Хедър Греъм
Предателката (18)

18

Същата нощ те останаха в изоставена плантация, която очевидно още не бе открита от преследвачите. Когато пристигнаха, стана ясно, че хората, които някога бяха поддържали тази прекрасна старинна къща, просто си бяха отишли — в официалната гостна беше оставена чаша чай върху масата от черешово дърво. Гардеробите и куфарите бяха пълни с дрехи. Килерът бе препълнен с буркани и консерви, дори в зимника имаше месо. Явно робите се бяха разпръснали, вземайки със себе си малко или нищо. Бяха останали само паяжини, плъхове и паяци.

Риса спеше с Джейми в най-малко прашната стая. Преди да си легне, прекара часове в чистене. Застла леглото с чаршафи, които откри в шкафа. Това се оказа тъжно занимание. Докато бършеше праха от полицата над камината, й се стори, че най-после е разбрала тайната на празната къща. Натъкна се на писмо, което уведомяваше някоя си мисис Евърет Доленц — очевидно останала сама, след като съпругът и синът й поели на война заедно с кавалерийски батальон, че и двамата са убити в битката при Шарпсбърг, щата Мериленд. Всичко изглеждаше така, сякаш жената току-що бе излязла от къщата, веднага щом е получила писмото; все едно бе почувствала, че не е останала нито една причина да остане в дома си. На полицата имаше няколко семейни снимки — баща, всяващ страхопочитание, кротка жена и симпатично младо момче.

Риса се помоли за всички тях, преди да си легне призори. В молитвата си изказа надежда, че семейството няма да има нищо против, че ползват къщата им. Помоли се също баща й да не се поболее от мъка.

Не забрави да се помоли и за скорошния край на войната. Зачуди се дали би могла да понесе загубата на съпруга си и на детето си; дълго лежа будна, нещастна, съзнаваща, че войната може да продължи дълго и е възможно да загуби всички, които обичаше.

Спеше сама с Джейми. Очевидно Джером не искаше да бъде с нея; не го бе виждала от вечерта, когато й помогна да слезе от коня. Тогава я бе предупредил, че ако се опита да избяга с Джейми, горчиво ще съжалява.

След като събуди и нахрани детето, Риса се зае да му шие нови пеленки. Претърси куфарите на мисис Доленц за дрехи. Остана много доволна, когато откри, че жената е имала нейния ръст и фигура, и че не бе трудно да открие бельо и една проста памучна рокля, която щеше да свърши работа за из път. Не знаеше кога Джером възнамеряваше да тръгне, нито колко време ще пътува. От долния етаж идваше апетитен аромат на храна. Риса бе твърдо решена да се приготви да тръгне веднага щом я извикат. Подреди внимателно новите дрехи в една пътна чанта, после седна на бюрото на мисис Доленц и й написа писмо, в което и съобщаваше как е, какво е взела и обещаваше да заплати дължимото, когато се срещнат.

Изпълни я неясно чувство на неудобство, когато привърши с писмото. Обърна се и видя Джером, застанал на прага. Косата му беше мокра, страните му — гладко избръснати и, изглежда, бе намерил чисти дрехи — носеше тъмни панталони, чиста абаносовочерна риза, тъмносива жилетка и военноморски шинел с нашивки на раменете. Очите му я гледаха непроницаемо, чертите на лицето му останаха равнодушни.

Щом видя Джейми да рита и да размахва малките си ръчички върху леглото, той веднага отиде при него, сядайки от едната му страна. Позволи на детето да обвие топчестите си малки пръстчета около неговите. Застанал с гръб към Риса, той попита:

— Какво правиш?

— Пиша на господарката на къщата.

— Откъде знаеш, че има господарка?

— Намерих писмо, с което й съобщават, че семейството й е избито.

Обърна се към нея и учудено повдигна вежди.

— И какво й написа?

— Ами, че съм взела някои от нещата й и че ще се разплатим възможно най-скоро.

