Към текста

Метаданни

Данни

Серия
В смъртта (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Immortal In Death, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 110 гласа)

Информация

Корекция
ultimat (2009)
Сканиране
?
Сканиране и разпознаване
savagejo (2009)
Допълнителна корекция
ganinka (2014)

Издание:

Нора Робъртс. Безсмъртие в смъртта

ИК „Златорогъ“, 1997

ISBN: 954-437-046-3

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от ganinka

Шеста глава

— Е, как ще действаме? — Фийни намръщено изгледа миниатюрната камера в горния ъгъл на кабинета, докато асансьорът се движеше нагоре. — Май ще е най-добре да приложим стандартния трик с доброто и лошото ченге.

— Страшното е как този изтъркан номер почти винаги дава резултат.

— Лесно е да забаламосаш цивилните.

— Предлагам отначало да бъдем изключително любезни, да се извиним за безпокойството, да благодарим за съдействието и прочие. Ако усетим, че се опитва да ни извози, ще сменим тактиката.

— Обаче аз ще бъда лошото ченге.

— Не ставаш за тази роля, Фийни. Признай го.

Ирландецът печално я изгледа.

— Забравяш, че имам по-висок чин от теб, следователно трябва да ми се подчиняваш.

— Да, но аз съм натоварена с разследването и ролята на лошото ченге ми пасва идеално. Хайде, не провесвай нос.

— Все аз трябва да съм добрият — измърмори ирландецът, когато излязоха в ярко осветен коридор, целият в мрамор и позлата, подобно на фоайето.

В същия миг Джъстин Йънг отвори срещуположната врата. Ив си каза, че сякаш се е облякъл специално за ролята на богат като Крез свидетел, който с удоволствие сътрудничи на полицията. Носеше бежови памучни панталони и широка копринена риза в същия цвят. Сандалите му бяха супермодерни, с дебели подметки и украсени със сложни орнаменти от мъниста.

— Лейтенант Далас, капитан Фийни. — Красивото му, сякаш изваяно от скулптор лице беше сериозно, както и пронизителните му черни очи, които рязко контрастираха с гъстата му, къдрава коса с цвета на позлатата в коридора. Протегна ръка и Ив забеляза масивния пръстен с оникс. — Моля, заповядайте.

— Благодаря, че се съгласихте да ни приемете веднага, господин Йънг. — Навярно благодарение на съжителството с Рурк Ив действително беше добила по-изискан вкус, защото първото й впечатление за стаята, където влязоха, бе: „Претрупана със скъпи мебели и картини, символ на парвенюшко благополучие“.

— Каква трагедия, какъв ужас! — възкликна актьорът и ги поведе към Г-образния диван, върху който бяха натрупани възглавнички в невероятни цветове. Видео устройството в противоположния край на стаята беше програмирано за медитация и на екрана се виждаше тропически плаж, озарен от лъчите на залязващото слънце. — Не мога да повярвам, че Пандора е мъртва, камо ли да си представя по какъв жесток начин е била умъртвена.

— Извинете, че ви се натрапваме — поде Фийни, настройвайки се за ролята на доброто ченге, като се опитваше да не се взира със зяпнала уста в завесите с пискюли и в стъклописите. — Сигурен съм, че сте много разстроен.

— О, да. С Пандора бяхме приятели. Мога ли да ви предложа нещо подкрепително? — Отпусна се грациозно в огромен фотьойл, където малко дете направо би се загубило, и кръстоса крака.

— Не, благодаря. — Ив се опита да се настани сред планината от възглавнички.

— Ще си поръчам едно кафе, ако нямаш нищо против. Когато чух новината, толкова бях потресен, че оттогава почти не съм хапвал залък. — Приведе се и натисна някакъв бутон на масичката между тях. — Едно кафе, моля. — Облегна се назад и леко се усмихна. — Навярно се интересувате къде съм бил по времето, когато Пандора е била убита. Знаете ли, участвал съм в доста полицейски филми. Изпълнявал съм ролята на ченге, на заподозрян, дори на жертвата. Досещате се, че с образа, който си бях изградил, все ми се падаше да играя „добрия“ и „невинния“.

