Нора Робъртс
Безсмъртие в смъртта (10)

Десета глава

Като се прибра, Ив очакваше Съмърсет да я посрещне с намръщено изражение, което й действаше като студен душ, макар че започваше да свиква с неодобрението на иконома. Изпита странно разочарование, когато той не се появи и не я удостои с някоя злобна забележка.

Младата жена влезе в малкия салон и включи сензора.

— Къде е Рурк?

Рурк е в гимнастическата зала, лейтенант. Искате ли да ви свържа с него?

— Не. — Тя реши също да отиде в залата, физическото натоварване може би ще й помогне да подреди обърканите си мисли.

Премина през тайната врата в коридора, замаскирана от ламперията, слезе по стълбите до другото ниво и прекоси залата, където се намираше басейнът, заобиколен от тропически растения.

„Тук сякаш съществува един различен свят — помисли си тя. — Един от световете, които Рурк е сътворил.“ Басейнът наподобяваше лагуна, над него се намираше купол, върху който с едно натискане на различни бутони се появяваха ярки звезди и луна или грейваше слънце. В залата за холограми имаше стотици игри, които да прогонят скуката през безсънна нощ. В невероятния палат на Рурк имаше още турска баня, помещение за стрелба по мишена, малък театър и зала за медитация, надминаваща всичко, което предлагаха най-скъпите санаториуми на Земята и на други планети.

Ив си каза, че това са играчки, които могат да притежават само най-големите богаташи. Рурк вероятно би ги нарекъл „инструменти за оцеляване“ — необходими средства за отмора в един свят, чийто ритъм ставаше все по-трескав с всеки изминал ден. Длъжна беше да признае, че той умееше да съчетава работата и почивката много по-умело от нея. Бе открил начин да се наслаждава на придобивките си и да трупа нови съкровища.

През последните месеци Ив беше получила няколко полезни урока от него, най-важният беше, че понякога трябва да забрави тревогите и отговорностите си, дори необходимостта да проникне в миналото, и да бъде просто Ив.

Тя безшумно влезе в гимнастическата зала и кодира вратата да се заключи.

Рурк не беше пестил средства за оборудването на салона. Не беше и от хората, които ненавиждат физическите упражнения и предпочитат да прибегнат до услугите на хирурзите, за да имат прекрасни, мускулести тела. Тъй като бе консервативен човек, физкултурната зала беше обзаведена освен с най-модерните уреди, още със старомодни гири и тежести, както и със система за виртуална действителност.

Когато Ив влезе в залата, Рурк бавно въртеше педалите на статичния велосипед, наблюдаваше показанията на монитора и същевременно говореше с някого по видеотелефона чрез специалните слушалки.

— Охраната е от първостепенна важност за един курорт, Тийсдейл. Ако има някаква повреда в системата, трябва да я откриеш и да я отстраниш. — Той намръщено се втренчи в монитора и завъртя педалите по-бързо. — Очевидно се налага да бъдат направени известни подобрения. Ако имаш преразход на средства, трябва да го докажеш с документи. Не, не да го оправдаеш, а да го докажеш. Очаквам доклада ти до 9:00 земно време. Край на предаването.

— Много си жесток, Рурк.

Той вдигна поглед и се усмихна.

— Бизнесът е като войната, лейтенант.

— И то война на живот и смърт, съдейки по постъпките ти. Ако бях на мястото на онзи Тийсдейл, направо бих се подмокрила от шубе.

— Точно това беше целта ми. — Той свали слушалките, премести се на друг уред и започна упражнения за стягане мускулите на бедрата. Ив понечи да вземе една гира, но остана втренчена в Рурк. Каза си, че с тази черна лента на главата изглежда като командос от старите филми. А тениската без ръкави и шортите сякаш подчертаваха великолепното му, мускулесто тяло, покрито с капчици пот. Внезапно го пожела.

— Изглеждаш адски самодоволна, лейтенант.

— Всъщност се възхищавах от тялото ти. — Наклони глава и го изгледа от глава до пети. — Имаш страхотни мускули. — Тя се приближи и опипа бицепса му. — Много си як.

