Нора Робъртс
Безсмъртие в смъртта (7)

Седма глава

Длъжна беше да го направи. Разчиташе на ирландеца да открие всички подробности, които биха могли да оневинят Мейвис. Ала беше длъжна да арестува приятелката си.

Все пак се зарадва, когато лично Рурк й отвори вратата.

— Не говори. По лицето ти познавам какъв е резултатът — промълви той и нежно докосна страната й. — Съжалявам, Ив.

— Имам заповед за арестуването й. Налага се да я задържа. Не мога да пренебрегна служебните си задължения.

— Знам. Ела тук. — Притисна я още по-силно в прегръдките си, а тя облегна глава на рамото му. — Ще открием доказателство, че Мейвис е невинна, сигурен съм.

— Всичко, което открих, само влошава положението й. Веществените доказателства са неоспорими, тя не разполага с алиби за времето, когато е извършено убийството, но има мотив да отстрани Пандора. Ако не я познавах, без колебание щях да повярвам в обвинението срещу нея.

— Но я познаваш и си убедена в невинността й.

— Горкичката, навярно ще умре от страх. — Ив, която също се страхуваше от предстоящата сцена, погледна към стълбите, водещи към горния етаж, където я очакваше Мейвис. — От канцеларията на прокурора ме уведомиха, че няма да възразят на освобождаването й под гаранция, но ще й бъдат необходими… Рурк, неприятно ми е да те моля за услуга, но…

— Не се и налага. Вече се свързах с най-добрите адвокати в страната.

— Не ще мога да ти се отплатя.

— Ив…

— Не става въпрос само за парите. — Тя дълбоко въздъхна и сграбчи двете му ръце. — Почти не познаваш Мейвис, но вярваш в невинността й, тъй както вярвам и аз. Ето, затова не мога да ти се отплатя. А сега отивам да я арестувам.

— Искаш да го направиш лично. — Рурк я разбираше и бе намислил да не оспорва решението й. — Ще предупредя адвокатите й. В какво я обвиняваш?

— В непредумишлено убийство. Косата ми настръхва, като си помисля какъв шум ще вдигнат медиите. Положително ще се разчуе, че с Мейвис сме приятелки. — Тя машинално прокара пръсти през разрешената си коса. — Възможно е скандалът да рефлектира върху теб.

— Смяташ ли, че това ме притеснява?

Младата жена леко се усмихна.

— Не, предполагам. Слушай, процедурата може да отнеме доста време. Ще доведа обратно Мейвис колкото е възможно по-скоро.

Когато тя се отправи към стълбището, Рурк промълви:

— Ив, приятелката ти също вярва в теб. И то с основание.

— Дано да си прав. — Опитвайки да се подготви психически за неприятната сцена, младата жена се изкачи по стълбата, бавно премина по коридора и почука на вратата на Мейвис.

— Влизай, Съмърсет. Не трябваше да си правиш труда. Казах ти, че ще сляза за тортата. О, ти ли си? — Певицата изненадано се извърна от компютъра, на който се опитваше да композира нова песен. Очевидно с цел да повдигне духа си, днес носеше плътно прилепнал костюм в сапфиреносиньо и беше боядисала косата си в същия цвят. — Помислих, че е Съмърсет.

— Който ти носи торта.

— Ами да, преди малко ми се обади да ме зарадва, че готвачката е измайсторила огромна шоколадова торта. Той знае колко си падам по сладкишите. Вие двамата не се погаждате, Съмърсет обаче е адски готин с мен.

— Сигурно непрекъснато си спомня как изглеждаш гола — нали имаше възможност да се наслади на гледката.

— Няма значение, важни са резултатите. — Певицата нервно забарабани по бюрото с дългите си пръсти, украсени с трицветен маникюр. — Съмърсет е истинско сладурче. Предполагам, нямаше да се държи така, ако си въобразяваше, че съм хвърлила око на Рурк. Предан му е до смърт. Все едно, че му е първороден и единствен син, не господар. Ето защо те гледа на кръв… пък и заради професията ти. Мисля, че Съмърсет ненавижда ченгетата. — Тя замълча и потръпна. — Извинявай, че бърборя така несвързано, но съм изплашена до смърт. Открила си Леонардо, нали? Случило се е нещо ужасно. Да не би да е ранен? Или мъртъв?