Вдигна поглед, когато дроидът, облечен като английски иконом, както развеселено отбеляза Ив, му поднесе стъклена табличка, върху която се мъдреше само една чаша. Джъстин я взе и с две ръце я поднесе към устните си.

— Медиите не споменават точно кога е извършено престъплението, но отлично си спомням какво правих през онази нощ. До полунощ бях в дома на Пандора, която беше устроила малко тържество. С Джери… Джери Фицджералд си тръгнахме заедно и отидохме в един частен клуб, намиращ се наблизо. Казва се „Ануи“ и напоследък е ужасно моден. Добре е двамата с Джери да ни виждат заедно — заради рекламата, нали разбирате. Мисля, че беше около един след полунощ, когато излязохме оттам. Възнамерявахме да обиколим още няколко нощни заведения, но честно да ви призная, бяхме доста пийнали и ни беше писнало да разговаряме с този и с онзи. Дойдохме тук и останахме в леглото докъм десет часа сутринта, когато Джери трябваше да отиде на работа. Едва когато тя излезе, си поръчах кафе, включих телевизора и чух какво се е случило с Пандора.

— Действително си спомняте подробностите — обади се Ив и си помисли, че е изрецитирал всичко на един дъх като добре заучена роля. — Ще разговаряме и с госпожица Фицджералд, за да потвърди думите ви.

— Разбира се. Ако желаете, можете веднага да го сторите. Тя е в помещението за отмора. Смъртта на Пандора й подейства на нервите.

— Нека си почине още малко — предложи Ив. — Споменахте, че с Пандора сте били приятели. А бяхте ли любовници?

— Понякога спяхме заедно, но помежду ни нямаше нищо сериозно. Просто се движехме в едни и същи среди. Може да ви се стори, че обиждам покойната, но честно казано, тя предпочиташе мъж, който можеше да командва, да върти на малкия си пръст. — Усмихна се широко, сякаш да каже, че не принадлежи към тази категория. — Падаше си по любовници, които се опитват да направят кариера, не по преуспели мъже. Не обичаше да споделя славата с никого.

Фийни се намеси:

— Кой беше последният й любовник?

— Всъщност бяха неколцина. Някакъв тип, с когото се беше запознала на извънземна станция — Пандора казваше, че е импресарио, но тонът й беше адски саркастичен. Да не забравяме онзи начинаещ модист, за когото Джери твърди, че е истински вълшебник. Казва се Микеланджело, Пучини… Леонардо или нещо подобно. А третият любовник е Пол Редфорд, видеопродуцентът, който онази вечер дойде на тържеството. — Отпи от кафето си и премигна. — Леонардо. Спомних си името на дизайнера. С него бе свързан някакъв скандал. Докато бяхме в дома на Пандора, се появи някаква жена и двете се сбиха заради него. Гледката би била забавна, ако ситуацията не беше толкова унизителна за двете жени; пък и всички ние се почувствахме неловко.

Актьорът разпери елегантните си пръсти. Изглеждаше леко развеселен, въпреки изявленията си. „Браво — помисли си Ив. — Дълго репетирани и отлично заучени реплики.“

— С Пол едва ги разтървахме — добави Джъстин Йънг.

— Да разбирам ли, че онази жена е влязла в дома на Пандора и се е нахвърлила върху нея? — с привидно безразличие попита Ив.

— О, не! Бедната, беше съкрушена, едва не падна на колене пред Пандора, която я нарече какво ли не и я удари. — Актьорът илюстрира думите си като сви пръстите си в юмрук и замахна. — Направо я свали в нокдаун. Непознатата беше наглед крехка, но прояви завидна смелост. Скочи на крака и се нахвърли върху нашата домакиня. Двете се вкопчиха една в друга и взеха да се скубят и да се драскат като котки. Като си тръгна, жената кървеше. Пандора беше пуснала в действие острите си нокти.