Джером хвърли поглед към Джейми.

— Не е било необходимо да си правиш труда. Скоро или бунтовниците, или янките ще открият това място и ще изнесат всичко.

— Но ако не го открият — настоя Риса, — тя може да си дойде някой ден. Тогава ще разбере, че не целият свят е жесток и покварен.

— Но войната наистина е ужасно покварена, и това е самата истина — възрази Джером, но думите му прозвучаха много повече уморено, отколкото насмешливо или гневно. После стана. — Остави бележка, щом искаш. Вземи каквото пожелаеш и иди да хапнеш. До падането на нощта трябва да сме доста далеч оттук, а това ще изисква дълга изтощителна езда.

Джером излезе. Риса остави писмото върху часовника на полицата и започна да прибира багажа. Точно тогава на вратата се появи Антъни Хокинс, който й подаде ръка. Явно разбираше от гледане на деца — намести удобно Джейми под едната си ръка, докато съветваше Риса да вземе нещо за ядене — по пътя нямаше да спират дълго време.

— Имате дарба за това — забеляза тя, сочейки начина, по който държи Джейми.

Той се ухили.

— Имам жена и две деца в Коринт, Мисисипи, мисис Макензи. Ужасно ми липсват. Затова ми прави удоволствие да държа бебето.

Риса кимна.

— Надявам се, че този път ще успеете да видите жена си и децата.

— Това ще зависи от Южния военен департамент, след като им докладваме — отвърна Хокинс. В гласа му нямаше омраза. Той бе войник, и изпълняваше заповеди. Освен това беше южняк, помисли си тя, и щеше да стори нужното за своята кауза.

Последва го и в гостната. На масата беше останала само една чиния, пълна с овесени ядки и бекон и чаша димящо кафе до нея.

— Сега по-добре побързайте — рече Хокинс.

Но когато седна, Риса погледна с любопитство към Антъни Хокинс, който се бе настанил на перваза на един прозорец с Джейми, за да я изчакат да се нахрани.

— Хм — промърмори тя, — за вас щеше да е много по-безопасно, ако бяхте тръгнали направо на юг.

— Капитанът не беше виждал сина си, мисис Макензи.

Риса се стегна.

— Той поиска така. Казал на баща ми, че не иска да вижда нито мен, нито сина си.

— Никой не би желал да види детето си в затвора, мадам.

— Ами жена си? — попита тя кисело, чудейки се дали мъжете, които се сприятеляваха с Джером, я мразеха.

— Войната е много тежка. Човек трябва да последва сърцето си и да направи, каквото му диктува душата. Било му е трудно да вземе такова решение, след като жена му е тръгнала по свой път.

Риса пое дълбоко дъх, изпи глътка кафе и го погледна.

— Аз бях за Съюза дълго преди да го познавам, мистър.

— Никой не ви е обвинил в предателство, мисис Макензи.

— Разбирам. Значи не съм предателка, бидейки виновна за ареста на капитан Макензи, защото винаги съм поддържала Съюза.

Хокинс изглеждаше като онемял.

— Е, предполагам… че… сигурно е така.

Искаше й се да крещи.

После отново усети необичайните тръпки по гърба си. Подскочи и се обърна. И наистина Джером тъкмо беше застанал на прага, слушайки думите й, които звучаха като истинска изповед.

Задържа гневния си поглед върху него. Той я погледна на свой ред.

— Е, май си готов — рече тя отсечено.

— Точно така.

— Тогава да вървим — отвърна Риса и мина покрай него.

Той хвана ръката й.

— Не искам никакви номера, Риса.

— Не възнамерявам да ти правя никакви номера, капитан Макензи.

— Без значение къде те водя? — попита Джером с неочаквано весела нотка в гласа и почуда в погледа.

— Без никакво значение, капитане. В теб е синът ми.