— Нищо му няма. — Ив прекоси стаята и приседна на леглото. — Тази сутрин Леонардо се яви в полицейското управление. Ръката му е порязана от рамото до лакътя, това е всичко. Изглежда, че снощи е постъпил точно като теб. Напил се до козирката и тръгнал към жилището ти, като продължил да надига бутилка с уиски. Накрая паднал и порязал ръката си на счупената бутилка.

— Господи, нима е стигнал до там? — Мейвис скочи на крака. — Но Леонардо избягва да пие. Знае, че алкохолът не му понася, че му причинява временна загуба на паметта, и това го ужасява… Казваш, че тръгнал към дома ми… — По лицето й се изписа замечтано изражение. — Боже, колко трогателно. Дошъл е при теб, тъй като не ме е открил вкъщи.

— Дойде, за да признае, че е убил Пандора.

Мейвис рязко се отдръпна, сякаш Ив й бе ударила плесница.

— Невъзможно е! Леонардо не може да убие дори муха. Навярно се е опитвал да ме защити.

— Когато се появи в полицията, още не знаеше, че ти си открила трупа. Леонардо смята, че навярно се е скарал с Пандора, сетне я убил в пристъп на гняв.

— Не може да бъде!

— Точно така. И веществените доказателства потвърждават същото. — Ив потърка уморените си очи и за миг притисна с пръсти клепачите си. — Разрезът на ръката му е причинен от парче стъкло, отхвръкнало от счупената бутилка. Хората от лабораторията не откриха следи от неговата кръв на местопрестъплението, нито пък кръвта на Пандора по дрехите му. Все още не сме установили къде е бил преди да отиде в апартамента ти, но нямаме никакви улики срещу него.

Певицата я изгледа учудено, после проумя думите й.

— О, в такъв случай всичко е наред. Не си повярвала на самопризнанието му.

— Все още не знам на какво да вярвам, ала веществените доказателства свидетелстват, че е невинен.

— Слава богу! — Мейвис се отпусна на леглото редом с приятелката си. — Кога ще видя Леонардо? Трябва да изясним отношенията си.

— Страхувам се, че срещата ви трябва да се отложи. — За миг Ив стисна клепачи, после отвори очи и се втренчи в певицата. — Искам да те помоля за огромна услуга, каквато никой не ти е искал досега.

— Навярно ще ми причини страдание.

— Да. — Ив видя как усмивката на приятелката й помръкна. — Моля те да ми имаш абсолютно доверие. Да повярваш, че съм способно ченге, че нищо не може да ми се изплъзне. Да не забравяш, че си най-добрата ми приятелка и че много те обичам.

Мейвис смаяно възкликна, очите й се разшириха от изумление, но тя не се разплака, само промълви с пресъхнали устни:

— Дошла си да ме арестуваш.

— Получих резултатите от лабораторията. — Ив сграбчи ръцете й и здраво ги стисна. — Не бях изненадана, тъй като предчувствах, че някой ти е устроил капан. Очаквах го, Мейвис, затова се опитвах да открия нещо — каквото и да било — преди да станат известни неоспоримите доказателства за вината ти. Но не успях, Фийни също работи по въпроса, няма по-способен от него, повярвай ми. Рурк ти е осигурил най-добрите адвокати на планетата. Това е просто една формалност.

— Каква ти формалност! Нали ме арестуваш за убийство!

— За непредумишлено убийство. Има разлика. Освен това от прокуратурата ми съобщиха, че ще разрешат освобождаването ти под гаранция. След няколко часа отново ще бъдеш тук и ще похапваш от любимата си торта.

Ала Мейвис сякаш не я чуваше, в ума й се въртеше една и съща натрапчива мисъл: „Непредумишлено убийство. Непредумишлено убийство…“.

— Ще ме затвориш в килия, нали?

Ив усети, че се задушава, сърцето й биеше лудешки.

— Няма да е за дълго, кълна ти се. В момента Фийни урежда предварителното разглеждане на делото, а той е човек с много връзки и обикновено постига целта си. Ще се справим с различните формалности, ще се явиш пред съда, съдията ще определи каква сума да внесем като гаранция и докато усетиш какво се случва, отново ще бъдеш тук.