Рурк предпазливо се усмихна. Забеляза, че Ив е в особено настроение, но не знаеше какво може да очаква от нея.

— Искаш ли да изпиташ силата ми?

— Да не би да си въобразяваш, че се страхувам от теб? — Без да откъсва поглед от лицето му, Ив свали кобура си и го постави на една скамейка. — Хайде, ела. — Застана на тепиха и предизвикателно сви длани в юмруци. — Да видим дали ще успееш да ме победиш.

Рурк забеляза странен блясък в очите й. Ако не се лъжеше, в погледа й се четеше не само предизвикателство, но и похот.

— Ив, целият съм в пот…

— Страхливец!

Рурк потръпна от обидата.

— Нека взема душ, после ще…

— Пъзльо! Известно ми е мнението на повечето мъже, че физически превъзхождат нежния пол. Тъй като не споделяш теориите им, остава да предположа, че се страхуваш да не ти видя сметката.

Последните й думи направо го вбесиха. Амбицира се, изключи уреда, избърса лицето си и заяви:

— Значи искаш да премерим сили. Дадено. Давам ти няколко минути за загряване.

Кръвта й лудешки пулсираше във вените й.

— Достатъчно съм загряла. Обикновен ръкопашен бой, нали?

— Съгласен, но без удари. — Рурк стъпи на тепиха. Като чу презрителното изсумтяване на Ив, присви очи и обясни: — Нямам желание да насиня красивото ти личице.

— Нима се надяваш да…

Рурк реагира мигновено, препъна я и тя тупна на земята.

— Това беше фал — промърмори и скочи на крака.

— О, сега пък въвеждаш нови правила. Типична постъпка на ченге.

Двамата се приведоха и взеха да се дебнат. Рурк се опита да финтира, но тя успя да се вкопчи в него. В продължение на десет секунди борбата се водеше с променлив успех. Пръстите на Ив се хлъзгаха по мократа му от пот кожа. Рурк за малко щеше да я повали, но тя предвиди маневрата му и се приведе по-ниско. Сетне използва преимуществото си, гъвкаво се извърна и преметна Рурк през рамото си, след което възкликна:

— Сега сме един на един.

Той се изправи и отметна косата си.

— Добре, лейтенант. Обаче мисли му, ако реша да не се въздържам.

— Нима друг път си се въздържал?

Рурк замалко отново щеше да я повали, но секунда преди това Ив осъзна, че целта му е да отвлече вниманието й. Успя да се изплъзне, после двамата отново се вкопчиха един в друг. В този миг Ив използва най-сигурното си оръжие.

Пъхна ръка между краката му и леко стисна тестисите му. Рурк премигна от изненада и понечи да я целуне, но Ив го пусна и замахна.

Ударът го изпрати в другия край на тепиха. Всичко се разви толкова мълниеносно, че Рурк дори не успя да изругае. Тежко тупна на земята, след миг Ив допря коляно в чатала му и притисна плещите му към тепиха.

— Туш, приятелче. Губиш.

— Лесно е да победиш с непозволени средства.

— Трябва да се научиш да приемаш загубите с достойнство.

— Не мога да споря с теб, след като има опасност да ме кастрираш.

— Добре. Сега ще правя с теб каквото си поискам.

— Нима?

— Точно така. Нали съм победителка. — Наклони глава и се наведе да съблече тениската му. — Ако ми се подчиняваш, няма да ти причиня зло. О, не, миличък! — Когато той протегна ръце към нея, Ив го сграбчи за китките и отново го повали на тепиха. — Тук командвам аз. Не ме принуждавай да използвам белезници.

— Хм. Интересна заплаха. Защо не… — Той не можа да довърши, тъй като Ив жадно впи устни в неговите. Инстинктивно понечи да я докосне, да я притисне до себе си, ала осъзна, че любимата му иска нещо повече, нещо по-различно. Затова реши да не й се противопоставя.

— Ще правя с теб каквото си пожелая, сега си ми паднал. — Ив захапа устната му и той усети как по цялото му тяло преминава гореща тръпка.

Главата му се замая, задъха се, прошепна й: „Бъди нежна“ и дочу смеха й, в който се прокрадваше топлота.

