Хедър Греъм
Предателката (8)

8

Но свободата й се оказа кратка.

Бързо осъзна, че ако Джером Макензи потънеше, щеше да повлече и нея. Падайки назад, той успя да протегне ръце и ги обви около кръста й. Тя полетя напред и една прииждаща вълна се стовари отгоре им, потапяйки ги под повърхността.

Риса опита да се измъкне от ръцете му, мъчейки се да се изправи. Но той не я пусна, а я издърпа към брега.

— Съвсем не се държиш, ама никак, като южняшки джентълмен! Ако Югът загуби войната, ти ще си виновен. Трябва да те застрелят, обесят, да те пратят да гниеш в затвора…

— Знаеш ли какво, мис Магий? — прекъсна я той, а сините му очи проблясваха на фона на загорялото му лице. — Ти не се държиш ни най-малко като дама. Би могла да бъдеш нежна и благовъзпитана като всяка нормална жена! Като нормална затворничка по време на война! Ти…

— О, я ме пусни! — изкрещя тя ядосано, опитвайки се с всички сили да се отскубне от него.

— Спри! Не можеш да избягаш…

Думите му бяха рязко прекъснати от висок звук от раздиране на нещо. Памучната й риза, която се бе закачила на ножницата му, се разпори на две, докато се опитваше да стане. Тя изруга и се завъртя, за да огледа щетите, ала от движенията ризата й се скъса още повече. Когато се изправи на крака, видя, че от дръжката на сабята му висеше парче плат.

— По дяволите! — извика Риса, падайки на колене. Огледа се отчаяно около себе си и страните й почервеняха като рози в очакване да види Големия Тим и Джеремая, но двамата си бяха тръгнали. Девственият плаж се простираше огромен, необятен и безлюден с изключение на коня, който бе излязъл от водата и сега чакаше в една долчинка, обрасла с дървета. Сякаш бяха сами на земята!

— Бунтовник такъв! — промърмори тя.

Блъсна го яростно във водата, за да си проправи път. Разкъсаната й риза се развяваше от бриза, докато тичаше. Когато приближи брега, се обърна, защото чу стъпките му и изписка, когато той връхлетя отгоре й, поваляйки я отново, този път на мокрия пясък.

Докато Риса се опитваше да си поеме дъх, той я възседна. Пред погледа му се разкриха пищните й форми, но това не я смути ни най-малко. За беда не й хрумваше нищо умно. Продължи да се взира в него, устните й трепереха. През тялото й премина конвулсия.

— Бунтовник! — бе единственото, което успя да каже.

— Янки!

— Бунтовник!

— Янки!

Тя се умълча, а гърдите й се издигаха и спускаха с всяка мъчителна глътка въздух.

После той протегна ръка и докосна лицето й. Прокара пръсти по бузите й и тя пое дъх, удивена от огнената искра, която плъзна по цялото й тяло.

Такава топлина…

Беше от слънцето, а може би и от виното. Сигурно се дължеше на прекрасния ден, на синевата на небето, на мимолетното чувство на свобода, движението на вълните, разбиващи се в голите й гърди.

Наведе се много бавно и я целуна.

И огънят пламна с ослепителна жар.

Устните му покриха нейните, твърди и жадни. Палавият му език я прониза с решителна страст. Пръстите му галеха бузите й, после се преместиха по-надолу… меки и търсещи, изучаващи шията, раменете, гърдите…

Не бива да прави това, помисли си тя. Но мислите й отлетяха някъде далече. Светът се завъртя. Пясък, море, небе. Пламъкът на желанието му я изгори цялата, като главня. Тя усети топлината на тялото му.

А ръцете му…

Изучаваха плътта й. Сега вече не толкова плахо. Дланите му търсеха голата й гръд, а пръстите дразнеха зърната й. Риса изви тяло, уплашена от връхлетялото я чувство, но бе любопитна да научи повече за него.