С тези думи Риса излезе. Робърт Грей и Рики Бойл вече бяха закарали конете пред имението. Робърт мина напред, за да й помогне да прикрепи пътната си чанта към седлото на черния кон. Джером се качи първи и й подаде ръка. След като се настани пред него, Антъни й връчи малкия Джейми и всички тръгнаха на юг.

Избягваха главните пътища, защото не знаеха кой управлява отделните райони в Северна Вирджиния. На едно място Джером я попита за движението на войската в околността, но тя можа да му каже твърде малко — че Хукър готви голяма кавалерийска атака.

Джером и Риса яздеха начело на групата. Разстоянията бяха дълги и изморителни. След няколко часа Джейми се събуди и започна да пищи. Докато Риса се колебаеше дали да го нахрани, Джером се поинтересува какво става.

— Гладен е.

— Което е основната причина ти да бъдеш с нас — каза й той така кисело, че тръпки я побиха. — Е, нахрани го — съгласи се накрая Джером.

— Тук не е удобно.

— Наистина ли? Е, ще ти се наложи. Другите са доста назад.

— Не съм виновна за случилото се, Макензи, и няма да го повтарям. Но щом си решил да се проявиш като самонадеяно копеле, можеш да се обзаложиш, че за в бъдеще ще бъда заплаха за теб!

За момент Джером притихна и тя моментално съжали, че е дала воля на гнева си. Сега той държеше картите. Ако я свали долу и я остави насред пътя, тя едва ли щеше да се справи.

— Е, добре — промърмори той. — Бойната линия минава оттук.

Джейми използва момента, за да нададе пронизителен вой, и Риса бе принудена да го нахрани. Но докато притискаше бебето и разкопчаваше роклята си, Джером дръпна юздите, свали шинела си и го сложи на гърба й за параван.

По-късно, когато се стъмни, Риса задряма. Събуди се от внезапна уплаха и видя, че Антъни е взел детето. Усети, че е спала на гърдите на Джером. Намираха се дълбоко във вътрешността на Вирджиния.

Джером си проправи път до охраняваната полоса, ограждаща армията на генерал Лий, и оттам ескорт ги придружи до конфедералния лагер.

Навред край лагерните огньове мъжете, които се чувстваха като у дома си, сновяха и приготвяха вечерята. Вдигаха се наздравици. После всички се строиха, за да поздравят юнаците, избягали от Олд Капитол — особено след като бяха предвождани от морския капитан, който успя да пробие блокадата, за да ги снабди с обувки, лекарства, оръжия и муниции. Първо ги отведоха в палатката на полковник Блаумт. Той почерпи мъжете с царевично уиски, а Риса с кафе от цикория. После, когато Джером и другите отидоха да се срещнат с командващите офицери, Риса и Джейми бяха заведени до удобна палатка, освободена специално за нея от един офицер. Вътре имаше легло, умивалник, сгъваеми столове и малко бюро.

Тя седна на леглото заедно с Джейми, благодарна за оказаното й внимание, макар да не забравяше, че е заобиколена от армията на Северна Вирджиния. На входа имаше охрана. Дали я пазеха, за да не избяга, или за да се попречи на някой разярен бунтовник да й стори зло.

Не беше минал и половин час, когато чу някой да я вика:

— Риса Макензи? Хей! Може ли да вляза?

Тя подскочи от учудване, притискайки Джейми до лудо биещото си сърце. Не знаеше защо е уплашена, не се досещаше кой бе произнесъл името й с такова уважение. Преглътна тежко.

— Да?

Платнището се вдигна и влезе някакъв мъж. Със сигурност беше от рода Макензи — зеленоок, с тъмна коса, много симпатичен. Чертите му се отличаваха със същите остри линии, издаващи индианската кръв на Джером и Сидни.

— Брент, ти ли си? — смутолеви Риса.

Той се ухили и протегна ръце към бебето.

— Да, аз съм. А това не е ли моят племенник?

