Към текста

Метаданни

Данни

Серия
В смъртта (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Immortal In Death, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 110 гласа)

Информация

Корекция
ultimat (2009)
Сканиране
?
Сканиране и разпознаване
savagejo (2009)
Допълнителна корекция
ganinka (2014)

Издание:

Нора Робъртс. Безсмъртие в смъртта

ИК „Златорогъ“, 1997

ISBN: 954-437-046-3

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от ganinka

Седемнайсета глава

Ив намираше, че да си любовница на богаташ невинаги е много приятно, но все пак в това имаше едно огромно предимство — храната. Докато пътуваха обратно, тя успя да се нахрани до пръсване с пиле по киевски, сервирано от заредения с деликатеси автоготвач в колата на Рурк. Докато дъвчеше, промърмори:

— Никой не предлага пиле по киевски в автомобила си.

— О, на мое място всеки би заредил автоготвача си с най-различни храни. Иначе има опасност да живееш само на кренвирши със соя и яйца на прах, приготвени по микровълновия способ.

— Мразя яйцата на прах.

— Ето, видя ли! — Рурк изпита удоволствие, когато чу смеха й. — Днес си в чудесно настроение, лейтенант.

— Имам основателни причини. От прокуратурата обещаха още в понеделник сутринта да снемат обвинението срещу Мейвис, а дотогава ще съм заловила истинските престъпници. Всичко е било заради пари, заради много пари. Пандора е била „ключът“ към „Безсмъртие“, а онези тримата са искали своите дялове от печалбата.

— Ето защо са я примамили в ателието на Леонардо и са я убили.

— Възможно е на самата нея да е хрумнало да отиде там. Не е искала да се откаже от любовника си и е била в доста войнствено настроение. Вероятно поведението й им е подсказало как да постъпят. Появяването на Мейвис е било още една щастлива случайност за тях. В противен случай навярно са щели да направят така, че Леонардо да бъде обвинен в убийството.

— Скъпа, изобщо не поставям под въпрос блестящите ти умозаключения, но не мислиш ли, че е щяло да им бъде по-лесно да я убият на улицата? Ако теорията ти се окаже вярна, правили са го и преди.

— Може би този път да са искали да разнообразят репертоара. Хета Мъпит е била потенциална заплаха за тях. Един от тримата вероятно се е срещнал с нея, разпитал я и след това я е премахнал. За всеки случай, да не би Бумър да е споделил нещо с нея, докато са се любили.

— После дошъл ред на самия Бумър.

— Знаел е прекалено много, разполагал е с нещо, с което ги е държал в ръцете си. Вероятно не е познавал и тримата, но е виждал поне един от тях. Когато забелязал въпросния човек в клуба, побързал да премине в „нелегалното“. Престъпниците успели да го открият, подложили го на изтезания, сетне го убили. Но не успели да се върнат в жилището му и да вземат наркотика.

— И всичко това заради огромните печалби, така ли?

— Да. И заради „Безсмъртие“ — надявам се анализите да потвърдят теорията ми. Пандора също е била в играта. Предполагам, че между нея и Джери Фицджералд е имало вечно съперничество, като Джери неизменно се е домогвала до всичко, което притежава Пандора. И ето че съперницата й се е добрала до наркотик, който й помага да изглежда още по-красива, по-млада и по-сексапилна. Навярно Джери би дала мило и драго да го притежава, за да постигне още по-шеметна кариера. Да не говорим, че самочувствието й би било поласкано.

— Но дрогата причинява смърт!

— Същото се отнася и за тютюнопушенето, но съм те виждала да палиш цигара. През втората половина на двайсети век е било смъртоносно да правиш секс без презерватив, ала това не пречило на хората да се чукат с непознати. Оръжията причиняват смърт, ала изминаха десетилетия преди забраната им. И още…

— Достатъчно, разбрах те. Повечето от нас мислят, че ще живеят вечно. Направихте ли проверка на Редфорд?

— Да. Досието му е чисто, което не означава, че не е убиец. Ще пъхна тримата зад решетките и ти обещавам да прекарат там следващите петдесет години.

