Метаданни
Данни
- Серия
- Клуб „Кемъл“ (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Collectors, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 47 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ultimat (2009)
Издание:
Дейвид Балдачи. Колекционерите
Издателство „Обсидиан“, София, 2006
Редактор: Матуша Бенатова
Художник: Николай Пекарев
Техн. редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN 10: 954-769-132-5
ISBN 13: 978-954-769-132-2
История
- — Добавяне
48
Преодолял смайването от направеното откритие, Джери Багър заповяда да му доведат управителя на отсрещния хотел и поиска сведения за всички гости, заемали стаите на двайсет и третия етаж с прозорци към кабинета му. А в Атлантик Сити заповедите на човек като Джери Багър просто се изпълняват, особено когато са предадени от мъжаги с доста заплашителен вид.
Но управителят на хотела — млад и хубав мъж, който гледаше сериозно на работата си и се стремеше да я изпълнява безупречно, не прояви склонност да споделя каквото и да било със собственика на казиното.
— Искам да си наясно с положението — със сдържано раздразнение рече Багър. — Ако не ми дадеш това, което искам, просто ще умреш.
— Заплашвате ли ме? — трепна управителят.
— Не. Заплахата е нещо, което може и да не се случи.
А на това, което току-що ти казах, в нашите кръгове му се вика „сигурна работа“.
Управителят видимо пребледня, но продължи да упорства.
— Става въпрос за поверителна информация, мистър Багър. Не мога да я споделя с вас, защото нашите гости очакват дискретност, която е задължителна за високите стандарти на обслужване…
— Добре, ясно — прекъсна го Багър. — Ще ти предложа лесния вариант. Колко искаш?
— Опитвате се да ме подкупите? — вдигна вежди младежът.
— Най-сетне започваш да включваш.
— Не можете да говорите сериозно за…
— Сто бона.
— Сто хиляди долара?!
Багър се усмихна и очите му пробягаха по лицата на горилите, заели позиция до стената.
— Схватлив младеж, а? — подхвърли той. — Май ще го наема да управлява казиното! Точно така, момче. Личната ти сметка ще набъбне със сто хиляди долара в момента, в който ми позволиш да хвърля едно око на документацията. — Управителят очевидно се замисли, но търпението на Багър се изчерпа. — Ще ти кажа и какво ще стане, ако откажеш. Вместо да те убия, ще си направя труда да ти натроша костите една по една, а после ще ти бръкна в мозъка, за да не можеш да споделиш с никого какво ти се е случило. Ще прекараш остатъка от живота си в дом за инвалиди, където всяка нощ ще се напикаваш, а разни грозотии ще ти дупчат вените. Аз съм разумен човек и не виждам избор в тази ситуация, но въпреки това ще ти дам правото на избор. Имаш пет секунди.
Един час по-късно Багър разполагаше с исканата информация и бързо състави списък на заподозрените. След това разпита лично персонала на етажа и сравнително лесно удари джакпота благодарение на допълнителните услуги, предоставени на един от гостите.
— Да, направих му масаж — призна момичето на име Синди, дребничка брюнетка с живо лице, закръглени форми и поведение на уличница. Докато разговаряше насаме с Багър в една от стаите на луксозния СПА център, тя непрекъснато правеше балони с дъвката си и навиваше на пръст къдриците си.
— Знаеш ли кой съм аз? — заби поглед в лицето й той.
— Джери Багър — кимна момичето. — Майка ми, казва се Долорес, работи на масата за игра на зарове в казиното ви.
— Аха, добрата стара Долорес. А на теб харесва ли ти в тоя скапан СПА център?
— Заплатата е кофти, но бакшишите са добри. Старците обичат да усещат млади ръце по тялото си. Няколко най-редовно го надървят. Гадничко е да гледаш как се надървя един осемдесетгодишен старец, но бакшишът е добър.
— Я ми кажи за тоя Роби Томас, когото си масажирала — смени темата Багър, хвърляйки кратък поглед към бележките си. — Как изглеждаше?
— Хубаво, ама надуто копеле — започна описанието си Синди. — Отдалеч му личеше, че се мисли за голяма работа. Прекалено кльощав, като нищо ще го бия на канадска борба. Аз си падам по яките мъжаги.
— Само масаж ли му прави или и още нещо?
Синди скръсти ръце пред гърдите си, направи балон и с достойнство обяви:
— Аз съм лицензирана професионалистка, мистър Багър!
