Нора Робъртс
Безсмъртие в смъртта (19)

Деветнайсета глава

С помръкнали от гняв очи Касто извика:

— Защо не я обвиниш в убийство? Имаш нейните самопризнания.

— Не е вярно — уморено промълви Ив. Чувстваше се напълно смазана и отвратена от себе си. — Заподозряната не каза нищо подобно.

— По дяволите, Далас. — Касто се опита да успокои нервите си, като закрачи напред-назад по коридора на медицинския център. — Тя ти успя да я притиснеш до стената!

— Грешиш. — Тя бавно разтърка лявото си слепоочие, с надежда да облекчи главоболието си. — Слушай, тя беше в такова състояние, че за една доза наркотик би признала, че и Христос е разпнала на кръста. Ако й отправя обвинение въз основа на това самопризнание, адвокатите й ще ме оборят още на предварителното дело.

— Хич да не ти пука за адвокатите й! — Касто стигна до края на коридора и на връщане мина край Пийбоди, която го наблюдаваше със стиснати устни. — Хвана я натясно, както би постъпило всяко ченге в подобен случай, а сега се размекваш. Дявол го взел, нима я съжаляваш?

— Не ме учи какво да правя — спокойно рече Ив. — Нито пък как да провеждам разследването. Аз съм натоварена с него, така че, разкарай се, ако обичаш.

Той я измери с поглед.

— Май ще се наложи да ти отнемат случая.

— Заплашваш ли ме? — Ив застана на пръсти като боксьор, който се готви за схватка. — Прави каквото искаш. Няма да променя мнението си. Джери ще остане тук на лечение, макар че не се надявам на подобрение за толкова кратко време. После ще подновим разпитите. Няма да й предявя никакви обвинения, докато не се убедя, че тя съзнава какво говори.

Касто очевидно се опитваше да се овладее. Ив знаеше какво му струва това, ала хич не й пукаше. Той продължи да я убеждава:

— Не зная какво още ти е необходимо, Фицджералд е имала мотив и възможност да извърши убийството, психологическите тестове доказаха, че е способна на подобни престъпления. Самата тя призна, че е била дрогирана и че е ненавиждала Пандора. Дявол го взел, какво още искаш?

— Искам да ме погледне право в очите и да признае, че ги е убила. Да обясни точно как го е сторила. Дотогава ще чакаме. Ще ти кажа още нещо, умнико. Дори да е извършила престъпленията, тя не е действала сама. Няма начин да е убила четирима души със собствените си ръце.

— Защо? Защото не е имала достатъчно сили ли?

— Не, понеже парите не я вълнуват. Способна е да изпитва страст, силна любов, завист. Би могла да убие Пандора в пристъп на ревност, но не вярвам да е очистила другите. Освен ако някой й е помогнал или я е подтикнал да го направи. Ето защо ще чакаме, после ще я разпитаме отново. Ако тя обвини Йънг и Редфорд или само продуцента, ще имаме всички доказателства.

— Мисля, че грешиш.

— Ще го взема под внимание. А сега отиди да подадеш писмено оплакване, разходи се, прави каквото искаш, само ми се махни от главата.

В очите му проблеснаха гневни искри, беше готов да избухне. В последния миг се овладя, промърмори нещо и бързо излезе от стаята, без да удостои с поглед Пийбоди, която мълчаливо наблюдаваше сцената.

— Тази вечер приятелчето ти май няма настроение — промърмори Ив.

Пийбоди понечи да каже, че същото се отнася и за нейната началничка, но предпочете да си държи езика зад зъбите.

— Всички сме доста напрегнати, Далас. Този случай означава много за напредването му в кариерата.

— Искаш ли да чуеш мнението ми, Пийбоди? Справедливостта е много по-важна за мен, отколкото капитанските нашивки. Ако искаш да хукнеш след любимия си и да повдигнеш самочувствието му, никой не те спира.

