък, той бе издължен и елегантен. Когато се приближиха, Риса видя, че покрай десния борд бяха поставени три топа и предположи, че и отляво има толкова.

Опита се да се утеши с мисълта, че и най-скромните военни кораби на Съюза можеха спокойно да се справят с тази бунтовническа шхуна, но беше отраснала сред военни и не можа да не оцени високата й скорост.

Когато стигнаха кораба, отгоре им спуснаха стълба. Риса се изправи и лодката се заклати заплашително под краката й. Обзе я моментна паника, която я накара да се замисли дали да не скочи във водата, вместо да отпътува с този капитан и неговия екипаж.

Но Джером стоеше точно зад нея, уравновесявайки лодката с тежестта си. Взе ръцете й и ги постави върху въжената стълба. Не й остана друго, освен да се покатери. Сламенорусият младеж, който я охраняваше в Беламар, я поздрави пръв и й помогна да се качи. Тя бързо прецени с поглед екипажа. Видя около петнайсетина моряци, но предположи, че има и още, вероятно заети с подготовката за отплаване. Мъжете, които я наобиколиха, не носеха униформи, някои бяха полуголи. Повечето бяха млади, но тук-там се забелязваха и посивели бради. Оглеждаха я мълчаливо в очакване на Джером.

Той се качи на борда и с пъргавината на котка застана до нея.

— Господа, за известно време ще си имаме гостенка тук, на кораба. Въпреки че тя не подкрепя нашето дело, ние ще й докажем, че южняшкото гостоприемство не е само мит. Накратко, на всяка цена трябва да я накараме да остане с нас — тя и без това обожава морето. Благодаря за вниманието. Хамлин, отплаваме!

Един висок слаб моряк поздрави Риса с усмивка. Отдаде й чест и хукна да си върши работата. Някой сложи ръка на рамото й.

— Ела, ще ти покажа каютата.

Колкото и да не й се искаше, Риса не можа да не се възхити на кораба. Моряците енергично сновяха по палубата, готвейки се за отплаване.

Джером я поведе надолу по малка стълба. Когато отвори вратата, Риса се озова в капитанската каюта. За миг застина на място, премигвайки, докато свикне със слабата светлина. Върху масивно дървено бюро светеше красива нощна лампа. Отляво, до стената, Риса видя широко легло. Рамките му бяха облицовани с дърво, а нагоре по стената — дълги полици с книги и няколко стъклени гарафи. Интересно защо вляво имаше малка вратичка, а точно пред нея — огромно кожено кресло. На отсрещната стена се виждаха още лавици, гардероб и нещо, което й заприлича на килер. Каютата беше обзаведена с превъзходен вкус. Мебелите и ламперията бяха целите в изкусна резба. Сякаш това беше каютата на капитан на богат търговски кораб, а не на военна шхуна.

— Е, какво ще кажеш? — попита Джером.

Тя извърна лице към него. В държанието му се усещаше арогантност, но тя му отиваше. Носеше тесни панталони, ботуши, отворена на шията бяла риза и дълъг редингот. Отдалеч си личеше, че той управлява кораба, а най-вероятно и съдбата си.

То се знае, Риса нямаше намерение да му прави комплименти.

— Сигурен ли си, че тези дрипльовци са от флотата на Конфедерацията?

Той се изсмя тихо, но от дрезгавия му глас косъмчетата по кожата й настръхнаха.

— Мис Магий, в Конфедерацията се оправяме, както можем. Не забравяй, че Съюзът се готви сто години за тази война. Ние нямахме правителство, армия, пари, флота. Да не говорим за униформи.

Риса бе поразена от откровения му отговор, но искаше да го подразни.

— Ако това е новият ми затвор, можеш спокойно да ме оставиш и да си гледаш кораба. Доколкото виждам, единственият начин, да се избяга оттук, е през вратата.

— Да, това е новият ти затвор — Джером не каза нищо повече, но от сините му очи струеше тиха ярост. Обърна се и излезе. Чак сега тя осъзна, че не й се искаше той да си тръгва толкова скоро. Не знаеше защо — може би се страхуваше, но никога не би си признала — все пак бе дъщеря на генерал.

