Нора Робъртс
Гола в смъртта (20)

Глава двайсета

Фийни се забави на връщане от закусвалнята. В ръката си държеше половин соев хамбургер. Помота се около машината за кафе, като разговаряше с двама полицаи за подробностите около грабежите. Разказваха си различни историйки и Фийни реши, че може да изпие още една чаша кафе, преди да стане късно.

Едва не отмина кабинета си. Представяше си как седи пред телевизора със студена бира в ръка. Ако имаше късмет, съпругата му можеше да му отдели малко внимание.

Но той спазваше навиците си. Надникна в кабинета си, за да се убеди, че компютърът му е изключен. Чу гласа на Ив.

— Хей, Далас, какво те води… — Спря, когато огледа празния си кабинет. — Май много работя — промърмори той и отново я чу.

— Значи си бил с него, когато я е убил.

— Мили боже!

На екрана се виждаше много малко. Ив беше обърната с гръб и седеше на леглото. Рокман не се виждаше, но гласовете им се чуваха съвсем ясно. Фийни се молеше да не е закъснял, когато се обади на Централата.

 

 

Ив чу мяукането на котарака, когато настъпи опашката му, чу, че пистолетът падна на земята. Рокман беше по-висок и по-силен от нея. И твърде бързо се съвзе от удара й. Личеше, че е бил обучаван да се бие.

Тя се бореше ожесточено. Не бе способна да действа хладнокръвно. Използваше зъбите и ноктите си.

Ударът в ребрата спря дъха й. Усети, че пада, и го повлече със себе си. Строполиха се на пода и въпреки че тя се претърколи, той се оказа върху нея.

Звезди изскочиха от очите й, когато главата й се блъсна в пода.

Ръката му стисна гърлото й, като натискаше гръкляна й. Тя посегна към очите му, но не успя да ги достигне и одра бузата му. Той изстена като ранено животно. Ако беше използвал свободната си ръка, за да я удари, тя сигурно щеше да изгуби съзнание, но вместо това Рокман се мъчеше да достигне пистолета. Тя успя да го удари по лакътя и ръката му около гърлото й леко охлаби хватката си. Тя пое дълбоко въздух и заедно с него се опита да хване пистолета.

Но той го достигна пръв.

 

 

Рурк пъхна пакета под мишница, докато влизаше в сградата на Ив. Зарадва се, че го бе потърсила. Дано й стане навик. Смяташе да я придума да си вземе няколко почивни дни, след като приключи делото. Притежаваше един остров в Западна Индия и смяташе, че идеята ще й допадне.

Натисна интеркома, усмихвайки се, защото си представи как плуват голи в кристалночистата вода, как се любят под парещите лъчи на слънцето. В този миг до него като че се разтвори адът.

— Махай се от пътя! — Фийни влетя като вихър, следван от дванайсет униформени полицаи. — Полиция!

— Ив! — Рурк пребледня, но успя със сила да се вмъкне в асансьора.

Фийни не му обърна внимание и изрева в пейджъра:

— Завардете всички изходи. Снайперистите да заемат позиции.

Рурк безпомощно стискаше юмруци.

— Деблас ли?

— Рокман! — отвърна му Фийни, като броеше всеки удар на сърцето си. — Хванал я е. Стой настрана, Рурк!

— Няма да стане!

Фийни го изгледа. Не можеше да задели няколко униформени мъже да го задържат, а имаше чувството, че ако се наложи, Рурк ще събори и стената заради Ив.

— Тогава ще правиш каквото ти наредя.

Чуха изстрела, когато вратата на асансьора се отвори.

Рурк беше на две крачки пред Фийни. Блъсна вратата на Ив. Отстъпи, изруга и двамата с Фийни се засилиха отново.

 

 

Болката я прониза като лед. После отстъпи място на гнева. Ив заби нокти в ръката, с която държеше пистолета. Лицето на Рокман беше до нейното. А тялото му я притискаше — напомняха пародия на любеща се двойка. Китката му беше хлъзгава от собствената му кръв.

Тя изруга, а той се усмихна.

— Биеш се като жена. — Разтърси глава, за да махне косата от очите си и от издраната буза потече кръв. — Сега ще те изнасиля. Последното нещо, което ще научиш преди смъртта си, е, че не си по-добра от уличниците.

Тя се отпусна. Възбуден от победата си, той разкъса блузата й.