Джером продължи да я целува. Искащ. Съблазняващ. Тя усети беглото подръпване на шнура, пристягащ прекалено широките бричове на Джеремая около кръста й. Почувства допира на пръстите му, плъзгащи се надолу под корема й, рошейки мекия триъгълник с къдрави косъмчета между бедрата й. Беше крайно време да се възпротиви. Но не можеше — беше твърде замаяна, сякаш упоена. Докосването му я парализираше, съживяваше и възбуждаше. Чувстваше прилива и отлива, плискащата се пяна, подхранваща огньовете вътре в нея, също като слънцето, което печеше над тях. Най-после той отлепи устните си от нейните, оставяйки я да лежи със затворени очи, макар тя смътно да усещаше погледа му върху себе си, чакащ да срещне нейния. Но нямаше сили да го направи. Той изпъшка тихо, и отново се наведе, впи устни в шията й. Слизаше все по-надолу, следвайки извивките на гърдите й; със същата решителност смучеше зърната й и ги дразнеше с език. Пръстите й се вплетоха в косите му. Трябваше да се отдръпне, да го отблъсне. Топлината около тялото й се усилваше, желанието ставаше диво, пулсиращо. Помисли си, че това чувство не може да е реално и си напомни, че ще съжалява. Но го искаше.

Когато се беше влюбвала преди, се бе държала прекалено благоразумно — като истинска дама и това й попречи да изживее истинската любов.

Сега не бе влюбена; не можеше да бъде, не и във врага! Беше различно, но го усети още първия път, когато видя този мъж, откакто го познаваше, откакто чу гласа му. Мислеше трезво, беше с ума си; със сигурност щеше да си плати за това, но не можеше да спре чувството… да спре него. Знаеше, че независимо колко дълго ще я държи като затворничка против волята й, независимо че успяваше да предотврати опитите й за бягство, той ще спре сега, ако го помолеше.

Да, трябваше да се възпротиви. Но го желаеше.

Докосването му… ръката му, господи, пръстите му. Разтвори краката й и потъна между тях, докосващ я, търкащ се о нея. Риса потрепери буйно, изопна тяло, извивайки се, гърчейки се. От устните й се изплъзна звук, който го накара да се отдръпне. Изведнъж усети как панталоните се свличат от краката й. Остана да лежи гола на пясъка под слънцето, покрита само с жалките остатъци от памучната риза. Все още не се решаваше да отвори очи…

Изпъшка от изненада, когато той неочаквано я хвана за коленете и разтвори краката й. После се настани между тях. Изучаваше я смело, галеше гърдите й, възпламенявайки ги наново с изгарящия връх на езика си. Покри корема й с целувки. Тя плътно затвори очи, докато той се спускаше все по-надолу и по-надолу. Гъделичкаше извивките на тялото й, дразнеше я, възбуждаше я. Трябваше да е ужасена, шокирана. Наистина бе шокирана… беше…

Издаде приглушен вик. Ако можеше, щеше да проговори и най-накрая да му се противопостави. Но ръцете му се плъзнаха под тялото й, обхващайки задните й части, а езикът му докосваше по най-интимен начин вътрешността на бедрата й, плавно и яростно прелъстяващ нежната девствена плът. Бе едновременно отблъскващо и невероятно, толкова силно, че тя си помисли, че ще умре, обзета от надигащи се в тялото й емоции, които я завладяха…

Пръстите му рошеха косата й и тя отметна глава към пясъка. Най-после, макар и късно, успя да произнесе думите на протест, въпреки че във вътрешността на тялото й назряваше нещо невероятно. Джером я възбуждаше, опитваше вкуса й, играеше; пренебрегна молбите й, докато тя се гърчеше и извиваше диво под него в пълно, безрезервно отдаване. После той се изправи, разкъсвайки дрехите си, и я покри с тяло. Риса усети силата на неговата ерекция, все още горяща отвътре. Но Джером спря. Най-после тя отвори очи, срещайки тежкия му поглед.

