Към текста

Метаданни

Данни

Серия
В смъртта (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Naked in Death, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 135 гласа)

Информация

Корекция
ultimat (2009)
Сканиране и разпознаване
?
Сканиране и разпознаване
savagejo (2009)
Допълнителна корекция
ganinka (2014)

Сканиране ???

 

Издание:

Нора Робъртс. Гола в смъртта

ИК Златорогъ, 1996

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция от ganinka

Глава шестнайсета

В сравнение с останалата част от къщата, която бе виждала, тази стая бе подредена по спартански, строго организирана за работа. Никакви приказни статуи и пищни полилеи. Широкото командно табло с П-образна форма — основата за комуникации и изследвания — изпълнено с всевъзможни устройства за извличане на информация, бе монотонно черно, с хиляди копчета и бутони, набраздено с прорези и претъпкано с екрани.

Ив бе чувала, че Международният център за криминални издирвания притежава най-съвършената и скъпа информационна система в страната. Предполагаше, че и Рурк има нещо подобно.

Тя не разбираше много от компютърна техника, но още от пръв поглед й стана ясно, че апаратурата тук определено превъзхожда всякакви устройства от подобен род, ползвани от нюйоркската полиция и службите за сигурност. Такова нещо трудно можеше да си позволи дори единственият по рода си отдел за електронно детектиране.

Дългата стена пред командното табло бе заета от шест големи монитора. Имаше и втора, допълнителна система, състояща се от малък, лъскав монитор за визуална връзка, втори лазерен факс, холограмна система за приемане и предаване на сигнали и няколко други апарата, които тя не можа да разпознае.

Трите компютърни бази бяха свързани помежду си с монитори. Плочките на пода блестяха ослепително с диамантените си форми, преливайки цветове в безмълвна хармония, подобно на люлееща се течност. Единственият прозорец, гледащ към града, пропускаше през себе си последните лъчи на залязващото слънце.

Дори и тук атмосферата изглеждаше недостатъчно подходяща за Рурк.

— Доста добро оборудване — отбеляза Ив.

— Не чак толкова функционално като в моя офис, но основните неща ги има. — Той застана зад главното командно табло и опря длан върху екрана за идентификация. — Рурк. Разреши достъп за операция.

След краткотрайно дискретно жужене командното табло включи светлините си.

— Приеми идентификационни параметри на нова длан и запамети нов гласов регистър — продължи той и кимна към Ив. — Готов за „жълт“ достъп.

При кимването му с глава Ив притисна ръка върху екрана. Почувства слабата гъделичкаща топлина на четящото устройство.

— Далас.

— Готово. — Рурк зае мястото си. — Сега системата ще разпознава гласа ти и ще приема твои устни и ръчни команди.

— Какъв е този „жълт“ достъп?

Той се усмихна.

— Напълно достатъчен, за да ти каже всичко, което трябва да знаеш, и същевременно не съвсем достатъчен, така че да мога да държа нещата под контрол.

— Хм. — Тя се огледа. Погледът й премина през пулта с търпеливо премигващи светлинки и безброй монитори и датчици. Прииска й се и Фийни да беше там с неговия компютърен ум. — Търси за Едуард Т. Симпсън, шеф на полицията и сигурността, град Ню Йорк. Всички финансови данни.

— Целим се право в десетката — измърмори Рурк.

— Нямам време за губене. Нали това не може да бъде проследено?

— Не само че не може да бъде проследено, а дори няма да има доклад за извършеното търсене.

— Симпсън, Едуард Т. — обяви компютърът с мек, женски тон — финансови архиви. Започвам търсене.

Виждайки повдигнатата вежда на Ив, Рурк се засмя.

— Предпочитам да работя с мелодични гласове.

— Искам да попитам — вметна тя — как успяваш да получиш достъп до данните, без да активизираш системата за компютърна защита „Компюгард“?

— Няма система, която да е сто процента защитена или напълно изолирана, без да е възможно да се проникне в нея. Дори и вездесъщата „Компюгард“ не е такава. Тя може да бъде непреодолима пречка за един средно способен хакер или електронен крадец, но с подходяща апаратура може да се проникне дори в нея. А аз разполагам с такава. Това е всичко. Данните са готови. Да бъдат представени на екран едно — нареди той.