Пийбоди стисна устни, сетне спокойно отговори:

— Няма да отида никъде, лейтенант.

— Чудесно! Ще стърчиш тук с вид на мъченица, защото аз… — Ив престана да говори и дълбоко си пое въздух. — Извинявай. Изкарах си всичко на теб.

— Това спада към служебните ми задължения, лейтенант.

— Имам остър език! Знаеш ли, че съществува опасност да те намразя заради твоя сарказъм. — Тя се поуспокои и постави ръка на рамото на помощничката си. — Приеми най-искрените ми извинения задето те поставих в неловко положение. Понякога между служебните задължения и личните чувства зейва дълбока пропаст.

— С този проблем мога да се справя. Смятам, че Касто не биваше да се нахвърля срещу теб. Разбирам чувствата му, но не го оправдавам.

Ив се облегна на стената и затвори очи.

— Все пак едно от обвиненията му беше вярно и не ми дава покой. Не мога да понеса мисълта за онова, което направих с Фицджералд по време на разпита. Не знаех, че съм способна да я измъчвам с думите си и да наблюдавам страданието й. Но все пак го направих, защото това ми е работата — да се вкопчвам като хищник в шията на ранената жертва. — Отвори очи и се загледа във вратата на стаята, където лежеше Джери Фицджералд. — Ала повярвай ми, че понякога изпитвам отвращение от собствената си ми професия.

— Така е, лейтенант. — За пръв път Пийбоди протегна ръка и я докосна по рамото. — Сигурно затова си толкова способна.

Ив неволно се засмя.

— По дяволите, Пийбоди. Наистина ми допадаш.

— И ти на мен. Господи, какво ни става, Далас?

Ив внезапно се почувства малко по-добре. Прегърна асистентката си през раменете и заяви:

— Да отидем да хапнем нещо. Фицджералд няма да ни избяга.

Оказа се, че е сгрешила.

 

 

Видеотелефонът й иззвъня малко преди четири сутринта и я изтръгна от дълбокия сън, в който за щастие не я преследваха кошмари. Клепачите й тежаха, имаше усещането, че езикът й е подут от виното, което беше изпила, за да не обиди Мейвис и Леонардо. Включи видеотелефона и произнесе с дрезгав глас:

— Тук Далас. Господи, нима никой не спи в този град?

— И аз често си задавам същия въпрос. — Лицето на монитора й се стори познато. Тя се опита да се съсредоточи.

— Доктор… Амброуз? — Постепенно се досети, че жената е директор на Центъра за борба с наркоманията. — Какво искате да ми съобщите? Да не би Фицджералд да се е съвзела?

— Лейтенант, имаме проблем. Пациентката Джери Фицджералд е мъртва.

— Какво искате да кажете?

— Тя почина. — Амброуз кисело се усмихна. — Умря, ако предпочитате. Навярно като служителка в отдел „Убийства“ знаете значението на тази дума.

— Какво се случи? Да не би нервите й да не са издържали и да се е хвърлила през прозореца?

— Доколкото успяхме да преценим от пръв поглед, отровила се е със свръхдоза. Успяла е да се добере до пробата от „Безсмъртие“, която искахме да анализираме, за да назначим най-точното лечение за пациентката. Изпила е всички таблетки, плюс други наркотици, които е открила в кабинета ми. Съжалявам, лейтенант, но тя е мъртва. Не можем да я съживим. Когато дойдете тук, ще ви съобщя подробностите.

— И още как! — сопна се Ив и прекъсна връзката.

 

 

Първо направи оглед на тялото, сякаш за да се увери, че не е станала някаква ужасна грешка. Джери беше положена на леглото. Все още бе облечена в светлосинята роба, каквито раздаваха на всички наркомани в първата фаза на лечението. Само че манекенката никога нямаше да стигне до втория етап.

