Дейвид Балдачи
Колекционерите (65)

65

— Влязоха в метрото на спирка „Смитсониън“ — обяви Рубън, заковал очи в екрана на портативния уред. Групата се втурна напред, пресичайки алеите и тревните площи, внезапно опразнени от посетители и охранявани от униформени полицаи.

— Ето причината да изберем това място на размяната — подхвърли задъхано Стоун.

— Но как ще ги открием в лудницата долу? — попита Милтън.

— Взехме малка проба от Трент и компания — отвърна Стоун. — Нали помниш химикала, използван за оцветяване на буквите в онази книга?

— Разбира се. Но какво от това?

— Подобен химикал ми даде Алекс Форд и аз го инжектирах на Албърт Трент. В момента той изпраща сигнал до този приемник. С негова помощ можем да го засечем дори сред многохилядна тълпа. Алекс и хората му имат друг приемник. Ще ги засечем.

— Дано — промърмори Кейлъб и започна да си пробива път сред множеството, механично разтърквайки шията си. — Искам да ги видя как гният в затвора, но без никакви книги за четене! Никога и при никакви обстоятелства!

Изведнъж откъм спирката на метрото се разнесоха уплашени писъци.

— Да вървим! — извика Стоун и се втурна към ескалаторите.

Двама агенти, облечени като работници по поддръжката, бавно се приближаваха към Трент и придружителите му, които нетърпеливо пристъпваха от крак на крак на перона в очакване на влака. После, още преди агентите да посегнат към оръжията си, те политнаха напред с дупки от куршуми в гърбовете си. Малко по-назад от мястото на инцидента облеченият в пелерина Роджър Сийгрейвс спокойно прибра в кобурите на колана си двата пистолета със заглушители.

Шумът от изстрелите потъна в глъчката на тълпата, но мнозина видяха падналите мъже и кръвта по тях. Разнесоха се писъци на ужас, хората панически се разбягаха във всички посоки. Миг преди да умре, единият от агентите успя да измъкне пистолета си и да натисне спусъка. Куршумът улучи в главата мъжа с качулката до Трент, който се просна на перона, а дистанционното на бомбата звучно изтропа на плочките.

В същия момент на спирката пристигна влакът, от който се изсипа куп народ. Хаосът стана невъобразим.

Трент и другият мъж се възползваха от това и бързо скочиха в един от вагоните. Сийгрейвс ги последва, като едва успя да си пробие път до следващия вагон.

Миг преди затварянето на вратите на перона се появи групата, предвождана от Стоун. Провирайки се през обезумялата тълпа, те все пак успяха да се качат във влака. Вагонът беше претъпкан. Стоун погледна екранчето на уреда за проследяване и установи, че Трент е някъде наблизо. Очите му пробягаха по лицата на пътниците и скоро го откриха — свит в дъното, придружаван от мъж с качулка на главата. Сега въпросът беше двамата да не засекат преследвачите си.

Няколко секунди по-късно на перона се появи Алекс Форд с хората си, но влакът вече потегляше. Той се обърна и изкрещя нещо, после групата хукна обратно към ескалаторите.

— Сядай, Рубън! — заповяда Стоун, преценил, че високата фигура на приятеля му се набива в очи. Рубън разблъска хлапаците около себе си и се тръшна на пода. Без да изпуска от поглед обекта си, Стоун бързо клекна до него. По неизвестни причини Трент беше притиснал длани към ушите си и говореше нещо на мъжа с качулката. Насочил цялото си внимание към двамата, Стоун не можеше да види Роджър Сийгрейвс, който наблюдаваше развоя на събитията през остъклената врата на задния вагон. Очите му се разшириха от учудване, когато се спряха на все още живия и здрав Кейлъб и приятелите му. Вдигна пистолета и се прицели в главата на Стоун, но в същия миг влакът се люшна и рязко намали ход преди следващата спирка. Пътниците около него му попречиха да се прицели точно.

Минута по-късно влакът отново потегли и бързо набра скорост. Стоун напусна мястото си и бавно започна да си пробива път към Трент с нож в ръкава. За миг си представи как забива острието дълбоко в гърдите на предателя, после поклати глава. Без никакво колебание щеше да ликвидира бодигарда, но нямаше никакво намерение да лиши Трент от шанса да гние в затвора до края на дните си.