Ив погледна нагоре и видя как справката за кредитите на Симпсън проблесна на големия монитор. Бяха стандартни данни: изплащане на автомобилни вноски, ипотеки, баланси на кредитни карти. Всички до последната — автоматични електронни преводи.

— Тази сметка в „Америкън експрес“ е доста солидна — констатира замислено тя. — Освен това, надали е обществено достояние фактът, че той притежава земя на Лонг Айлънд.

— Това едва ли ще може да се нарече мотив за убийство. Този човек се старае да има първокласен рейтинг, което означава, че винаги плаща дължимото. А, ето още една банкова сметка. На екран две.

Ив проучи цифрите с недоволно изражение.

— Нищо, което да буди подозрение. Напълно нормални вноски и тегления, извършвани главно чрез банкомати, както се вижда от данните на справката. Какво е това „Джеремис“?

— Мъжки моделиер — отвърна Рурк с презрителна усмивка. — Според мен — второкласен.

Тя сбърчи нос.

— Прекалено много разходи за дрехи.

— Скъпа, ще се наложи малко да те покваря. Прекалено много са, само ако става дума за бельо.

Тя изсумтя и мушна палци в предните джобове на кафявите си панталони.

— Ето я и борсовата му сметка. Екран три. Напълно безинтересна — добави Рурк след един бърз преглед.

— Какво имаш предвид?

— Ами, неговите инвестиции, такива, каквито са. Никъде никакъв риск. Държавна емисия, няколко съвместни фонда и демонстрация на повърхностни знания за „сините чипове“. Всичко извадено на сергията.

— И какво толкова нередно има в това?

— Нищо, ако някой желае парите му да трупат прах. — Той я изгледа косо. — Ти, лейтенант, играеш ли на борсата?

— Ами, да. — Тя все още се опитваше да проумее точния смисъл на разните съкращения и проценти. — Следя борсовите бюлетини два пъти седмично.

— И нямаш стандартен борсов пакет? — Той почти потрепери.

— И какво от това?

— Дай ми това, което имаш, и ще удвоя размера на сумата за шест месеца.

Тя само се намръщи, продължавайки съсредоточено да разглежда борсовите данни.

— Не съм дошла тук, за да се замогвам.

— Но, скъпа — гласът му прозвуча с плавна ирландска напевност, — в това отношение всички сме еднакви.

— Може ли да погледнем дали има някакви доброволни дарения, политика, благотворителност, нещо от този род.

— Достъп до освободени от данъци фондове — заповяда Рурк. — Изображение на екран три.

Тя зачака, потрепвайки нетърпеливо с ръка по крака си.

Данните се изписаха на екрана.

— Внася си парите там, където е и душата му — измърмори тя, разглеждайки вноските му за Консервативната партия и фонда за кампанията на Деблас.

— Обективно погледнато, не е особено щедър. Хм! — Рурк повдигна вежди. — Интересно. Много солиден дар за „Морални ценности“.

— Не беше ли това екстремистка групировка?

— Последователите й смятат за свой дълг спасението на нас, грешниците, от самите нас. Деблас е неин предан привърженик.

Но Ив вече се ровеше из собствените си мозъчни архиви.

— Подозират ги в саботаж на информационните банки в няколко големи клиники за контрол над раждаемостта.

Рурк изцъка с език.

— За всички жени, решили сами да определят съдбата си — дали и кога да заченат, колко деца да имат и т.н. Накъде е тръгнал този свят? Очевидно някой трябва да ги вразуми.

— Точно така. — Разочарована, Ив пъхна ръце в джобовете си. — За човек като Симпсън това е опасна връзка. На него му харесва да е неутрален. Демонстрира симпатиите си към умерените.

— Просто прикрива консервативните си връзки и убеждения. През последните няколко години той внимателно размества пластовете. Иска му се да стане губернатор. Може би вярва, че Деблас ще може да го издигне дотам. Политиката е игра на бартерни сделки.

— Политиката ли?! Изнудваческите записи на Шарън Деблас бяха достатъчно показателни за истинската същност на политиците. Секс, убийства, политика — измърмори Ив. — Колкото повече се променят нещата…

— Правилно, толкова повече си остават същите. И в наши дни двойките все още се отдават на плътски наслади, хората все още убиват хора, а политиците все още целуват бебета и после лъжат със същите усти.

