Хедър Греъм
Предателката (5)

5

Брендито и морето си бяха свършили работата. Риса едва се завлече до леглото и потъна в мъртвешки сън.

Събуди се по тъмно. Лампата на бюрото светеше. Забеляза, че е завита с одеяло, и в главата й се появи въпросът, кой ли е влизал да я запали.

На един стол до леглото бяха оставени дрехи. Мъжка памучна риза и бричове. Предположи, че са на Джеремая. Макар и висок, той беше слаб и със сигурност дрехите му щяха добре да й прилягат.

Бързо се облече, затягайки здраво въжения колан, да не би случайно бричовете да паднат, ако някой се появи неочаквано. И въпреки че почти нямаше какво да крие от своя похитител, споменът за постъпката й изведнъж завладя съзнанието й. Би предпочела да е мъртва. Никога през живота си нямаше да докосне бренди, макар че едва ли само то бе виновно за случилото се. Беше попаднала в ураган от емоции и не знаеше как да се спаси.

Все още я побиваха тръпки при мисълта, какво щеше да стане, ако бе достигнала кораба с дезертьорите, преди Джером да успее да я спре. Не се залъгваше, че от лоялност към Съюза те щяха да й помогнат. Знаеше, че е в по-голяма безопасност в ръцете на бунтовниците.

На вратата се почука. Тя отиде и отвори. Джеремая изникна пред нея с поднос в ръце:

— А, вие сте будна и в добро здраве, мис Магий — усмихна се юнгата приятелски. — Сигурно умирате от глад. Щях да ви донеса нещичко по-рано, но капитанът спомена колко дълбоко спите и не посмях да ви безпокоя.

Значи единствено Макензи е влизал в каютата. Чувството на облекчение, което изпита, я заинтригува.

— Гладна съм Джеремая. Ако тези дрехи са твои — рече, посочвайки ризата и панталона, — благодаря ти много.

— Да, наистина, мои са. Но май стоят по-добре на вас — отвърна той ухилен.

— О, благодаря.

Той кимна в отговор, провря се почтително край нея и остави подноса върху писалището.

— Скариди с кафяв ориз, мис Магий. Надявам се да ви харесат.

— Не мога да се оплача от храната на кораба — отвърна Риса.

— Късметлии сме. Евън Дийтър, корабният готвач, е работил в Париж. По-късно се прехвърлил в едно от най-добрите заведения във Вирджиния, преди да отвори свой ресторант в Джаксънвил.

— Какво щастие е за екипажа на „Лейди Варина“, че той вече не се грижи за ресторанта!

— Не би могъл, дори и да искаше. Янките опожариха къщата му още щом влязоха в Джаксънвил.

— О! — промълви Риса.

— Признавам, понякога се чувствам виновен, че се храним така добре, а на фронта нашите момчета са принудени да карат на горчиво кафе и сухари.

Риса се поколеба, гледайки момчето иззад бюрото. Имаше очарователно честно лице, покрито с лунички, които подчертаваха сламенорусата коса и сините му очи.

— Не бива да се чувстваш виновен, Джеремая. Твърде млад си, за да участваш във войната.

— А знаете ли колко мои връстници загинаха на фронта, мис Магий? Имам късмет, че попаднах на борда на „Лейди Варина“ и под командването на капитан Макензи.

Вместо да му отговори, Риса опита една скарида. Превъзходно. Личеше, че корабният готвач е имал ресторант. Храната беше изобилна и с ненадминат вкус, освен това беше поднесена изящно. Салфетката на Риса беше сгъната във формата на цвете, а предната вечер резен пресен пъпеш украсяваше ястието й; кристалната винена чаша бе пълна с рубинено бургундско вино. При вида на виното Риса смръщи чело и Джеремая веднага се отзова:

— Нещо нередно ли има? Е, от време на време в ориза се намират разни буболечки, както и ларви в пилешкото. Ето защо готвачът ни беше много признателен за пресните скариди.

— Не, оризът е страхотен. Само дето… случайно да ви се намира кафе?

— Пиете ли го без мляко? Имаме захар, а скоро ще заредим с провизии, така че ще вземем и мляко.

— Чисто кафе е добре — увери го Риса.