Лицето й беше бледо като платно, но сякаш като по магия бе възвърнало красотата си. Изчезнали бяха сенките под очите и дълбоките бръчки около устата. Смъртта като че беше най-доброто успокояващо средство.

Под враждебния поглед на доктор Амброуз Ив старателно огледа трупа, но не откри следи от насилие. Помисли си, че навярно младата жена не е страдала, и се обърна към лекарката:

— Какво е предизвикало смъртта?

— Комбинация от „Безсмъртие“, морфин и синтетичен „Зевс“, доколкото може да се съди по липсващите наркотици. Ще знаем със сигурност след аутопсията.

— Нима е редно в център за борба с наркоманията пациентите да имат достъп до „Зевс“? — Тя нервно прекара длан по лицето си.

— Първо, нямат никакъв достъп. Второ, дрогата е необходима за изследванията ни и за рехабилитационния период на пациентите. За някои от тях той е доста продължителен и се извършва под специален надзор.

— Но никой не е надзиравал Джери Фицджералд.

— Бяхме й дали приспивателно, което би трябвало да действа до осем сутринта. Единственото обяснение е, че остатъците от „Безсмъртие“ в кръвта й са неутрализирали приспивателното. Все още не сме напълно запознати със свойствата на новата дрога.

— Значи тя става от леглото, отива до склада, където държите наркотиците и взима каквото й трябва.

— Да речем, че се е случило нещо подобно — процеди през зъби доктор Амброуз.

— Къде са били хората от охраната, дежурните сестри? Да не би Джери да е станала невидима и незабелязано да се е промъкнала покрай тях?

— По въпроса за охраната бих ви препоръчала да се обърнете към полицая, когото бяхте оставили на пост, лейтенант.

— Уверявам ви, че ще го сторя.

Доктор Амброуз отново стисна зъби, сетне въздъхна и промълви:

— Слушайте, лейтенант, нямам намерение да прехвърлям вината върху вас. Преди няколко часа имахме неприятен инцидент. Пациент, склонен към насилие, нападна сестрата. Настъпи голяма суматоха и полицаят се намеси. Ако не го беше направил, навярно сестрата щеше да стои пред райските порти заедно с госпожица Фицджералд, а не да се отърве само с няколко счупени ребра.

— Имали сте големи неприятности, доктор Амброуз.

— Надявам се никога да не преживея подобно нещо. — Лекарката прекара пръсти през късо подстриганата си, червеникава коса. — Слушайте, лейтенант, нашият център се ползва с безупречна репутация. Нашата задача е да помагаме на хората. Смъртта на наш пациент ме кара да се чувствам не по-малко зле от вас. Дявол го взел, приспивателното би трябвало да й подейства! А полицаят напусна поста си само за петнайсет минути.

— Отново съвпадение — промълви Ив, погледна към Джери и се опита да се отърси от чувството за вина. — Не наблюдавахте ли стаята й със специална камера?

— Нямаме такива, лейтенант. Не можем да допуснем медиите да се доберат до компрометиращи материали за нашите пациенти, между които има много видни личности. В нашия център анонимността е гарантирана.

— Чудесно! Значи нямаме дори видеозапис. Никой не е видял кога пациентката е предприела последната си разходка. Къде е складът, където е починала?

— В същото крило, едно ниво по-долу.

— Откъде и как е научила за съществуването му?

— Нямам представа. Нямам обяснение и за това как е успяла да отключи не само вратата на склада, но и самите сейфове. Ала фактът е налице. Нощният пазач я открил по време на обиколката си. Вратата била отворена.

— Отворена или отключена?

— Отворена — потвърди лекарката. — Също и сейфовете. Пациентката лежала мъртва на пода. Разбира се, направихме всичко възможно да я съживим, но усилията ни бяха напразни.

— Искам да разпитам всички пациенти и персонала, обслужващ това крило.