Нещо не беше както трябва. Ужасно й липсваше Фийни. Убийства от двайсети век, помисли си тя, филми от двайсети век. Имаше и нещо друго, което също не се бе променило през последното хилядолетие. Данъците.

— Можем ли да получим информация за плащаните от него данъци? За последните три години?

— Малко по-сложно е. — Устната му вече се бе изкривила в несиметрична усмивка от отправеното предизвикателство.

— Това, също така, е и нарушение на федералните закони. Виж, Рурк…

— Изчакай само за миг. — Той натисна един бутон и над пулта се плъзна клавиатура за писане. Ив се загледа с изненада в пръстите му, които се понесоха по клавишите.

— Къде си се научил да правиш това? — Дори и след задължителната служебна подготовка тя едва се оправяше с ръчните команди.

— Тук-там — отвърна той разсеяно. — Още по времето на моето изгубено детство. Трябва да заобиколя охранителната система. Ще отнеме известно време. Защо не налееш по чаша вино?

— Рурк, не трябваше да те моля. — Обхваната от угризения, тя неусетно се приближи до него. — Не мога да позволя това да ти се случи отново…

— Шшт! — От концентрацията веждите му се бяха събрали в черта, докато си проправяше път през лабиринта за сигурност.

— Но…

Главата й рязко се отметна встрани. Погледът му бе изпълнен с напрегнато очакване.

— Вече отворихме вратата, Ив. Сега или влизаме вътре, или й обръщаме гръб.

Ив се сети за трите убити жени, които не бе успяла да спаси. Тогава не знаеше достатъчно, за да спре смъртта. Тя кимна и отново извърна глава. Тракането по клавиатурата се чу отново.

Наля вино в чашите и застана пред екраните. Докато те се изпълваха с изрядно подредени цифри, тя размишляваше. Високи кредитни лихви, своевременно изплащани заеми, консервативни и относително малки инвестиции, констатира тя. Естествено, това означаваше повече пари, отколкото средните разходи за дрехи, вина и бижута. Но скъпият вкус не се считаше за престъпление. Не и когато си плащаш. Дори притежаването на втора къща не се смяташе за криминално деяние.

Тя чу Рурк да ругае тихо и погледна към него. Стоеше приведен над клавиатурата, така погълнат, сякаш нея я нямаше. Странно, никога не би предположила, че той притежава техническите умения да влиза ръчно в програмите. Според Фийни това бе една почти загубена способност, едно отдавна изчезнало изкуство, освен в средите на техническите изпълнители и хакерите.

А той — богат, привилегирован, елегантен — свободно боравеше с клавиатурата, може би амбициран да разреши един проблем, обикновено възлаган на нископлатени, изтощени от работа канцеларски плъхове. За момент тя си позволи да забрави за своите настоящи задължения и му се усмихна.

— Знаеш ли, Рурк, ти си доста умен.

Усети, че за пръв път бе успяла да го изненада. Вдигна глава и я изгледа с ококорени очи. Всичко продължи може би само миг-два. И тогава в тях отново блесна онази лукава усмивка. Същата, която караше пулса й да подскача.

— Ще трябва да ме възнаградиш с нещо повече от похвала, лейтенант. Вкарах те вътре.

— Без майтап? — Обля я вълна на възбуда и тя бързо се завъртя към екрана. — Покажи данните.

— Екрани четири, пет и шест.

— Това е последният ред. — Тя събра вежди, като видя общия му доход. — Изглежда съвсем нормално, не мислиш ли? Съответства на заплатата му.

— Малко лихви и дивиденти от инвестиции. — Рурк превъртя текста надолу. — Няколко хонорара за персонални изяви и произнасяне на речи. Той живее потайно, но иначе се простира според чергата си. Поне така изглежда от тези данни.

— По дяволите! — Тя ядосано отметна ръка назад и разля виното си. — Какви други данни има?

— За прозорлива и интелигентна жена като теб това е един невероятно наивен въпрос. Тайни сметки — обясни той. — Ползването на два комплекта документи е изпробван, доказан и много традиционен метод за укриване на незаконни доходи.

— Ако имаш незаконни доходи, защо трябва да си толкова глупав, че да ги документираш?