Той се усмихна и излезе от каютата, нетърпелив да изпълни желанието й. През краткото време, докато го нямаше, Риса успя да погълне всичко до последната хапка. Беше прегладняла до смърт и сега се почувства много добре. Джеремая се върна с чаша димящо кафе и тя я пое с благодарност. Беше чудесно, въпреки че, когато отпи, вече бе готова да отпусне глава на бюрото и да заплаче. Той беше невероятен — толкова чевръст, толкова верен на своя капитан и в същото време изключително мил с нея. Войната беше тази, която погубваше момчетата като него и ги превръщаше във врагове.

— Когато свършите с вечерята, ще ви запозная с мистър Дъглас.

— Мистър Дъглас? — учуди се Риса.

— Мистър Хамлин Дъглас. Първи помощник-капитан.

— И какво ще правим с мистър Дъглас?

— Ще видите брега, мис Магий.

Значи ще слизат на брега! Защо ли? Въпреки че с всеки изминал ден ставаше все по-уверена, че Джером Макензи не ще позволи и косъм да падне от главата й, мисълта, да слезе сама на сушата силно я обезпокои.

— Казвам се Риса. Всичките ми приятели ме наричат така. Бих искала и ти да бъдеш мой приятел.

Джеремая се усмихна широко.

— Да, мис. Вече съм ваш приятел.

— А защо ще слизам на брега?

— Защото сме тук само за една нощ. И капитанът реши да ви наеме стая в хотела, вместо да ви гони през цялото време — млъкна, а страните му порозовяха. — Съжалявам.

— Всичко е наред, Джеремая. Джером ще наеме стая в мотела, където ще ме държи под ключ. Това ми е ясно.

— Наистина ли? Е, щом е така, повикайте ме, когато се приготвите.

— Готова съм.

Никога не бе стъпвала на Бахамските острови. Беше чувала, че англичаните, симпатизиращи на южняшката кауза, понякога използват островите, за да пребоядисат пленените кораби, да търгуват с бунтовниците и дори да се снабдяват с провизии. И въпреки че Бахамите принадлежаха на Британското кралство, те бяха твърде отдалечени от него.

Островите бяха рай за пиратите и доколкото бе чувала, тук можеше да се случи всичко. Абсолютно всичко. Просто трябваше да го използва.

 

 

Джером имаше много познати в Насау. Един от тях държеше „Кралската кръчма“.

Напук на името си, тя беше малка; намираше се в една задна уличка близо до пристанището и собственикът й, Джей Ийгъл, беше далечен братовчед на Джером. Джей напусна Южна Флорида преди петнайсет години, подпомогнат със заем от бащата на Джером, Джеймс Макензи. В „Кралската кръчма“ Джером се чувстваше на сигурно място — Джей би го предупредил незабавно в случай на опасност. Пристанището беше изключително подходящо за сделки и скривалище.

И за водене на пленници. Риса можеше да крещи и да блъска по вратата, колкото си иска — никой нямаше да си помръдне пръста, за да й помогне. Щяха да я охраняват двама от неговите хора — храбрият матрос Джими и големият Тим — здравеняк, който работеше за Джей Ийгъл.

Досега Риса се бе държала добре. Хамлин Дъглас тихичко му подшушна, че затворничката е свалена на брега преди няколко часа и до този момент не е проявявала непокорство.

Почти бе забравил за присъствието й — толкова беше тиха. Сега, удобно настанен в хотела на братовчед си, Джером имаше на разположение собствена стая, далеч от главната столова и салона за гости. Срещна се с Хулио Гарсия — изключително богат мексиканец.

Хулио нямаше голяма полза от американците и англичаните, но обичаше парите и заложи на южняците, разбиващи блокадата. Беше слаб, тъмен и с грижливо поддържани нокти. През мексиканската война се бе сражавал срещу генерал Уинфилд Скот, но тъй като сънародниците му бяха претърпели загуба, той завинаги намрази американското правителство. Търговията с южняците му доставяше удоволствие, а също и разговорите за войната. Говореше на испански, защото английският му бе много слаб. Двамата телохранители, следващи го на известно разстояние, бяха също толкова невежи.

