Серия
Клуб „Кемъл“ (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Collectors, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 39 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Дейвид Балдачи. Колекционерите

Издателство „Обсидиан“, София, 2006

Редактор: Матуша Бенатова

Художник: Николай Пекарев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN 10: 954-769-132-5

ISBN 13: 978-954-769-132-2


На Арт и Линет

с много обич и уважение

и в памет на Джуъл Инглиш

1

Роджър Сийгрейвс напусна Капитолия след една интересна среша, оказала се изненадващо далеч от политиката. Вечерта, останал сам във всекидневната на скромния си дом в едно от предградията, той обмисли взетото важно решение. Трябваше да убие един човек, при това твърде високопоставен човек. Прие го като предизвикателство, без очакваните угризения на съвестта.

На другата сутрин се качи в колата и пое към службата си в северната част на Вирджиния. Седна зад бюрото в тясното, задръстено с мебели и папки помещение — едно от многото подобни на етажа, и отново обмисли най-важните пунктове на предстоящата операция. След известно време стигна до решението, че трябва да я изпълни лично, без помощта на трети лица. Беше убивал и преди, при това многократно. Но сега нямаше да го направи за правителството, а за себе си. Единствено за себе си.

Следващите два дни преминаха в старателна и едновременно с това решителна подготовка, съчетана перфектно с изпълнението на всекидневните му задължения. Всяко действие беше подчинено на трите основни цели, свързани с мисията: 1) Простота и ефективност; 2) Отстраняване на елемента случайност; 3) Никаква паника в случай на неочакван развой на събитията — нещо, което често се беше случвало при изпълнението на подобни задачи. Ако към тези основни правила трябваше да добави и четвърта точка, тя несъмнено би звучала така: Възползвай се от факта, че повечето хора реагират глупаво, когато става въпрос за важни неща — най-вече за собственото им оцеляване. Самият той никога не беше страдал от този недостатък.

Роджър Сийгрейвс беше на четирийсет и две, ерген, без деца. Съпругата и децата просто не се връзваха с нетрадиционния начин на живот, който водеше. По време на дългогодишната си кариера в структурите на федералното правителство беше живял под фалшиво име и беше обиколил света. За щастие смяната на самоличността в компютърната ера беше смайващо лесна — просто няколко команди на клавиатурата, след което някъде в Индия се задейства мощен сървър. В резултат от модерния лазерен принтер изскача новата ти самоличност в комплект с обичайните биографични данни, лични документи и кредитни карти.

Практически той беше в състояние да си набавя необходимото от специален сайт в интернет, използвайки личната си парола. Този сайт беше нещо като хипермаркет за престъпници, откъдето се пазаруваше всичко — от първокласни документи за самоличност и крадени кредитни карти до услугите на професионални убийци или оръжия — в случай че си решил да направиш удара лично. Ползваше услугите на дилър, който се радваше на 99-процентно одобрение на клиентелата и даваше парична гаранция на предлаганите стоки и услуги. Убийците държат на качеството.

Роджър Сийгрейвс беше висок, добре сложен и хубав мъж с гъста, чуплива руса коса. Имаше приятните маниери и заразителната усмивка на богат безделник, които привличаха погледите на жените и завистта на мъжете. И той умееше да ги използва. Когато си тръгнал да мамиш и убиваш, задължително трябва да използваш предимствата, с които те е надарила природата. В това отношение Сийгрейвс бе научил много от държавните институции. Технически погледнато, все още се водеше на служба към правителството на САЩ, но работеше и частно. „Официалното“ пенсионно осигуряване му предлагаше далеч по-малко от това, което беше заслужил за дългогодишната си служба под флага в червено, бяло и синьо. За него лично той бе главно в червено.

На третата сутрин след уточняващата визита на Капитолийския хълм Сийгрейвс направи няколко майсторски промени във външния си вид и облече няколко костюма един върху друг. Малко след мръкване се качи в микробуса и потегли към едно от изисканите предградия северозападно от столицата, където се намираха силно охраняваните посолства и луксозните резиденции.