Рурк спря на един светофар, обърна се и я изгледа.

— Ив, защо си толкова озлобена към тях? Защото са убийци, или защото объркаха живота на приятелката ти?

— Резултатите са едни и същи.

— Но чувствата ти не са.

— Причиниха й зло — прошепна младата жена. — Накараха я да премине през всички кръгове на ада. Принудиха ме да я подложа на морален тормоз. Тя загуби работата си, стана неуверена. Тези типове скъпо ще си платят.

— Добре. Позволи ми само още една забележка.

— Няма да търпя критика от човек, който така добре разбива ключалки!

Рурк извади носната си кърпа и нежно избърса брадичката й, сетне промълви:

— Следващият път, когато се завайкаш, че нямаш семейство, добре размисли. Мейвис ти е повече от сестра.

Ив понечи да му възрази, размисли и кротко изрече:

— Просто си върша работата. Какво лошо има в това да изпитваш удоволствие, когато изпълняваш задълженията си?

— Абсолютно нищо, скъпа. — Той леко я целуна и зави наляво.

— Искам да спрем пред задния вход — обяви Ив. — На другия ъгъл завий вдясно и…

— Знам пътя.

— Само не ми казвай, че и тази сграда е твоя собственост.

— Добре, няма да ти го казвам. Между другото, ако ме беше попитала как се охранява жилището на Йънг, щях да ти спестя — или по-точно — да спестя на Фийни време и труд. — Когато тя презрително изсумтя, Рурк се усмихна. — Какво лошо има в това да изпитвам удоволствие от факта, че притежавам почти целия Манхатън?

Ив се извърна и се втренчи през стъклото, за да не види той насмешливото й изражение. Каза си, че за него винаги ще има свободна маса в най-добрите ресторанти, билети за първия ред за всеки Бродуейски хит, както и свободно място за паркиране на всяка улица — точно както беше в момента. Той умело вкара колата и изключи двигателя, сетне промърмори:

— Нали не мислиш да ме оставиш да те чакам тук?

— Онова, което мисля, обикновено противоречи на твоето мнение. Ще дойдеш с мен само при условие да не забравяш, че си цивилно лице, а аз полицейски служител.

— Не бой се, никога не го забравям. — Той заключи колата със специалния код. Макар в този квартал обикновено да не ставаха кражби, автомобилът му беше толкова скъп, че би могъл да съблазни някого. — Скъпа, позволи ми да ти задам въпрос, който няма нищо общо с работата ти. Какво бельо носиш в момента?

— Нещо специално, предназначено да подлудява мъжете.

— Признавам, че ми въздейства. Никога не съм предполагал, че имаш толкова сексапилно задниче.

— Слушай, внимавай как разговаряш с едно ченге.

— Добре, скъпа. — Той се усмихна и закачливо я плесна отзад. — И все пак си много секси. Добър вечер, Пийбоди.

— Добър вечер, Рурк. — Младата жена излезе от съседните храсти с невъзмутимо изражение, сякаш не беше чула разговора им. — Здравей, Далас.

— Забелязала ли си… — От храста се разнесе шумолене, тя млъкна и зае отбранителна поза, сетне изруга, като видя Касто, по чието лице се разливаше усмивка. — Дявол да те вземе, Пийбоди.

— Не се сърди на Ди Ди. Просто бяхме заедно, когато й се обади. И да искаше, не би могла да се отърве от мен. Освен това шефът нареди да си сътрудничим, нали? — Продължи доволно да се усмихва и протегна ръка. — Рурк, приятно ми е да се запознаем. Аз съм Джейк Касто от отдел „Наркотици“.

— Така и предположих. — Рурк повдигна вежда и се намръщи, като забеляза как Касто изгледа Ив от глава до пети и очите му заблестяха при вида на изящните й форми, очертаващи се под прилепналата копринена рокля.

— Прекрасен тоалет, Ив. Слушай, нали спомена, че ще изпратиш наркотика за анализ в лабораторията?

— А ти винаги ли подслушваш разговорите на колегите си?