„Но ще бъдеш задължена да носиш идентификационно устройство, чрез което полицията ще следи да не избягаш — мислено добави Ив. — Не ще можеш да напускаш къщата, за да не попаднеш в ръцете на жадните за сензации репортери. Което е равнозначно да бъдеш затворена в килия, макар да си обградена с разкош.“

— Ще ме накараш да повярвам, че да се отървеш от ареста е направо фасулска работа.

— Напротив, никак няма да ти е лесно. Но запомни, че на твоя страна са две от най-добрите ченгета в тази страна. Максимално се възползвай от всичките си права. И започнем ли процедурата, говори само в присъствието на адвокатите си. Не споделяй нищо с мен, нито с когото и да било. Ясно ли е?

— Да. — Мейвис освободи ръцете си и стана. — Да приключим с този въпрос.

 

 

Часове по-късно, след като уреди всички формалности, Ив се прибра у дома. Къщата тънеше в мрак, само коридорите бяха осветени. Младата жена се надяваше, че Мейвис се е вслушала в съвета й, взела е успокоително и вече е заспала. Самата тя знаеше, че няма да мигне цяла нощ.

Сигурна беше, че Фийни е изпълнил молбата й и е предал Мейвис лично на Рурк. Междувременно тя се беше справила с още няколко проблема. Най-неприятният беше пресконференцията. Както и очакваше, репортерите бяха научили за приятелството й с обвиняемата и намекваха за конфликт на интересите. Беше безкрайно задължена на командира, който присъстваше на журналистическата инквизиция и заяви, че има пълно доверие на лейтенант Далас, натоварена с разследването на случая.

Срещата с Надин Фарст се бе оказала далеч по-приятна. Докато се изкачваше по стълбата, Ив мрачно си каза: „Толкова е елементарно — спаси живота на някого и той ще ти бъде верен до гроб“.

Чувството за дълг у Надин беше взело връх над стремежа й на всяка цена да се добере до сензационен материал. Това беше сигурна гаранция, че Канал 75 няма да раздухва нелепи клюки по адрес на Мейвис.

След срещата с репортерката Ив доброволно се беше обадила на полицейския психиатър доктор Майра и си бе определила час при нея. Още не можеше да повярва, че се е решила на подобна стъпка. „Все още можеш да отмениш срещата — помисли си тя и потърка зачервените си от умора клепачи. — И вероятно ще го сториш.“

— Доста късно се прибирате, лейтенант. Човек би си казал, че ще се нуждаете от почивка след толкова напрегнат ден.

Ив отпусна ръце и видя Съмърсет, който безшумно се беше появил от стаята вдясно. Както обикновено беше облечен в черно, а на лицето му бе изписано неодобрение. Очевидно омразата му към нея беше така неизчерпаема, както умението му да ръководи това голямо домакинство.

— Не се заяждай, Съмърсет.

Икономът й препречи пътя.

— Досега смятах, че въпреки безбройните ви недостатъци, все пак сте първокласен детектив. Оказа се, че съм се лъгал, че не сте в състояние да защитите своята приятелка, чиято съдба е в ръцете ви.

— Нима си въобразяваш, че след всичко, което преживях днес, думите ти ще ме засегнат?

— Убеден съм, че нищо не може да ви уязви, лейтенант. Не познавате смисъла на думата „лоялност“, което означава, че сте едно нищожество, дори нещо по-долно.

— А как, според теб, би следвало да постъпя? Може би трябваше да накарам Рурк да скрие Мейвис на някаква далечна планета? След което тя да прекара остатъка от живота си в бягство от правосъдието.

— Поне нямаше да разбиете сърцето й. Знаете ли, че тази нощ тя плака, докато заспа?

Упрекът му засегна болното място на Ив. Въпреки неописуемата умора, сърцето й се сви, тъй като се чувстваше отговорна за случилото се с Мейвис.

— Махай се от пътя ми, мръсник такъв и гледай да не се мяркаш пред очите ми. — Тя мина покрай него, но макар да й се искаше да изтича по коридора, успя да се въздържи. Когато влезе в спалнята, Рурк гледаше видеозапис на нейната пресконференция.