Усмивката му застина, когато тя заби юмрук в устата му. Кръвта закапа върху нея като топъл дъжд. Тя отново го удари, чу как изпука хрущяла на носа му и усети как бликна още кръв. Бърза като змия, тя се освободи.

И отново го удари — заби лакът в челюстта му, прасна го с юмрука в лицето, крещеше и ругаеше, сякаш думите й можеха да го наранят като юмруците й.

Не чу блъскането на вратата. Заслепена от ярост тя обърна Рокман по гръб, възседна го и продължи да го налага с юмруци по лицето.

— Ив. Мили боже!

Рурк и Фийни едва успяха да я откъснат от Рокман. Тя размахваше юмруци и ръмжеше, докато Рурк не притисна лицето й към гърдите си.

— Стига! Всичко свърши! Свърши!

— Искаше да ме убие. Той е убил Лола и Джорджи. Искаше и мен да убие, но първо смяташе да ме изнасили. — Тя се отдръпна и избърса кръвта и потта от лицето си. — Това му беше грешката.

— Седни! — Ръцете му трепереха и лепнеха от кръвта, когато я остави на леглото. — Боли те.

— Още не. Но всеки момент ще започне. — Тя пое дълбоко въздух и издиша. Беше полицайка, по дяволите, и трябваше да се държи като такава. — Чул си предаването — обърна се към Фийни.

— Да. — Той извади носната си кърпа и избърса потното си лице.

— Защо, по дяволите, се забави толкова? — Опита се да се усмихне. — Изглеждаш малко разстроен, Фийни.

— Майната му. Толкова неща се случиха днес. — Той включи пейджъра. — Положението е овладяно. Трябва ни линейка.

— Не желая да ходя в болница.

— Не ти, хлапе, а той. — Той погледна към Рокман, който изстена.

— След като се съвземе, задръжте го за убийствата на Лола Стар и Джорджи Касъл.

— Сигурна ли си?

Краката й трепереха, но тя се изправи и вдигна якето си.

— Всичко съм записала — каза Ив и извади записващото устройство. — Деблас е убил Шарън, но в крайна сметка нашият човек е съучастникът му. И искам да бъде обвинен в опит за изнасилване и убийство на полицейски служител. Параграфи Б и Д.

— Дадено. — Фийни сложи записващото устройство в джоба си. — Господи, Далас, не приличаш на себе си.

— Предполагам. Разкарай го оттук, Фийни!

— Разбира се.

— Дай да ти помогна. — Рурк се наведе и хвана Рокман под мишниците. Изправи го и застана пред него. — Погледни ме, Рокман. Виждаш ли ме ясно?

Рокман избърса кръвта от лицето си.

— Виждам те.

— Добре. — Рурк замахна и юмрукът му се заби във вече подутото лице на Рокман.

— Опа! — подвикна Фийни, когато Рокман отново се свлече на пода. — Май не стои здраво на краката си. — Клекна и му сложи белезниците. — Момчета, можете да го изнесете. Задръжте линейката, докато дойда. Ще пътувам с него.

Извади плика за веществени доказателства и пусна пистолета в него.

— Хубава изработка, с дръжка от слонова кост. Обзалагам се, че можеш слон да убиеш с него.

— Нима? — Ръката й автоматично докосна рамото.

Фийни спря да се възхищава на пистолета и я хвана.

— По дяволите, Далас, ранена ли си?

— Не зная. — Тя произнесе думите почти като на сън и се учуди, когато Рурк откъсна ръкава на вече съдраната й риза.

— Хей!

— Куршумът я е одраскал. — Гласът му звучеше глухо. Той отново скъса ръкава и го използва, за да спре кръвта. — Трябва да я прегледат.

— Предполагам, че мога да разчитам на теб за това — отбеляза Фийни. — Сигурно ще искаш да спиш някъде другаде, а, Далас? Нека изпратя хора да почистят тази бъркотия.

— Добре. — Тя се усмихна, когато котаракът се качи на леглото. — Може би.

— Тежък ден — промърмори Фийни и си засвирука.

— Ето го — прошепна тя и погали котарака. „Галахад, помисли си тя, нейния бял рицар.“

— Довиждане, хлапе.

— Благодаря ти, Фийни.

Решен да постигне своето, Рурк клекна пред нея. Изчака, докато свирукането на Фийни заглъхна.

— Изпаднала си в шок, Ив.

— Нещо подобно. Започва много да ме боли.

— Трябва да те види лекар.

Тя раздвижи раменете си.

