Дейвид Балдачи
Колекционерите (27)

27

Хотелската стая на Анабел гледаше към Сентръл Парк и изведнъж й се прииска да се поразходи. Прическата и цветът на косата й отново бяха променени — сега беше късо подстригана брюнетка с бретон и изглеждаше точно като на снимката в паспорта, който й беше подготвил Фреди. Облеклото й беше типично за Ню Йорк — черно и стилно. Тя тръгна из алеите на парка, скрила лицето си зад големи слънчеви очила и шапка. Няколко души я позагледаха, очевидно питайки се дали не е някоя знаменитост. Но по ирония на съдбата Анабел беше от жените, които не търсят слава и известност, предпочитайки да останат в сянка — най-подходящата среда за талантливия измамник.

Купи си геврек от количката на ъгъла, после се качи в стаята си, седна на леглото и разгледа документите, които щеше да използва при пътуването. С Лио се разделиха на летището в Нюарк, а Фреди вече беше напуснал страната. Не ги попита къде отиват, защото не искаше да знае.

Щом пристигна в Ню Йорк, тя се свърза с Тони и изпълни обещанието си да му уреди полета до Париж. Оттам нататък беше свободен да тръгне накъдето му видят очите, снабден с отлични документи за самоличност и с няколко милиона в банкова сметка.

— Трябва много да внимаваш — предупреди го на раздяла тя. — Багър никога не те е виждал, но скоро ще разбере, че операцията е била проведена с помощта на изключителен компютърен специалист — точно като теб. Затова остани в чужбина най-малко една година и си налягай парцалите. Дори не си помисляй да пилееш пари! Намери си някое спокойно местенце, учи езика и стой мирно!

Тони обеща да изпълни съветите й.

— Ще ти се обадя да ти кажа къде съм се установил — каза той.

— В никакъв случай! — категорично отвърна тя.

Все още разполагаше с три дни, преди Багър да разбере, че е измамен и ограбен. Беше готова да даде половината от откраднатите пари, за да зърне лицето му в този миг. Като първа реакция най-вероятно ще ликвидира всичките си финансисти и компютърни специалисти, а след това ще хукне из казиното с пистолет в ръка, търсейки кого още да гръмне. Което, дай боже, ще принуди отряда за борба с тероризма на щата Ню Джърси да го отърве от мъките, като едновременно с това освободи света от присъствието на един доказан мръсник. Е, макар и много приятни, тези мисли не са нищо повече от фантазии, помисли си с въздишка тя.

Маршрутът на бягството й минаваше през Източна Европа и Азия, а продължителността му щеше да бъде окото година. След това възнамеряваше да се насочи към един малък остров в Южния Пасифик, който беше открила преди години, но никога не се беше връщала там, опасявайки се да не развали първоначалното си прекрасно впечатление.

В момента нейният дял от плячката беше разпръснат в няколко офшорни сметки, които щяха да й осигурят охолен живот само от лихвите, ако не решеше да направи някоя по-едра покупка. Например малка яхта, която да управлява сама. Нямаше амбициите за околосветско пътешествие, достатъчно й беше да обикаля тропиците.

След известен размисъл тя се отказа от идеята да изпрати на Багър тържествуващо писъмце. Реши, че дребното злорадство е под нейното ниво. Нека Багър да се чуди, докато е жив, какво е станало. Разбира се, дъщерята на Пади Конрой щеше да оглави списъка на заподозрените, но Багър изобщо не знаеше, че старият измамник има дъщеря. Отношенията между Пади и Анабел бяха доста странни и благодарение на този факт светът на измамниците не я познаваше като негова дъщеря. Истината стана известна само на Лио и на още няколко души, които бяха работили с него.

Но тя не биваше да забравя и един друг, твърде важен факт: безбройните камери в казино „Помпей“ я бяха записвали многократно и Багър със сигурност щеше да използва записите, за да установи истинската й самоличност. Щеше да плати на всеки измамник, за да я разпознае, а вероятно щеше да използва и сила. Разбира се, повечето от тези хора щяха да бъдат много доволни, че е изпържила не друг, а самия Багър, но със сигурност щеше да има и такива, които да му подхвърлят името й, било от страх или от алчност. Е, нека тръгне след мен, въздъхна тя. Чак тогава ще разбере, че няма да му е толкова лесно да ме убие! Защото в случая ставаше въпрос не колко голямо е кучето, а за мащабите на боя, в който то участваше. По ирония на съдбата беше чула тази сентенция не от баща си, а от майка си.

Макар и част от престъпния свят, Тами Конрой беше добра жена и многострадална съпруга на Пади. Беше работила като сервитьорка в коктейл-бар, преди да свърже живота си с очарователния ирландец — непресъхващ извор на шеги и закачки и превъзходен певец. Пади беше душата на всяка компания и вероятно именно поради това мнозина така и не успяха да оценят истинските му качества на измамник. Включително и най-важното от тях — никой от околните да не подозира, че той е измамник. Разбира се, Пади живееше тъй, сякаш ирландският му късмет щеше да продължава вечно, а очарователната му усмивка ще го спаси от всяка беда. И в повечето случаи ставаше точно така. Но това не можа да спаси Тами Конрой.