Паркира зад сградата, разположена срещу екстравагантен клуб, в който членуваха както богати, така и хора със значително политическо влияние. Във Вашингтон може би повече от всеки друг град по света такива ги имаше в изобилие. Те много обичат да се събират на места с ограничен за простосмъртните достъп, където им предлагат прилична храна и неособено качествено вино, но в замяна на това могат да обсъждат на воля проблемите, които ги вълнуват — най-вече политиката и поредното допитване до общественото мнение.

Беше облечен в син работен комбинезон с надпис „Сервиз“ на гърба. Предварително приготвеният ключ с лекота щракна в простата брава на изоставената сграда, на която предстоеше основен ремонт. Тръгна нагоре, понесъл метално сандъче с инструменти. Вземаше стъпалата по две наведнъж и скоро се озова на последния етаж. Влезе в стаята, която гледаше към улицата, и лъчът на фенерчето писалка пробяга по голите стени. В помещението имаше само един прозорец — открехнат и с добре смазани панти при предишното му посещение.

Отвори сандъчето и бързо сглоби снайпера. Завъртя заглушителя върху специално направената резба на дулото и вкара патрон в цевта. Само един, както винаги. Факт, който издаваше високо професионално самочувствие. Пристъпи към прозореца и го вдигна на два-три сантиметра, колкото да промуши дулото. После хвърли поглед на часовника си и бързо огледа улицата. Не се притесняваше, че може да бъде засечен, тъй като сградата беше абсолютно тъмна, а пушката беше изработена по специална технология, за да променя цвета си според околната среда.

Господи, колко ползи бе донесла на хората обикновената нощна пеперуда!

Пред входа на клуба спря луксозна лимузина, плътно следвана от колата на охраната. Сийгрейвс се прицели в главата на един от мъжете, които стъпиха на тротоара, но не натисна спусъка. Още беше рано. Мъжът се насочи към входа, следван от цяла тълпа телохранители със слушалки в ушите и дебели вратове, стегнати в колосани бели яки. Лимузината и колата на охраната потеглиха бавно.

Сийгрейвс отново погледна часовника си. Още два часа. Продължи да наблюдава улицата. Пред клуба спираха таксита и лимузини, от които слизаха жени със сериозно изражение, облечени в строги делови костюми и с изкуствени бижута вместо обичайните многокаратови брилянти „Де Беерс“ и тоалети на „Версаче“. Кавалерите им — също със сериозни лица, носеха раирани костюми и едноцветни вратовръзки и изглеждаха в лошо настроение.

Мога да ви уверя, господа, че настроението ви няма да се подобри.

През следващите бавни и монотонни сто и двайсет минути очите му нито за миг не се отделиха от входа на масивната тухлена сграда. През широките прозорци от двете страни се виждаха гостите, които дискретно разговаряха на групички с питиета в ръце.

Е, добре, време е за работа.

Сийгрейвс огледа улицата за последен път. Никой от редките минувачи не поглеждаше нагоре. Винаги беше така. Никой не подозираше за присъствието му. Търпеливо изчака обектът да влезе за пореден път в кръстчето на мерника, след което пръстът в тънката ръкавица бавно се уви около спусъка.

Не обичаше да стреля през стъкло, въпреки че това не оказваше никакво влияние върху точността на специалните муниции, които използваше.

Шльоп! Мекият звук почти се сля с трясъка на счупеното стъкло и със звука от рухването на едрото тяло върху излъскания дъбов паркет. Почитаемият Робърт Брадли не изпита абсолютно никаква болка. Куршумът пръсна мозъка му преди импулса, който би трябвало да предаде командата за писък на ужас. Всъщност това не е чак толкова лоша смърт.

Сийгрейвс спокойно остави пушката и свали комбинезона. Под него се показа униформа на силите на реда в окръг Колумбия. Сложи на главата си предварително подготвената фуражка и се насочи към аварийното стълбище. Излезе на улицата и веднага долови писъците на ужас, които долитаха от клуба. От момента на изстрела бяха изминали едва деветнайсет секунди. Знаеше го със сигурност, защото мислено измерваше времето с точността на хронометър. Обърна гръб на сградата и ускори крачка, изчислявайки времето за следващите си действия. Секунда по-късно, точно според прецизно изработения сценарий, до слуха му достигна боботенето на мощен мотор. Измъкна пистолета си и хукна. Разполагаше с пет секунди. Изскочи иззад ъгъла в момента, в който колата профуча покрай него и почти го повали. Отскочи в последния момент, след което рязко се завъртя и зае позиция в средата на уличното платно.

