Нора Робъртс
Безсмъртие в смъртта (20)

Двайсета глава

Дните буквално летяха. Ив се чувстваше невероятно самотна и изоставена. Всички, включително командир Уитни и главният прокурор, смятаха случая за приключен. Тялото на Джери Фицджералд беше кремирано, записът от последния й разпит — изпратен в архива.

Медиите раздухаха историята, появиха се гръмки заглавия: „Тайният живот на една топ манекенка“, „Красавицата — убийца“, „Търсенето на безсмъртие сее смърт“.

Ив беше много заета с останалите дела, предстоеше й сватба, но въпреки това всяка свободна минута отделяше на случая Фицджералд; отново преглеждаше показанията и списъка на веществените доказателства и обмисляше най-различни вероятности, докато накрая дори Пийбоди я посъветва да се откаже.

Опита да се занимава с подготовката на сватбата, за да изпълни молбата на Рурк. Ала откри, че нито разбира, нито се интересува от фирми за организиране на празненства, от различни вина, и хич не я е грижа как ще бъдат настанени гостите на тържеството. Ето защо преглътна гордостта си и остави всичко на Съмърсет, който не пропусна подигравателно да я изгледа, после с поучителен тон заяви, че като съпруга на много влиятелен човек ще трябва да научи някои елементарни подробности. Ив го посъветва да си натика тези подробности на едно място, сетне всеки се зае с онова, което умееше да прави. Тя започваше да подозира, че въпреки размяната на остри реплики, със Съмърсет тайно започват да изпитват взаимна симпатия.

 

 

Рурк влезе в кабинета на Ив и поклати глава. След по-малко от двайсет часа щяха да бъдат женени. Човек би очаквал младоженката да пробва сватбената си рокля, да лежи във вана с ароматни соли и да мечтае за брачния живот.

Ала тя седеше пред компютъра и си мърмореше нещо, косата й беше разрошена от това, че непрекъснато прокарваше пръсти през нея. Върху ризата й имаше петно от кафе. На пода стоеше чиния с остатъци от сандвич, които не съблазняваха дори котарака.

Рурк безшумно се приближи, застана зад нея и видя на монитора онова, което очакваше — файлът със случая Фицджералд.

Той се възхищаваше и се чувстваше неотразимо привлечен от упоритостта й. Питаше се дали е издала пред някого колко е покрусена от смъртта на манекенката. Знаеше, че би предпочела да го скрие дори от него, ала той я познаваше прекалено добре.

Знаеше и това, че я измъчва чувство за вина, че изпитва съжаление към мъртвата. И при все това не можеше да пренебрегне вроденото си чувство за дълг, което не й позволяваше да обяви случая за приключен. Една от причините да бъде влюбен в нея беше способността й да изпитва силни чувства, обуздавани от трезвия й разум.

Понечи да я целуне, но точно в този момент тя вдигна глава и се чукна в брадичката му. Двамата едновременно изругаха.

— Господи! — Рурк, който въпреки силната болка се развесели от комичността на положението, избърса кръвта от устните си. — Опасно е да те ухажвам.

— Така ти се пада, щом се прокрадваш зад гърба ми. — Тя се намръщи и потърка главата си, която и без това я болеше. — Мислех си, че с Фийни и други твои приятели ще се отдадеш на изнасилвания и грабежи.

— Ергенската вечер не е нашествие на викинги. — Той седна на ръба на бюрото и се втренчи в лицето й. — Ив, откажи се от това.

— Защо, нали ще си взема триседмичен отпуск? — Рурк само повдигна вежди. — Извинявай, знам, че съм отвратителна. Но не мога да се откъсна от този случай. През цялата седмица се опитвах да го забравя, но той не ми дава покой.

— Разкажи ми всичко. Може би ще ти помогна.

— Добре. — Тя стана от бюрото и за малко не настъпи котарака. — Възможно е Джери да е отишла в стриптийз клуба. Хора от нейната среда понякога посещават подобни заведения.

— Например Пандора.

— Точно така. Пък и двете са се движели в една компания. Да си представим, че е отишла в клуба, където вижда Бумър. Може би някой й е казал, че той е вътре. Това обаче предполага, че го е познавала, което не е доказано със сигурност. И че е работела с него или чрез него. Вижда го и разбира, че той се е раздрънкал. Вече не й е необходим, дори се е превърнал в пречка.

— Дотук теорията ти е логична.

Ив кимна, но неспокойно продължи да крачи из кабинета.

— Бумър също я забелязва, след като излиза от стаята заедно с Хета Мъпит. Джери се измъчва от предчувствия какво е споделил с проститутката. Може би се е похвалил и е преувеличил ролята си, за да й направи впечатление. Бумър не е толкова глупав и моментално се досеща, че е загазил, поради което се скрива в миша дупка. Хета е първата жертва. Очистват я, тъй като се страхуват да не би да е научила нещо. Убита е брутално, така че да изглежда сякаш престъплението е извършено в пристъп на гняв. Лицето й е обезобразено, документите й — изхвърлени, за да се затрудни полицията и да не могат да я свържат с клуба и Бумър. Ако въобще някой би се заинтересувал от нея, което е било малко вероятно.

— Но не са се съобразили с факта, че ти ще се заемеш със случая.

— Прав си. Продължавам. Бумър е имал мостра от наркотика, както и формулата за производството му. Ала е бил само един мошеник на дребно, при това не особено умен. Вероятно е искал по-голяма сума, по-голям дял от печалбата. Но беше добър в професията. Никой не знаеше, че е наш информатор, освен няколко души от полицейската централа.

— Същите хора дори не са подозирали колко милееш за сътрудниците си. — Той наклони глава. — Повечето твои колеги биха си казали, че старият негодник е бил убит за отмъщение от някой свой „съдружник“ и не биха се занимавали повече с него.

— Вярно е, но Джери не е действала достатъчно бързо. Открихме наркотика в жилището на Бумър и тръгнахме по тази следа. Същевременно имах възможността на свой гръб да изпитам гнева на Пандора. Вече знаеш какво се случи при първата ми среща с нея, както и през нощта на убийството, когато появата на Мейвис е била добре дошла за Джери, но същевременно й е направила лоша услуга. Дала й е достатъчно време да избяга, освен това вече е имала изкупителна жертва.

