Дейвид Балдачи
Колекционерите (15)

15

Въпреки късния час Стоун помоли Рубън да го остави пред Белия дом вместо пред портала на гробището „Маунт Цион“, зад който се белеше къщичката му. Искаше да узнае нещо за микробуса, който от доста време ги следеше.

Докато се измъкваше от коша, обясни на Рубън за какво става въпрос, описвайки му накратко автомобила.

— Прави се, че не забелязваш нищо — тихо завърши той. — Ако тръгне след теб, ще те предупредя по мобилния.

— Не е ли по-разумно да звъннеш на Алекс Форд? — попита Рубън. — Той отдавна си заслужи почетното членство в клуба и със сигурност ще помогне.

— Алекс вече не е към охраната на Белия дом — поклати глава Стоун. — Освен това не искам да го безпокоя за дреболии. Познавам и други агенти на Сикрет Сървис, които могат да ми помогнат.

Той изчака мотоциклетът да се отдалечи и бавно тръгна към палатката, пред която се виждаше табела с надпис „ИСКАМ ИСТИНАТА!“. Тази вечер в парка нямаше други протестиращи, нямаше я и старата му приятелка Аделфия. В един момент Стоун рязко смени посоката и се насочи към паметника на полския генерал, който бе помагал на американците в битката за свобода. Като награда за добрата служба той беше получил внушителен монумент, който стотиците птици в парка използваха за тоалетна. Изкачи се на високия пиедестал и зърна микробуса, паркиран на Петнайсета улица, непосредствено преди знака, който затваряше платното пред номер 1600 на Пенсилвания Авеню.

Бързо слезе обратно и тръгна към един от униформените служители, които охраняваха района на Белия дом.

— Какво става, Оливър? — попита мъжът, който след десетгодишна служба тук го познаваше много добре.

Стоун от своя страна беше винаги любезен и стриктно се придържаше към правилата за протести в района на Белия дом, написани на гърба на специално издаденото му разрешително.

— Здрасти, Джо. Искам да те предупредя за нещо. Може и да е празна работа, но добре знам, че Сикрет Сървис предпочитат да не поемат рискове. — Той му обясни накратко за микробуса, но без да жестикулира или да сочи към него. — Реших да ти обърна внимание просто в случай че тръгнеш да го проверяваш.

— Благодаря, Оливър. Задължен съм ти.

През годините, прекарани на това място, Стоун отдавна беше разбрал, че когато става въпрос за охраната на президента, Сикрет Сървис обръща внимание и на най-незначителните дреболии. По тази причина не се учуди, когато две-три минути по-късно Джо и още един човек от охраната се насочиха към микробуса с надпис „Служба по поддръжката“. И съжали, че не си беше взел бинокъла, останал на бюрото му в къщичката. Страничното стъкло на микробуса започна да се спуска и тялото му неволно се вдърви от напрежение.

После се случи нещо изключително странно. Двамата униформени се завъртяха на токове и бързо се отдалечиха, а страничното стъкло започна да се вдига. Крачеха в обратна посока на мястото, където стоеше Стоун. Сякаш всеки момент щяха да се затичат.

— По дяволите! — възкликна Стоун. Моментално разбра какво се е случило: хората в буса бяха представители на държавна институция, която разполагаше с достатъчно правомощия, за да прогони двама агенти на Сикрет Сървис като подплашени деца. Значи бе време да изчезва. Но как? Може би трябваше да извика Рубън да го прибере с мотоциклета? Не, не. Нямаше смисъл да забърква и приятеля си.

Нима миналото най-сетне се връщаше, за да го погълне?

Решението беше взето бързо. Той прекоси парка, излезе на Ейч Стрийт и зави наляво. До спирката на метрото „Фарагът Уест“ имаше само една пряка. По дяволите! Метрото вече беше затворено. Смени посоката, като постоянно се оглеждаше за микробуса. Реши да продължи пеша с надеждата да хване някой от последните автобуси.

Автомобилът на Службата по поддръжката закова пред него в момента, в който понечи да прекоси следващата пряка. Страничната врата започна да се отваря. В същия момент някой извика името му:

— Оливър!

Погледна надясно. Мотоциклетът летеше с пълна скорост по тротоара. Когато се изравни с него, Рубън намали, колкото да му даде възможност да скочи в коша, след това отново натисна газа. Моторът с трясък напусна бордюра и се върна на уличното платно. Краката на Стоун останаха да стърчат от неудобния кош.