Тя кимна, поколеба се за миг и му подаде вързопа. Брент седна на походното легло и започна да го оглежда. Джейми беше ангелче — досущ като при първата среща с баща си. Усмихваше се и гукаше на своя чичо.

— Страхотно момченце! — възкликна Брент. Военният му шинел беше износен и тук-таме се виждаха дупки. Ботушите му бяха изтъркани и протрити. Вдигна поглед и я изгледа изпитателно. После се усмихна.

— Е, май на пръв поглед идеалната съпруга за моя братовчед янки се оказа бич за Юга! — каза той лековато с цел да я подразни. — Сега разбирам защо. Ти си красива жена, нищо чудно, че създаде такъв хаос в семейството ми!

Риса изпъшка, дълбоко засегната.

— Опитах да помогна на Алена Макензи и оттогава преживях същински ад! — отвърна с равен глас, едва сдържайки гласа си. — А колкото до…

— Изглеждаш прекрасно — прекъсна я Брент. — Очевидно нямаш проблеми в работата.

Той беше доктор, и тя го знаеше. Въпреки това се изчерви.

— Да, всичко е наред.

Отново се надвеси над племенника си и започна да си играе с ръчичките му.

— Радвам се. Майка ми сигурно се е разболяла от притеснение без значение какво си направила. След като…

— Но майка ти е добре, нали?

— Много добре, доколкото знам. Преживя изключително трудно раждане с малката ни сестричка Мери. Естествено, моля се всички ние да преживеем войната, но брат ми дърпа дявола за опашката. Но е хубаво да знаеш, че има кой да продължи рода Макензи, каквото и да ни сполети.

— Моля те, не говори такива страшни неща…

— Но аз не съм песимист, а реалист — рече той, усмихвайки се на бебето. После се обърна към Риса. — Честно казано, чух противоположни мнения по твой адрес.

— Дори съм учудена, че са противоположни. Повечето от тях чисто и просто ме осъждат.

Брент се усмихна и на бузата му се оформи дълбока трапчинка.

— Войниците търгуват на бойното поле, а генералите от Севера и Юга, бивши състуденти, си изпращат подаръци един на друг, преди да започне артилерийският огън. Разменял съм ранени войници янки заедно със съюзнически лекари, които твърдят, че си по-добра от дузина санитари в лазарета. Според тях ти си уравновесена, умела и вършиш добра работа. И това си е нещо, като вземеш предвид колко стриктна е мисис Дороти Дикс, началник на съюзническите болници при наемането на медицински сестри. Изискванията са сестрите да бъдат над трийсетте, прости като тиквен пай и облечени като възрастни пуритански вдовици. Как успя да стигнеш до бойното поле?

Риса се усмихна.

— Аз съм дъщеря на военен. Била съм на десетки места с баща ми. Повярвай ми, жените подминават Дороти Дикс, като обикновено се обръщат направо към главния лекар. После започват да се грижат за своите роднини и за други войници. Странно, но аз съм се учила тук, на фронта, за което трябва да съм благодарна на баща си. Но — припомни му тя, — Алена често работеше с хирурзи, а доколкото разбрах, и сестра ти Сидни е практикувала в някои от болниците в Ричмънд.

— Конфедералните бързо разбраха, че сме в отчаяно положение. Наред с останалите мнения чух и това на Джулиън. Ако той мисли, че си добра, значи си добра. Искаш ли да ми асистираш?

Риса сбърчи чело.

— Сега? В тъмното?

— Утре сутрин. Искам да прегледам няколко пациенти, да видя дали мога да спася някой и друг крайник, преди да е започнало сражение и да съм се оказал принуден да кълцам хората като касапин — прибави Брент с горчивина.

Риса кимна бавно.

— Разбира се, ще ти помогна с удоволствие. Имам предвид, ако…

— Ако позволи брат ми? — попита той и тя беше сигурна, че се опитва да я провокира.

— Ако съм още тук — рече тя.

— Добре — Брент се изправи и неохотно й върна Джейми. — С нетърпение очаквам да ми асистираш. Лека нощ.