— Издраскала е лицето на непознатата, така ли?

— Не. Макар да съм сигурен, че онази жена дълго ще има синина под окото. Доколкото си спомням, Пандора издра шията й — забелязах четири дълбоки драскотини. Съжалявам, но не знам името на жената — нашата приятелка я наричаше „кучка“ и какво ли не още. Като си тръгна, се опитваше да не се разплаче и най-театрално заплаши Пандора, че ще съжалява за онова, което е сторила. Само че накрая развали ефекта, като подсмръкна и заяви, че за истинската любов няма преграда.

„Типично за Мейвис“ — помисли си Ив, а на глас изрече:

— Какво беше поведението на Пандора, след като непознатата си отиде?

— Беше вбесена, цялата трепереше от гняв. Ето защо с Джери си тръгнахме рано.

— А Пол Редфорд остана ли?

— Да, но не знам докога. — Джъстин пресилено въздъхна, сякаш да изрази огромното си съжаление, и отмести чашата си. — Не е честно да говоря лошо за мъртвата, когато не може да се защити, но съм длъжен да споделя, че тя беше сприхава, сурова жена. Измениш ли й, скъпо ще си платиш.

— А вие мамил ли сте я, господин Йънг?

— Много внимавах да не го сторя. — Той очарователно се усмихна. — Държа на кариерата и на външния си вид, лейтенант. Пандора не можеше да навреди на работата ми, но съм бил свидетел как се нахвърля като котка върху хора, които са я разгневили. Повярвайте, че дългият й маникюр не беше модна прищявка, а опасно, дори смъртоносно оръжие.

— Имаше ли врагове?

— Доста, но повечето се бояха от нея. Не мога да си представя кой най-сетне се е престрашил и си е отмъстил. От телевизията научих подробности за престъплението и смятам, че дори тя не заслужаваше да бъде убита по такъв жесток начин.

— Благодарим ви за откровеността, господин Йънг. Ако нямате нищо против, бихме искали да поговорим с госпожица Фицджералд. Насаме.

Той повдигна тънката си вежда.

— Разбира се. За да не координираме версиите си.

Ив се усмихна.

— Разполагали сте с достатъчно време да го направите. Все пак държим да поговорим с нея насаме.

С удовлетворение забеляза, че думите й го жегнаха и че лицето му вече не е така невъзмутимо. Ала актьорът стана от креслото и напусна стаята.

— Как ти се струва? — прошепна Фийни.

— Мисля, че дяволски добре си каза репликите.

— Съгласен съм. Но ако с Фицджералд са се гушкали цяла нощ, значи е невинен.

— Двамата взаимно си създават алиби. Ще вземем дисковете от системата за охрана на сградата и ще проверим кога са се прибрали и дали отново са излизали.

— След делото Деблас вече не се доверявам на тези дискове.

— Веднага ще разберем, ако са ги подправили. — Тя вдигна поглед като дочу как ирландецът шумно си поема въздух. Грозноватото му лице беше зачервено като домат. Очите му щяха да изхвръкнат от орбитите си. Ив погледна към Джери Фицджералд и се запита как така езикът на колегата й не е провиснал като на покорно куче.

Фийни се оказа прав — манекенката имаше великолепно тяло. Дълбокото деколте на копринената й дреха с цвят на слонова кост разкриваше пищния й бюст. Материята прилепваше към тялото й, а подгъвът на роклята беше само на няколко милиметра под чатала й. Върху дългото й бедро, точно над коляното, беше татуирана разцъфнала червена роза.

Джери Фицджералд определено напомняше разцъфнало цвете.

На красивото й лице беше изписан унес, сякаш току-що се бе любила. Косата й с цвят на абанос беше права и обрамчваше лика й със заоблена, женствена брадичка. Плътните й устни бяха влажни и червени, очите й — ослепително сини и обградени с ресници със златисти връхчета.