— Въпрос, задаван от десетилетия. И все пак хората го правят. Да, правят го. Точно така — добави той, отговаряйки на неизречения й въпрос за неговите собствени счетоводни методи. — Разбира се, че и аз го правя.

Тя го изгледа настойчиво.

— Не искам да знам за това.

Рурк само повдигна рамене.

— Искам да кажа, че след като аз го правя, значи знам как се прави. Всичко е показано на екраните, нали така? — С няколко команди той сля данните за данъците на един екран. — Нека сега минем на друго ниво. Компютър, Симпсън, Едуард Т., чуждестранни сметки.

— Няма такава информация.

— Винаги има още информация — измърмори Рурк убедено. След това отново се приведе над клавиатурата и нещо започна да жужи.

— Какъв е този шум?

— Просто ми показва, че удрям на стена. — Той разкопча копчетата на ръкавелите си и запретна ръкави. Жестът му накара Ив да се усмихне. — Щом има стена, значи зад нея има нещо.

Продължи да работи с една ръка, докато с другата отпиваше от чашата с вино. Когато повтори командата си отново, се чу отговор.

Защитени данни.

— А, ето, че уцелихме.

— А как ще успееш…

— Шшт! — Издаде нова команда. Ив притихна в напрегнато мълчание. — Компютър, тествай цифрови и буквени комбинации за парола.

Доволен от напредъка, той се облегна назад.

— Това ще отнеме известно време. Защо не дойдеш тук?

— Можеш ли да ми покажеш как… — Тя млъкна шокирана, когато Рурк я дръпна в скута си. — Хей, това е важно.

— И това също. — Пое устните й със своите, плъзгайки същевременно ръката си нагоре по бедрото й, чак до извивката на гърдите. — Може да мине час, а и повече, докато намери паролата. — Бързите му, сръчни ръце, вече бяха успели да се напъхат под пуловера й. — Доколкото си спомням, ти не обичаше да си пилееш времето.

— Не обичам. — За първи път в живота си тя седеше в нечий скут и усещането не беше неприятно. Тъкмо се отпусна назад, когато поредното механично жужене я накара да се изправи рязко. Тя се втренчи безмълвно в леглото, плавно изскочило от един панел на страничната стена. — Човекът, който има всичко — едва успя да каже Ив.

— Ще го имам. — Той пъхна ръка под краката й и я вдигна на ръце. — Съвсем скоро.

— Рурк! — Поне този път трябваше да си признае, че й бе приятно да я сграбчат и понесат на ръце.

— Да.

— Винаги съм смятала, че прекаленото изтъкване в обществото, рекламата и развлеченията е свързано със секса.

— Сериозно?

— Да. — Усмихвайки се, тя размърда тялото си и с чевръсто движение наруши равновесието му. — Промених решението си — рече тя, след като двамата се изтърколиха върху леглото.

Ив вече се бе научила, че любовната игра може да бъде емоционална, завладяваща, дори вълнуващо рискована. Никога досега не бе предполагала, че всичко това може да бъде и забавно, фактът, че можеше да се смее и боричка върху леглото като дете, бе съвършено ново откритие за нея.

Пробягващи целувки, предизвикващи гъдел докосвания, спонтанен невъздържан смях. Не можеше да си спомни някога да се е смяла така в живота си, както сега, притиснала Рурк към дюшека.

— Хванах те!

— Предавам се. — Запленен от чара й, той й позволи да го притисне с тялото си, обсипвайки цялото му лице с целувки. — И след като вече ме имаш, какво възнамеряваш да правиш с мен?

— Да те използвам, разбира се. — Тя го захапа, не особено нежно, по долната устна. — Да си доставя удоволствие. — С вдигнати вежди Ив разкопча ризата му и я разтвори. — Наистина имаш страхотно тяло. — Тя прокара ръце по гърдите му. — Преди си мислех, че неща от този род са чисто самохвалство. В края на краищата всеки по-заможен може да си го позволи.

— Но аз моето не съм го купувал — отвърна Рурк, сам изненадан, че защитава физиката си.

— Не си, но си имаш фитнес зала тук, нали? — Привеждайки се над него, тя прокара устни по рамото му. — Някой път ще трябва да ми я покажеш. Мисля, че много ще ми хареса да те гледам как се потиш.