Внезапно корабът се залюля и инерцията запрати Риса в дъното на каютата. Покатери се на леглото и се настани удобно. През последните няколко месеца беше прекарала дълго време на кораб на път от Вашингтон до Сейнт Огъстин. При все това се надяваше да не хване морска болест — щеше да е прекалено след всичко, което й се случи.

Корабът набра скорост и се понесе напред. Риса затвори очи, опитвайки се да свикне с люшкането. Най-после привикна, дори й стана приятно. Постоя малко със затворени очи и задряма.

След известно време се събуди от плясъка на вълните, които й действаха успокояващо и приспивно. Но веднага си спомни, че е пленница на въстанически военен кораб.

Изправи се в леглото. Едва сега усети люлеенето, зави й се свят, но след миг свикна и се изправи внимателно на крака.

Колко ли беше часът? През плътните завеси прозираше светлина и Риса предположи, че е спала няколко часа. Огледа стаята. Погледът и се спря на дървеното бюро. Замисли се каква ли кореспонденция може да се крие в него. „Сега може и да съм затворничка, но това няма да трае дълго. Само да избягам…“, помисли си тя.

Тръгна към огромното капитанско кресло зад масивното дъбово писалище. Седна и отвори най-горното чекмедже с надежда да намери някакви писма. Сигурно щяха да съдържат ценна информация! С вик на задоволство тя започна да се рови из купчинките.

За голяма нейна изненада всичките май бяха лични. Първото беше от сестрата на Иън — Тиа, която пишеше, че иска да помогне и че ще замести Джулиън в импровизираната болница на Сейнт Джоунс. Второто писмо беше от сестрата на Джером — Сидни, която живееше в Чарлстън. Третото пък бе от брат му Брент, който наскоро бил повикан в Ричмънд, за да асистира в сложна хирургическа операция.

Докато разглеждаше писмата, Риса осъзна, че всъщност търси военни планове, а четенето на лична поща беше признак на лошо възпитание. Все пак продължи да чете писмото на Брент — беше й много интересно.

„… Болестта може да погуби много повече човешки съдби, отколкото куршумите. Знам, че хората от Съюза страдат също като нас, мъчейки се да предпазят момчетата от дизентерията и треската, за да ги пратят на фронта. Дори не можеш да си представиш какво изживявам в момента. Главният лекар е убеден, че войниците боледуват от най-смущаващата болест, която са прихванали при контактите си с нежния пол. Можеш ли да си представиш?! Печелившата страна във войната е длъжна да предотврати разрастването на подобна епидемия още в начален стадий. Отново ти напомням, че се нуждаем от провизии. С гордост ти съобщавам, че в нашите редици са най-способните военни пълководци на нацията. Битките се водят от прекрасни тактици с помощта на сърцати момчета, макар да сме наясно, че лидерите на Съюза не са глупави — те могат бавно, но сигурно да ни докарат до гладна смърт, оставяйки осакатените ни братя без лекарства и медицинска помощ. Ако решиш да ми пишеш, засега оставам в Ричмънд. И нека бог е с теб, братко.“

Риса остави писмото, обзета от внезапна тревога. Вдигна поглед и застина.

Джером стоеше пред нея. Увлечена в четене, тя не беше усетила отварянето на вратата. Облегнат на дървената ламперия, той май стоеше там от доста време и продължаваше да я гледа втренчено. Явно се връщаше от работа, тъй като беше само в панталон. Вените на бронзовата му шия пулсираха.

На светлината на лампата сините му очи имаха стоманеносив оттенък, тъмната му коса падаше свободно по раменете, а голите гърди му придаваха нещо индианско.

Риса се изправи зад писалището, обзета от ужас, и по бузите й плъзна руменина. Когато той се приближи, се отдръпна рязко, но нямаше накъде да бяга сред толкова много мебели. По тялото му преминаха яростни вълни. Гледаше я с такова презрение, че тя изпищя от страх да не я удари.

Но той дори не я докосна. Просто хлопна чекмеджето и се обърна към нея, подпирайки се на бюрото. Сключи ръце върху гърдите си и чак тогава продума:

— Научи ли нещо ново?

— Очевидно не. Предполагам, знаеш какво има в бюрото ти.

