Баба, дядо и внуче

(Народни приказки)

Слава славея не храни

Случило се веднъж едно нещо, което са нивга не било случвало дотогава, и ако да се не било случвало, то и нямало да се разказва. Това нещо станало в онова време, когато мечките били с опашките си и когато вълкът бил куче; времето, в което ковели бълхите с петали от по 999 килограма на всеки крак и петите им пак оставали боси.

Из архива на Любен Каравелов

Издание:

Дядо, баба и внуче. Трето издание

Издателство: „Български писател“, 1984, София

Редактор: Любен Петков

Коректор: Янка Василева