— Която била най-добрата приятелка на ченгето, натоварено с разследването на убийството.

— Точно така. Питам се колко ли пъти ще се случи да се заема с разследване и да знам, че главната заподозряна е напълно невинна? Убедена съм, че никога повече няма да имам този шанс.

— Не си ли спомняш, че същото се случи преди няколко месеца? Тогава беше убедена, че нямам вина.

— Отначало само го чувствах, после се убедих. — Тя пъхна ръце в джобовете си, после отново ги извади. — С Мейвис беше съвсем различно, затова подходих по различен начин. Разполагах с трима заподозрени, които са имали мотив и възможност да извършат престъплението. Започвах да подозирам, че един от тях е пристрастен към въпросния наркотик. Когато реших, че съм открила престъпника, в Йист Енд убиха един пласьор на дрога. Убиха го по същия брутален начин. Защо? Този въпрос не ми дава покой, Рурк. Хлебарката не им е бил необходим. Предположението, че Бумър му е доверил тайната си, е направо невероятно. Но все пак са го убили и в кръвта му са намерени следи от „Безсмъртие“.

— Било е номер — промърмори Рурк и запали цигара. — За да ти отвлекат вниманието.

За пръв път от часове насам тя се усмихна.

— Обичам те, защото разсъждаваш като престъпник. Решили са да пратят полицията за зелен хайвер — нека тъпите ченгета да търсят връзката между другите убийства и това на Хлебарката. Междувременно Редфорд успява да получи собствен вариант на „Безсмъртие“ и го дава на Джери, заедно със солидна сума, която после си връща, като я изнудва за всяко шише от любимото й питие. Той е опитен бизнесмен и е рискувал да си достави безсмъртниче от колония „Рай“.

— Не едно, а цели две — прекъсна я Рурк и изпита удоволствие, когато забеляза изумлението й.

— Две какво?

— Поръчал е да му доставят два броя от забраненото растение. На връщане от „Звездна светлина“ се отбих в „Рай“ и разговарях с дъщерята на Ингрейв. Редфорд поръчал първия екземпляр преди девет месеца, като използвал чуждо име и подправено разрешително. Ала номера на личната карта е един и същ и при двете поръчки. Редфорд изпратил безсмъртничето на един цветар на Вегас II, който се слави с това, че продава растения, забранени от закона. — Той спря за миг и изтръска цигарата си в мраморния пепелник. — Подозирам, че от там са го препратили в лаборатория, където са успели да дестилират нектара.

— По дяволите. Защо не ми съобщи всичко това по-рано?

— Защото сведенията ми се потвърдиха едва преди пет минути. Можеш да се свържеш с полицията на Вегас II и да помолиш да разпитат цветаря.

Ив изруга и побърза да се свърже по видеотелефона с полицейското управление.

— Дори да го накарат да признае вината си, ще изминат седмици преди да бъдат уредени формалностите по транспортирането му на Земята и преди аз да се заема с него! — възкликна тя, но все пак доволно потри ръце. — Все пак можеше да споменеш, че се опитваш да ми помогнеш.

— Щеше да бъдеш разочарована в случай на неуспех, а сега трябва да ми бъдеш благодарна. — Изражението му стана сериозно. — Ив, това не променя положението.

— Сведенията ти означават, че Редфорд отдавна работи самостоятелно и не е искал да научим този факт. Означават, че… — Тя замълча и се отпусна на най-близкия стол. — Зная, че Джери би могла сама да извърши престъпленията. Би могла незабелязано да напусне апартамента на Йънг, когато той е спял. Би могла да го направи всеки път, когато пожелае. Има и друга вероятност — Джъстин да е знаел за деянията й. Но той би се жертвал заради нея, освен това е добър актьор. Не би се поколебал да издаде Редфорд, ако не е била замесена и Джери. — Тя наведе глава и потърка челото си. — Зная, че би могла да проникне в склада с наркотиците — особено, ако е решила да приключи цялата история със самоубийство — това отговаря на характера й. И все пак имам чувството, че нещо не е наред.

— Не бива да се самообвиняваш заради смъртта й — промълви Рурк. — И то най-вече защото това ти пречи да разсъждаваш логично.

— Да, знам. — Тя отново скочи на крака. — Доста ми се събра напоследък. Първо обвиниха Мейвис в убийство, после си спомних за… баща ми. Всичко това ме обърка, пропуснах важни подробности, струва ми се, че започвам да греша…

— Отгоре на всичко ти предстои и да се омъжиш.

Младата жена леко се усмихна.

— Старая се да мисля колкото е възможно по-малко за сватбата. Хей, не исках да те засегна.

— Не се притеснявай. Мисли за събитието като за подписване на договор, само че придружено с малко тържество.

— Преди година изобщо не се познавахме. Мислил ли си, че ще живеем под един покрив, но през повечето време ще бъдем разделени от нашите професии. Ами ако онова, което чувстваме един към друг, не е достатъчно за да създадем семейство?

Той я изгледа.

— Нима се опитваш да ме ядосаш броени часове преди сватбата?

— Не, Рурк. Ти подхвана темата и нека си я изясним. Въпросите ми са оправдани и смятам, че изискват откровени отговори.

Очите му помръкнаха. Ив отлично познаваше изражението, което се изписа на лицето му и стисна зъби в очакване да избухне. Ала Рурк заговори с такъв леден тон, че я побиха тръпки.

— Да разбирам ли, че отказваш да се омъжиш за мен, лейтенант?

— Не. Само предлагам да… размислим — отвърна и почувства омраза към себе си.

— Оставям те да размишляваш. Самият аз вече знам верния отговор. — Той погледна часовника си. — Освен това закъснявам. О, щях да забравя. Мейвис те чака долу.

— Мейвис ли? Какво иска?

— Питай нея — отвърна той с леко раздразнение и излезе от кабинета.

— По дяволите! — Ив ритна бюрото с такава сила, че Галахад подскочи и злобно я изгледа. Тя повтори удара, сякаш болката я успокояваше, и накуцвайки слезе при Мейвис.