Тя грациозно се отправи към един стол. Напомняше някаква езическа богиня на секса. Ив потупа Фийни по коляното, за да му вдъхне смелост, но и да го върне на земята. После се обърна към манекенката:

— Госпожице Фицджералд…

— Да? — произнесе красавицата с мелодичен като камбана глас. Очите й, заради които много мъже биха се хвърлили дори в огъня, за секунда огледаха Ив, сетне се вкопчиха като пиявици в грозноватото лице на ирландеца, който изглеждаше напълно сразен. — Капитане, преживях такъв ужас, че още не мога да дойда на себе си. Опитах изолационната, асансьорът за подобряване на настроението, дори програмирах холограмата за разходка сред полето, което по принцип ми действа успокояващо. Ала за нищо на света не мога да забравя случилото се. — Потръпна и докосна с длани невероятното си лице. — Навярно изглеждам ужасно.

— Изглеждате великолепно! — избърбори Фийни. — Не, направо зашеметяващо. Изглеждате като…

— Стегни се! — процеди през зъби Ив и заби лакът в ребрата му. — Разбираме колко сте разстроена, госпожице Фицджералд. Та нали с Пандора сте били приятелки…

Джери понечи да отговори, лукаво се усмихна и след миг заяви:

— Бих могла да ви излъжа, но и без това ще научите, че с нея не ни свързваше приятелство. Проявявахме взаимна учтивост, тъй като бяхме колежки, но откровено казано, не можехме да се търпим.

— Тогава как сте се озовала в дома й?

— Покани ме само защото искаше Джъстин да присъства и знаеше, че в момента с него сме доста близки. Освен това с Пандора никога не сме се карали, дори заедно осъществихме няколко проекта.

Стана, за да демонстрира неподражаемото си тяло или защото предпочиташе да се обслужва сама. От шкафа в ъгъла извади гарафа във формата на лебед и наля в чашата си сапфиреносинята течност.

— Преди всичко искам да изтъкна, че искрено съм потресена от начина, по който са я убили. Ужасява ме мисълта, че съществува човек, който е способен да изпитва такава омраза. Аз също съм манекенка и съм не по-малко известна и популярна от Пандора. Щом това се е случило с нея… — Тя замълча и жадно отпи от чашата си. — … би могло да се случи и с мен. Това е една от причините да остана при Джъстин, докато откриете убиеца.

— Разкажете ми подробно какво правихте в нощта на убийството.

Очите на красавицата се разшириха.

— Какво? Нима ме подозирате? Почти съм поласкана. — Тя взе чашата си и отново се настани на стола, като кръстоса невероятните си крака по начин, който накара Фийни да се разтрепери. — Никога не събрах смелост да й отмъстя за обидите, понякога само я атакувах словесно. Само че тя изобщо не осъзнаваше иронията ми. Не беше от най-умните и изобщо не разбираше от намеци. А сега на въпроса.

Облегна се назад, затвори очи и разказа почти същото, което бе разказал Джъстин, макар очевидно схватката между двете жени да й беше направила по-голямо впечатление, отколкото на него.

— Признавам, че мислено я подкрепях. Онази, дребничката, не Пандора. Беше някак си… особена — замислено изрече тя. — Никога не ще я забравя, приличаше едновременно на изоставено дете и на амазонка. Опитваше да се съпротивлява, но Пандора щеше да помете пода с нея, ако не се бяха намесили Джъстин и Пол. Покойната притежаваше невероятна сила. При всяка възможност посещаваше атлетическия клуб, където неуморно тренираше мускулите си. Веднъж буквално запрати един моден консултант в другия край на помещението, тъй като горкият човечец погрешно обозначил аксесоарите й за ревюто. Докъде бях стигнала? — Тя махна с ръка, отвори чекмеджето на съседната маса и измъкна емайлирана кутийка. Извади лъскава червена цигара, запали я и изпусна кълбо ароматен дим. — Ах, да. Онази жена се опита да спори с Пандора, предложи й споразумение относно Леонардо. Той е модист. Предполагам, че Леонардо и дребничката дама с вид на бездомно дете са станали любовници, а Пандора не е искала да го изпуска от хватката си. Предстоеше му голямо ревю, на което да лансира моделите си. — Тя отново лукаво се усмихна. — След като Пандора е мъртва, ще се наложи да го подкрепя.