— Радвай се, че не държа тук военната си кореспонденция. Не желаеш да бъдеш затворничка, а и аз не те искам на борда. Сигурно осъзнаваш, че се отърва от голяма беда. Твоята наглост и самонадеяност лесно могат да те лишат от благоволението на семейството ми.

— Не можеш да очакваш от един затворник да бъде послушен — отвърна му Риса наперено.

Джером посегна към нея, хвана китките й и я притегли към себе си. Панически страх скова сърцето й.

— Тогава не очаквай от мен да бъда милостив — закани се той.

Освободи ръцете й. Тя отскочи към стената и зачака с туптящо сърце. Дори не смееше да помръдне. Той с ужас забеляза, че тя трепери като лист. С голямо усилие успя да разтвори устни.

— Няма да ровя повече в бюрото ти. Кълна се.

Джером се изправи рязко.

— Можеш да се кълнеш, колкото си искаш. Не ти вярвам. Няма да четеш повече писмата ми, защото ще ги махна оттук. Дойдох да ти съобщя, че всеки момент може да влезем в сражение. Не напускай каютата, освен ако корабът не започне да потъва — нареди й той.

— Което е напълно възможно — предизвика го Риса.

Джером пристъпи към нея, взе ръцете й и ги стисна с такава сила, че тя изобщо не можеше да помръдне. Погледът му я прониза като нож.

— Няма да потъне. Аз съм го строил. Здрав и лек е, по-бърз от всеки друг кораб по тези места. Когато не мога да изненадам врага, бягам от обстрела му. Това е много удобен тактически ход. Предполагам, че добре си отпочинала на койката, но не мога да ти обещая тихо и спокойно море оттук нататък.

Пусна ръцете й и се запъти към вратата. Тя се спусна след него и стовари юмрук върху гърба му. Той се обърна и я изгледа удивено.

— И очакваш да стоя заключена тук, докато ти избиваш сънародниците ми?

— Мис Магий, старая се да уважавам човешкото достойнство, доколкото ми е възможно. Не избивам невинни моряци. Целта ми е да набавя провизии. Скачай в леглото, докато не съм те завързал за него!

В гърлото й се надигна вик, но не издаде нито звук. С бързината на рис той я вдигна на ръце и докато се усети, Риса вече лежеше на леглото. Въпреки протестите й, Джером омота китките й с въже, което взе от лавицата на стената.

— Не прави това — прошепна Риса. — Моля те, недей!

Той я изгледа косо, но остана равнодушен. Когато завърза и последния възел, се обърна към нея:

— Съжалявам, но сама си си виновна.

Стана и бързо излезе. Битката наближаваше. На Риса й се щеше да крещи от ярост. Но никой нямаше да й обърне внимание. Очевидно екипажът вярваше безрезервно на своя капитан.

Само след миг тя наистина изкрещя, но не от ярост, а защото чу първия залп. Явно атакуваха кораб на Съюза. „Лейди Варина“ се полюшваше при всеки откат.

Риса отново изписка — корабът се тресеше като при буря. Тя чу врява, крясъци и още гърмежи. Шхуната ту се издигаше нагоре, ту с все сила се спускаше надолу, докато ги обстрелваха.

Плътно привързана към койката, Риса стисна очи от страх.

Престрелката продължаваше. С всеки следващ изстрел корабът се люлееше все по-силно, и по-силно.

О, боже, само ако можеше да стане! Беше много уплашена. Побиха я тръпки при мисълта, какво ще стане, ако улучат каютата! Стените щяха да се разцепят, всичко ще избухне в пламъци, а тя щеше да е като мишка, хваната в капан.

Отново се чуха викове, докато тя се мъчеше да разплете възлите, приковаващи я към леглото.

Изобщо не разбра кога гърмежите и люлеенето на кораба спряха. Още се бореше с въжето, когато вратата на каютата се отвори. Застина на място, виждайки голобрадия рус младеж, който я охраняваше на острова, да приближава леглото й.

Беше бос, само по бричове. Гърдите му бяха целите в струйки пот и барутни сажди. В ръката си държеше нож. Риса понечи да извика. Той явно забеляза страха в очите й, защото побърза да каже:

— Всичко е наред, само че, доколкото познавам капитана, този възел може да развърже само той.