— Лейтенант…

— По дяволите дискретността, докторе! Искам да разговарям и с нощния пазач. — Тя тъжно изгледа мъртвата и я покри с чаршафа. — Кажете, опитвал ли се е някой да влезе при нея? Обаждали ли са се да попитат за състоянието й?

— Главната сестра на отделението ще ви осведоми.

— В такъв случай започвам с нея. Вие повикайте останалите. Имате ли свободно помещение, където да ги разпитам?

— Използвайте кабинета ми. — Доктор Амброуз хвърли последен поглед към мъртвата и въздъхна. — Красива жена. Млада, известна, богата. Знаете ли, лейтенант, понякога дрогата има лечебно въздействие. Помага на болните, облекчава душевните и физическите им болки. Непрекъснато си го повтарям, когато виждам какви злини могат да сторят наркотиците. Според мен госпожица Фицджералд била обречена още след първата глътка от онова синьо питие.

— Така е, но някой се е постарал да съкрати живота й — промълви Ив, излезе от стаята и се приближи до Пийбоди, която чакаше в коридора.

— Свърза ли се с Касто?

— Да. Тръгнал е насам.

— Оплескахме нещата, Пийбоди. Да видим дали ще успеем да… Хей, ти! — извика тя, като забеляза полицая, когото беше оставила на пост пред вратата на Джери. Униформеният потръпна, сетне с нежелание се приближи.

Няколко минути Ив му чете конско, макар изобщо да не възнамеряваше да го предложи за дисциплинарно наказание. Сетне се извърна и направи знак на Пийбоди да я последва.

— Дано никога не заслужа да ме ругаеш така — промълви асистентката й. — Бих предпочела да ми зашлевиш плесница.

— Забелязах това. Касто, радвам се, че благоволи да дойдеш.

Ризата му беше смачкана, явно беше облякъл първото, което му бе попаднало под ръка. Ив не се учуди. Собствената й риза изглеждаше така, сякаш цяла седмица е престояла в нечия чанта.

— По дяволите, какво се е случило тук? — възкликна той.

— Точно това се опитваме да разберем. Доктор Амброуз ни отстъпи кабинета си. Ще разпитваме хората от персонала един по един, а разпитът на пациентите вероятно трябва да се проведе по стаите им. Пийбоди, от този момент нататък искам всяка дума да бъде записвана.

Помощничката й мълчаливо извади своето записващо устройство и го прикачи към ревера си.

— Слушам, лейтенант!

Ив кимна на лекарката и я последва по късия коридор в малък кабинет.

— Говори лейтенант Далас. Провеждам разпит с цел откриване на свидетел на смъртта на Джери Фицджералд. — Погледна часовника си за часа и за датата и ги продиктува. — Присъстват още лейтенант Джейк Касто от отдел „Наркотици“ и полицай Дилия Пийбоди, временно аташирана към Далас. Разпитът се провежда в кабинета на доктор Амброуз. Докторе, моля изпратете тук главната сестра на отделението.

— Как е умряла? — гневно попита Касто. — Какво се е случило?

— Ще те уведомя в процеса на работата.

Той понечи да й възрази, после се овладя и попита:

— Може ли да изпия едно кафе? Знаеш, че съм пристрастен към тази напитка.

— Опитай автоготвача — предложи Ив и се настани зад бюрото.

 

 

До обяд Ив лично разпита всеки член на персонала, който беше дежурил през нощта в това крило, но неизменно получаваше почти един и същ отговор. Пациентът от стая 6027 се изтръгнал от усмирителната риза, нападнал сестрата и предизвикал истинска суматоха. От показанията им ставаше ясно, че пациенти и персонал изпълнили коридора като придошла река и стаята на Джери останала без наблюдение двайсетина минути. Времето е било напълно достатъчно за отчаяна жена като Джери да избяга. Но откъде е знаела къде се съхранява наркотикът и как да се добере до него?