Той се завъртя и я обърна под себе си. Почувства как тялото й изведнъж се скова, след което се отпусна под ласкавите движения на ръцете му. Напредък, помисли си той. Началото на гласуваното доверие.

— Готов съм да работя с теб, лейтенант, по всяко време. — Той издърпа пуловера през главата й. — Без никакви ограничения.

Освободи ръцете й и почувства силно вълнение, виждайки я как се протяга напред и го притегля в обятията си.

„Толкова истинска“, помисли си той, докато тонът на любовната игра се променяше пред погледа му от закачлив в нежен.

Толкова слаба, така объркана. Влезе в нея бавно и много нежно веднага щом се възбуди. Гледаше как тялото й тръпне в наслада, слушаше тихите сподавени стенания, докато сетивата й поглъщаха и най-деликатното движение.

Той се нуждаеше от нея. Мисълта за това колко силно я бе желал, за сетен път го разтърси. Приведе се над нея и я повдигна. Краката й нежно го обгърнаха, тялото й плавно се огъна напред. Можеше да я докосне с устни.

Чувстваше влажната гореща плът, докато се движеше вътре в нея дълбоко, бавно, равномерно.

С всяко нейно потръпване през тялото му се разнасяше нова вълна от наслада. Шията й бе дълга, тънка, бяла, опияняваща. Той пиеше с жаден поглед от безкрайното й удоволствие, прокарваше ненаситни устни по красивите очертания, докато пулсът под тръпнещата от чувственост плът биеше като лудо.

Тя прошепна името му задъхано с разтреперан глас, обгърна главата му с ръце и силно притисна тялото си към неговото.

 

 

Ив установи, че любовното изживяване я бе накарало да се отпусне. Бавно надигналата се възбуда и продължителният бавен край я бяха заредили с нова енергия. Тя не чувстваше неловкост, когато започна да се облича, усещайки полепналата по тялото си негова миризма. Точно обратното — изпитваше задоволство.

— С теб се чувствам добре. — Самата тя се изненада, че го изрече на глас, давайки му това незначително предимство.

Той разбра, че за нея подобно откровение е равносилно на ясно изречено признание.

— Радвам се да го чуя. — Прокара пръст от бузата до малката трапчинка в брадичката й. — Харесва ми да съм с теб.

При тези думи тя се обърна, отдалечи се на няколко крачки и се загледа в стремително препускащите цифри върху екрана на командния пулт.

— Защо не ми разкажеш за детството си в Дъблин, за баща си, за нещата, с които си се занимавал?

— Значи не искаш да бъдеш с човек, когото не познаваш. — Той се загледа в гърба й, докато се обличаше. — Ти ми разказа малко, затова и аз ти казах малко. Освен това, продължавам да се надявам, че ще ми кажеш кой те е наранил, когато си била малка.

— Казах ти, не помня. — Ненавиждаше дори и лекото потрепване на гласа си. — А и не ми е нужно да си спомням.

— Хайде, не бъди толкова докачлива — изрече той тихо, приближи се до нея и разтри раменете й. — Няма да настоявам. Знам много добре какво значи да започнеш всичко отначало, Ив. Да загърбиш миналото, сякаш не е било.

Нямаше смисъл да й казва, че колкото й да бягаш, миналото остава на две крачки зад теб.

Вместо това той я прегърна през кръста. Остана доволен, когато му отвърна със същото. Знаеше, че тя внимателно наблюдава екрана в дъното на помещението. Почувства и момента, когато видя търсеното.

— Мръсник! Погледни цифрите: приходи, разходи. Виж само колко близо са една до друга. Практически са едно и също.

— Те са едно и също — поправи я Рурк и я пусна. Знаеше, че ченгето в нея ще иска да се дръпне настрана. — До последния цент.

— Но това е невъзможно! — Тя се съсредоточи, за да направи сметката наум. — Никой не харчи с такава абсолютна точност до последно това, което е изкарал. Не и по документи. Човек носи със себе си поне някакви джобни пари — за да си купи нещо на улицата, за пепси автомат, за момчето, което носи пиците. Вярно, ползват се основно кредитни карти или банкомати, но все пак трябва да имаш и дребни.

Тя замълча, обърна се към него.

— Такова нещо си виждал вече, нали? Защо, по дяволите, не каза нищо?