— Последен шанс.

— За какво?

— За да спра.

Отново затвори очи.

— Погледни ме.

Не й се искаше. Жаждата, която събуди в нея, все още я разтърсваше. Земята тръпнеше от топлината на слънцето и плясъка на морските вълни.

— Погледни ме! — повтори Джером, този път по-настоятелно.

Риса мигом повдигна клепки.

— Последен шанс — каза той отново.

Риса промърмори някакъв отговор, притискайки се плътно до него, неспособна да повярва, че лежи гола на пясъка, отчаяно нуждаеща се от ласките му. Нейния враг!

— Сега не се любиш с Иън — чу суровия му шепот в ухото си.

Сега трябваше да протестира. Сякаш изляха отгоре й кофа със студена вода. Но бе твърде късно. Докато осъзнае думите му, отново се озова в прегръдките му. С внезапно рязко движение той потъна дълбоко в нея.

Ноктите й се забиха в раменете му; вик на безпаметна болка се откъсна от устните й. Струваше й се, че са я пронизали с нож. Сълзи, които не можеше да спре напираха, парещи в очите й. Взираше се в небето, едва поемайки дъх.

Джером замръзна на място. Застана абсолютно неподвижен. После се понадигна леко. Докосна бузата й и тя разбра, че е изтрил сълза.

— Риса, никога не бих търсил победа, ако знаех, че…

„Ако знаеше какво?“, зачуди се тя. Беше зашеметена. Светът се завъртя около нея. Все още се чувстваше разрязана на две. Пръстите му шареха из косата й, докато й шепнеше в ухото:

— Леко… леко…

Движеше се. Бавно. Отдръпна се… после я изпълни пялата. Риса се задушаваше от стенания.

И като по чудо болката започна да отшумява. Сега движенията му станаха по-бързи. Още по-бързи. Изпълваше я докрай. Въпреки болката отново я завладя чувството на удоволствие. Усети напрежението в ръцете и в гърдите му, гладката бронзова плът, мекотата на косата му. Ала най-силно чувстваше източника на огъня, разгарящ се вътре в нея с всяка изминала секунда. Вкопчи се в мускулестите му гърди, прилепяйки лице до кожата му, и почувства бясната му скорост вътре в тялото си. По-дълбоко, по-бързо, по-дълбоко… нещо остро, мъчително, прекрасно…

Тласък…

Морето се разбунтува вътре в нея, слънцето експлодира, тя полетя над най-високия връх, а звездите се изсипаха върху й. Сладост, такава сладост… това беше екстаз, който заличи мислите й, закри слънцето, пясъка, дори бързея на вълните, миещи голите й крака.

Обгърна я блещукаща светлина, леки пръски обляха цялото й тяло. Плавно се понесе надолу, докато не усети хладния въздух и бриза върху кожата си.

Той се отдръпна от нея и Риса потрепери, когато морският вятър докосна голото й тяло. Все още не смееше да отвори очи. Не й се искаше всичко това да свърши.

Сега целият й живот премина през ума й като жива насмешка. В трудни моменти тя оставаше решителна, зряла и уравновесена. Генералската дъщеря — способна, интелигентна, достойна за възхищение. Очарователната мис Риса!

Недосегаемата! Горда и независима. Не загуби самообладание дори когато научи за внезапната женитба на годеника си. Увери Иън, че е добре — когато и сърцето, и гордостта й бяха унищожени. Сприятели се с жена му, стана кръстница на детето им. Рискува собствения си живот, за да предупреди Алена за грозящата я опасност. Зашиваше раните на войниците, чистеше подлогите, асистираше при ампутация, и нито веднъж не сгреши.

А сега изневиделица изгуби всякакъв контрол над себе си. Прави любов на плажа с въстаник полуиндианец, когото едва познаваше. Не беше нищо сериозно, просто знаеше, че го желае, че е завладяна от бронзовата му плът, от синевата на очите му, от неговия глас.