— О, надявай се.

Ръцете й се вкопчиха в него, жадните й устни нетърпеливо потърсиха неговите. Безумната й страст сякаш бликаше от нея и проникваше в Рурк със странна, неизчерпаема енергия. Той реши да й угоди, като се престори на изцяло отдаден на властта й. Ала след няколко секунди загуби контрол над себе си.

Ив обсипа тялото му с целувки, като от време на време нежно го захапваше. Рурк усети как му прималя, когато тя го взе в устата си. С огромно усилие на волята се въздържа да не експлодира.

— Не ми прави номера! — Ив лекичко го ухапа по бедрото и постави ръка там, където досега бе устата й. — Искам да се изпразниш. — Засмука го и прошепна: — Сега!

Видя как очите му помътняха, след секунди тялото му се сгърчи в неописуем оргазъм. Засмя се и победоносно заяви:

— Отново спечелих.

— Господи! — Той с усилие вдигна ръце и я прегърна. Чувстваше се напълно безсилен, срамуваше се, че е загубил контрол, но същевременно изпитваше странно опиянение. — Не знам дали да ти се извиня или да ти благодаря.

— Не бързай. Още не съм свършила.

Идваше му да се изсмее, но Ив вече страстно го целуваше по шията и караше морното му тяло да тръпне.

— Скъпа, дай ми няколко минути отдих.

— Не! — възкликна тя, опиянена от удоволствие и от чувството на превъзходство. — Само се подчинявай!

Яхна го и свали ризата си. Без да откъсва поглед от лицето му, прокара ръце по тялото си, докосна гърдите си. Рурк я гледаше като хипнотизиран. Тя се усмихна, хвана ръцете му и го накара да я прегърне. Въздъхна и затвори очи.

Макар вече да познаваше допира на дланите му, всеки път изпитваше различно усещане, различна възбуда. Пръстите му я докосваха така, както музикант докосва струни, дразнеха зърната, й, докато пламнат и Ив изпадна в пламенна страст.

Като усети желанието му, тя се изви назад и Рурк покри с устни центъра на страстта й. Ив обхвана главата му с длани и напълно се отдаде на усещанията — докосването на устните му, което бе ту нежно, ту брутално, на силните му пръсти, вкопчени в бедрата й, на странния аромат на пот и секс. А когато Рурк отново я целуна, тя усети невероятния вкус на необуздана похот.

Рязко се отдръпна и той изстена. Бързо стана и почувства, че краката й треперят, а тялото й сякаш бе натежало. Не бе необходимо да обяснява на Рурк, че никога преди това не е изживявала подобно нещо. Той вече знаеше истината. Също както Ив знаеше, че с нея Рурк изпитва по-голямо щастие и наслада, отколкото с която и да е друга жена.

Стоеше изправена пред него и вече не се стараеше да се овладее, вече не се смущаваше, че цялото й тяло се разтърсва от страст. Захвърли обувките си, разкопча джинсите си и те се смъкнаха в краката й.

Цялата пламна, когато Рурк я огледа от глава до пети, после отново впери очи в лицето й. Никога не се беше замисляла дали притежава красиви форми. Професията й изискваше тялото й да бъде силно и гъвкаво. Но Рурк й даде да разбере, че е прекрасна, че се възхищава от нея. Тя потръпна, коленичи до него, наведе се, целуна го по устните и почувства неописуемо удоволствие от допира.

— Все още командвам аз — прошепна и се изправи.

Рурк се усмихна, без да откъсва очи от нейните.

— Прави с мен каквото пожелаеш.

Тя предпазливо се отпусна върху него, така че проникването му да е мъчително бавно. Когато го почувства дълбоко в себе си, тялото й се разтърси от първия оргазъм. От гърдите й се изтръгна стон, тя се изви назад. Сетне отново се приведе, сграбчи ръцете му и ритмично се задвижи, сякаш яздеше.