— Да разбирам ли, че не сте имала финансов интерес от това ревю?

— Не. Но както вече ви казах, заедно с Пандора осъществихме няколко други проекта. Заснехме и два видео клипа. Бедата бе там, че тя беше изключително красива и магнетична, но когато трябваше да произнесе някакви реплики или да се усмихва чаровно пред камерата, направо се вдървяваше. В това отношение аз съм добра. — Замълча и дръпна от цигарата си. — Какво ти добра, направо съм страхотна, ето защо съм се насочила към актьорската професия. Появата ми на това ревю обаче ще бъде… отлична реклама, тъй като репортерите от всички телевизионни и радиостанции ще присъстват най-вече заради скандала около Леонардо. Знам, че звучи цинично и безсърдечно. — Тя сви рамене. — Такъв е животът.

— Смъртта на Пандора ви дава шанс за успех.

— Когато ми се представи някакъв шанс, гледам да го използвам. Но не бих прибягнала до убийство, за да постигна целта си. — Тя отново вдигна рамене — Подобна постъпка е повече в стила на Пандора. — Приведе се и пищните й гърди сякаш щяха напълно да прелеят от деколтето й. — Слушайте, предлагам да сложим край на този фарс. Невинна съм. Бях с Джъстин през цялата нощ и не съм виждала Пандора, откакто напуснахме жилището й в дванайсет вечерта. Ще бъда откровена с вас: не можех да я понасям, беше моя съперница не само в професията, но и в живота. Знаех, че би дала мило и драго да ми отнеме Джъстин, само и само да ме ядоса. И може би щеше да успее. Държа да ви уведомя, че не убивам жените, които се стремят да отнемат любовника ми. — Тя възнагради Фийни с бляскава усмивка. — По света има толкова много чаровни мъже. Работата е там, че ако повикате всички, които са ненавиждали Пандора, със сигурност няма да се поберат в този апартамент.

— Какво беше настроението й в нощта на убийството?

— Великолепно. — Джери забрави за миг гнева си, отметна глава и се изсмя. — Не знам с какво се беше друсала, обаче очите й блестяха като прожектори и беше превключила на бързи обороти.

— Госпожице Фицджералд — намеси се Фийни с извинителен тон, — нима намеквате, че през онази нощ жертвата е приела някакво вещество, забранено от закона?

За миг красавицата се поколеба, сетне вдигна алабастровите си рамене.

— Единствено дрогата може да те накара да се почувстваш на седмото небе, сладурче. И да възбуди най-долните ти инстинкти, да те направи зъл. А Пандора се чувстваше прекрасно и беше адски заядлива. Не знам с какво се бе надрусала, но през цялата вечер се наливаше с шампанско.

— Предложи ли на вас и на другите гости някакъв наркотик? — обади се Ив.

— Не и на мен. Знаеше, че не се докосвам до подобна отрова. Водя изключително здравословен живот. — Усмихна се като забеляза как Ив недоверчиво погледна към чашата й. — Протеиново питие, лейтенант, никакъв алкохол. А пък в това — тя посочи тънката цигара — вместо тютюн има билкова смес, към която е прибавен напълно законен транквилант за успокояване на нервите ми. Нагледала съм се на знаменитости, които за кратко време стават жертва на дрогата. Лично аз възнамерявам да доживея до дълбока старост. Позволявам си три билкови цигари дневно и понякога изпивам чаша вино. Не използвам химически стимулатори, не вземам таблетки, които да повишават настроението ми. — Тя отмести чашата си. — За разлика от мен Пандора гълташе какво ли не и то в големи количества.