— Изчаквам да видя какви са скритите му авоари. — Той се загледа в премигващия жълт курсор за търсене на данни. — По всичко изглежда, че съм бил прав. О, колко скучен и еднообразен човек е тоя Симпсън. Както и очаквах — разчита на достопочтените и дискретни швейцарци. Покажи данните на екран пет.

— Боже! — промълви Ив при вида на банковите списъци.

— Това е в швейцарски франкове — обясни Рурк. — Превърни ги в щатски долари, екран шест. Приблизително три пъти повече от размера на платените от него данъци, лейтенант. Какво ще кажеш?

Кръвта й кипна.

— Знаех си, че укрива. По дяволите, знаех го. И виж тегленията, Рурк, за последната година. По двайсет и пет хиляди на тримесечие. На всяко тримесечие. Общо сто хиляди. — Тя се обърна към Рурк. На лицето й бе застинала тънка усмивка. — Това съответства на данните от списъка на Шарън. Симпсън — сто хиляди долара. Тя го е изцедила.

— Може би ще имаш възможност да го докажеш.

— Ще го докажа с цената на всичко! — Ив закрачи нервно из стаята. — Тя го е държала с нещо. Може би нещо за секс и подкупи. Вероятно комбинация от многобройни дребни порочни прегрешения. И той й е плащал, за да мълчи. — Ив пъхна ръце в джобовете и после отново ги извади. — А може би е вдигнала пода. Вероятно на него му е писнало да харчи ежегодно по сто хиляди за застраховка и затова се е отървал от нея. Освен това някой се опитва да прекрати разследването. Някой с достатъчно власт и информация, за да усложни нещата. Уликите сочат право към него.

— А другите две жертви?

Тя мислеше по въпроса. По дяволите, все още нямаше какво да каже.

— Използвал е една проститутка. Можел е да използва и други. Шарън се е познавала с третата жертва, или най-малкото — всяка е знаела за другата. Едната от тях може би е познавала Лола, споменала е за нея, дори я е предложила. По дяволите, а може да е била избрана и съвсем случайно. Сигурно оня е усетил силна възбуда от първото убийство. Това го е изплашило, но същевременно е продължило да му действа възбуждащо като наркотик.

Най-накрая се спря на едно място и погледна Рурк право в очите. В ръката му имаше цигара, която запали, докато я гледаше.

— Деблас е един от неговите поддръжници — продължи тя, — а Симпсън е допринесъл много за дадените от Деблас суми за нравствеността. Някакви си проститутки, помислил си е той. Нищо и никакви курви, при това едната от тях го е заплашвала. А колко по-голяма опасност би била тя за него, след като той веднъж се кандидатира за губернатор!

Тя отново погледна Рурк.

— И точно тук нещата не се връзват.

— Според мен звучеше доста смислено.

— Не и когато прецениш обективно човека. — Тя бавно разтърка с пръсти челото си. — Не е толкова умен. Да, според мен той може да убие, бога ми, способен е на това, но да извърши толкова прецизно цяла поредица от убийства? Та той е чиновник по душа, администратор или нещо подобно, но не и ченге. Той дори не може да си спомни един цифров код, без някой да му помогне. Подкупът е нещо просто — вид бизнес. Да убие от паника, страст или ярост, също може. Но да планира и да изпълни плана си методично, стъпка по стъпка, това не. Та той дори не е достатъчно интелигентен, за да прикрие финансовите си далавери.

— Затова някой му е помогнал.

— Вероятно. Ако успея да го притисна, може би ще изкопча нещо от него.

— Тук мога да ти бъда от помощ. — Рурк дръпна замислено от цигарата си още веднъж и смачка фаса. — Как, според теб, биха реагирали информационните медии, ако получат анонимно съобщение за тайните сметки на Симпсън?

Тя отпусна ръката си, която бе вдигнала, за да я прокара през косата си.

— Ще го качат на въжето. Ако изобщо знае нещо, дори и с цяла орда адвокати около себе си, може би пак ще успеем да измъкнем нещо от него.

— Правилно. Решавай, лейтенант.

Тя се замисли за принципите, за развитието на нещата, за системата, неразривна част от която бе станала и самата тя. Замисли се за трите мъртви жени, за следващите три, които може би щеше да опази.