— Ами… — Касто поглади брадичката си. — Разбираш ли, предавателят се… включи в такъв момент, че би трябвало да съм глух, за да не чуя за какво става дума. — Изражението му стана сериозно и той попита: — Смяташ ли, че в питието на Джери Фицджералд е имало от наркотика, наречен „безсмъртие“?

— Ще трябва да изчакаме резултатите от анализа. — Ив се обърна към Пийбоди: — Йънг тук ли е?

— Със сигурност. Записът от системата за сигурност показва, че се е прибрал около деветнайсет часа. След това не е излизал.

— Освен ако е минал през задния вход.

— Не е, лейтенант. — Пийбоди си позволи лека усмивка. — Позвъних му по видеотелефона, а когато той се обади, се извиних, че съм се свързала погрешно.

— Но нали те е виждал и преди?

Пийбоди поклати глава.

— Хора като Джъстин Йънг не обръщат внимание на дребните риби. Сигурна съм, че не ме е познал, а в района не се забелязва никакво раздвижване, откакто дойдох в 23:38. — Тя посочи към сградата. — Виж, лампите в жилището му са запалени.

— Значи ще чакаме. Касто, щом си тук, заварди парадния вход.

Той усмихнато подметна:

— Май се опитваш да се отървеш от мен.

Ив също се усмихна.

— Да речем, че е така. Но като разследваща убийствата на Мъпит, Йохансен, Пандора и Роу имам пълното право да координирам действията ни. Ето защо…

— Сурова жена си, Ив. — Касто въздъхна, сви рамене и намигна на Пийбоди. — Очаквай с трепет завръщането ми, Ди Ди.

— Извинявай, лейтенант — проговори с официален тон тя, когато русокосият красавец от „Наркотици“ се отдалечи. — Касто чу разговора ни. Тъй като нямаше как да му попреча да дойде тук, предпочетох да го привлека на помощ.

— Няма значение. — Комуникаторът й избръмча. Тя го включи, заслуша се, доволно се усмихна и кимна, после благодари. Понечи да пъхне приспособлението в джоба си, после забеляза, че е с вечерна рокля и пусна комуникатора в чантата си. — Фицджералд е освободена под гаранция. Доста са я изръсили заради незначителното скандалче.

— Ех, ако и лабораторните анализи докажат вината й… — обади се Пийбоди.

— Дано. Ще чакаме. — Тя се обърна към Рурк. — Възможно е да останем тук цяла нощ. Върви си и не се притеснявай за мен. Когато свършим, Пийбоди и Касто ще ме докарат у дома.

— Нямам нищо против да бъда тук през цялата нощ. Лейтенант, може ли да поговорим насаме? — стисна я здраво за ръката и я отведе встрани. — Защо не си споменала, че имаш обожател от отдел „Наркотици“?

Тя прекара длан през косата си.

— Нима не съм ти казала?

— И то обожател, който направо те поглъща с поглед.

— Колко поетично се изразяваш. Слушай, в момента той ходи с Пийбоди.

— Но това не пречи лигите му да текат по теб.

Тя презрително се изсмя, сетне забеляза изражението на Рурк и усмивката й помръкна.

— Касто е напълно безобиден.

— Съмнявам се.

— Хайде, Рурк, всички мъже обичат да оглеждат представителките на нежния пол. — Забеляза, че в очите му проблясват гневни пламъчета и усети приятна тръпка. — Нали не ревнуваш?

— Напротив, ревнувам. — Трудно му беше да го признае, но беше от хората, които предпочитат да бъдат откровени.

— Нима? — Тя изпита огромно удоволствие. — Много благодаря.

Идваше му здравата да я раздруса, но знаеше, че няма смисъл. Затова пъхна ръце в джобовете си и наклони глава.

— Няма защо, скъпа. Ив, ще се оженим след няколко дни, нали?

— Да. — Тя отново потръпна.

— Ако този тип продължава да те зяпа така, не отговарям за поведението си.

Ив се усмихна и го погали по страната.

— Успокой се, приятел.

Засмя се, но смехът й секна, когато Рурк я сграбчи за ръката, притегли я към себе си и изсъска:

— Ти ми принадлежиш!