 

 

След около час двете се озоваха в клуба в Йист Енд. Ив беше изтърпяла забележките и съветите на приятелката си да си направи прическа и да се преоблече. Ала щом влязоха в клуба и дочу гръмката музика, тя възкликна:

— Господи, Мейвис! Защо ме доведе тук?

— Защото клубът е най-подходящото място за последната ти вечер като неомъжена жена. Погледни онзи тип на сцената — оная му работа стига до коленете. Добре, че помолих Крак да ни запази маса. Още няма полунощ, а вече е претъпкано.

— Слушай, утре ще се омъжвам и трябва да си почина — заяви Ив и си каза, че извинението за предстоящата сватба навярно ще вразуми приятелката й.

— Точно затова имаш повод да се повеселиш. Отпусни се и се забавлявай. Ето я и нашата компания.

Ив беше свикнала с какви ли не изненади. Но онова, което вия, едва не я накара да изпадне в шок. На масата до сцената седяха Надин Фарст, Пийбоди, една жена, която вероятно беше Трина и… доктор Майра.

Тя зяпна от удивление, но преди да се съвземе, Крак изскочи иззад нея и я вдигна.

— Хей, сладурче, тази вечер ще се забавляваме. Изстудил съм и бутилка шампанско — подарък от шефа.

— Ако този бардак предлага истинско шампанско, приятел, готова съм да глътна тапата.

— Не е истинско, но е газирано, какво повече искаш! — Той я подхвърли, с което си спечели аплодисментите на околните, улови я във въздуха и я настани на масата. После добави: — Госпожи, надявам се да прекарате добре, иначе ще дърпам ушите на някого.

— Имаш страхотни приятели, Далас — обяви Надин и запали цигара. В подобно заведение никой не обръщаше внимание на забраната на тютюнопушенето. — Хайде, пийни едно. — Грабна бутилката и наля някаква странна течност в сравнително чистата чаша. — Ние вече започнахме.

— Накарах я да се преоблече. — Мейвис също седна на масата. — По целия път ми три сол на главата. — Внезапно очите й се насълзиха. — Зная, че се съгласи да дойде само за да ми направи удоволствие. — Грабна чашата на Ив, пресуши я и добави: — Искахме да те изненадаме, скъпа.

— И успяхте. Нима виждам доктор Майра?

Психиатърката широко се усмихна.

— Бях доктор Майра, когато влязох тук, ала вече не съм сигурна.

— Вдигам тост. — Пийбоди, която очевидно беше замаяна от изпития алкохол, стана и се подпря на масата, за да запази равновесие. Успя да вдигне чашата си, без да изплиска цялото й съдържание върху главата на Ив. — Да пием за най-страхотното ченге в скапания ни град, дето ще се омъжва за най-сексапилния тип, който съм виждала, и понеже е най-умната полицайка, ме назначи за постоянно в „Убийства“, където всеки би разбрал, че ми е мястото. Наздраве. — Пресуши чашата и седна обратно на мястото си, като широко се усмихна.

— Пийбоди! — Ив размаха пръст пред очите й. — Никога не съм те виждала в подобно състояние.

— Пияна съм като свиня, Далас.

— Виждам. Има ли някаква вероятност да ни сервират храна, която няма да застрашава живота ни? Умирам от глад.

— Бъдещата младоженка е гладна! — Мейвис, която все още беше напълно трезва, скочи на крака. — Сега ще се погрижа за вечерята, скъпа. Не ставай.

Ив я придърпа към себе си и й прошепна:

— Моля те, донеси ми и нещо за пиене, което да не е смъртоносно.

— О, Далас, нали сме на празненство!

— Точно затова. Искам да се забавлявам, но трябва да бъда с бистра глава на собствената си сватба.

— Колко трогателно! — Мейвис отново се просълзи и сложи глава на рамото на приятелката си.

Ив импулсивно я обърна към себе си и я целуна по устните.

— Благодаря за тържеството. Никой друг не би се досетил да го устрои.

— Идеята беше на Рурк. — Певицата подсмръкна и избърса очи с извезания си ръкав. — Заедно го организирахме.

— Типично за него. — Ив се усмихна и изгледа големите танцьори на сцената. Доля чашата на Надин и извика: — Хей, онзи тип с украсата от червени пера май ти е хвърлил око.

— Не думай. — Репортерката погледна към сцената.

— Обзалагам се, че не ти стиска.

— Какво? Мислиш, че не смея да се кача на сцената ли? Голямо чудо!

— Тогава го направи. — Ив широко се усмихна. — Хайде да се позабавляваме.

— И още как! — Надин стана, олюля се и извика на най-близкия танцьор: — Хей, гадже, дай ръка да се кача при теб.

Присъстващите я възнаградиха с ръкопляскания и изпаднаха във възторг, когато тя захвърли роклята си и остана по лилаво бельо. Ив тежко въздъхна и отпи от минералната си вода. Рурк беше прав, като казваше, че си подбира странни приятелки. Обърна се към жената, която действително се бе оказала Трина:

— Как си?

— В момента душата ми се е откъснала от тялото. Мисля, че се намира в Тибет.

— Така ли? — Ив погледна към доктор Майра и си каза, че ако се съди по възторжените й аплодисменти, нищо чудно скоро и тя да се качи на сцената. Помисли си още, че навярно по-късно и двете ще искат да забравят случилото се през тази абсурдна вечер. — Пийбоди, чуваш ли ме? — Тя ощипа помощничката си по ръката, за да привлече вниманието й. — Хайде да поръчаме нещо за ядене.

— И аз го мога това — измърмори Пийбоди.

Ив проследи погледа й и забеляза как Надин танцува в страстна прегръдка с някакъв гол чернокож исполин.

— Разбира се, че го можеш, приятелко. Ще обереш точките на всички.

— Само дето се притеснявам от коремчето си. — Тя залитна и Ив успя да я задържи. — Джейк все ми се подиграва заради него. Спестявам пари за пластична операция.

— По-добре яж по-малко.

— Слушам. — Пийбоди отново залитна. — Всички жени в нашето семейство са пълнички, а Джейк си пада по кльощави мадами като теб.

— Изчукай се с него и го прати по дяволите.

— Така и направих. — Пийбоди се облегна на бара. — Ала това не е любов, нали, Иви?