— Има една репортерка. Надин Фарст. Дай информацията на нея.

 

 

Ив не биваше да остава с него. Знаеше, че ще й позвънят, и когато това стане, най-добре да си е вкъщи и сама. Не мислеше, че ще заспи, но се унасяше в сън.

Първо сънува убийство. Шарън, Лола, Джорджи, всяка от тях, усмихваща се срещу камерата. Видя онзи миг, изпълнен със страх, сякаш проблеснала в погледа светкавица, преди жертвите да потънат в топлите чаршафи.

Татенце. Лола го бе нарекла „татенце“. И Ив мъчително се пренесе в друг по-стар, по-ужасяващ сън.

Тя бе добро момиче. Опитваше се да бъде добра, да не прави бели. Ако правеше бели, ченгетата идват и те отвеждат, а после те слагат в една дълбока, тъмна дупка, където гадни буболечки жужат и към теб лазят паяци с безшумните си космати крака.

Тя нямаше приятели. Ако имаш приятел, трябва да си измисляш разни истории за това откъде са ти синините. Колко си бил несръчен, след като въобще не си бил такъв. Как си паднал, макар изобщо да не си паднал. Освен това те никога не се задържаха на едно и също място. Ако това станеше, социалната служителка идваше и започваше да души наоколо, задавайки разни неудобни въпроси. Точно тези гадни социални служители викаха ченгетата, дето те слагаха в онези тъмни, пълни с буболечки дупки.

Нейният татко я бе предупредил.

Затова тя бе добро момиче, без приятели, което трябваше да се премества от място на място.

Но изглежда, че това нямаше никакво значение.

Тя го чуваше, когато идва. Винаги го чуваше. Дори да беше заспала дълбоко, приглушеното тътрене на голите му ходила по пода я събуждаше бързо като гръмотевица.

О, моля те, моля те, моля те. Тя се молеше, но не плачеше. Ако плачеше, я биеха, а той пък правеше онези тайни срамни работи. Болезнените и тайни работи, за които знаеше, макар и петгодишна, че са лоши.

Той й казваше, че тя е добра. През цялото време, докато правеше срамните работи, й повтаряше, че е добро момиче. Но тя знаеше, че не е добро и ще си получи заслуженото.

Понякога я връзваше. Когато чуваше да се отваря вратата й, тя започваше тихичко да хленчи, молейки се този път да не я връзва. Тя нямаше да се съпротивлява, нямаше, наистина, ако той просто не я връзваше. Ако не си държеше ръката върху устата й, тя нямаше да пищи, нито да вика.

— Къде е моето малко момиченце? Къде е моето малко, добро момиченце?

От очите й потичаха сълзи, когато ръцете му се мушваха под чаршафите, опипвайки, ровейки, щипейки. Тя усещаше дъха му в лицето си, сладък като бонбон.

Пръстите му се навираха вътре в нея, а другата ръка я хващаше здраво през устата, щом си поемеше въздух, за да изпищи. Не можеше да се въздържи.

— Тихо! — Дишането му ставаше учестено и напрегнато, което тя не разбираше. Пръстите му се забиваха в бузите й, където до сутринта се появяваха синини. — Бъди добро момиче. Ето това е добро момиче.

Тя не успяваше да чуе неговото грухтене от писъците в главата й. Тя пищеше отново и отново.

„Не, тате. Не, тате.“

— Не! — Писъкът се откъсна от гърлото на Ив и тя се изправи в леглото. По кожата й преминаха тръпки и тя потрепери, придърпвайки одеялото нагоре.

Не си спомняше. Не можеше да си спомни, успокояваше се сама и присвивайки коленете си към тялото, опря чело върху тях. Това е просто сън, и то почти избледнял. Тя можеше да се освободи от него — беше го правила преди — докато не остане нищо, освен едно леко гадене.

Все още трепереща, тя стана и се зави с пеньоара си, за да прогони смразяващата тръпка. В банята наплиска лицето си с вода и възвърна равномерното си дишане. Почувства се по-добре, взе бутилка „Пепси“, сви се обратно в леглото и включи една от денонощните новинарски програми.

И се приготви да чака.

Това бе водещата новина в емисията от шест сутринта. Заглавието прочете Надин с котешките очи. Ив бе облечена, когато се позвъни. Викаха я в полицейския участък.