Той си тръгна, а Риса, капнала от безсънието и продължителната езда, се унесе заедно с Джейми върху походното легло. Тази нощ спа добре. В просъница дочуваше гласовете на Джером и брат му, идващи от съседната палатка. Отнякъде долетя и женски глас, явно на войнишка курва. Идваха от Севера и от Юга. Риса се молеше съпругът й да не е с някоя от тях; осъзна, че независимо от всичко пренебрежителното му отношение дълбоко я нараняваше. Обзе я отчаяние, прорязващо я като нож.

С мъка сподави вик на почуда, когато разбра, че в палатката й се извисяваше мъжка фигура. Не издаде нито звук и едва сега успя да го познае. Джером. Стоеше, наклонил глава в дълбоко размишление. Риса не смееше да мръдне.

След малко той се приближи и се надвеси над нея. Риса не отвори очи и се направи на заспала. Когато по-късно погледна, него вече го нямаше.

На сутринта пристигна Брент, придружен от мускулест санитар и набита жена с огромен бюст.

— Това е Мейзи Дарън. Тя ще гледа Джейми, докато отсъстваш — рече Брент.

Джейми беше нахранен и спеше; усмивката, която цъфна на лицето на Мейзи, убеди Риса, че спокойно може да остави детето в нейни ръце. Когато излязоха, хирургът я попита:

— Сигурна ли си, че можеш да го направиш?

— Дали съм сигурна, че искам да помогна при спасяването на нечий бунтовнически живот? — на свой ред попита тя.

Брент спря и я погледна открито.

— Да.

— Да, сигурна съм — отговори Риса.

Едва бяха започнали, когато към тях се присъедини още един асистент — Джером.

Докато наблюдаваше как двамата братя работят в синхрон, тя се замисли дали изобщо има нужда от нея. Въпреки огромната ледена стена между нея и съпруга й Риса откри, че се справя много добре в един екип с него. Все пак имаше достатъчно опит. Джером притежаваше силата, а тя уменията.

С напредването на деня Риса се впечатли силно от зет си. Въпреки бързината, с която трябваше да се оперира, той запази спокойствието и добрите обноски; раздели внимателно малкото количество упойка, разясни какви инструменти ще са му нужни и за какво служат. Квалифицираният санитар на Брент и Джером улесни работата много повече, отколкото Риса си бе представяла, и на моменти забравяше колко души участват в операцията. По едно време, когато тампонът не успя да спре кръвотечението на пациента достатъчно бързо, тя мигом се покатери на операционната маса и натисна с цяло тяло, докато тампонът бъде сменен и наместен отново. Свършиха работа по залез слънце. Риса беше капнала от умора. Седна на тревата, за да погледа снишаващото се слънце, и много се притесни, когато мъжът й дойде и седна до нея, предлагайки й сребърен термос. Тя го изгледа предпазливо.

— Бренди — рече той.

— Благодаря — Риса взе бутилката. — Да не би да е награда за това, че не успях да убия нито един бунтовник днес? Как можеш да ми се доверяваш в полевата болница?

Отпи от брендито, задави се и се закашля, докато течността слезе надолу до стомаха й. Джером дръпна бутилката от ръцете й и отпи голяма глътка. После я затвори и присви очи към залязващото слънце.

— Знаех, че няма да посегнеш на беззащитни мъже.

— О? — рече тя, а сърцето й заби от вълнение и надежда.

— Заобиколена си от хиляди бунтовници тук. Не би имала възможността — отговори Джером.

Риса се изправи и се отдалечи, но той също стана и преди тя да успее да направи и две крачки, я хвана за ръката, завъртя я на сто и осемдесет градуса, за да го погледне. Сигурна беше, че ще й се извини.

Но той не го направи.

— Тръгваме утре, рано сутринта.

— Къде отиваме?

— В Ричмънд — рече той и отмина.