В съзнанието й избухнаха хиляди звезди, кръвта запулсира във вените й. Зад притворените й клепачи лудешки затанцуваха пъстроцветни багри. Не усещаше нищо, освен тялото на Рурк, на което сякаш не можеше да се насити. Достигаше връхната точка и когато й се струваше, че не би могла да понесе подобно върховно удоволствие, следваше нова кулминация. Най-сетне страстта й позатихна и тя изтощено се изтегна върху Рурк. Отпусна глава на гърдите му и зачака обзелото я безумие да премине.

— Ив.

— Какво?

— Сега е мой ред.

Младата жена неразбиращо премигна, когато той я обърна по гръб. Внезапно осъзна, че не е изпитал върховната наслада.

— Помислих, че ти… че ние…

— Само ти — промърмори Рурк и видя изражението й, подсказващо едновременно изненада и удоволствие. — А сега ми се подчинявай.

Тя понечи да се засмее, но от гърдите й се изтръгна стон.

— Има опасност да умрем, ако продължаваме в същия дух.

— Струва си риска. Не, не затваряй очи. Гледай ме. — Когато ускори ритъма, видя как очите й помътняват, дочу задавения й вик, щом проникна още по-дълбоко в нея.

След миг се вкопчиха един в друг, ръцете й търсеха опора, а Рурк все по-безмилостно я обладаваше. Очите й се премрежиха. Той впи устни в нейните и заглуши писъка й.

 

 

Все още лежаха вкопчени като двама боксьори, изпаднали в нокдаун, и се опитваха да си поемат въздух. Рурк пръв се освободи и се изтегна до нея. Макар гърдата й да бе на сантиметри от устните му, той установи, че няма сила да се възползва от това.

— Не усещам пръстите на ръцете, нито на краката си! — възкликна Ив. — Да нямам някакво счупване.

С огромно усилие Рурк се отдръпна.

— Сега по-добре ли си?

Тя се опита да си поеме въздух.

— Така ми се струва.

— Причиних ли ти болка?

— Моля?

Рурк повдигна брадичката й и забеляза обърканото й изражение.

— Няма значение. Приключи ли с мен?

— Засега.

— Слава богу. — Той отново легна и се опита да възстанови равномерното си дишане.

— Изглеждаме ужасно.

— От време на време трябва да се изпотиш, докато правиш любов, за да се подсетиш, че си човек, а не робот. Хайде, ела!

— Къде?

— Скъпа моя — той я целуна по мокрото от пот рамо, — трябва да вземеш душ.

— О, не! Възнамерявам да не мръдна от тук през следващите няколко дни. — Сви се на кълбо, прозина се и добави: — Ти върви.

Рурк поклати глава. Събра сетните си сили и стана. Пое си дълбоко въздух, наведе се и преметна младата жена през рамото си. Тя промърмори:

— Браво, да се възползваш от една изтощена жена!

— Не само изтощена, но и адски тежка — промълви той, прекоси гимнастическата зала и влезе в банята. Прегърна още по-здраво Ив, усмихна се лукаво и се обърна така, че водната струя от душа да пада право върху лицето й. След това нареди на робота:

— Температура двайсет градуса, максимална сила на струята.

— Двайсет… — промълви Ив, сетне изпищя и започна да ругае. Крясъците й изпълниха малкото помещение.

Отчаяно се опита да се изтръгне от желязната хватка на Рурк, който я стисна още по-здраво и гръмогласно се разсмя, без да обръща внимание на клетвите й.

— Трийсет и пет градуса. Веднага! — успя да нареди тя и се задъха от внезапната промяна на температурата. — Ще те убия, Рурк! Само почакай да се размразя.

— Полезно е за теб — промълви той, спусна я на пода и й подаде сапуна. — Побързай, лейтенант. Умирам от глад.

Тъй като изпитваше същото, Ив промърмори:

— Ще те убия по-късно, след като се нахраня.

 

 

След по-малко от час вече беше взела душ, беше се облякла и седеше на масата. Когато Рурк постави пред нея чиния със сочна телешка пържола, Ив заяви:

— Знаеш ли, че ще се омъжа за теб само защото умееш да се любиш и поднасяш страхотна храна.

Той отпи от чашата с червено вино, докато я наблюдаваше как усърдно се храни. Сетне промълви:

— Така си и мислех.