— Слушай, не искам да удрям колежката си, когато е в нетрезво състояние, но ще го направя, ако продължаваш да ме наричаш Иви.

— Добре де, няма. Знаеш ли какво е необходимо?

— Храна! — обърна се Ив към сервитьора дроид. — Каквато и да е, но в големи количества. Продължавай, Пийбоди.

— Необходима е духовна връзка, каквато съществува между вас с Рурк. Сексът е само допълнение.

— Права си. Да не би с Касто да имате проблеми?

— О, не. Само дето почти не се виждаме, след като разследването приключи. — Тя поклати глава и пред очите й заиграха черни точки. — Господи, така се нафирках. Трябва да отида до тоалетната.

— Ще дойда с теб.

— Не е необходимо. — Пийбоди отмести ръката на Ив от рамото си. — Предпочитам да не повръщам пред началството.

— Както искаш.

Ив се усмихна, облегна се на бара и се огледа. Забеляза, че Надин, все още само по бикини, сериозно разговаря с доктор Майра. Трина беше облегнала глава на масата и вероятно общуваше с Далай Лама.

Мейвис скочи на сцената и запя, което още повече въодушеви танцьорите на дансинга.

Ив усети, че гърлото й се свива и си помисли, че обича всичките си приятелки, били те и малко странни. Включително Пийбоди, поради което реши да надникне в тоалетната и да провери дали помощничката й не се е удавила.

Запробива си път през тълпата, но внезапно някой я сграбчи. Тъй като това й се случваше за втори път тази вечер, реши, че това е някой нахален обожател. Понечи да отблъсне ръката му и промърмори:

— Остави ме на мира, приятел. Ох! — Усети някакво бодване по ръката. Мигновено й се зави свят и почти не оказа съпротива. Помъкнаха я сред тълпата и я блъснаха в някаква стая.

— По дяволите, казах, че не ме интересуваш! — Посегна да извади значката, но не можа да улучи джоба си. Някой леко я побутна и тя падна по гръб на тясното легло.

— Почини си, Ив. После ще си поговорим. — Касто седна до нея и кръстоса крака.

 

 

Рурк нямаше настроение за празненства, но тъй като Фийни се беше постарал да създаде незабравима атмосфера, той се насили да изиграе ролята си. Залата беше препълнена с мъже, мнозина от които сякаш не можеха да повярват, че участват в подобен езически ритуал. Ирландецът беше успял да издири и да покани най-близките съратници на Рурк и никой не бе посмял да засегне влиятелен човек като финансовия магнат и да откаже поканата.

И ето че тук се бяха събрали богати, прочути и стремящи се към успех мъже. Помещението беше слабо осветено, с огромни видео стени, върху които голи тела се гърчеха в невероятни сексуални пози. Три стриптийзьорки вече бяха успели да свалят дрехите си. Фийни беше осигурил огромно количество бира и уиски, достатъчно да потопи дори Седмия флот.

Рурк беше трогнат от жеста и се стараеше да се държи като мъж, който празнува последния си ден като ерген.

— Хайде, приятел, обърни още едно уиски. Да живеят ирландските бунтовници!

Рурк иронично повдигна вежда. Самият той беше роден в Дъблин и бе прекарал младостта си по улиците на този град, но не можеше да проумее защо Фийни продължава да изпитва сантиментални чувства към родината и ирландските бунтовници.

Фийни се засмя и го плесна по гърба толкова силно, че Рурк залитна.

— Нашата Далас е върхът, нали?

— Тя е… — Рурк се замисли и отпи от уискито си. — Тя е… по-различна от другите.

— Сигурен съм, че ще те държи изкъсо. Дяволски е умна. Прилича на булдог — захване ли се с нещо, не го пуска докато го свърши. Честно да ти кажа, последният случай направо я довърши.

— Още не е приключила с него — промълви Рурк и се усмихна хладно, когато една гола блондинка се опита да го прегърне. — По-добре опитай с онзи. — Посочи й човек с помътнели от алкохола очи, издокаран в елегантен костюм на тънки райета. — Той е голям магнат.

Когато младата жена го изгледа с недоумение и плъзна ръка към чатала му, Рурк поясни:

— Фрашкан е с пари.

Блондинката побърза да последва съвета му, а Фийни печално я проследи с поглед и ни в клин, ни в ръкав заяви:

— Имам щастлив брак, Рурк.

— Така се говори.

— И все пак се изкушавам да отведа тази сладурана в някоя тъмна стая.

— Заслужаваш повече, Фийни.

— Така е. — Той въздъхна и се върна към предишната тема. — Надявам се, че след сватбеното пътешествие Далас ще се поуспокои и ще вземе работата си присърце.

— Не обича да губи, а смята, че този път се е провалила. — Помисли си, че не му се иска да прекарва последната си вечер като ерген в разговори за убийства. Изруга и дръпна настрана Фийни. — Какво знаеш за пласьора, когото са убили в Йист Енд?

— За Хлебарката ли питаш? Нищо особено, само дето се правеше на много хитър, а всъщност бе доста тъп. Действаше само в собствения си район и обичаше бързата и лесна печалба.

— Бил ли е информатор като Бумър?

— Да, но „треньорът“ му се пенсионира миналата година.

— Какво става с информатора в подобен случай?

— Поема го друг „треньор“ или го освобождават. Никой не пожела да работи с Хлебарката.

Рурк искаше да се откаже да го разпитва, но нещо го накара да зададе следващия си въпрос:

— Знаеш ли с кого е работил полицаят, който се е пенсионирал?

— Нима си въобразяваш, че имам паметта на компютър?

— Да.

Фийни очевидно беше поласкан. Изпъчи се и отвърна:

— Действително си спомням. Негов партньор беше Дани Райли, с когото сме приятели от години. Това беше през… четирийсет и първа. После работи шест-седем години с Мари Дрискол, след което стана партньор на Касто.

— На Касто ли? — възкликна Рурк. — Сигурен ли си, че е бил негов партньор по времето, когато е бил „треньор“ на Хлебарката?