За щастие Джером говореше отлично испански. Причина за това не бяха само испанските търговци, често посещаващи южното крайбрежие на Флорида, а и семинолите, населяващи тези места. Те търгуваха с испанците с оръжия и провизии по време на войните с армията на Съединените щати.

Хулио слушаше с интерес доводите на Майкъл О’Хара за правото на южняците да се бунтуват. Майкъл говореше испански свободно, тъй като негов далечен роднина останал жив след разбиването на кораб на Великата испанска армада край бреговете на Ирландия. Целта на срещата им беше подписването на споразумение за търговия и размяна на информация. Хулио имаше новини за съюзническия кораб, изпратен да превземе южняшкия „Монмарт“ след товаренето му в Насау. „Монмарт“ бил готов да отплава. По-голям от „Лейди Варина“, той щеше да носи на борда си огромно количество пушки и муниции за Чарлстънското пристанище.

Същия следобед „Лейди Варина“ беше заредена с пушки Енфилд, лекарства и бинтове, както и с прясна вода и месо. В замяна Хулио получи памук от Южните щати и захарна тръстика. Въпреки че вече приключваха сделките, Хулио бе доста разговорлив.

— Както твоите прадеди са се борили срещу облагането с данъци от кралството, така сега Южните щати се надигат срещу съседите от Севера, целейки да издигнат правителство, което няма да е подчинено само за Съюза.

— Схващаш бързо! — ухили се Майкъл. — Всички ние сме от различни щати с различни закони.

— Въпреки това войната е ужасна, нали, капитан Макензи?

— Дяволски ужасна — повтори Джером сухо. По време на разговора не каза почти нищо. Беше слушал хиляди пъти мнения за и против войната, както и за правото на южняците да се бунтуват. И политиците, и обикновените хора по кръчмите не спираха да обсъждат битките. За чест и слава не се споменаваше и дума. Според Джером герои имаше и на двата фронта, но войниците, които участваха в сраженията, не виждаха смисъл в гръмките слова. За тях войната означаваше маршируване през кални поля, зъзнене в студа, адска жега през лятото, смърт, причинена от различни болести, и гладуване през цялото време.

Хулио се облегна назад, обръщайки се към капитана:

— Ти се присъедини към флотата на Конфедерацията, даде кораба си и своя водачески талант в името на едно ново правителство, а можеше просто, както правят повечето капитани, да използваш кораба си за пробиване на блокадата, без да си подчинен на по-висши офицери.

— Да, знам, но тези капитани са просто спекуланти. Аз не съм.

Хулио се ухили.

— Ти даже нямаш роби.

— Семейството ми не притежава роби от няколко поколения насам.

— Но ти се биеш в подкрепа на робството.

Джером се наклони напред.

— Икономиката на Юга е изградена на принципа на робския труд. Със или без война промяната е неизбежна. Аз лично смятам, че робството е отмираща институция — поне така се надявам. Признавам си, че това е въпрос с огромна важност, но не такава бе мисълта ми. Южните щати се отцепиха, защото искаха да решат сами кой и как да ги управлява и какви закони ще бъдат най-ефективни за народа.

— Мъдри думи. И все пак не е само това, нали? — попита Хулио, забавляващ се да провокира невъзмутимия капитан. — Биеш се, рискуваш живота си, а всички около теб се борят за робството.

— Само богатите имат роби, а мога да ви уверя, че болшинството от южняците съвсем не са заможни. Повечето воюващи мъже и младежи не притежават роби — припряно му отвърна Джером. — Причината за въстанието на южняците не е робството, а желанието за свобода и независимост. Аз се боря за моя щат, за Флорида.

Говореше истината — воюваше за своя щат. Флорида се беше отцепила от Съюза. Народът на Джером беше смел и сърцат и макар че много скоро се присъедини към Конфедерацията, не можа да получи кой знае какви облаги от нея. Сражения имаше навсякъде — люти, безмилостни битки. Войниците от Вирджиния умираха на родна земя и от юг викаха нови, които да ги заместят. Момчетата от Флорида бяха изпращани на север и щатът бе лишен от мъже и отбрана. Сега крайбрежните води гъмжаха от кораби на Съюза, патрулиращи в търсене на бунтовнически шхуни, които да потопят и превземат. Сейнт Огъстин остана съюзническа територия, докато Джаксънвил бе превзет, а след това изоставен.