— Знаете ли името на доставчика й?

— И през ум не ми е минавало да я попитам. Нали разбирате, това изобщо не ме интересуваше. Но предполагам, че беше взела нещо ново. Никога не я бях виждала толкова енергична и с неудоволствие признах пред себе си, че съперницата ми изглеждаше прекрасно, дори ми се стори подмладена. Кожата й беше опъната и еластична като на младо момиче. Ако не знаех истината, бих предположила, че е прекарала целия ден в козметичния салон „Рай“. Само че аз бях там, а тя изобщо не се появи. Не успях да се въздържа и я попитах на какво се дължи изключителния й външен вид. Пандора загадъчно се усмихна и заяви, че е открила разковничето на красотата, което ще я направи милионерка.

 

 

— Много интересно — обади се Фийни, когато се настани в колата на Ив. — Разговаряхме с двама от тримата души, с които жертвата е била в последните часове от живота си. И двамата заявиха, че са изпитвали неприязън към нея.

— Възможно е заедно да са извършили престъплението — замислено изрече Ив. — Фицджералд е познавала Леонардо, искала е да работят заедно. Най-елементарното нещо на света е взаимното потвърждаване на алибито.

Ирландецът докосна джоба си, където беше скрил дисковете от системата за охрана на сградата.

— Ще ги прегледаме и дано да се натъкнем на нещо. Засега ни липсва мотивът за извършване на престъплението. Онзи, който е очистил Пандора, не се е стремял само да я убие, а като че е искал да я заличи. Бил е човек, тласкан от неописуема ярост. Като гледах Джъстин и хубавицата му, не останах с впечатлението, че са способни на силни емоции.

— При определени обстоятелства всеки човек може да изпадне в ярост. Искам да се отбием в „Зигзаг“ и да се опитаме да проследим къде е ходила Мейвис през онази нощ. Трябва да се обадим на продуцента и да си определим среща с него. Фийни, направи ми една услуга. Накарай някого от подчинените ти да обиколи таксиметровите компании. Предполагам, че нашата героиня не е взела нито метрото, нито автобус, за да отиде в ателието на Леонардо.

— Готово. — Ирландецът извади комуникатора си. — Ако е взела такси или частно транспортно средство, ще го открием само за няколко часа.

— Прекрасно. Надявам се да разберем дали е била сама или е била придружавана от някого.

* * *

По обяд в клуб „Зигзаг“ беше относително спокойно — там оживлението настъпваше нощем. През деня тук идваха предимно туристи или забързани чиновници, които не обръщаха внимание на мизерната обстановка и на лошото обслужване. Клубът напомняше луна парк, който нощем прилича на магическо кътче, а на дневна светлина се забелязва колко износено и грозно е всичко наоколо. И все пак в него имаше някаква тайнственост, която привличаше тълпи от мечтатели.

Разнасяше се тиха музика, която с падането на нощта ставаше оглушителна. Залата беше на две нива, имаше пет бара и два въртящи се дансинга, задействащи се точно в девет вечерта. Сега бяха неподвижни, а върху отлично почистения под личаха само вдлъбнатините, оставени от краката на безбройните нощни посетители.

Обедното меню се състоеше само от сандвичи и салати, носещи имената на мъртви крале и кралици на рока. Специалитетът на деня бе сандвич с фъстъчено масло и банан, наречен „Елвис“, и салата от корени на мексиканско растение и кромид лук, наречена „Джоплин“.

Ив се настани заедно с Фийни на първия бар, поръча си кафе и преценяващо огледа барманката. Още при влизането си беше забелязала, че тук обслужващият персонал се състои само от хора, нямаше нито един дроид.

— Случва ли се да работиш нощна смяна? — обърна се Ив към жената.