— Абсолютно, но трябва да знаеш, че по принцип само един от партньорите работи с информаторите. — Внезапно Фийни се намръщи и промърмори: — Разбира се, обичайно е колегата на пенсионирания полицай да се свърже с неговите сътрудници. Но Касто не го направи, тъй като си имаше свои информатори. Поне нямаме сведения да го е направил.

Рурк си каза, че навярно е предубеден към русокосия лейтенант и че ревнува Ив от него, но изобщо не го беше грижа.

— Не ти ли се струва странно съвпадението, че и двамата информатори, които са имали нещо общо с Касто, са били убити във връзка с наркотика, наречен „Безсмъртие“?

— Не сме сигурни, че Хлебарката е работел за Касто. Освен това съвпадението не е толкова странно — пласьорите на наркотици се познават помежду си.

— Ала само Касто е „свързващото звено“ между убийството на Хлебарката и тези на другите жертви.

— Господи, Рурк! — Фийни потърка брадичката си. — Същият си като Далас. Знаеш ли, че повечето ченгета от „Наркотици“ рано или късно се пристрастяват към дрогата? Касто е едно изключение. Правени са му многобройни тестове, но никога не са го уличавали в употреба на наркотици. Ползва се с отлична репутация и изобщо не крие, че се стреми към капитански чин. Едва ли би се замесил в подобна история.

— Понякога човек се поддава на изкушението, Фийни. Само не се опитвай да ме убеждаваш, че това ще бъде първият случай, когато служител от отдел „Наркотици“ си е докарал няколко хилядарки от странични доходи.

— Няма. — Ирландецът отново въздъхна. Думите на Рурк го накараха да изтрезнее и го изпълниха с мрачни предчувствия. — Не разполагаме с никакви улики срещу него. Освен това Далас работеше с него. Сигурен съм, че щеше да надуши, ако нещо не е наред.

— Ив беше объркана и разстроена от случилото се с Мейвис — промълви Рурк, цитирайки нейните думи. — Спомни си, че колкото и бързо да реагираше, винаги се оказваше, че е закъсняла. Това би могло да се случи само ако някой е знаел плановете й и е успявал да я изпревари. И този някой е разсъждавал като ченге.

— Мразиш Касто, защото е красавец — подразни го Фийни.

Рурк се престори, че не го е чул и продължи:

— Можеш ли за една нощ да откриеш подробни сведения за него?

— Нима искаш да шпионирам мой колега, само защото някой е убил двама информатори? И то да го направя още тази нощ.

Рурк сложи ръка на рамото му.

— Предлагам да използваме моята апаратура.

— Двамата с Далас сте си лика-прилика — промърмори Фийни. — Като хищни акули сте.

 

 

Пред очите на Ив всичко заплува в странни очертания, сякаш се беше потопила под вода. Виждаше Касто, долавяше аромата на сапун, лъхащ от него, но изобщо не можеше да проумее какво търси той в клуба.

— Какво се е случило? — попита го. — Да не би да са те изпратили тук служебно? — Тя се огледа за Пийбоди и с изненада забеляза лъскавите червени драперии, които би трябвало да придават специална атмосфера на стаята, която очевидно беше работното помещение на някоя евтина проститутка. — Хей, какво става?

— Успокой се. — Не му се искаше да й инжектира още една доза, тъй като се страхуваше да не би Ив да е прекалила с алкохола. — Вратата е заключена, затова не се опитвай да избягаш. Предполагам, че още се чувстваш леко замаяна от инжекцията. — Той постави една копринена възглавничка зад гърба й. — Колко по-лесно щеше да бъде, ако се беше отказала от натрапчивата си идея. Направо не мога да повярвам, че си се добрала до Лилигас.

— До кого?

— Така се казва цветарят от Вегас II. Това беше върхът. Самият аз използвам този мръсник.

Ив усети, че й прилошава. Отпусна глава между коленете си и се постара да диша равномерно.

— Някои хора реагират по този начин на наркотика. Следващият път ще ти инжектирам нещо друго.

— Господи, как успя да ме заблудиш! — простена тя, докато се опитваше да не повърне мазната храна, която беше изяла, за да не пие. — Как успя да ме заблудиш!

— Сгреши, като дори не предположи, че убиецът може да е ченге. Пък и нямаше никакви основания за това. Отгоре на всичко беше обременена от неприятности в личния си живот. Ти наруши неписания закон, който гласи, че полицаят, извършващ разследване, трябва да забрави личните си симпатии и антипатии. Беше прекалено разтревожена за съдбата на приятелката си и пропусна да направиш логичното заключение. Възхищавам се от предаността ти, макар да я намирам доста наивна.

Хвана я за косата и отметна главата й. Погледна зениците й и реши да не й инжектира нова доза. Не искаше да рискува, преди да е свършил онова, което си беше намислил.

— Всъщност всичките ти качества будят възхищение в мен.

— Мръсник такъв! — смотолеви Ив и усети, че езикът й е надебелял. — Ти си ги убил.

— Точно така. — Касто кръстоса крака и невъзмутимо я изгледа. — Признавам, че едва се сдържах да не се похваля. Умирах от мъка, че не мога да се изфукам пред една жена какво може да постигне умен мъж като мен. Знаеш ли, поразтревожих се, когато разбрах, че си натоварена с разследването на убийството на Бумър. — Той докосна брадичката й, после прекара пръст между гърдите й. — Поставих си за цел да ти завъртя главата. Признай, че изпитваше нещо към мен.

— Да не си посмял да ме докосваш! — Ив се опита да отблъсне ръката му, но не можа да я улучи.

— Сетивата ти са притъпени — изсмя се Касто. — Наркотиците са опасни, Ив, повярвай ми. Всеки божи ден се сблъсквам с най-отвратителни сцени по улиците на този град. Понякога ми се повдига от гледките. Всъщност така започна всичко — побеснях при мисълта, че някои хора в костюми си докарват огромна печалба без дори да си цапат ръцете. Казах си, че и аз трябва да си опитам късмета.

— Значи си го направил за пари.

— Парите са най-важното нещо на този свят. Преди няколко години случайно се натъкнах на производителите на „Безсмъртие“. Извърших внимателно проучване на наркотика, използвах един познат, който ми достави растението от колония „Рай“. Всъщност бедният Бумър ми помогна, като ме запозна с въпросния човек.