— Справила си се отлично — заяви той и стана. — Особено като се има предвид натиска, на който си била подложена.

— О, да, аз съм суперченге. — Ив отиде в банята и застана пред огледалото. Видя жена с бледо лице, с потъмнели от умора очи, с горчиво стиснати устни. Но най-страшното бе, че тази жена изглеждаше безпомощна.

— Правиш всичко възможно — обади се Рурк, който неусетно беше застанал зад нея.

— Осигурил си й отлични адвокати — заяви Ив. Наведе се над умивалника и наплиска лицето си с леденостудена вода. — Опитаха се да ми поставят клопки по време на разпита, но аз не им останах длъжна. Ала признавам, че са страхотни професионалисти. Подсети ме да ги ангажирам следващия път, когато разпитвам някой приятел.

Рурк загрижено я наблюдаваше.

— Откога не си слагала залък в устата си?

Младата жена само поклати глава. Имаше много по-важни неща за обсъждане.

— Репортерите бяха като кръвожадни хиени. Имах чувството, че направо ще ме разкъсат. Само си представи как изглеждам в очите им: неизвестно ченге, добило сензационна популярност, след като разкрива няколко заплетени случая, в които са замесени високопоставени личности. Навярно някой от тях ще се побъркат от удоволствие, ако успеят да ми смачкат фасона. Пък и рейтингът им ще се вдигне.

— Мейвис не те обвинява, Ив.

— Но аз се чувствам виновна! — избухна младата жена. — По дяволите. Помолих я да ми се довери, обещах й, че ще се погрижа за всичко. И какво направих? Арестувах я. Взеха й отпечатъци от пръстите, фотографираха я в профил и анфас, записаха гласа й. Сега най-добрата ми приятелка има досие в полицията. Не стига това, ами я подложих на двучасов разпит, заключих я в килия, докато адвокатите внесат гаранцията. Знаеш ли, ненавиждам се!

Едва сега тя даде воля на натрупалите се в душата й емоции и горчиво се разрида.

— Крайно време беше да си поплачеш. — Рурк я грабна в прегръдките си и седна на леглото. — Сигурен съм, че ще ти олекне. — Полюшваше я като малко дете, милваше я по косата. Помисли си, че когато Ив плаче, все едно се разразява буря от страсти. Не беше от жените, които ронят сълзи за щяло и нещяло. Прекалено сериозно гледаше на живота, от който бе свикнала да очаква неприятни изненади.

— Сълзите не ми помагат — изхлипа тя.

— Ще ти подействат, бъди сигурна. Ще се освободиш от чувството за вина, ще излееш мъката, която таиш в душата си. Повярвай ми, че утре ще се чувстваш много по-добре и ще мислиш по-рационално.

Риданията й бяха затихнали, тя тихичко хлипаше. Усещаше, че главата й ще се пръсне от болка. Въпреки това се опита да му възрази:

— Тази нощ ми предстои много работа. Ще вкарам в компютъра допълнителни имена и данни, ще разиграя възможни ситуации.

„Няма да се получи“ — помисли си Рурк и се обърна към годеницата си:

— Добре. Но си отдъхни за малко, хапни нещо. — Преди Ив да запротестира, той я сложи на леглото, стана и се приближи до автоготвача. — Дори забележително устойчивото ти тяло има нужда от храна. Освен това искам да ти разкажа една история.

— Нямам време за губене.

— Уверявам те, че няма да съжаляваш.

„Ще си почина само петнайсет минутки“ — каза си Ив, когато усети аромата, разнасящ се от автоготвача.

— Ще вечеряме набързо, освен това се надявам, че историята ти е кратка. — Потърка очи. Изпитваше смесени чувства, не знаеше дали да се засрами или да изпита облекчение, че е дала воля на чувствата си. — Извинявай. Нямах намерение да цивря пред теб.

— Винаги съм на твое разположение. — Рурк се приближи, носеше чиния с омлет и чаша. Седна до Ив и се загледа в подутите й, помътнели от умора очи. — Обожавам те.

Младата жена поруменя. Изглежда, единствено Рурк можеше да я накара да се изчерви.