Запознат с улиците на Вашингтон не по-зле от Стоун, Рубън намали скоростта едва след като осъществи сложна комбинация от десни и леви завои, отби в една тъмна уличка и паркира „индианеца“ зад голям контейнер за смет. Междувременно Стоун все пак успя да се намести в коша.

— Ей на това му се казва навременна поява! — похвали приятеля си той. — Благодаря.

— Като не се обади, реших да направя едно кръгче и да видя какво става — поясни Рубън. — Върнах се в момента, в който бусът потегли. А след това просто тръгнах след него.

— Странно, че не те забелязах. Явно мотоциклетът не се набиваше на очи.

— Кои са тези типове, да ги вземат мътните?

Стоун му разказа за проверката на охраната.

— Няма бог знае колко държавни учреждения, които могат да накарат агентите на Сикрет Сървис да подвият опашка, при това на собствена територия — отбеляза Рубън.

— Аз не се сещам за повече от едно-две. Но и те стигат, за да ме побият тръпки.

— Какво искат според теб?

— За пръв път ги засякох пред антикварната книжарница, но вероятно са били по дирите ни и преди това.

— От къщата на Дехейвън? — вдигна вежди Рубън, после щракна с пръсти и лицето му се проясни. — Трябва да е заради онзи задник Корнилиъс Бихан! Работата му е такава, че не е възможно да си няма вземане-даване с шпионите!

— Може и да си прав, особено ако вземем под внимание времето — съгласи се Стоун. Можеше ли случващото се все пак да няма връзка с миналото му?

— След като следят нас, вероятно са пуснали опашка и подир Кейлъб и Милтън — погледна го с безпокойство Рубън.

Стоун мълчаливо извади мобилния си телефон, набра номера на Кейлъб и му разказа накратко за развоя на събитията. Послуша за миг, после изключи.

— Току-що е оставил Милтън пред дома му. Не са забелязали нищо, но това едва ли трябва да ни успокоява.

— Но какво е накарало шпионите да тръгнат подире ни? Обяснихме на Бихан какво търсим в къщата на Дехейвън и толкова. Какво би го накарало да се интересува от смъртта на съседа му?

— Предположението, че е убит. Или по-скоро начинът, по който е бил убит.

— Искаш да кажеш, че Бихан е наредил убийството на съседа си?! — зяпна Рубън.

— Сам го каза: става въпрос просто за един съсед. Който може би е станал неволен свидетел на нещо, което не би трябвало да види.

— На Гуд Фелоу Стрийт, задръстена от резиденции на гадни богаташи?

— Това е само предположение, което обаче не променя фактите: ако не се беше появил навреме, изобщо нямам представа какво щеше да ми се случи!

— Какво ще правим сега?

— Никой не се интересуваше от нас, преди да се появим в къщата на Джонатан Дехейвън, значи започваме оттам. Трябва да разберем дали човекът е умрял от естествена смърт, или е бил убит.

— Страхувах се, че точно това ще кажеш.

Стоун се настани в коша, като този път пъхна и краката си, а Рубън запали мотора и потегли.

Като едно време, помисли си Стоун.

Мъжете от микробуса докладваха на изключително недоволния Роджър Сийгрейвс.

— Можехме да очистим стареца дори и след появата на приятеля му, но решихме, че ще бъде прекалено рисковано — промърмори единият от тях в слушалката.

Сийгрейвс замълча, заковал поглед в кодирания телефон на бюрото. Трябваше му време, за да определи следващия си ход.

— Колко време останаха в къщата на Дехейвън?

— Няколко часа. Предната вечер също бяха там.

— След което отиват в някаква антикварна книжарница, а оттам — в Белия дом.

— Единият има палатка в парка „Лафайет“. Агентите от Сикрет Сървис твърдят, че се казва Оливър Стоун! Какъв майтап, а?

— Не знам дали е майтап, след като е успял да ви засече! — остро отвърна Сийгрейвс. — Освен това не ми е приятно да размахвате служебните си карти, особено пък пред хора от Сикрет Сървис!

— Нямахме друг изход — отвърна мъжът. — А и нали все пак сме служители на това управление?

— Които тази вечер не са били на служба! — гневно изстреля Сийгрейвс.

— Какво ще заповядате да правим сега?

— Нищо. Трябва да се запозная по-отблизо с житието на този Стоун. По-късно ще ви се обадя.

Остави слушалката и се замисли.

Човек, който нарича себе си Оливър Стоун, има палатка срещу Белия дом и с лекота засича професионално проследяване. А на всичкото отгоре посещава дома на мъж, убит лично от мен! Сийгрейвс безпогрешно долови приближаването на нова гръмотевична буря.