Пазейки китката й, морякът разсече въжето.

— Благодаря ти много. Най-после на кораба се намери човек с прилични обноски. Слава богу, че си мил и разумен, защото това не може да се каже за твоя капитан.

— Но, мис Магий…

— Трябва да ми помогнеш да се махна от този кораб, разбираш ли? Той е луд. Остави ме тук вързана, а корабът можеше да потъне.

— Мис Магий — започна младежът, но тя беше твърде вбесена, за да му обърне внимание.

— Нещастник! Какво ли можеше да се очаква от този негодяй! Един въстаник, един главорез, дивак!

— Мис Магий!

— Всичко е наред, Майкъл — чу тя и замръзна на място. Видя, че младият моряк я гледа с неодобрение. Зад него съзря Джером Макензи. Тялото му лъщеше от пот, лицето му бе почерняло от барута. Въпреки това кристалносините му очи я гледаха с нескрита омраза.

— Следващия път ми напомни, освен възела да й сложа и намордник.

Майкъл промърмори нещо като „Слушам, капитане“ и побърза да изчезне.

Риса се изправи предпазливо, като не откъсваше очи от Джером.

— Майкъл е добро момче, мис Магий, но мога да те уверя, че никога не би разрязал въжето без моя заповед.

— Можех да умра тук! — бунтуваше се Риса.

— На вратата ти имаше моряк, който при най-малката опасност щеше да те освободи.

— Е — промърмори тя, потъвайки в завивките на леглото, — превзе ли „Салемската девица“!

— Да.

— А екипажът?

— Разбира се, прерязах гърлата на всички оцелели.

Думите му я накараха да потръпне от ужас, но после осъзна, че той просто се шегуваше.

„Салемската девица“ изгуби в боя трима моряци, а ние само един. Моите хора са на борда му и скоро ще го разтоварят. След това ще го пребоядисат, ще сменят името, и той ще стане кораб на Конфедерацията. Ще оставим екипажа на малък мост по пътя за Кий Уест, често посещаван от флотата на Съюза.

— Е, май си помислил за всичко — промърмори Риса.

Едва сега той влезе в стаята и седна върху писалището.

Наведе се и извади от най-долното чекмедже бутилка ром. След това я отвори и отпи голяма глътка. Потръпваше, докато алкохолът обливаше вътрешностите му. После се облегна назад и стискайки зъби, изля още от течността върху дълбоката рана на гърдите си.

Ромът почисти раната, и тогава Риса видя, че разрезът е много дълбок и дълъг. Гледката я потресе. Изправи се на крака, нервно чупейки пръсти.

— Това трябва да се зашие — едва изрече тя.

Думите й го накараха да ахне от учудване.

— Ти се тревожиш за мен?

— Просто казвам, че раната ти се нуждае от хирург.

— Аха. И сигурно ти искаш да свършиш тази работа?

— С удоволствие бих забила иглата в кожата ти — отвърна тя нежно.

Джером се облегна в креслото, леко развеселен.

— Говориш без заобикалки. Колко ободрително! Наистина харесвам това у жените.

Тя затаи дъх, осъзнавайки, че усмивката много му отиваше.

— За съжаление хирургът на кораба е зает с по-сериозни случаи — каза замислено капитанът.

Риса се зачуди дали не беше изгубила разсъдъка си — идеята да забие игла в плътта му силно я поблазни. А може би дългите месеци, прекарани сред ранените на Сейнт Огъстин, не й позволяваха да пренебрегне дълбоката рана на гърдите на този мъж.

— Ако ми намериш игла и конци, с удоволствие ще я зашия.

Той присви очи.

На свой ред Риса въздъхна с досада.

— Все още не съм се запознала с братовчед ти Джулиън, но помагах на неговите заместници на Сейнт Огъстин, след като той замина с военните.

Джером гледаше изпитателно, сякаш си мислеше, че би забила иглата право в сърцето му.

Не че не го заслужаваше.

Все пак реши да не го прави. Хората му щяха да я убият, за да си отмъстят.

Джером сви рамене.

— Е, щом настояваш. Майкъл!

Голобрадият младеж незабавно отвори вратата.

— Донеси хирургическа игла и конци. Мис Магий любезно ми предложи да се погрижи за раната и аз се съгласих.