— Опитваш се да ми отвлечеш вниманието. — Тя взе чинията от ръцете му. — Тактиката ти неизменно е успешна, обаче никога не ми идва наум какво да ти отговоря. Може би нещо от рода на това, че срещата ми с теб е била най-щастливото събитие.

— Приема се.

Ив поднесе чашата към устните си и се намръщи.

— Това не е кафе.

— За разнообразие ще пиеш чай. Това е билкова смес, успокоява нервите. Мисля, че прекаляваш с кофеина.

— Възможно е. — Тъй като нямаше сила да му противоречи, тя отпи от чая. — Харесва ми. А сега ми разкажи обещаната история.

— Навярно се питаш защо не уволнявам Съмърсет, макар той да проявява… неуважение към теб.

— По-скоро ме ненавижда — презрително изсумтя тя. — Но това си е твоя работа.

— Напротив, засяга двама ни с теб.

— Във всеки случай в момента не ми е до този надут пуяк.

— Всъщност това, което ще ти разкажа, е свързано с мен и с един случай, който отговаря на чувствата ти в момента. — Видя как Ив отново отпи от чашата си и прецени, че трябва да побърза. — Когато бях съвсем млад и скитах из улиците на Дъблин, случайно се запознах с един човек и с неговата дъщеря. Момиченцето досущ приличаше на ангел, имаше руси къдрици, румено лице и най-чаровната усмивка на земята. Двамата си изкарваха прехраната чрез мошеничество на дребно и живееха доста сносно. По онова време се занимавах приблизително със същото, но обичах разнообразието. Ето защо упражнявах и джебчийство, организирах хазартни залагания. Баща ми бе още жив, когато се запознах със Съмърсет, тогава той се подвизаваше под друго име, и дъщеря му Марлена.

— Значи той е бил измамник — промърмори Ив, докато се хранеше. — Знаех си, че в него име нещо лукаво.

— Беше изключително умен. Научих много от него и се лаская от мисълта, че и той понаучи нещичко от мен. Веднъж, когато баща ми се беше постарал да ме пребие до смърт, Съмърсет ме открил в безсъзнание на една задна уличка. Прибра ме в дома си и ме обгради с грижи. Нямаше пари за лекар, аз пък нямах карта за здравно осигуряване. Имах само няколко счупени ребра, сътресение на мозъка и фрактура на раменната кост.

— Боже мой! — Образът на пребитото момче накара нежеланите спомени да нахлуят в съзнанието на Ив и устата й пресъхна. — Понякога животът е толкова жесток.

— Права си. Съмърсет беше човек с разностранни таланти. Имаше и известна представа от медицина. В „работата“ си понякога се превъплъщаваше в лекар. Не твърдя, че тогава спаси живота ми. Бях млад и силен и положително щях да се съвзема, но Съмърсет ми спести доста излишни страдания.

— Сега разбирам, че си му задължен. — Ив отмести празната си чиния.

— Работата не е в това. Успях да му се отплатя, после се случи така, че на няколко пъти той беше мой длъжник. След смъртта на баща ми, която изобщо не ме опечали, със Съмърсет станахме партньори. Не бих казал, че ме отгледа. Умеех да се грижа за себе си, но той ме прие като собствен син. Освен това обичах Марлена.

— А, да, дъщерята. — Ив тръсна глава, опитвайки се да прогони съня. — Бях забравила за нея. Трудно ми е да си представя този противен дъртак в ролята на баща. Къде е тя?

— Мъртва е. Случи се, когато тя бе на четиринайсет, а аз — на шестнайсет. Бяхме заедно от близо шест години. Едно от хазартните ми заведения се оказа доста печелившо, което предизвика неодобрението на мафиотска групировка, известна със склонността си към насилие. Уведомиха ме, че съм навлязъл на тяхна територия. Отговорих, че се старая да извоювам своя. Заплашваха ме, но бях толкова арогантен, че не обърнах внимание на предупрежденията им. Направиха няколко опита да ме заловят, вероятно за да ме сплашат. Ала не успяха. Междувременно ставах все по-могъщ и влиятелен. Печелех много. Успяхме да си купим малък, но много хубав апартамент. Един ден разбрах, че Марлена е влюбена в мен.