Никой не успяваше да охранява дългата крайбрежна линия на Флорида. Въпреки това повечето независими борци, флотата на Конфедерацията и тези, които разбиваха блокадата, спираха в Насау, Бермудите, Хавана и Мобайл за провизии. После минаваха покрай федералните кораби на път за Ню Орлиънс, Савана и Мобайл.

Ню Орлиънс беше вече изгубен. Сега бяха нужни шест дни, за да се стигне от Насау до останалите пристанища. Флорида се намираше на около сто и осемдесет мили от Насау, но местното население не получаваше никакви облага от преминаващите лодки и шхуни — само се затрудняваше преноса на стоките, нужни на момчетата по бойните полета. С напредването на военните действия Съюзът успя да наложи силен натиск посредством блокадата — Югът бе подложен на глад и недоимък и почти докаран до безизходица. Тактиката на Севера проработи успешно. Въпреки че Флорида бе близо до Насау и предлагаше удобни за акостиране заливи, често лодките и корабите на Конфедерацията, дошли тук, за да се скрият, бяха нападани от патрулите на Съюза и принудени да се сражават с тях. Ето защо малцина смееха да рискуват. Но Флорида беше домът на Джером и той успя да се промъкне покрай съюзническия флот, скрит в тъмнината на нощта. Целта му бе да помогне на своя щат да преодолее войната и може би това нямаше да се окаже толкова трудно.

— Носят се слухове, че ако Съюзът задържи войската си в Джаксънвил, на мястото на източна Флорида може да бъде създаден нов щат.

Джером прокара пръсти по чашата с уиски.

— Съюзническите войски се изтеглиха от Джаксънвил и няма да има никакъв нов щат!

— Е, тогава вдигам тост за Флорида! — провикна се Хулио и взе чашата си. — За Флорида! Наздраве!

— Имаш ли някаква нова информация? — нетърпеливо попита Джером.

Хулио се ухили и въздъхна.

— Генерал Маклелън е пълен глупак, щом толкова прехвалва своите войници, а генерал Лий засега успява да го удържи в залива. Те воюват край Ричмънд. Разположили са своите гарнизони на различни места. Сърцатият Лий винаги успява да изпревари янките.

— Значи боевете се водят около Ричмънд — промърмори Джером.

Сигурно и Брент беше там, опитвайки се да спаси нечий човешки живот. Колкото и изморен да се чувстваше от всичко, Джером знаеше, че трябва да продължи да снабдява лекарите като брат си с медикаменти.

— Всяка от воюващите страни вярва, че победата ще е нейна. Помни ми думата: Лий ще напредне много скоро. Ще измести бойните действия от южните земи, лишавайки янките от средства и провизии. А сега да се върнем към сделката — изведнъж смени темата Хулио. Извади някакви книжа от джоба си и ги постави на масата. Двамата с Джером подписаха договор за размяна на стоки. После Хулио му показа декларацията за „Монмарт“.

— „Монмарт“ е изключителен параход, пренасящ доста ценни неща на борда си, нали, господа? Трябваше да замине направо за Чарлстън, за да снабди сърцето на Конфедерацията — Ричмънд. Според моите източници „Непобедимият“ е готов да го приеме по време на сутрешния прилив на около двайсет мили североизточно в открити води.

— Уведомен ли е капитанът на кораба? — попита Джером.

— Капитан Менкин бе учтиво помолен да се срещнете към полунощ. Вашата „Лейди Варина“ е по-малка от всяка друга шхуна наоколо, но доколкото знам, малките размери се компенсират с висока скорост и добра маневреност. За голяма радост на Менкин ти си в пристанището и той е наясно с твоята репутация.

— Ако янките не узнаят за този план, ще преодолеем тяхната засада — обади се Майкъл.

— Янките няма да научат нищо — каза Хулио с блясък в очите, припомняйки си войната в Мексико. — Няма да разберат. Амиго, какво стана с рома, който сервира братовчед ти?

— Какво ще кажете да пийнем? — Джером стана от мястото си.