Антъни, Рики и Робърт останаха при армията, като отново се присъединиха към своите роти. Антъни дойде да се сбогува с нея, докато си наливаше кафе край лагерния огън на следващата сутрин. Каза й, че след предстоящата битка ще ги разпуснат в домашен отпуск за един месец. Той участваше във войната още от първия ожесточен сблъсък между Севера и Юга и му се полагаше почивка. Разчувствана от думите му, Риса го прегърна импулсивно за довиждане и чак тогава видя, че Джером се е облегнал на едно дърво, дъвчейки стръкче зелена трева, и я наблюдаваше. Не каза нито дума, но се изправи и се отдалечи.

Наистина имаше да й каже много малко, докато яздеха върху огромния черен кон, който измина със скоростта на стрела останалото разстояние до Ричмънд. Разбра, че програмата включваше обсъждане на положението на Джером със секретаря на фронта Малъри. Но когато наближиха Ричмънд, отвсякъде започнаха да прииждат тълпи и Риса с огромно раздразнение разбра, че мъжът й е герой. Репортерите се надпреварваха да му задават въпроси за Олд Капитол, за неговото бягство и за дните, през които успешно пробиваше блокадата. Джером имаше дар слово, призна Риса с неохота — любезен и сдържан във всичките си отговори, и особено очарователен за малките деца.

Веднага щом пристигнаха, Джером я изостави, обяснявайки, че войниците ще се погрижат за нейните удобства, докато той се занимава с военни дела. Един по-възрастен войник със стоманеносива коса и с мъдри кафяви очи бе нейният придружител. Но тя имаше чувството, че той е много повече от обикновена охрана — бяха го предупредили изрично да я пази като очите си. Името му беше Алфред Мор и той заведе Риса и Джейми в приятен пансион близо до Белия дом на Конфедерацията. Обясниха й, че Джером ще отсъства още дълго време. Бе събрал огромно количество информация по време на своя плен и пътуването си на юг.

Оказа се, че ще я охраняват денем и нощем. Тя започна да обикаля нервно из стаята. Донесоха й вечеря. После лейтенант Мор я попита дали би желала да й донесат корито за баня. Идеята й прозвуча чудесно, и тя се съгласи. Наслаждава се на водата, докато тя изстина съвсем. Но макар да бе вече късно, Риса се почувства прекалено неспокойна, за да заспи.

Беше отворила прозорците, за да влезе пролетният въздух. Изведнъж чу музикална мелодия, идваща неизвестно откъде. Отначало й се стори неподходяща на фона на мрачната война. Прекрасният валс свърши и започна жига. Накрая изпълниха „Дикси“, а след нея „Вони, синьото знаме“. Риса слушаше музиката, облегната на прозореца и потропваше ритмично с крак по пода. Зачуди се откъде ли идва. Когато погледна надолу към улицата, тя видя Белия дом на Конфедерацията и много карета, чакащи отвън. Изведнъж забеляза съпруга си, който беше застанал пред главния вход на верандата. Беше в компанията на двама мъже: единият дребен, в цивилни дрехи; другият — малко по-висок, с униформа. Имаше и една жена.

Първата й реакция беше силна, безразсъдна ярост. Джером се оказа на прием и флиртуваше, а Риса стоеше заключена в тази стая, сама в столицата на врага.

Поколеба се за миг, после тихичко отвори вратата. Лейтенант Мор го нямаше. Вместо него пред вратата пазеше млад редник, който придружаваше лейтенанта по-рано през деня. Седеше на един стол, опрян до стената, с глава, облегната назад. Дремеше.

Риса внимателно затвори вратата.