В отговор той измъкна десет стотачки от портфейла си.
— Това стига ли за лиценза?
Масажистката огледа банкнотите и кимна.
— Какво правя в извънработно време, си е моя работа.
— То е ясно — подаде й парите Багър. — Хайде, разказвай.
— Може да си загубя мястото — изведнъж се разколеба момичето.
— Виж какво, Синди — въздъхна Багър. — Пет пари не давам, дори да чукаш мъртъвци на скапаната кушетка за масажи! — Натика парите в джобчето на блузата й и изръмжа: — Хайде, започвай. И не ме лъжи, защото хич не обичам да ме лъжат!
— Добре де — предаде се тя. — Пусна ми се веднага, още като го пипнах. Хвана ме за бедрото, после ръката му тръгна нагоре и изобщо не се спря.
— Какво животно, мамка му. Какво стана по-нататък?
— Ами натисна ме. Първо му казах да се разкара, а той започна да дрънка. Бил голяма работа, изпълнявал важна задача и трябвало да му свалям шапка.
— Важна задача значи.
— Размаха пачка и рече, че имал още купища мангизи. Като свърших работа, той ме чакаше отвън. Изпихме по една-две чаши и главата ми се завъртя. Не ме бива в пиенето.
— На въпроса, Син — нетърпеливо подхвърли Багър. — Чака ме много работа.
— Ами завършихме вечерта в стаята му — забързано поднови разказа си Синди. — Започнах с уста, ама копелето взе, че се изпразни. Ядосах се, а той се разстрои и се разциври. Даде ми сто кинта. Сто нещастни кинта, представяте ли си?! После влезе в банята и драйфа цели десет минути. Като излезе започна да се оправдава, че свършил толкова бързо, защото отдавна не бил чукал. Сякаш на някого му пукаше!
— Гадняр. Какво се случи после?
— Ами това беше всичко. Искам да кажа, че нямаше смисъл да стоя повече, нали така? Нямаше да ставаме гаджета, я…
— Каза ли нещо друго? Откъде е, къде отива, каква е важната му задача?
Тя поклати глава, а той й хвърли преценяващ поглед и добави:
— Виждам, че си умно момиче, и се питам дали не си му измъкнала малко мангизи от портфейла, докато е драйфал в банята…
— Не съм боклук, мистър Багър! — гневно отвърна Синди. — Как си позволявате да говорите такива неща?
— Я слез на земята, малката! — изръмжа в отговор той и заби пръст в гърдите си. — Аз съм Джери Багър, а ти си уличница, която позволява на непознати да се празнят в устата й срещу пари за семки! Затова още веднъж те питам: измъкна ли му някакви мангизи, за да подплатиш стотачката, която ти даде?
— Не знам, може и да съм взела нещо — сви се масажистката. — Не ми се говори повече.
Багър протегна ръка и рязко повдигна брадичката й.
— Майка ти сигурно ти е разказала нещичко за мен!
— Да — нервно преглътна момичето. — Каза, че е много приятно да работи за вас.
— Друго?
— Каза още, че който ви се изпречи на пътя, трябва да е голям тъпак.
— Точно така. Майка ти има глава на раменете си. — Стисна брадичката й с два пръста и Синди тихо изохка. — Ако искаш да я видиш отново, казвай какво още намери в портфейла на онзи хубавец.
— Добре, добре. Най-странното беше, че имаше два документа за самоличност.
— И?
— Единият беше на името, с което се представи в центъра — Роби Томас от Мичиган. Другият беше шофьорска книжка, издадена в Калифорния.
— Името — спокойно рече Багър.
— Тони. Тони Уолас.
— Видя ли, че няма нищо страшно? — пусна брадичката й Багър. — А сега отивай да масажираш пишките на твоите старци!
Тя се изправи, краката й видимо трепереха.
— Хей, Синди — подвикна след нея Багър. — Не забрави ли нещо?
— Какво, мистър Багър? — притеснено се обърна тя.
— Дадох ти хиляда долара, а на оня красавец си му го духала за десет пъти по-малко мангизи. Въпреки това дори не ме попита дали и аз не искам нещо такова. Не бива така, Синди. Човек като мен не забравя такива пропуски… — Замълча и заби очаквателен поглед в лицето й.
— Искате ли да ви духам, мистър Багър? — попита с треперещ глас момичето, след като се забави няколко секунди. — За мен ще бъде чест…
— Не искам — отсече Багър.