Можеше да си позволи да опита от главозамайващия ром на Джей. Бе прекарал нощта на палубата, отказвайки да сподели каютата на Дейвид Стюарт заради подигравателното му държание. Мускулите му бяха схванати от умора и умираше за сън — особено при мисълта колко работа го чака утре.

— Отивам да намеря Джей и ще поръчам да ни донесат най-добрата бутилка — каза Джером, оставяйки Майкъл в компанията на Гарсия и двамата му телохранители.

 

 

Мъжете от екипажа на Макензи мислеха, че Риса спи. Бяха сигурни, че е изтощена и отчаяна — особено след опита й за бягство.

Отнасяха се много мило с нея. Поръчаха да й донесат ведро с чиста вода и тя, макар и малко притеснена, се съгласи да се изкъпе. Никой не я обезпокои. Риса се оказа най-глезената затворничка. Запалиха камината в стаята й, донесоха й благоуханен сапун и меки кърпи. Тук липсваха несгодите на войната.

Въпреки това, което Джером й бе казал по-рано, той явно бе отделил известна сума за нейното облекло. Доставиха й кутия, в която намери красива синя памучна рокля, риза и бельо.

Разбира се, реши да не докосва дрехите. Затова след банята отново навлече панталоните на Джеремая.

От време на време чуваше говор пред вратата. За своя изненада разбра, че хората от екипажа бяха много загрижени за нея. Според думите им тя бе нещастно създание, неволно замесено във войната, но тъй като в нея участваха много жени шпионки, бе нужно да я наблюдават през цялото време.

Стори й се, че чака цяла вечност. Най-накрая шумовете от таверната заглъхнаха и тя реши да опита да избяга. Стана, отиде до вратата и надникна. За съжаление не бе сама. Оставен да я пази, Джеремая дремеше на един стол до стълбите, водещи нагоре към коридора.

Риса тихичко се прокрадна покрай него. Тръгна внимателно по коридора, осъзнавайки, че хората на Макензи са някъде наблизо. Минавайки покрай една врата, Риса чу женски смях, последван от неясен мъжки глас и още смях. Сигурно пристанището беше пълно с моряци, които се забавляваха в женска компания, помисли си тя.

Когато забърза надолу към салона, различи гласове, идващи от долния етаж. Дали не водеха преговори? Застанала на стълбището, Риса погледна надолу към стаите, но не видя никого. Слезе в главната зала, но и тя беше празна. Забеляза, че встрани от редицата стаи имаше малък кабинет, обзаведен с масивна дъбова маса и тапицирани столове. Видя тъмнокос елегантен мъж да поглежда към нея. Беше облечен като конте и с вкус. Не беше сам и говореше с някого. Риса нервно прехапа устни, чудейки се дали другият не бе Джером. Но когато пристъпи напред, видя в гръб една руса глава.

Почувства невероятно облекчение. Щом Джером Макензи не бе тук, можеше да помоли за помощ тези хора.

Високият тъмнокос мъж внезапно повиши глас, хвърляйки поглед към вратата на главната зала. Сигурна бе, че я е видял. Реши да не чака повече и се втурна в стаята. Хвана за ръката мъжа, който стоеше най-близо, умолявайки го за помощ, докато той я гледаше слисан.

— Мистър! Нуждая се от помощта ви. Изглеждате ми благороден човек и сигурно бихте се притекли на помощ на жена, попаднала в беда. Пленена съм от банда въстаници. Отчаяно се нуждая от помощта на моите сънародници. Моля ви, ако ме отведете оттук, баща ми ще ви възнагради богато…

— Риса!

Обърна се. Русият мъж беше Майкъл. Сърцето й биеше до пръсване. Той стана, силно обезпокоен от вика й за помощ.

— Моля ви, сър…

— А, ето къде си била! — прекъсна молбите й плътен мъжки глас.

Макензи. Беше се върнал!

Джером тръгна към нея с решителна крачка, обгърна я с ръце като стоманен обръч и я притегли плътно към себе си.

— Не! Пусни ме веднага, чу ли? — протестира тя.

— Само ако можех! Само да можех! — промърмори Джером. Беше като обезумял. Говореше й меко, почти гальовно.