Станали свидетели на сцената, няколко души на отсрещния тротоар започнаха да крещят и да сочат след бързо отдалечаващата се кола. Сийгрейвс стисна пистолета с две ръце и натисна спусъка. Халосните патрони гърмяха почти като истински. След петия изстрел той прибра оръжието и се понесе по асфалта. На половин пресечка по-нататък го чакаше кола без отличителни знаци, която включи скритата си сирена и потегли в мига, в който той затръшна вратата. На покрива й се завъртя мигащ полицейски буркан.

„Преследваният“ автомобил зави на следващата пресечка вляво, после влезе в първата тясна уличка и закова в средата на платното. Водачът изскочи навън и се стрелна към лимоненозелен „Фолксваген Бийтъл“, паркиран непосредствено зад колата на Сийгрейвс. Миг по-късно вече го нямаше.

Втората кола изключи сирената и буркана в момента, в който изчезна от погледа на евентуалните очевидци пред входа на клуба, след което пое в противоположна посока. Мъжът на волана изобщо не извърна глава, когато Сийгрейвс се прехвърли на задната седалка и започна да сваля униформата. Под нея се показа екип за джогинг, плътно прилепнал по тялото му. Секунда по-късно на краката му се появиха черни маратонки. Между седалките лежеше шестмесечен черен лабрадор с намордник. Колата се стрелна по улицата, зави наляво и спря на тротоара пред кварталната градинка, абсолютно пуста в късния час. Шофьорът го изчака да слезе, даде газ и изчезна.

Стиснал в ръка каишката на „домашния си любимец“, Сийгрейвс спокойно започна среднощната си разходка. В близост до пресечката покрай него профучаха четири патрулни коли, но ченгетата дори не го погледнаха.

Минута по-късно небето в другия край на града се озари от огнено сияние. Беше се взривила наетата от покойника къща, за щастие абсолютно празна. Като причина за инцидента най-вероятно щеше да бъде посочено изтичане на газ, но по-късно, когато федералните власти го свържеха с убийството на Брадли, въпросителните щяха да станат много повече и значително по-трудни.

Сийгрейвс пробяга три преки, заряза кучето и се качи в колата, която го чакаше наблизо. След по-малко от час си беше у дома. Междувременно правителството на Съединените щати трябваше да потърси нов председател на Камарата на представителите, който да замести внезапно починалия Робърт „Боб“ Брадли. Което няма да е много трудно, помисли си на следващата сутрин Сийгрейвс на път за работа, след като беше прегледал пресата. Реално погледнато, този проклет град гъмжи от шибани политици. Точно така, шибани! Спря на бариерата, показа служебната си карта на въоръжената охрана и беше пропуснат с леко кимане.

Влезе през централния вход на огромната по размери, но ниска постройка в Лангли, Вирджиния, премина със спокойна крачка през допълнителните проверки и се насочи към работното си място — кутийка два на три, задръстена от кантонерки и шкафове за документи. В момента той се водеше чиновник средна категория, чието основно задължение беше да поддържа контактите на Управлението с лишените от мозък тъпаци на Капитолийския хълм, имали късмета да съберат достатъчно гласове на последните избори. Тази работа не беше толкова изтощителна, колкото предишната, и на практика не беше нищо повече от традиционния кокал, който началниците милосърдно подхвърлят на амортизираните си служители. За разлика от доскорошната си практика днес ЦРУ се грижеше за своите „специални“ агенти с понижени от възрастта рефлекси и желание за работа.

Докато прелистваше папка с някакви досадни документи, Сийгрейвс изведнъж си даде сметка колко много му беше липсвало убиването. Вероятно така се чувстваха всички, за които извършването на убийство бе просто професия. Във всеки случай нощната мисия му се отрази добре, връщайки част от славното минало.

Този проблем беше решен, но Роджър Сийгрейвс знаеше, че скоро ще възникне друг. Не се притесняваше от това просто защото винаги беше подхождал творчески и бе намирал вярното решение. Някои неща са въпрос на дарба.