Той замълча, вперил поглед в ръцете си, сякаш отново преживяваше всичко.

— Обичах я, но не като любовник. Беше красива и невероятно непокварена, въпреки живота, който водехме. Вече бях мъж, но и през ум не ми минаваше да се любя с нея. Харесвах я както човек харесва прекрасна картина, ала не я желаех. Очевидно тя си беше наумила, че съм влюбен в нея, тъй като една нощ дойде в стаята ми и за мой ужас ми се предложи. Бях потресен, разгневен и изплашен до смърт. Защото все пак бях мъж, изкушението бе голямо.

Рурк отново вдигна очи и Ив забеляза, че са потъмнели от бурята, която бушуваше в душата му.

— Бях жесток с нея, Ив, и разбих сърцето й, като я изгоних. Марлена беше още дете, а аз я унищожих. Никога не ще забравя изражението й. Доверяваше ми се, вярваше ми безрезервно, а аз, в стремежа си да постъпя като джентълмен, я предадох.

— Както аз измених на Мейвис.

— Не, както си въобразяваш, че си направила. Но нека довърша разказа си. Същата нощ Марлена избяга. С баща й научихме за бягството й едва на сутринта, когато хората от групировката ми съобщиха, че тя е в ръцете им. Изпратиха ни и окървавените й дрехи. За пръв и за последен път през живота си видях Съмърсет безпомощен и отчаян. Бях готов да им дам всичко, каквото поискат, да изпълня всяка тяхна заповед. Без никакво колебание бих се сменил с Марлена. Навярно и ти би дала мило и драго да можеше да се смениш с Мейвис.

— Точно така — сънено промълви Ив и отмести чашата.

— Оказа се, че съм закъснял. Свързах се с онези типове, обещах да преговарям с тях, помолих ги да не й причиняват зло. Ала беше прекалено късно. Бяха я изнасилили и подложили на изтезания — тази едва четиринайсетгодишна девойка, която толкова много обичаше живота и която едва започваше да изпитва първите любовни тръпки. След няколко часа захвърлиха трупа й пред дома ми. За тях Марлена беше средство за постигане на определена цел — сплашване на конкурента им, някакво нищожество. Дори не я смятаха за човешко същество, а за оръдие на отмъщение. Не можех да променя случилото се.

— Вината не е била твоя. — Ив взе ръцете му в своите. — Толкова ми е мъчно за теб, но си бил невинен.

— Така е, но го осъзнах след дълги години. Съмърсет не ме обвини, макар че имаше пълно право. Марлена беше смисълът на живота му и заради мен беше умряла в адски мъки. Но той изобщо не ме обвини.

Ив въздъхна и затвори очи. Разбираше какво иска да й внуши Рурк с тази история, която навярно го преследваше в кошмарите му. Опитваше се да й докаже, че не бива да се самообвинява заради Мейвис.

— Невъзможно е било да предотвратиш случилото се. Ала си бил в състояние след това да вземеш връх, да овладееш ситуацията. Аз също ще направя всичко по силите си да открия истинския виновник. — Тя с мъка повдигна клепачите си и попита: — Какво се случи после, Рурк?

— Открих виновниците и ги убих по най-бавния и мъчителен начин, който ми хрумна. — Усмихна се и добави: — Двамата с теб имаме различни методи за прилагане на правосъдието.

— Убийството не означава раздаване на правосъдие.

— Това е твое мнение… Сигурен съм, че ще помогнеш на Мейвис да бъде оправдана. Никой не се съмнява в това.

— Не бива да допусна да я дадат под съд. — Главата й клюмна, тя рязко я вдигна. — Трябва да открия… да отида… — Внезапно установи, че ръката й е тежка като олово и че не може да я повдигне. — По дяволите, Рурк, пробутал си ми приспивателно!

— Заспивай, скъпа — прошепна той и внимателно свали кобура й. — Хайде, легни си.

— Подстрекаването на лица към приемане на наркотици е наказуемо, но… — Запропада в пропастта на съня, дори не усети как Рурк разкопча ризата й.

— Арестувай ме утре — предложи той, съблече я и се пъхна в леглото до нея. — Сладки сънища, скъпа моя.

Ив заспа, но дори в съня кошмарите продължиха да я преследват.