— Не. Обслужвам бара само през деня. — Тя постави чашата с кафе пред Ив. Беше наперена и доста хубавичка. Повече й подхождаше да рекламира здравословна храна, вместо да поднася напитки в някакъв клуб.

— Познаваш ли някого от нощната смяна, който забелязва какви хора посещават заведението и запомня лицата им?

— Колегите ми се стараят да не запомнят никого.

Ив извади значката си и я постави на бара.

— Мислиш ли, че това ще опресни паметта им?

— Едва ли. — Барманката вдигна рамене. — Слушайте, това е почтено заведение. Имам малко дете, затова обслужвам бара само денем и съм доста придирчива при избора на работно място. Преди да постъпя тук, направих обстойно проучване и установих, че всичко е наред. Нима не забелязвате, че обслужващият персонал се състои от хора, не от дроиди, които вместо сърца имат чипове? Понякога положението става напечено, но Денис — така се казва собственикът — успява да държи нещата под контрол.

— Къде мога да го намеря?

— Канцеларията му ехей там, зад първия бар, по витата стълба.

— Слушай, Далас, можехме да хапнем нещо — с плачлив тон заяви Фийни. — Мисля, че си струва да изям един „Мик Джагър“.

— Поръчай си го.

Това ниво на заведението не работеше, но очевидно някой беше уведомил Денис, че го търсят. Вратата, скрита зад огледало се отвори и на прага застана слаб мъж с красиво лице. Късата му червеникава брада контрастираше с гарвановочерната коса, която обрамчваше плешивото му теме.

— Добре дошли в „Зигзаг“ — промълви той толкова тихо, че сякаш шепнеше. — Има ли някакъв проблем?

— Имаме нужда от помощта ви, господин…?

— Денис. Наричайте ме просто Денис. Многото имена действат… объркващо. — Той ги покани в канцеларията си. Тук обстановката бе съвсем различна от карнавалната пъстрота, която цареше в клуба. Помещението беше обзаведено почти спартански, наоколо цареше катедрална тишина. — Това е моето убежище — заяви Денис, очевидно осъзнаващ контраста. — Заповядайте, седнете.

Ив недоверчиво пристъпи към един наглед неудобен стол с висока облегалка, приседна предпазливо на ръба му и заяви:

— Искаме да проверим показанията на ваша клиентка, която твърди, че снощи е била тук.

— С каква цел?

— Извършваме официално разследване.

— Ясно. — Собственикът се настани зад лъскав пластмасов куб, който му служеше за бюро. — По кое време е била тук?

— Между единайсет и един след полунощ.

— Открий екрана — нареди Денис, при което стената се плъзна встрани и се откри огромен монитор. — Пусни записа, направен от камерите за охрана след двайсет и три часа!

От екрана сякаш изригнаха цветове и звуци и изпълниха канцеларията. Отначало Ив се почувства заслепена, после успя да различи, че това е залата на клуба, гледана отгоре. Веселието беше в разгара си. Младата жена си помисли, че като гледа оттук, човек се чувства като господар на вселената.

Навярно Денис изпитваше точно такова чувство, което прилягаше на вродената му надменност.

Той забеляза реакцията й и заповяда:

— Изключи звука.

Внезапно настъпи тишина. Сега движението на тълпата изглеждаше още по-неестествено. Двойки извиваха тела на двата въртящи се дансинга. Разноцветните прожектори осветяваха лицата им — радостни, напрегнати, лукави. Мъж и жена, седнали на една ъглова маса, се гледаха враждебно, позите им подсказваха, че непознатите се карат. На друга маса двама влюбени си разменяха страстни погледи и нежно се прегръщаха.

В този момент Ив видя Мейвис. Беше сама.

— Можете ли да увеличите изображението? — Тя скочи на крака и посочи лявата част на екрана.

— Разбира се.