Ив набоде едно пържено картофче и добави:

— И заради красивото ти лице.

— Казвали са ми го и преди.

Естествено това не бяха причините, поради които беше решила да предприеме най-важната стъпка в живота си, но съвсем не бяха за пренебрегване, и в момента допринасяха за доброто й настроение. Разнежено се усмихна и попита:

— Как е Мейвис?

Той очакваше въпроса й, но беше разбрал, че когато Ив се прибра тази вечер, имаше нужда първо да се освободи от някаква натрапчива мисъл.

— Добре е. Затворили са се с Леонардо в апартамента й като две влюбени птиченца. Вероятно ще можеш да разговаряш с тях едва утре сутринта.

Ив отново се съсредоточи върху пържолата си и едва свари да попита помежду две хапки:

— Какво е мнението ти за него?

— Мисля, че е отчаяно, дори трогателно влюбен в Мейвис. И тъй като подобни емоции донякъде са ми познати, му влизам в положението.

— Не можем да установим алибито му за нощта, когато е било извършено убийството. — Тя отпи от виното си. — Имал е мотив, както и възможност за това. Няма веществени доказателства, уличаващи го в деянието, но престъплението е извършено в неговото ателие и оръжието е негова собственост.

— Нима си въобразяваш, че е убил Пандора, сетне е нагласил всичко така, че вината да падне върху Мейвис?

— Не. — Тя остави чашата си. — Колко по-лесно би било, ако действително го мислех. — Нервно забарабани с пръсти по масата и опита: — Познаваш ли Джери Фицджералд?

— Срещали сме се. — Изчака секунда и добави: — Не, не съм спал с нея.

— Не съм те и питала.

— Просто те улеснявам.

Ив сви рамене и отново взе чашата си.

— Първото ми впечатление е, че е умна, амбициозна, упорита… изобщо костелив орех.

— Обикновено не грешиш в преценките си.

— Не съм много наясно с игрите в света на висшата мода и манекените, но направих известни проучвания. Моделите от ранга на Фицджералд получават огромни суми, радват се на престиж и на интереса на медиите. Спонсорирането на ревюто на Леонардо, което се очаква с огромен интерес, ще накара всички да заговорят за нея, ще й донесе освен пари и слава. Навярно затова е готова да замести Пандора.

— Да се надяваме, че ревюто ще има очаквания успех — промърмори Рурк. — В противен случай спонсорът ще бъде на загуба.

— Джери е любовница на Джъстин Йънг и призна, че Пандора е искала да го примами обратно в леглото си.

— Не мога да си представя, че Джери Фицджералд би изпаднала в убийствена ярост заради който и да било мъж.

— По-скоро би убила съперница, която е дръзнала да й отнеме любимия моделиер — съгласи се Ив, — но има и още нещо.

Накратко му разказа за връзката между убийствата на Бумър и на Пандора — наркотикът с неизвестен състав.

— Не можахме да открием кутийката с дрогата — завърши тя. — Някой е проникнал преди нас в дома на Пандора и е знаел какво търси и къде да го открие.

— Джери публично се е обявила против употребата на наркотици. Естествено, това е реклама — промълви Рурк. — А в случая става въпрос за огромна печалба, не за вземане на дрога само за удоволствие.

— Напълно съм съгласна с теб. От този нов наркотик, към който се пристрастяваш лесно и който притежава силно въздействие, може да потече златна река. Фактът, че би могъл да се окаже смъртоносен, няма да попречи нито на продажбата, нито на употребата му.

Тя отмести чинията, без да довърши пържолата, при което Рурк се намръщи. Липсата на апетит при Ив подсказваше, че е разтревожена.

— Имам чувството, че разполагаш с факти, които ще подпомогнат на разследването, Ив. И които свидетелстват, че Мейвис е невинна.

— О, да. — Тя нервно скочи от стола. — Попаднах на следа, която води до задънена улица, Фицджералд и Йънг взаимно доказват алибито си. Дисковете от системата за сигурност потвърждават, че двамата са се намирали в дома на Йънг по времето, когато е извършено убийството. Освен ако единия от тях е успял някак си да подправи записите. Редфорд няма алиби или по-точно — алибито му не струва пукната пара, но не мога да го обвиня в престъпление. Поне засега.