— Мога да взема нещо обезболяващо, но първо трябва да се измия.

Огледа се и спокойно прие вида си. Блузата й беше разкъсана и опръскана с кръв. Ръцете й бяха изподрани, а кокалчетата — подути. Не можеше да ги свие в юмруци. Всички драскотини започваха да я болят, а раната на ръката й, където бе минал куршумът, гореше като огън.

— Мисля, че не съм толкова зле, колкото изглеждам — реши тя. — Но по-добре да проверя.

Когато се опита да се изправи, той я вдигна.

— Започва да ми харесва да ме носиш. Отпускам се, а после се чувствам глупаво. В банята има разни медикаменти.

Тъй като и той искаше да види раните й, я отнесе в банята и я сложи да седне върху тоалетната чиния. Откри силни обезболяващи хапчета в почти празното чекмедже за лекарства. Подаде й едно с чаша вода. После намокри една марля.

Тя вдигна косата си със здравата ръка.

— Забравих да кажа на Фийни. Деблас е мъртъв. Самоубийство. Както казват: налапал пистолета. Що за израз е това?

— Сега не се безпокой. — Рурк проми първо раната от куршума. Гледката не беше приятна, но кървенето вече беше намаляло. Всеки медицински работник можеше да затвори раната за броени минути, но неговите ръце не спряха да треперят.

— Убийците са били двама — намръщи се тя. — Това беше проблемът. Помислих си го, но не му обърнах сериозно внимание. Компютърът показа малък процент за подобна възможност. Каква глупост.

Рурк изплакна марлята и започна да почиства лицето й. Отдъхна си с облекчение, когато откри, че повечето от кръвта не беше нейна. Устните й бяха разцепени, лявото й око вече се подуваше. А едната й скула беше посиняла. Той успя да си поеме въздух.

— Имаш много рани.

— И друг път ми се е случвало. — Лекарството започваше да действа и да облекчава болката й. Тя само се усмихна, когато той я съблече до кръста и започна да проверява дали няма други рани. — Имаш страхотни ръце. Обичам да ме докосваш. Никой не ме е докосвал така. Казвала ли съм ти го вече?

— Не. — Утре едва ли щеше да си спомня какво е говорила сега. Но той щеше да й напомни.

— И си толкова красив. Толкова красив — повтори тя и вдигна кървящата си ръка към лицето му. — Чудя се какво търсиш тук?

Той хвана ръката й и нежно я превърза.

— И аз си задавам същия въпрос.

Тя се усмихна глупаво и се отпусна. „Трябва да напиша доклада си“, помисли си тя. Скоро.

— Смяташ ли, че ще излезе нещо от нашата връзка? Рурк и ченгето?

— Трябва да проверим. — Имаше много драскотини, но синината около ребрата й го безпокоеше най-много.

— Добре. Сега може ли да си легна? Може ли да отидем у вас, защото Фийни ще изпрати хора да снимат и да разчистват. Искам малко да подремна, преди да напиша доклада си.

— Отиваме в най-близката клиника.

— Не. Ох! Не мога да ги понасям. Болници, поликлиники, лекари. — Тя му се усмихна подкупващо и протегна ръце. — Нека да спя в леглото ти, Рурк? Става ли? В голямото легло, точно под небето.

Тъй като нямаше нищо друго под ръка, той свали якето си и я загърна с него. После отново я вдигна, а главата й се отпусна върху рамото му.

— Не забравяй Галахад. Котаракът спаси живота ми. Кой би предположил?

— Значи ще яде черен хайвер през всичките си девет живота. — Рурк щракна с пръсти и котаракът доволен го последва.

— Вратата е счупена — възкликна Ив, когато Рурк я заобиколи. — Хазяинът ще се ядоса, но аз знам как да се справя с него. — Тя целуна врата на Рурк. — Радвам се, че всичко приключи — каза тя с въздишка. — Радвам се, че си тук. Ще ми е приятно да останеш.

— Можеш да си сигурна в това. — Той леко се наведе, за да вдигне пакета, който беше изпуснал в коридора, докато бягаше към вратата й. Вътре имаше прясно кафе. Щеше да му трябва, за да я подкупи, когато утре се събудеше в болничното легло.

— Тази нощ не искам да сънувам — промърмори тя и се унесе.

Той влезе в асансьора, а котаракът го последва.

— Няма — каза той и прилепи устни до косата на Ив. — Тази нощ няма да сънуваш.