Майкъл я стрелна с поглед, сякаш и той си мислеше най-лошото.

— О, боже! Не съм толкова глупава! Нямам намерение да използвам иглата, за да избягам! — нетърпеливо извика Риса.

Майкъл и Джером размениха погледи и капитанът кимна утвърдително. След миг морякът се върна с необходимите хирургически инструменти, купа с вода и тампони. Риса се приближи до писалището, почти напълно убедена, че е изгубила ума си. Взе един тампон, намокри го, а след това го изстиска. Почисти остатъците от кръв и сажди по кожата на Джером. Усети изгарящия му поглед, но не помръдна. Дори не трепна.

— Да помогна ли с нещо?

— Смятам, че мис Магий се справя много добре — отвърна Джером равнодушно, и отново се втренчи в нея.

След като Майкъл излезе, Джером отпи голяма глътка от бутилката.

Риса правеше всичко възможно, за да му спести излишна болка; даже й стана жал, че гладката му бронзова кожа е така дълбоко прорязана. Не посмя да го погледне. Вместо това нагря иглата на пламъка на лампата.

— Какво правиш?

— Според някои лекари това помага против инфекцията. Знам, че и Джулиън прави така.

— Добре тогава.

Риса вдяна конеца в иглата.

— Няма ли да ми кажеш, че ще боли ужасно? — попита той и взе ръцете й в своите.

— Наистина ще боли ужасно — осведоми го тя.

Джером изсумтя и пресуши почти цялата бутилка. Пусна ръката й и тя се зае с операцията, нервно прехапвайки устни. Почувства топлината на тялото му и потръпването на издутите, добре оформени, мускули под пръстите си. През цялото време той дори не помръдна. Едва към края изпъшка шумно от облекчение. Риса превърза раната и отстъпи назад. Джером й подаде остатъка от рома, но тя поклати глава.

— Хайде! Ще се почувстваш по-добре.

— И така съм си добре, не мислиш ли? Каза, че ще ме пуснеш след превземането на „Салемската девица“.

— Плановете ми се промениха.

— Какво? — ахна Риса.

— Незабавно отплаваме за Бахамските острови. Нищо не мога да направя.

— Бахамските острови? С мен? Ще ме накараш насила…

— Нямам друг избор — отвърна Джером, докато я преценяваше с поглед.

— Не знам какво имаш предвид.

— Мисля, че знаеш.

— Не. Не знам. И мисля, че имаш избор. Забрави ли, че корабът е твой? Герой като теб може всичко.

— Съжалявам. Ще отплаваме към Бахамите, а ти ще ми погостуваш още няколко дни.

— Проклет да си! — изкрещя Риса.

Забравила за шевовете, тя се нахвърли отгоре му с такова настървение, че той едва си пое въздух. Юмрукът й се стовари върху гърдите му. С последни сили той се изправи на крака и изръмжа, а тя побягна из стаята, пищейки от страх. Въпреки раната Джером бе пъргав като ягуар. Настигна я и пръстите му се впиха в кожата й. Вените на шията му пулсираха неистово. Очите му святкаха заплашително. Горещината на тялото му сякаш обхвана и нея. Бореше се да се отскубне от хватката му. Идеше й да изкрещи от болка, но някак си успя да преодолее това чувство и постепенно си възвърна самообладанието.

Чу го да скърца със зъби, преди да проговори.

— Мислиш ме за дивак, нали? Ако продължаваш в същия дух, наистина ще ме накараш да изляза от кожата си.

— Не исках…

— По дяволите!

Пусна китките й, обърна й гръб и тръгна към вратата. Спря се на прага и я погледна.

— Въпреки че се погрижи за раната ми, с удоволствие бих те оставил на брега. За съжаление сме твърде далеч от сушата.

С тези думи той затръшна вратата зад себе си.

Риса не можеше да помръдне. Беше направо потресена. Осъзна, че седи свита на койката по-изплашена и отчаяна отвсякога. Колко ли още щеше да бъде затворничка на този кораб преди…

Преди какво?

Страхуваше се дори да мисли по този въпрос. Преди малко не пожела да пие, ала сега скочи, отиде до бюрото и взе бутилката. Пресуши я до дъно.