— Излиза, че той сам е подписал смъртната си присъда.

— Да. Винаги, когато на пазара излезеше нов наркотик, Бумър идваше и ми съобщаваше. Не подозираше, че вече съм в този бизнес. Пазех дейността си в строга тайна, ала дори не подозирах, че Бумър също притежава проклетата формула. Навярно е възнамерявал да я продаде за огромна сума.

— Убил си го, буквално си го смазал.

— Направих го, едва когато стана абсолютно наложително. Никога не върша излишни неща. Виновна за всичко беше Пандора, тази красива проклетница.

Ив слушаше мълчаливо, докато той описваше борбата за надмощие и за огромни печалби, сцените на секс и насилие.

Запознал се с Пандора в клуба. Тя била привлечена от факта, че Касто е полицай и то от отдел „Наркотици“. Била сигурна, че ще й достави желаната дрога, което той правел безропотно. Бил обсебен, дори пристрастен към чаровната манекенка. Грешката му била, че й разказал за „Безсмъртие“, при което Пандора моментално започнала да гради въздушни кули. Обещавала му огромна печалба, несметни богатства, които не биха могли да похарчат за три живота. И още вечна младост, красота и страхотен секс. Бързо се пристрастила към наркотика, непрекъснато искала още и използвала Касто като доставчик.

Ала познанството му с нея се оказало полезно. Пандора била прочута манекенка, която често пътувала и безпрепятствено пренасяла големи количества от дрогата, която се произвеждала само в малка частна лаборатория на станция „Звездна светлина“.

След време открил, че Пандора е съобщила за „Безсмъртие“ и на Редфорд. Разгневил се, но тя го въртяла на малкия си пръст, благодарение на секса и на щедрите си обещания. Както и на огромни суми, разбира се.

После нещата започнали да се объркват. Бумър искал повече пари, успял да открадне малко от наркотика в прахообразна форма.

— Наложи се да му затворя устата — невъзмутимо обясни Касто. — Проследих го до този клуб и го видях как се хвали наляво и надясно и пръска парите, които бях му дал, за да мълчи. Не знаех какво е казал на онази проститутка. — Той вдигна рамене. — Ти сама се досети какво се е случило, но не позна кой е бил убиецът. Налагаше се да я убия. Едва по-късно осъзнах грешката си.

Ив се облегна на стената. Вече почти не й се виеше свят. За щастие дозата беше малка. Съзнаваше, че трябва да накара Касто да не прекъсва монолога си. Вярваше, че рано или късно някой ще забележи отсъствието й и ще тръгне да я търси. Ето защо подкани русокосия лейтенант:

— След това си решил да очистиш Бумър, така ли?

— Не можех да отида в жилището му и насила да го измъкна. В онзи квартал почти всички ме познават. Дадох му малко време, сетне се свързах с него. Казах му, че искаме да сключим сделка с него, че искаме да ни бъде партньор. Глупакът се хвана на въдицата и успях да го пипна.

— Не си го убил бързо, а си го изтезавал.

— Исках да узная дали се е издал, с кого е разговарял. Оказа се, че нашият Бумър не може да понася болки. Изпя всичко с най-големи подробности. Едва тогава разбрах за формулата и направо се вбесих. Нямах намерение да го обезобразявам като проститутката, но изпуснах нервите си. Дадох воля на чувствата си, както би казала ти.

— Ти си един безсърдечен мръсник — бавно промълви, като се постара да говори завалено, сякаш все още й се виеше свят.

— Лъжеш се, скъпа Ив. Попитай Пийбоди. — Той се усмихна и стисна гърдата й, което накара стомахът на Ив да се свие от безсилна ярост. — Реших да сваля Ди Ди, след като ти не се хвана на въдицата. Беше прекалено влюбена в онзи богат, надут ирландец, за да обърнеш внимание на един истински мъж. А Ди Ди, Бог да я благослови, беше лесна плячка. Само дето никога не говореше за работата си, нито за твоите планове и намерения. После й хванах цаката — пусках й по едно хапче във виното, за да стане по-разговорлива.

— Признаваш, че си я дрогирал.

— Само от време на време, за да науча подробности, които не си споменала в официалния си доклад. И за да я накарам да спи непробудно, докато излизам нощем. Ди Ди ми осигуряваше желязно алиби… Знаеш или по-точно предположи какво се случи с Пандора. Само че има една малка подробност — през онази нощ дебнех пред дома й. Щом я забелязах да излиза разгневена, моментално се доближих до нея. Тя ми каза, че иска да отиде в жилището на дизайнера. Бяхме прекъснали сексуалната си връзка и отношенията ни бяха чисто делови. Знаех, че тя копнее да ме елиминира, че иска всички приходи за себе си. Казваше си, че вече няма нужда от някакво ченге, забравяйки, че именно аз й отворих очите за тази сделка. Знаеше и за Бумър, но изобщо не я беше грижа за него. Какво би могъл да й стори някакъв изкуфял дъртак? И през ум не й минаваше, че бих могъл да й причиня зло.

Заведох я в ателието на модиста. Не възнамерявах да я убивам, но когато забелязах счупената охранителна камера, ми се стори, че съдбата ми изпраща поличба. Когато влязохме, в апартамента нямаше никой. Бяхме само двамата с Пандора. Помислих си, че ако я очистя, ще обвинят дизайнера или приятелката му, която се сби с Пандора. Грабнах бастуна и я ударих. Първият удар я повали на земята, но тя бързо се окопити и скочи на крака. Наркотикът я изпълваше с огромна енергия. Продължих да нанасям удари. Кръвта изпръска всичко наоколо. После проклетницата падна на пода и повече не помръдна. Появи се твоята приятелка… останалото го знаеш.

— Да, известно ми е. Отишъл си в жилището на Пандора и си откраднал кутийката с таблетките. Но защо взе мобилния й видеотелефон?

— Тя винаги го използваше, за да се свърже с мен. Страхувах се да не е записала номерата ми.

— Защо ликвидира Хлебарката?

— За да объркам разследването. Знаех, че той няма да откаже да опита новата дрога. Ти напредваше изумително бързо, трябваше ми ново убийство, което да отвлече вниманието ти. Ето защо използвах Ди Ди, за да си осигуря солидно алиби.