Очите й заискриха, устните й се изкривиха в яростна гримаса. Това мигновено накара Рурк да се поуспокои и да прошепне:

— Взаимно си принадлежим, миличка, но съм длъжен да ти напомня, че не отстъпвам нищо мое. — Целуна я по устните и добави: — Колкото и невероятно да звучи, действително те обичам.

— Разбира се, че е невероятно. — Ив се опита да се успокои, като дълбоко си пое въздух. — Слушай, не заслужаваш никакво обяснение, но все пак ще ти кажа, че не се интересувам от Касто, нито от друг мъж. Освен това вече споменах, че Пийбоди е влюбена в него. Тъй че е крайно време да млъкнеш.

— Дадено. Искаш ли да отида до колата и да ти донеса кафе?

Ив подозрително промърмори:

— Много евтино ми се подмазваш.

— Държа да ти напомня, че кафето, което купувам, изобщо не е евтино.

— Пийбоди го пие с повече вода… Не мърдай! — Сграбчи го за ръката и го притегли към храстите. — Изчакай да мине колата. — Но автомобилът, който се носеше с бясна скорост по улицата, рязко спря пред сградата. Нетърпеливият му шофьор нервно паркира, като по време на маневрирането леко удари съседните коли. Вратата се отвори и на тротоара слезе жена с рокля от сребриста материя.

— Ето я и нашата хубавица — прошепна Ив. — Излиза от ареста и без да губи нито миг се появява тук.

— Ти й пусна мухата, лейтенант — обади се Пийбоди.

— Така изглежда. Е, питам ви защо жена, която съвсем наскоро е попаднала в неприятно, дори в унизително положение, ще тича право при човека, с когото току-що е скъсала, когото е обвинила в изневяра и който публично й е зашлевил шамар?

— Може би си пада по садомазохизма — предположи Рурк.

— Едва ли. Тук са замесени сексът и парите. Погледни, Пийбоди, нашата героиня знае за съществуването на задния вход.

Джери се обърна, огледа се, отключи задната врата и се скри в сградата.

— Личи си, че го е правила и преди. — Рурк сложи ръка на рамото на годеницата си. — Смяташ ли, че това е достатъчно да опровергае алибито им?

— Поне е дяволски добро начало. — Тя извади от чантата си специалните очила-бинокли. Сложи ги и ги фокусира към прозорците на Джъстин Йънг. След няколко секунди промърмори: — Във всекидневната няма никой. В спалнята — също, но върху леглото има отворена пътническа чанта. Повечето врати са затворени. По дяволите, оттук не виждам кухнята и задния вход!

Сложи ръце на кръста и продължи да говори:

— На шкафчето до леглото има чаша с някаква течност, виждам променяща се светлина — навярно телевизорът работи. А, ето я и нея!

Ив се усмихна, като видя Джери да нахълтва в спалнята. Очилата бяха толкова мощни, че показваха отблизо разяреното лице на манекенката. Тя се наведе, свали обувките си и ги запрати в стената.

— О, колко сме ядосани — промърмори Ив. — Тя очевидно му вика, като междувременно хвърля всичко, попаднало й под ръка. Отляво на сцената се появява младият герой. Признавам, че тялото му си го бива.

Пийбоди, която наблюдаваше със своите очила, изсумтя в знак на съгласие.

Джъстин беше гол, по тялото му блестяха водни капчици, косата му беше мокра. Очевидно гледката не можеше да съблазни Джери. Нахвърли се върху него и го блъсна, а Джъстин само вдигна ръце и поклати глава. Спорът беше ожесточен, драматичен, двамата непрекъснато жестикулираха. Сетне картината внезапно се промени. Джъстин разкъса сребристата рокля на Джери, която й беше струвала десет хиляди долара, и двамата се строполиха на леглото.

— О, колко мило! Чукат се.

Рурк я потупа по рамото.

— Да ти се намират още едни очила?

— Извратен тип! — Но все пак тя свали очилата и му ги подаде. — Възможно е да те призовем като свидетел.