— Може би е дочула сестрите да разговарят в стаята? — Касто си беше поръчал макарони за обяд и сега се хранеше с апетит. — Новите наркотици винаги предизвикват сензация — нищо чудно сестрите или санитарите да са си разменяли клюки, Фицджералд очевидно не е била под въздействието на сънотворното, както всички са предполагали. Подслушала е разговора и когато съдбата й е предоставила шанс, е побързала да го използва.

Ив замислено изрече:

— Съгласна съм. Научила е къде държат наркотика, била напълно отчаяна и решена на всичко. Вярвам, че незабелязано е успяла да се промъкне до склада, но как се е справила с ключалките? Откъде е знаела кода?

— Ами ако отнякъде е откраднала код-шперц? — предположи Пийбоди, която си беше поръчала само салата с надеждата, че чрез диета ще свали няколко килограма. — Или пък специалното устройство за отваряне на подобни врати?

— Но къде е то? — нервно извика Ив. — Била е мъртва, когато са я открили. А „метачите“ не намериха никакво устройство.

— Може би проклетата врата е била отворена, когато Фицджералд е отишла в склада. — Касто с отвращение отмести чинията си. — Като знам какъв ни е късметът…

— Подобно съвпадение е вече прекалено. Да предположим, че е дочула къде пазят „Безсмъртие“ и другите наркотици. Изпитвала е остра нужда от дрогата. Сетне сякаш съдбата й изпраща дар — в коридора настъпва суматоха. Само дето не вярвам в даровете на съдбата — промърмори Ив. — Ала засега приемам подобна вероятност. Джери става от леглото, забелязва, че полицаят пред вратата го няма и бързо се измъква от стаята. Отива право в склада за наркотици, макар да ми изглежда неправдоподобно санитарите да са обсъждали местоположението му пред нея. Но все пак е стигнала дотам. Обаче не мога да си обясня как е влязла…

— Какво предполагаш, че се е случило? — попита Касто.

— Мисля, че някой й е помогнал да се добере до дрогата.

— Нима твърдиш, че някой от персонала я е завел до склада, за да може тя да се „самообслужи“?

— Възможно е — заяви Ив, която долови съмнението в гласа на колегата си. — Може да го е подкупила или да е бил неин почитател. Когато проверим досиетата на всички, може да открием липсващата брънка от веригата. Междувременно ще… — Тя прекъсна мисълта си, тъй като комуникаторът й избръмча. — Далас слуша.

— Наричам се Лобар и съм „метач“, изпратен от лабораторията. В боклука открихме нещо интересно — шперц, върху който има отпечатъци от пръстите на Фицджералд.

— Браво! Идвам след малко.

— Това обяснява всичко. — Съобщението очевидно подейства благотворно на апетита на Касто и той отново се зае с обяда си. — Някой действително й е помогнал. Или пък по време на суматохата е задигнала шперца от стаята на сестрите.

— Умно момиче — промълви Ив. — Дяволски умно. Планира всичко като по часовник, отива в склада, взима наркотиците, после изхвърля шперца. Бих казала, че изобщо не е действала като жена със замъглен разсъдък.

Пийбоди забарабани с пръсти по масата.

— Ако първо е взела няколко таблетки „Безсмъртие“, както вероятно е направила — те са й помогнали да си възвърне здравия разум. Може би е осъзнала опасността да я заловят в склада и то с шперца в ръка. Казала си е, че ако го изхвърли на боклука, ще твърди, че в замаяното си състояние се е залутала из болницата.

— Точно така — усмихна й се Касто. — Навярно точно това се е случило.

— Но защо е погълнала морфина и таблетките „Зевс“? — попита Ив. — След като си е взела дозата, защо не е избягала?

— Драга Далас — обади се Касто и изражението му стана сериозно, — има още една възможност, която изобщо не споменахме. Може би Джери е искала да умре.