Отказала да предаде съпруга си, тя получи куршум в главата лично от Джери Багър, докато Пади просто побягна, далеч от идеята да прояви лоялността на съпругата си. А Анабел не отиде на погребението на майка си, защото хората на Багър дебнеха и на гробищата. Всичко това се беше случило преди доста време, но Багър със сигурност продължаваше да търси баща й. За някакви нещастни десет бона, макар че всеки от костюмите му струваше повече. Всъщност тя знаеше, че тук става въпрос повече за респект, отколкото за пари. А в света на Багър респектът означаваше само едно: да изкараш пет долара срещу всеки един, който са ти измъкнали. Затова той щеше да се разправи с всеки, който се пробваше да му задигне някакви пари — независимо дали ставаше въпрос за десет хиляди или за десет милиона. Именно по тази причина Анабел беше извикала полицията веднага след като издаде онези измамници в казиното. В присъствието на ченгетата Багър нямаше как да троши колене. А ако потърпевшите имаха малко ум в главата, трябваше да изчезнат в мига, в който си излежат присъдите.

Макар и карикатурен образ на шеф на казино от слаб гангстерски филм, Багър притежаваше и едно съвсем реално качество: да прибягва до насилие с невероятна лекота. Ако в другите казина хванеха някой измамник, той отиваше в затвора. Но Багър беше привърженик на наказанията, използвани във Вегас в зората на хазартния бизнес — първо трошеше коленете на грешника, а след това и главата му. Именно неспособността да се откаже от тези методи доведе до прогонването му от Града на греха. В Атлантик Сити продължаваше да ги използва, но вече по-дискретно, без да бие на очи.

Въпреки тези обстоятелства липсата на десет хиляди долара от неговите пари не би трябвало да доведе до смъртта на Тами Конрой. За нея допринесе старата, дългогодишна вражда между Багър и Пади. Последният не стъпваше в игралните заведения на Багър, но това не му пречеше да ги наводнява с измамници, които работеха за него. В крайна сметка там попаднаха малолетната му дъщеря и далеч по-младият по онова време Лио. Експериментът завърши зле, двамата за малко не се превърнаха в храна за рибите в океана. От тогава изтече много вода и Багър в крайна сметка разбра, че Пади има пръст във всички неприятности, случващи се в хазартната му империя. И една нощ се появи пред вратата на жилището му в Джърси, кипящ от жажда за мъст. Но Пади не беше там. Предупреден навреме, той беше изчезнал безследно, забравяйки да вземе със себе си и съпругата си.

Разбира се, доказателства за участието на Багър в убийството нямаше. Той си бе осигурил стабилно алиби и беше освободен от съдебна отговорност. Но няколко стари и опитни измамници убедиха Анабел, че именно той е физическият извършител. Част от тях го бяха видели с очите си, но никога не биха дали показания срещу него.

По време на седмицата, през която непрекъснато общуваше с този човек, Анабел често се изкушаваше от мисълта да опре пистолет в челото му и да натисне спусъка. Подобен акт щеше да разчисти старите сметки, но с цената на най-голямата измама в живота й, планирана до последните детайли. Не, така бе много по-добре, тръсна глава тя. Баща й не обичаше продължителните акции, твърдейки, че те отнемат много време и крият безброй опасности. За разлика от него Тами Конрой със сигурност би изпитала уважение и гордост от начина, по който беше проведена тази операция. Дано надникне от небето в мига, в който Джери Багър открие, че е присъствал на показен урок по перфектно ужилване срещу входен билет на стойност четирийсет милиона долара.

Захапа геврека и натисна копчето на дистанционното управление. Както винаги новините по телевизията бяха лоши. Още убити войници, нови измрели от глад, поредната серия от самоубийствени атентати в името на Аллах. Анабел изключи телевизора и разгърна вестника. Старите навици умират най-трудно. Тя често се улавяше, че рови в пресата за репортажи и новини, които би могла да превърне в поредната творческа измама. Но това вече бе минало. Ужилването на Багър беше върхът в кариерата й и след нея можеше да върви само надолу.

После изведнъж изправи гръб, а омазаният с горчица геврек се търкулна върху леглото. Очите й се разшириха от смайване, попаднали на кратко съобщение на последната страница, илюстрирано с малка снимка. Всъщност това беше некролог на един достоен учен и интелектуалец. В него липсваха подробности за смъртта на Джонатан Дехейвън, починал внезапно на работното си място в Библиотеката на Конгреса. Нещастието се беше случило няколко дни по-рано, но погребението щеше да се извърши едва на следващия ден, в едно от гробищата на окръг Колумбия. Анабел нямаше как да знае, че забавянето бе следствие от неспособността на екипа патолози да установят причината за смъртта. В крайна сметка тя бе определена като естествена просто защото липсваха подозрителни обстоятелства. И тялото беше предадено за погребение.

Анабел скочи на крака и трескаво започна да прибира дрехите си. Плановете й за пътуване претърпяха бърза, но категорична промяна. Отлиташе за Вашингтон, за да каже последно сбогом на бившия си съпруг Джонатан Дехейвън — единствения мъж на света, който бе успял да завладее сърцето й.