— Кого, мен ли? Че аз никога не съм бил тук. — Сложи очилата и след няколко секунди поклати глава. — Не са много изобретателни. Признай си, лейтенант, често ли ти се случва да виждаш подобни сцени, когато наблюдаваш някой обект?

— Видяла съм всичко, което едно човешко същество може да причини на друго.

Рурк долови горчивината в гласа й, свали очилата, подаде й ги и промълви:

— Професията ти не е от най-приятните. Съгласен съм, че заподозрените в убийство би трябвало да бъдат наблюдавани дори в ситуации като тази.

Ив сви рамене и отново постави очилата. Помисли си, че някои нейни колеги злоупотребяват с тях и без причина надничат през прозорците на спалните. И все пак очилата бяха неоценими, макар обществеността да се бунтуваше срещу използването им.

— Изглежда, че свършват — цинично заяви тя. — Признавам, че са много бързи.

Джъстин ускори ритъма, Джери повдигна ханша си. Капчици пот оросяваха лицата им, по които бе изписан екстаз.

Когато Джъстин се отпусна върху партньорката си, Ив понечи да проговори, но занемя, забелязала как двамата нежно се прегръщат.

— По дяволите — прошепна тя, — не ги свързва само сексът. Наистина се обичат.

Стори й се още по-непристойно да наблюдава проявата на нежност, отколкото животинската похот, която двамата демонстрираха преди малко. Джъстин и Джери седнаха в леглото. Той приглади разрешената й коса, тя допря страната си до ръката му. Сетне заговориха и израженията им подсказваха, че обсъждат сериозен въпрос. Джери наведе глава и заплака.

Джъстин я целуна по челото, стана и прекоси стаята. Извади от хладилника бутилка със странна форма и наля в чаша някаква тъмносиня течност. Изгледа мрачно Джери, когато тя сграбчи чашата от ръката му и я пресуши на един дъх.

— Здравословна напитка ли? Друг път! Тя взима наркотици.

— Но не и Джъстин — намеси се Пийбоди.

Джъстин помогна на любимата си да стане от леглото, прегърна я през кръста и я изведе от спалнята.

— Продължавай да наблюдаваш, Пийбоди — нареди Ив и свали очилата си. — Нашата красавица е разтревожена. Не вярвам да е заради разпрата с мен. Напрежението й се отразява пагубно. Някои хора не са родени убийци.

— Ако се опитват да се преструват на скарани, за да придадат по-голяма автентичност на алибито си, тя не би трябвало да рискува и да идва тук.

Ив кимна и погледна към Рурк.

— Изпитвала е неудържима страст. Пристрастеността й не е само към наркотиците. — Комуникаторът й избръмча и тя го извади от чантата си. — Далас слуша.

— Далас, която ми извади душата.

— Хайде, Дики, зарадвай ме с хубава новина!

— Течността, която ми изпрати, съдържа всички елементи на праха, който вече анализирах, плюс нектар от „безсмъртниче“, оцветител и ароматизатор, придаващ й плодов вкус. Когато се приема орално…

— Достатъчно. Изпрати подробен доклад на командир Уитни, на Касто и на прокурора.

— Още нещо? Може би искаш и всеки документ да бъде вързан с червена панделка? — кисело каза шефът на лабораторията.

— Не мърмори, Дики, ще си получиш билетите за мача. — Тя прекъсна връзката и доволно се усмихна, сетне се обърна към помощничката си: — Обади се в управлението и поискай разрешително за обиск и за арест.

— Слушам, лейтенант. А какво да кажа на Касто?

— Че ще извършим арест и че той ще участва.

 

 

Едва в пет сутринта приключиха с официалната документация и с първите разпити. Адвокатите на Фицджералд настояха за шестчасово прекъсване. Тъй като нямаше друг избор, Ив освободи Пийбоди до осем часа и реши да отиде в канцеларията си.

— Нали ти казах да се прибереш вкъщи и да се наспиш! — възкликна тя, когато видя, че Рурк седи зад бюрото й.

— Имах малко работа.

Тя намръщено погледна към монитора на своя компютър и ядно извика:

— Нямаш право да се разпореждаш с компютър, който е собственост на полицията. Знаеш ли, че за това можеш да получиш осемнайсет месеца домашен арест?