Ив намръщено се втренчи в лицето на приятелката си, което сега се виждаше отблизо и съвсем ясно. На дисплея беше изписан часът — 23:45. Под окото на Мейвис ясно личеше огромната синина. А когато извърна глава, за да прогони някакъв натрапник ухажор, Ив забеляза пресните белези по шията й. „Но по лицето й няма нито драскотина!“ — помисли си тя и сърцето й се сви. Светлосинята рокля на Мейвис беше поразкъсана на рамото, но иначе бе непокътната.

Ив наблюдаваше как приятелката й пропъди още двама мъже, после някаква жена. Сетне пресуши питието си и остави чашата редом с двете празни чаши пред себе си. Като стана, се олюля, успя да се задържи на крака и с пресиленото достолепие на човек, който е пиян до козирката, с лакти си запробива път сред тълпата. Часът беше 24:18.

— От тази жена ли се интересувате?

— Да речем.

— Изключи видеото — нареди Денис и се усмихна. — Въпросната дама посещава нашия клуб от време на време. По принцип е много общителна, обича да танцува. От време на време изпълнява по някоя песен. Намирам, че притежава необикновен талант и публиката я обожава. Да ви съобщя ли името й?

— Познавам я.

— В такъв случай не мога да ви бъда полезен с нищо повече. — Той стана. — Надявам се, че госпожица Фрийстоун няма сериозни неприятности. Снощи ми се стори доста тъжна.

— Ще ми направите ли копие от този диск? В противен случай ще го изискам по официален път.

Денис повдигна яркочервените си вежди.

— С удоволствие ще ви го предоставя. Компютър, копирай диска. Мога ли да ви помогна с нещо друго?

— Не и в настоящия момент. — Ив взе диска и го пъхна в чантата си. — Благодаря ви за съдействието.

— То е солта на живота — заяви Денис, докато вратата се затваряше с плъзгане зад неканените посетители.

— Странна птица — обяви Фийни.

— Но действа експедитивно. Знаеш ли, може би Мейвис се е сбила с някого, докато е обикаляла из другите клубове. Навярно тогава са издраскали лицето й и са разкъсали роклята й.

— Да, добре. — Фийни я слушаше с половин ухо и очевидно бе твърдо решен да похапне нещо. Спря пред автомата и си поръча сандвич „Джагър“. — Трябва да се храниш, Далас. Не ще издържиш, ако продължаваш да се притесняваш и да се съсипваш от работа, без да слагаш залък в устата си.

— Нищо ми няма. Не съм много наясно с местоположението на клубовете, но ако Мейвис си е втълпила, че трябва да се срещне с Леонардо, замаяното й от алкохола съзнание навярно й е подсказало, че трябва да се движи на югоизток. Да проверим къде би могла да се отбие.

— Добре. Но след малко. — Ирландецът изчака, докато получи поръчания сандвич. Побърза да свали опаковката и докато вървяха към колата, отхапа един залък. — Много е хубаво. Винаги съм си падал по Джагър.

— Странен начин да увековечат името ти — изкоментира Ив и точно се канеше да поиска от компютъра изображение на картата, когато видеотелефонът й изписука. — Резултатите от лабораторните анализи — промърмори тя и се втренчи в екрана. — По дяволите!

— Боже мой, Далас, ужасна каша. — Ирландецът очевидно загуби апетит и пъхна сандвича в джоба си. Двамата мълчаливо впериха погледи в монитора.

Съобщението беше недвусмислено и кратко. Микроскопичните парченца, открити под ноктите на жертвата, бяха от кожата на Мейвис, нейни бяха и отпечатъците върху оръжието, с което е било извършено убийството. Както бе нейна и кръвта, смесена с кръвта на мъртвата на местопрестъплението.

Видеотелефонът отново изписука, този път на екрана се появи лице на мъж.

— Наричам се Джонатан Хартли и съм от прокуратурата, лейтенант Далас.

— Слушам.

— Издадохме заповед за арестуване на Мейвис Фрийстоун, обвинена в непредумишлено убийство. Моля, изчакайте получаването й.

— Тези приятели не обичат да си губят времето — промърмори Фийни.