Броени секунди по-късно планът му пропадна, тъй като композицията влетя в района на Метро Сентър, спирачките изскърцаха и вратите се отвориха. Това беше най-голямата и най-оживената спирка на метрото. Трент и бодигардът му скочиха на перона, последвани от Сийгрейвс, който незабелязано се измъкна от задния вагон. Стоун и хората му сториха същото и изведнъж се оказаха във водовъртежа на забързаната тълпа, прииждаща от всички посоки.

Очите му успяха да се задържат върху Трент и мъжа с качулката, непропускайки да отбележат и двамата служители с бели работни комбинезони, които решително се насочиха към Трент. Но нямаше как да види Роджър Сийгрейвс, който измъкна от джоба си малък метален цилиндър, дръпна със зъби предпазния щифт и го хвърли във въздуха, а след това притисна ушите си с длани и рязко се завъртя с гръб.

Стоун усети металния цилиндър да профучава над главата му и моментално разбра за какво става въпрос.

— Лягайте, ръце на ушите! — изкрещя той към Рубън и останалите.

Няколко секунди по-късно зашеметяващата граната избухна. Десетки хора изпопадаха на земята, притиснали очите и ушите си и крещящи от болка.

Трент и придружителят му останаха невредими, тъй като бяха обърнати с гръб към ослепителното сияние, а в ушите си имаха тапи.

Зашеметен от експлозията, въпреки че беше успял да се просне на пода и да притисне уши с ръкавите на сакото си, Стоун бавно вдигна глава, но видя само множеството крака, които панически тичаха наоколо. Понечи да се изправи, но някакъв едър тип се блъсна в него и го повали. Това го накара да изпусне уреда за проследяване, който се плъзна по плочките и изчезна под спрялата композиция. Стоун изчака потеглянето на влака и се втурна към ръба на перона. Сърцето му се сви при вида на смачканата метална кутийка. Обърна се и видя, че Рубън се хвърля върху мъжа с качулката. Хукна натам, макар че приятелят му едва ли имаше нужда от помощ. Рубън приложи единичен нелсън на изненадания бодигард. Краката му се отлепиха от земята, а главата му влезе в съприкосновение с близкия стълб. Рубън пусна тялото му на хлъзгавите плочки, а хората панически се разбягаха встрани. Секунда по-късно Стоун му нанесе силен удар отзад и го повали на пода.

— Какво правиш, по дяволите? — изрева Рубън в мига, в който куршумът на бодигарда свирна над главата му. Зърнал оръжието в последния момент, Стоун успя да спаси приятеля си.

Мъжът с качулката се надигна на коляно и отново се прицели, но в следващия миг в гърдите му се забиха три куршума, изстреляни от федералните агенти, които изскочиха на перона заедно с няколко униформени полицаи.

Стоун и Рубън бавно се изправиха и потърсиха с очи приятелите си.

Анабел им махна иззад колоната в края на перона. Милтън и Кейлъб бяха до нея.

— Къде е Трент? — изкрещя Стоун.

Анабел разпери ръце и поклати глава.

Очите му отчаяно се плъзнаха наоколо. Изпуснаха го!

— Там, на ескалатора! — внезапно извика Кейлъб. — Това е онзи Фоксуърт, който ме отвлече!

— А до него е Трент! — добави Милтън.

Очите на всички се насочиха нагоре. Явно чул виковете, Сийгрейвс се обърна и качулката падна от главата му.

— По дяволите! — изръмжа той, хвана ръката на Трент и го повлече към изхода.

Изскочили на повърхността, двамата се стрелнаха към едно свободно такси. Сийгрейвс натика Трент на задната седалка и даде адреса на шофьора.

— Ще ме чакаш там — прошепна на съучастника си той. — Уредил съм частен самолет, който ще ни изведе от страната. — Тикна в ръцете му дебел плик и добави: — Ето ти паспорт и комплект нови документи за самоличност. По-късно ще променим и външността ти.

Понечи да затръшне вратата, после спря.

— Я ми дай часовника си, Албърт!

— Какво?!

Сийгрейвс просто протегна ръка и свали часовника от китката на Трент. После затвори вратата и таксито потегли. Отложил ликвидирането на съучастника си за по-удобен момент, Сийгрейвс се почувства длъжен да си вземе нещо за спомен. Прониза го дълбоко съжаление от факта, че не може да се върне при колекцията си, но съзнаваше, че сега е изключено. А това, че не успя да я попълни с вещи от двамата агенти, които уби в метрото, го ядоса още повече.

Е, може би ще започна да събирам нова колекция, утеши се той, после прекоси уличното платно и скочи в паркирания до тротоара микробус. Преоблече се и зачака появата на преследвачите си. Беше сигурен, че този път няма да пропусне.