— Отложи арестуването ми за няколко минути, докато свърша. — После даде команда: — Ляво крило на сградата, всички нива.

— Не се шегувам, Рурк. Нямаш право да използваш апаратурата ми за частния си бизнес.

— Хм… добре. Налагат се допълнителни подобрения в центъра за възстановяване и отдих. Изпрати цялата документация и нанесените поправки в офиса на „Архитектура и дизайн“, намиращ се на междупланетна станция „Фрийстар“. Запиши на диск. — Той измъкна диска от специалния процеп и го пъхна в джоба си. — Какво каза преди малко, скъпа?

— Апаратурата е програмирана така, че да реагира само на моя глас. Как успя да я включиш?

Рурк се усмихна.

— Подценяваш ме, миличка.

— Добре, няма да те разпитвам. И без това предпочитам да остана в неведение. Но не можа ли да се свържеш от собствената си апаратура?

— Разбира се, че можех. Но нямаше да имам удоволствието да те заведа вкъщи и да те накарам да поспиш няколко часа.

— Ще подремна в залата за почивка.

— Лъжеш. Знам, че ще останеш тук и ще преглеждаш всички показания и доклади, докато капнеш от преумора.

Ив знаеше, че няма смисъл да спори — той я познаваше прекрасно.

— Искам да подредя документацията, това е всичко.

— Къде е Пийбоди?

— Изпратих я вкъщи.

— А безценният Касто?

Ив усети, че това е капан, но не знаеше как да се измъкне.

— Мисля, че той отиде с нея.

— Ами заподозрените?

— Имат законно право на почивка.

— Ти също — заяви Рурк и я хвана под ръка. Ив понечи да се освободи, но той решително я поведе по коридора, като говореше: — Сигурен съм, че всички много те харесват във вечерна рокля, ала все пак смятам, че ще си вършиш по-добре работата след като подремнеш, вземеш душ и се преоблечеш.

Тя напълно беше забравила, че все още носи черната копринена рокля. За да омилостиви Рурк, промърмори:

— Май имам в служебния гардероб едни джинси. — Междувременно той успя да я качи на асансьора и в този миг Ив усети колко е уморена. — Добре, ще те послушам. Ще се прибера у дома и ще взема душ, може би дори ще закуся.

„И ще поспиш поне пет часа“ — мислено добави Рурк, а на глас попита:

— Как мина разпитът?

— Моля? — Тя сънено премигна, сетне тръсна глава. — Не напреднахме особено, но всъщност не съм го и очаквала. Двамата се придържат към първоначалните си показания и твърдят, че наркотикът бил поставен от наш човек в питието. Разполагаме с достатъчно улики, за да поискаме Фицджералд да бъде подложена на принудителен тест за употребата на наркотици. Адвокатите й шумно протестират, ала съм сигурна, че ще получим разрешение. — Ив широко се прозина. — Ще използваме теста, за да измъкнем повече подробности от нея, макар да не очакваме тя веднага да направи пълни самопризнания. При следващия разпит ще притиснем тримата заподозрени.

Рурк я поведе към паркинга и забеляза, че годеницата му пристъпва изключително предпазливо, все едно, че е пияна. Отвори вратата със специалния код, помогна на Ив да се качи и промълви:

— Мъчно ми е за Джъстин и Джери — с теб нямат никакъв шанс.

Ив уморено се отпусна на седалката и отметна глава.

— Ще работим на смени. Признавам, че Касто умее да води разпит, а Пийбоди е упорита като муле. Ще затворим тримата в отделни стаи и ще се сменяме по време на разпита. Обзалагам се, че Йънг пръв ще се предаде.

— Защо? — попита Рурк, ловко изкара колата от паркинга и пое към дома им.

— Този мръсник е влюбен в Джери. Любовта те обърква. Допускаш грешки, тъй като си разтревожен и искаш да защитиш любимото същество. С една дума — оглупяваш.

Рурк се усмихна и отметна косата от челото й. Когато Ив моментално заспа, той прошепна:

— Не беше необходимо да ми обясняваш какво означава да си влюбен.