— После уби и Джери.

— Фасулска работа, Ив. Дадох на един от пациентите наркотик и зачаках да настане суматоха. Изтичах в стаята на Джери и я накарах да изпие нещо, което моментално я вдигна на крака. Бързо я изведох навън, като й обещах дрога и тя се разплака като дете. Инжектирах й морфин, „Безсмъртие“ и „Зевс“. Джери умря щастлива, Ив. Благодарение на мен.

— Ти си истински филантроп, Касто.

— Грешиш, аз съм егоист, който жадува за власт и богатство. Не се срамувам от амбициите си. Цели дванайсет години служих в отдел „Наркотици“, всеки ден се сблъсквах с ужасяващи гледки. Изпълнил съм дълга си към обществото. „Безсмъртие“ ще ми помогне да получа всичко, за което съм мечтал. Ще бъда повишен в длъжност, в продължение на четири-пет години ще внасям парите от наркотика в номерирана сметка, после ще напусна полицията, ще заживея на някой тропически остров и ще пия местни коктейли.

Ив се изплаши, тъй като почувства, че монологът му скоро ще секне. В гласа му вече не се долавяше възбуда и чувство за превъзходство.

— Но за да постигнеш всичко това, първо трябва да ме убиеш.

— Права си. Жал ми е за теб, Ив. Поднесох ти Фицджералд на тепсия, но ти продължи да си пъхаш носа там, където не ти е работа. — Погали я по главата със странна нежност. — Обещавам ти лека смърт. Имам нещо, което няма да ти причини никаква болка. Не ще изпиташ абсолютно нищо.

— Много си мил, Касто.

— Дължа ти поне това, скъпа. Все пак си ми колежка. Жалко, че не престана да ровиш, след като оправдаха приятелката ти. Ще ми се събитията да се бяха развили по друг начин. Действително те харесвам. — Наведе се толкова близо до лицето й, че Ив се изплаши да не би да я целуне.

Тя го изгледа премрежено и прошепна името му.

— Отпусни се, скъпа, скоро всичко ще свърши. — Той посегна към джоба си.

— Майната ти! — извика Ив и го ритна с всичка сила. Под въздействието на наркотика мерникът й беше неточен и кракът й се стовари върху брадичката му, вместо в слабините му. Касто падна по гръб на леглото, а спринцовката отхвръкна на пода.

Двамата едновременно се хвърлиха към нея.

 

 

— Дявол го взел, къде е Ив? Невъзможно е да е избягала от празненството в нейна чест. — Мейвис нетърпеливо потропваше с крак, докато оглеждаше залата. — Отгоре на всичко единствено тя от цялата компания все още е трезва.

— Да не би да е в тоалетната? — попита Надин и неохотно облече блузата си.

— Пийбоди на два пъти провери там. Доктор Майра, смяташ ли, че е избягала? Знам, че е нервна, но…

— Не е от хората, които биха избягали — отговори психиатърката, която се стараеше да говори свързано, макар да й се виеше свят. — Отново ще я потърся. Може би не я виждаме — тук е претъпкано с хора.

— Още ли търсите младоженката? — Крак широко се усмихна и бавно се приближи до масата. — Изглежда, нашата сладурана е искала за последно да се порадва на свободата. Оня човек вика, че я видял да влиза в една от стаите с някакъв тип, дето досущ мязал на каубой.

— Не може да бъде! — възкликна Мейвис. — Грешиш!

— Голяма работа, малката е искала да се позабавлява. — Чернокожият исполин сви рамене. — Уважаеми дами, имаме още свободни стаи, ако някоя има специални желания.

— В коя стая са влезли? — попита Пийбоди. Беше напълно изтрезняла, след като повърна всичко, дори стомаха си, както й се струваше.

— В номер пет. Хей, ако си падаш по групов секс, ще ти осигуря няколко яки момчета с най-различни размери… — Крак поклати глава, когато младата жена изобщо не му обърна внимание, реши да я последва за всеки случай.

 

 

Ив изпусна спринцовката, когато Касто я удари с лакът в лицето. Усети непоносима болка, но все пак беше доволна, че е нанесла първия удар, който Касто изобщо не беше очаквал.

— Трябваше да ми инжектираш по-голяма доза! — извика и го ритна в гръкляна. — Не бях изпила нито капка алкохол, тъпако. — Успя да го преобърне и заби юмрук в носа му. — Това е за Пийбоди, мръсник такъв!

Касто я удари в корема и я остави без дъх. Ив усети, че той грабва спринцовката и я забива в ръката й, опита да се повдигне и отново да го изрита. Касто поиска да избегне удара и краката й го улучиха право в лицето.

Той забели очи и се стовари на пода; от удара главата му изкънтя.

Ала все пак беше успял да инжектира на Ив част от дрогата. Младата жена бавно запълзя към вратата; имаше чувството, че плува в гъст сироп. Когато стигна до прага, протегна ръка и установи, че ключалката сякаш се намира на три метра височина.

В този миг вратата се отвори с трясък и се възцари истински хаос.

Ив усети, че я вдигат. Някой даваше заповеди да я изнесат на чист въздух. Напуши я смях. Имаше усещането, че лети. Чуваше как собственият й глас повтаря:

— Този гад ги е убил. Убил е всичките. Къде е Рурк?

Повдигнаха клепачите й и тя би се заклела, че почувства как очните й ябълки се търкалят като нагорещени стъклени топчета. Дочу думите „център за борба с наркоманията“ и започна да се съпротивлява като разярена тигрица.

 

 

Рурк с намръщено лице слезе по стълбата. Знаеше, че Фийни е още пред апаратурата в кабинета и събира необходимите сведения, но Рурк вече знаеше истината. Производството на наркотика, наречен „Безсмъртие“, беше мащабна операция, която изискваше познаване на материята и връзки с престъпния свят. Касто отговаряше и на двете условия.

Предполагаше, че Ив няма да му повярва, затова засега възнамеряваше да запази всичко в тайна, Фийни ще има три седмици да проучи подробностите, докато траеше сватбеното пътешествие. Ако то изобщо се осъществи.