После се обърна към тъмнокосия мъж и започна дълъг прочувствен монолог на испански, от който тя не разбра нито дума.

Мъжът повдигна вежди и се втренчи в Риса, оглеждайки я от глава до пети.

— Каквото и да ви казва, не го слушайте! — извика тя. — Моля ви, трябва да ми помогнете!

Джером отново подхвана разговора на испански, а другият избухна в смях, впивайки жадно очи в Риса. Задаваше въпроси на капитана, а той се смееше. Изучаващият поглед на непознатия я накара да се почувства неловко.

— Какво му каза? — поиска да узнае Риса.

Джером не й обърна внимание, а ловко я вдигна на ръце и я завъртя с такава сила, че тя се уплаши да не падне. Инстинктивно го прегърна, но бързо осъзна и се опита да се освободи. Но бе твърде късно. Джером излезе от кабинета, пресече главната зала и се насочи към стълбището, понесъл я на ръце.

— Кой е този мъж и какво му каза? — извика сърдито Риса. Той я погледна, докато изкачваше стълбите.

— Името му е Гарсия. Мрази янките и му казах, че макар да си красива, не си нищо повече от проститутка, изнудваща ме да плащам тлъсти суми за услугите й през нощта. Естествено той се по-заинтересува дали не може да те наеме за някоя по-късна дата.

Риса пое дъх, приковала поглед върху него. Стигнаха стаята й. Той отвори вратата с ритник, после я затвори и остави Риса на земята. Тя се загледа в него за момент, усещайки прилив на гняв, разочарование и унижение.

— Мръсник! — изкрещя и го зашлеви с все сила.

Джером дори не трепна. Наклони глава към нея и тя видя гнева в кристалносините му очи. Но въпреки студените оттенъци, на Риса й се стори, че от цялото му тяло струи огън, увличащ и нея в стихията си. Тя отстъпи назад въпреки твърдото си решение да не се помръдва от мястото си.

— Този път, мис Магий, ще ви се размине.

— Този път! Ти ме отвлече, жалък бунтовник такъв! — изписка Риса, борейки се с напиращите в очите й сълзи, но изведнъж се почувства слаба и изгуби самоконтрол. — Как смееш! Как можеш да ми причиняваш това! Кълна се, че ще гниеш в зандана, ще увиснеш на бесилката и…

— Още един опит да избягаш от южняшкото ми гостоприемство, и ще се наложи да предприема по-строги мерки. Разбрахме ли се?

Риса се почувства като ученичка, наказана за някоя детинска лудория. А той я държеше като затворничка!

Все пак успяваше да запази известна дистанция помежду им.

— Дали сме се разбрали? Затова не знам, но при пръв удобен случай ще те прострелям в коленете, Макензи, преди да съм се прицелила в сърцето ти. Разбрахме ли се?

Усети как зъбите й тракат от напрежение. Джером й кимна учтиво, но когато погледите им се срещнаха, тя отново видя студенината в очите му.

— Чудесно — каза той мило. Обърна се и излезе от стаята.

За момент тя прикова поглед върху затворената врата, усещайки как цялата трепери. Побърза да седне на ръба на леглото, а сърцето й биеше бясно. Беше спечелила. Най-после бе спечелила битка.

Но докато се радваше на победата си, вратата се отвори с трясък.

Той се връщаше. Внушителният му силует се мярна на прага само за част от секундата, а после застрашително се втурна към нея. Риса подскочи уплашена.

— Не ме приближавай! Недей, какво…

Протестите й се оказаха напразни. Застанал пред нея, той яростно сграбчи ръката й. Въпреки опитите да се измъкне и молбите й, усети нещо студено около китката си и после чу щракване.

С ужас видя, че той е донесъл белезници и току-що ги щракна около лявата й китка. Бързо скри дясната си ръка зад гърба си, мислейки, че той иска да закопчее и двете й ръце.

— Не! Недей! — извика тя, но тутакси осъзна, че не това бе намерението му.

То беше още по-лошо.

Обезумяла от страх, Риса видя как той пъхна собствената си ръка в другата гривна на белезниците.

Сега бе закопчана за него.