— Можеше поне да кажеш нещо — продума той след известно време.

Отвори очи и го погледна. Чертите му се изопнаха, и очите му придобиха цвета на индиго на фона на изгасващата светлина.

Риса седна, обвивайки ръце около коленете си, внезапно осъзнала своята голота.

— Каза ли нещо? — промърмори тя, взирайки се в линията на хоризонта. Странно как чувстваше толкова много неща едновременно, след като толкова дълго бе имала сетива единствено за него…

За него.

— Е, помислих си, че… — започна прегракнало Джером.

— Помисли си, че съм се любила с Иън? — попита хладно тя. — Колко мило, от твоя страна. Той се ожени за южняшко момиче, въпреки че бяхме сгодени.

Джером се изправи и й обърна гръб. Имаше страхотно тяло. Талията и хълбоците му бяха тесни, раменете — широки и мускулести.

Нахлузи панталоните си, и отново се извърна към нея.

— Риса, мис Магий, надявам се, това не беше критика към морала на един янки. Знаеш, той беше много влюбен в теб, и ти в него.

Преглътна трудно и сведе очи към пясъка, борейки се с нова вълна от сълзи, напираща изпод клепачите й.

— Ако съм суров към теб, то е, защото, макар да обичам искрено своя братовчед, не можеш да ме използваш за негов заместител.

Риса се изправи на крака, обръщайки се с гръб към него, за да обуе панталоните си.

— Повярвайте ми, мистър, не замествате никого — промърмори тя, едва сдържайки дъха си.

Завърза ластика на панталоните, после посегна към изпокъсаните остатъци от памучната риза на Джеремая.

— Не мога да се върна! — прошепна неочаквано Риса.

— Съжалявам, но ще трябва.

— Ризата ми. Цялата е съдрана.

— Тогава вземи моята.

— Аз…

— Моите гърди не вълнуват никого — увери я той сухо.

Застанала с гръб към него, тя успя да се усмихне леко. Той грешеше. Гърдите му бяха дяволски вълнуващи.

Почувства допира му, докато събличаше разкъсаната риза от раменете й. След това й помогна да навлече неговата влажна риза. Тя му благодари и бързо закопча копчетата. Завърза краищата на кръста си, за да й е по-удобно.

Обърна се към него и видя, че той я наблюдаваше.

— Би трябвало да съжалявам — й каза Джером. Бузите й пламнаха.

— Не очаквам от теб да съжаляваш.

— Но аз не съжалявам — отвърна той и добави меко: — Как бих могъл.

Посочи с глава към коня си. Тя отиде при животното, той вървеше подире й. Качи я на седлото, после сам скочи зад гърба й. Потеглиха обратно към бедняшките колиби.

„Лейди Варина“ бе закотвена в пристанището. Джеремая чакаше в малка лодка, за да ги отведе до кораба. Докато плаваха, размениха само няколко думи.

Когато се качиха на борда, Джером й проговори пръв.

— Джеремая ще се погрижи да вечеряш и да се изкъпеш. Утре ще отплаваме нагоре покрай брега. Трябва да минем през Сейнт Огъстин, да стигнем до Джаксънвил и после да тръгнем надолу по Сейнт Джоунс. Реката тече на юг. Ще те оставим там, придружена от доверена охрана, която ще се погрижи за безопасното ти връщане на Сейнт Огъстин. Ще са ни нужни най-много два-три дни.

— Благодаря — каза Риса. Е, така беше по-добре! Най-после възвърна своето равновесие и достойнство. Изгуби нещо от себе си, но си върна гордостта.

Обърна се и закрачи към каютата.