Чук как външната врата се отвори и решително вирна брадичка: още сега ще постави ребром въпроса за сватбата. Слезе още две стъпала, сетне, съгледал ужасяващата картина, втурна се надолу, като викаше:

— Какво се е случило с нея? Цялата е в кръв! — Той сграбчи безжизнената си годеница от ръцете на някакъв чернокож исполин със сребриста набедрена препаска.

Всички заговориха едновременно. Доктор Майра плесна с ръце като учителка, която се опитва да укроти шумните си питомци.

— Сега Ив се нуждае най-вече от спокойствие. Лекарят направи каквото можа, но в кръвта й има остатъци от наркотика. А нашата героиня не му позволи да прегледа нараняванията и натъртванията по тялото й.

Рурк изтръпна и възкликна:

— Какъв наркотик? — Гневно изгледа Мейвис. — По дяволите, къде си я водила?

— Не е виновна. — Ив го прегърна през шията. Говореше бавно, очите й все още бяха леко изцъклени. — Касто… Беше Касто. Знаеш ли…

— Всъщност…

— Колко глупаво да не го забележа. Колко съм некадърна… Искам да си легна.

— Заведи я в спалнята, Рурк — спокойно каза доктор Майра. — Ще се погрижа за нея. Повярвай ми, годеницата ти ще се оправи.

— Ще се оправя — повтори Ив, докато той я подкрепяше нагоре по стълбата. — Ще ти разкажа всичко. Обещай да си казваме всичко… Нали ме обичаш?

Ала в момента Рурк се интересуваше само от една подробност. Сложи Ив на леглото, огледа насиненото й лице и подутите устни, сетне прошепна:

— Касто мъртъв ли е?

— Не. Само че здравата го натупах. — Усмихна се, а когато забеляза тревогата в очите му, бавно поклати глава. — Няма да стане! Дори не си го и помисляй! След няколко часа ще бъдем съпруг и съпруга.

— Сигурна ли си?

— Много мислих по въпроса. — Трудно й бе да се съсредоточи, но това не търпеше отлагане. Вдигна ръце и обгърна с длани лицето му, за да го вижда по-добре. — Осъзнах, че бракът не е само една формалност или сключване на договор. Сватбената церемония е обричане, обещание. Не е трудно да обещаеш нещо, което и без това желаеш. И ако се окажа лоша съпруга, ще трябва да се примириш. Защото аз държа на обещанията си. Има и още нещо.

Рурк усети, че тя всеки момент ще заспи и леко се отдръпна, за да позволи на доктор Майра да дезинфекцира драскотината на лицето й.

— Какво е то, Ив?

— Обичам те. Понякога това чувство ме кара да изтръпвам от страх, но общо взето ме прави щастлива. Уморена съм. Ела скоро при мен. Обичам те.

Той се обърна към лекарката:

— Трябва ли да спи сега? Да не би да й стане по-зле?

— Напротив. Сънят е най-добрият лек за нея. Когато се събуди, ще се чувства добре. Може би главата ще я понаболява, което не е справедливо, тъй като тя не изпи нито капка алкохол. Твърдеше, че иска да бъде бодра на сватбения си ден.

— Така ли каза? — Рурк забеляза, че дори в съня любимата му изглежда неспокойна. — Ще си спомня ли онова, което току-що ми каза?

— Може би не — бодро заяви доктор Майра. — Важното е ти да помниш думите й.

Той кимна и отстъпи от леглото. Неговата Ив отново се беше разминала със смъртта.

 

 

Ив действително имаше силно главоболие и това опъна нервите й още повече. Имаше чувството, че в стомаха й се е свила змия, усещаше силна болка в челюстта. Благодарение на усилията на доктор Майра и на Трина, които се оказаха отлични гримьорки, синините по лицето й не си личаха. Тя хвърли поглед към огледалото и си каза, че не изглежда много зле.

— Толкова си красива, Далас — въздъхна Мейвис и огледа най-вдъхновеното творение на Леонардо. Роклята беше изискана и елегантна, изчистените линии подчертаваха стройната фигура на Ив, а бронзовият цвят придаваше топлота на лицето й.

— Градината е пълна с гости — весело продължи певицата, а младоженката изтръпна. — Хайде, погледни през прозореца.

— Говориш така, сякаш никога не съм виждала хора.

— Онези досадници, репортерите, се опитаха да се промъкнат, но неизвестно как Рурк успя да ги пропъди.

— Браво на него.

— Добре си, нали? Доктор Майра твърди, че няма да има опасни последствия, но…

— Да, добре съм. — Действително се чувстваше по-спокойна. — След като научих истината, по-лесно ще се примиря с фактите. — Спомни си за Джери и очите й неволно се насълзиха. Ала когато погледна към Мейвис, която цялата сияеше, тя отвърна на усмивката й. — С Леонардо все още ли планирате да живеете заедно?

— Временно ще се настаним в моя апартамент. Търсим ново, по-голямо жилище, където той да си устрои ателие. А пък аз ще се опитам отново да си намеря работа. — Взе някаква кутия от бюрото и я подаде на Ив. — Рурк ти изпраща това.

— Нима? — Ив отвори кутията и изпита едновременно удоволствие и страх. Огърлицата беше прекрасна — разноцветни скъпоценни камъни с меден обков.

— Споменах му, че ще бъде прекрасно допълнение към тоалета ти.

— Обзалагам се, че си го сторила. — Ив въздъхна и сложи огърлицата, както и обеците, изработени в същия стил. Помисли си, че изглежда като някаква непозната жена. Като езически воин.

— Има още нещо.

— О, Мейвис, това е предостатъчно! Рурк трябва да разбере, че… — Млъкна, когато видя букета от бели петунии. Сетне прошепна: — Винаги знае какво ще ми достави удоволствие. — Внезапно усети, че напрежението я напуска.

— Мисля, че когато някой те познава толкова добре, това означава, че лудо те обича и че ще бъдеш много щастлива.

— Дано. — Ив взе букета и застана пред огледалото. Жената, която видя там, не изглеждаше непозната. Бе просто Ив Далас, очакваща най-щастливия ден в живота си. — Рурк ще си глътне езика като ме види — прошепна тя, засмя се и тръгна към градината, където щеше да даде обет на любимия си.