Рурк разбра, че ръцете я сърбят да арестува продуцента. Реши да я поразпита по-подробно.

— Какво мислиш за него?

— Че е груб, безскрупулен и егоист.

— Изглежда не ти е допаднал.

— Никак. Опита се да хитрува, а на лицето му беше изписано такова самодоволство, сякаш казваше: „Вижте как ще преметна тъпото ченге, без да си напрягам мозъка“. Освен това, подобно на Йънг и Фицджералд, той доброволно ми предложи информация. Нямам доверие на подобни доброволци.

„Желязната логика на едно ченге“ — помисли си Рурк, а на глас каза:

— Сигурно щеше да му имаш повече доверие, ако трябваше насила да го караш да проговори.

— Точно така. — За нея това беше едно от основните правила. — Изгаряше от желание да ме осведоми, че Пандора е използвала наркотици, Фицджералд се постара да ме убеди в същото. А пък тримата едва ли не с наслаждение ми съобщиха, че не са обичали жертвата.

— Предполагам не ти е минало през ума, че може да са напълно честни.

— Когато хората са толкова откровени, особено пък с ченге, обикновено имат задни мисли. Ще се поразровя, дано открия нещо повече. — Тя закрачи из помещението, сетне отново се настани до масата. — Има и един тип от „Наркотици“, с когото си кръстосахме шпаги.

— За Касто ли говориш?

— Да. Искаше да се заеме с двата случая, които разследвам, а когато шефът го отряза, се престори, че се е примирил. Няма начин да работим на равни начала с него. Втълпил си е, че трябва да получи повишение.

— Нима ти не се стремиш към същото?

Тя ледено го изгледа.

— Когато го заслужа.

— А междувременно с удоволствие ще си сътрудничиш с Касто.

— Млъкни, Рурк! Работата е там, че ми трябва неоспоримо доказателство за връзката между убийствата на Бумър и Пандора. Необходимо е да открия човека, който е познавал и двамата. А дотогава над Мейвис ще тегне заплахата да бъде съдена за убийство.

— Доколкото разбирам, трябва да проведеш разследването в две посоки.

— И кои са те?

— Бляскавият свят на висшата мода и мръсните задни улички. — Извади цигара, запали я и продължи: — Къде каза, че е била Пандора, преди да се върне на Земята?

— На станция „Звездна светлина“.

— Притежавам няколко заведения там.

— Господи, каква изненада! — иронично възкликна Ив.

— Мога да поразпитам тук-там. Хората от обществото, в което се движеше Пандора, не реагират особено дружелюбно на появата на ченгета.

— Ако не науча необходимото, лично ще замина за „Звездна светлина“.

Някаква странна нотка в гласа й го накара да я изгледа.

— Какъв е проблемът?

— Няма никакъв проблем.

— Ив, не можеш да ме заблудиш.

— Никога не съм напускала планетата.

Той я изгледа смаяно.

— Какво? Никога ли?

— Повечето от нас не ходят в междупланетни командировки, когато им се прииска. На Земята има предостатъчно работа за обикновените хора като мен.

— Няма причини да се страхуваш — промълви той, тъй като заядливите й думи не успяха да го заблудят. — Пътуването в космоса е по-безопасно от шофирането из града.

— Дрън-дрън — промърмори тя. — Освен това не съм казала, че се страхувам. Ако се наложи, ще замина. Но бих предпочела да не го правя, това е всичко. Все пак се налага да побързам, за да измъкна Мейвис от тази каша.

— О, да, вярвам ти — промълви Рурк и развеселено си помисли, че „желязната“ Ив Далас все пак има някаква слабост. — Предлагам да разуча каквото мога.

— Но ти не си полицай.

— Проучването ще бъде съвсем неофициално, разбира се.

Тя го изгледа, забеляза насмешливо проблясващите му очи, в които се четеше разбиране, и въздъхна.

— Съгласна съм. Между другото случайно да разполагаш с експерт по извънземна флора?

Рурк вдигна чашата с вино и се усмихна.

— Всъщност…