За нещастие от плантацията тя бе взела дрехи за път, а не и за бал. Нямаше нищо по-елегантно и представително. Все пак една от нощниците беше поръбена с дантела над гърдите. С едно бързо отстраняване на ивицата плат над дантелата, Риса се сдоби с изключително смело вечерно деколте. Тъй като кърмеше, бюстът й бе едър и достоен за възхищение. Повдигна сръчно косата си и забоде само една фиба. Така огнените й къдрици падаха свободно и докосваха шията и раменете. Отстъпи пред огледалото на дрешника; щипна леко бузите си и внимателно започна да оглежда своето отражение. Липсваше й прилична долна фуста, но живееха в условията на война и малко жени успяваха да вървят в крак с модата. Да се облече прекалено модерно, със сигурност би било проява на лош вкус, особено в Юга. Риса бе твърдо решена да отиде на бала.

После си помисли, че е полудяла. Изглежда, Джером познаваше твърде добре брюнетката, овесена на ръката му. Освен това Риса бе генералска дъщеря, а генералските дъщери вдъхваха респект и от двете страни на фронта. Взе Джейми и отиде на пръсти до вратата. Отвори я предпазливо, едва дишайки, от страх, че синът й може да се събуди. Но Джейми сякаш усещаше духа на приключението — или глупостта!, — която бе обхванала Риса, и остана тих като ангелче. Забърза надолу по стълбището и излезе през входната врата.

Белият дом се намираше две пресечки по-надолу по улицата. Риса измина разстоянието почти неусетно, но когато пристигна, Джером го нямаше на верандата. Докато стоеше нерешително отпред, една висока, приятно закръглена тъмнокоса жена с бляскави очи и симпатична физиономия се приближи откъм страната на къщата.

— Здравейте, скъпа, изглеждате толкова тъжна и нерешителна! Мога ли да ви помогна?

Риса понечи да отговори, но гласът й изневери и я обзе неочаквана паника. Нямаше как да се измъкне. Познаваше жената. Познаваше я много добре, защото преди да стане президент на Конфедерациите американски щати, Джеферсън Дейвис заемаше длъжността военен секретар и баща й често се бе срещал с него през изминалите години.

— О, Риса! — възкликна жената. — Риса Магий! Сега Макензи, нали? Разбира се, вашият капитан е вътре. Хайде, нека ви заведа!

— Мисис Дейвис, аз… — започна Риса, готова да се обърне и да избяга. Сякаш беше полудяла.

— Наричай ме Варина, скъпа. Както преди. Ще те представя на останалите. Не мога да повярвам, че съпругът ти се е лишил така лекомислено от твоята компания. Всъщност не мога да си представя някой мъж да те държи настрана. Това ли е първото ти дете? — рече тя, сочейки Джейми. После протегна ръце към него. — Може ли?

— Разбира се!

Варина обожаваше децата си, и децата изобщо. Доколкото знаеше Риса, Варина и съпругът й бяха изгубили първородното си чедо. Явно това бе засилило обичта й към бебетата.

— Страхувам се да не би да изцапа красивата ви рокля.

— Но, скъпа! Сякаш това има някакво значение! Хайде сега, ела.

Риса се поколеба и поклати глава.

— Мисля, че сбърках. Не биваше да съм тук. Джером е изключително популярен. Знам, че двамата забъркахме страхотна каша и дадохме повод за хиляди клюки. Първо, заради недоволството на баща ми, после… Е, всички тези обвинения, че съм причинила попадането му в затвора и пленяването на кораба му!

Варина се засмя тихо.

— Баща ти е стар тиранин, скъпа моя. Добър човек е, но все пак тиранин. Ех, защо и той не е с нас! Но това е положението. Хората винаги ще говорят, но аз те познавам единствено като почтена и благоразумна жена. И щом твърдиш, че си невинна…

Тъмните очи на Варина проблеснаха в нощта.

— Е, не съм напълно невинна.

— О!

— Аз съм янки.

Варина сви рамене.

— По-добре да поканиш известен враг, отколкото да се довериш на приятели, които могат всеки момент да ти забият нож в гърба. Хайде. Това е мой прием и ти си поканена.

Първата дама се обърна и тръгна към къщата с Джейми на ръце. Риса нямаше друг избор, освен да я последва.