Когато по-късно й донесе храна, леген и вода, Джеремая не пророни нито дума — сякаш я укоряваше за нещо. След банята тя реши, че не може да навлече отново старите си дрехи — панталоните на Джеремая бяха направо унищожени, а ризата на Джером излъчваше деликатна мъжка миризма — неговата, и тя по изумяващ начин й напомняше за случката на брега. Каза си, че не съжалява — поне нямаше да си отиде от този свят като самотна, свадлива стара мома; макар да бе леко уплашена, защото никога нямаше да бъде същата. Щеше да прекара живота си, преследвана от мисли за него. Нямаше друг избор, освен да облече дрехите, които Джером й бе купил.

През нощта остана в капитанската каюта. За свое голямо учудване спа много добре.

На следващия ден видя Джером съвсем за кратко. Връхлетя ги буря и той бе зает на палубата. Късно следобед дъждът спря, но вятърът продължи да духа. Едва тогава тя реши да отиде при него. Знаеше, че ще го намери на руля. Той също усети присъствието й, но не продума.

През цялата вечер виенето на вятъра не стихна. Уморена от непрестанното блъскане в стените на каютата при всяко издигане на кораба, тя се съблече и си легна рано. Люлеенето я успокои.

Към полунощ вятърът утихна. Малко след това чу вратата да се отваря.

Джером стоеше на прага, облечен само с бричове; бронзовата му кожа бе лъскава от дъжда и проблясваше на лунната светлина. От тъмната му коса се стичаха малки кристални капчици.

Влезе в каютата, приближи се до леглото и се надвеси над нея. Дръпна завивките и тя почувства изгарящия му поглед върху тялото си. Джером си свали панталоните, намести се върху нея и най-безцеремонно разтвори бедрата й с колене. Тя се отмести, преглътна бавно и сключи ръце върху гърдите си. Но той прокара пръсти по нейните, раздалечавайки ръцете й към двата края на леглото.

— Янки — укори я той меко.

— Бунтовник — отвърна тя.

— Ти си врагът.

— Грешиш. Ти си врагът — господи, усети силата на ерекцията му върху кожата си.

— Трябва да вървя — рече сериозно Джером.

— Да, трябва — съгласи се Риса без съжаление.

— Но това е последната нощ на твоето затворничество. Още си под моя власт и ще правя с теб каквото си поискам.

— Арогантността на бунтовника — прошепна тя.

— Наистина ли мислиш така? — отвърна дрезгаво Джером.

Освобождавайки дясната си ръка, тя се отмести леко встрани. Той продължи да се движи, а пръстите му галеха всяка извивка на тялото й.

Разтвори бедрата й и потъна в нея. Тя инстинктивно се опита да събере крака, но той не й позволи.

— Искаше ми се да съм по-благороден, като моят братовчед янки — замислено рече той. — Опитах се, повярвай ми. Но не издържах на изкушението, не и тази нощ. Утре ще си свободна. Отново ще бъдеш гордата, недосегаема генералска дъщеря. Тази нощ ще бъде нашата последна битка, само бог знае кой от нас ще се предаде. Нощта е моя.

Риса потръпна, чакаща, искаща. Притвори очи в тъмнината. Реши никога да не му признава с какво нетърпение бе очаквала тази нощ.

— Отвори очи, янки.

Риса бавно повдигна клепачи. Лицето му сякаш помръкна и тя усети някакво напрежение.

— Е, добре! — измърмори Джером провлачено. — Тази нощ, мой най-обичан враг, не давам и пукната пара за какъв ме смяташ.

Тя се намръщи, внезапно вбесена от думите му, и понечи да протестира. Но не успя да го направи, защото устните му я покриха с жадни целувки и поривът на гнева й отстъпи на непреодолимо желание. Докато я обсипваше с целувки, той проникна в нея, изпълвайки цялата й същност.

Нямаше болка. Движеше се бавно, възбуждайки я с всяко плавно помръдване на мъжествеността си, и постепенно засили темпото. Риса не изпитваше нищо освен чувство на върховна наслада, меките ласки на сенките, обгръщащи телата им, криещи греха им. Яростта отшумя, а страстта избухна с пълна сила. Нямаше нищо против да се отдаде на нощта.