— Мислиш, че се е самоубила? — Същата мисъл й беше хрумнала, но тя съзнателно я бе отхвърлила. Усети как чувството за вина я обгръща като гъста мъгла. — Но защо?

Касто очевидно разбра угризенията й и за миг докосна ръката й.

— Чувствала се е в капан. Знаела е, че имаш неоспорими доказателства за вината й. Знаела е, че ще прекара остатъка от живота си в затвора, където няма да има достъп до дрогата. Представила си е как преждевременно ще се състари, как ще загуби хубостта си и любимия човек. И е избрала единствения начин да умре млада и красива.

— Самоубила се е. — Пийбоди се зае да уточни подробностите, потвърждаващи теорията на Касто. — Комбинацията от наркотици е била смъртоносна. Щом е била с достатъчно трезв разсъдък да се добере до склада, то вероятно добре е съзнавала и какво прави. Предпочела е да избегне скандала, попадането в затвора и мъките, съпровождащи принудителното отказване от дрогата.

— Виждал съм подобни случаи — добави Касто. — По време на работата си съм се сблъсквал с какво ли не. Хора, които не могат да живеят с наркотика, но не могат и без него. Затова предпочитат да се самоубият.

— Странното е, че не е оставила никакво писмо — настояваше на своето Ив.

— Била е отчаяна. И както сама каза — готова на всичко. — Касто с нежелание отпи от кафето си. — Ако е действала импулсивно, положително не е имала време да съчинява предсмъртно писмо. Повярвай ми, никой не я е принудил да се самоубива. По тялото й няма следи от насилие. Сама е изгълтала хапчетата. Възможно е да го е направила случайно или съвсем целенасочено. Никога няма да научим истинските й подбуди.

— Смъртта й не означава, че случаят с убийството е приключен. Продължавам да настоявам, че не е действала сама.

Касто погледна Пийбоди, сякаш търсеше подкрепата й, после заяви:

— Да речем, че си права. Обаче забравяш, че въпросният наркотик предизвиква необикновен прилив на енергия, което обяснява как е успяла да очисти своите жертви. Няма нищо лошо да поразпиташ още малко Редфорд и Йънг. Убеден съм, че и на двамата не им е чиста работата. Ала рано или късно ще бъдеш принудена да приключиш разследването, тъй като случаят е разрешен. — Той остави чашата си и добави: — Крайно време е да си дадеш малко почивка.

— Каква мила картинка! — възкликна Джъстин Йънг и се приближи до масата, сетне извърна зачервените си и помътнели очи към Ив. — Нищо не може да ти развали апетита. Мръсница такава!

Касто понечи да се изправи, но Ив с жест му нареди да остане на мястото си и се обърна към актьора, като се опитваше да потисне съжалението си към него:

— Джъстин, виждам, че твоите адвокати са успели да те освободят под гаранция.

— Да, само че това се случи след смъртта на Джери. Защитникът ми съобщи, че след като събитията са се развили по този благоприятен начин — мръсникът се изрази точно така — случаят можел да се смята за приключен. Изкараха Джери масова убийца и наркоманка. Сега тя е мъртва, а аз съм оневинен. Много удобно, нали?

— Така ли смяташ? — спокойно попита Ив.

— Ти я уби! — Джъстин удари с юмрук по масата и чиниите издрънчаха. — Все едно, че заби нож в гърлото й. Джери се нуждаеше от помощ, от разбиране, от малко състрадание. Но ти продължи да я измъчваш, докато я съсипа напълно. А сега е мъртва. Ясно ли ти е? — Очите му се насълзиха. — Мъртва е, а ти ще получиш повишение, задето си заловила някаква психопатка и убийца. Запомни добре едно, лейтенант. Джери никога не е убивала никого. Но ти я унищожи. — Той замахна и помете всички съдове от масата на земята. — Запомни добре, че тази история още не е приключила!

Отдалечи се с бързи крачки, а Ив тежко въздъхна и промълви:

— И аз мисля същото.