Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2013)

Издание:

Дядо, баба и внуче. Трето издание

Издателство: „Български писател“, 1984, София

Редактор: Любен Петков

Коректор: Янка Василева

История

  1. — Добавяне

Един гладен вълк тръгнал през полето да търси нещо за ядене. Гледа на една ливада пасе кон. Вълкът отишъл при него и рекъл:

— Е, кончо, аз съм много — гладен и сега ще те изям!

— Е, щом искаш, иде ме изядеш — рекъл конят, — ама баща ти така не правеше. Той, като речеше да удави някой кон, най-напред му изваждаше със зъбите си подковите, че после го яде спокойно. Това е стар обичай на вълците и ти трябва така да направиш.

Вълкът послушал коня. Минал откъм задните му крака и отворил устата, да вади подковите. А конят, като се засилил, ритнал вълка със задните си крака и тоя се преметнал презглава и останал на място. Конят се дръпнал и избягал. Вълкът полежал доста време, свестил се и тръгнал отново да дири храна.

Както вървял, видял в една ливада два овена. Те пасели кротко, а покрай тях течала река. Вълкът ги наближил и рекъл:

— Конят ме излъга, ама сега ще изям вас!

— Е, то се знае, че ще ни изядеш — рекли овните, — ама ако да беше само един овен, а ние сме двама. Затова трябва да направиш, както правеше баща ти едно време. Той, когато речеше да яде два овена заедно, клекнеше на брега на някой вир, па караше овните да се надварват — кой овен изпревари да дойде при него, той го изяждаше по-напред.

Вълкът решил да прилича на баща си и клекнал на брега на един вир. А овните се засилили към него, бухнали го и двамата заедно и той се преметнал презглава и — цамбур във вира. Горкият вълк едва излязъл из водата целият мокър, козината му нагизнала. Той се поотърсил на слънцето, поразгледал насам-натам — няма нито овни, нито дявол наоколо му.

Тръгнал гладният и уморен вълк през нивите и видял едно магаре да пасе в житото. Извикал му:

— Хей, магарешки сине! Ти си дошъл тук да правиш пакост на хората, като им ядеш житото. Други твои побратими ме лъгаха, ама сега теб ще те изям. Няма да чакам много, ще те хрусна на два залъка!

— Е, Кумче–вълче, добре, че те намерих! — рекло магарето. — Аз цяла сутрин те търся тъдява и все не мога да те открия. Моят стопанин прави сватба, па си няма кум, та ме изпрати да те намеря и отведа, та да кумуваш. Хайде, кумче, качи се на гърба ми да те занеса в селото. Стопанинът ми е приготвил за тебе печени прасета, агнета, пилета. Ще има да ядеш и пиеш на сватбата и да помниш кога си кумувал.

А на вълка се приискало да бъде кум. Яхнал магарето и тоя носи, носи, та право в селото. Селяните, като видели вълка с магарето, развикали се: „Я, вълк! Я, вълк!“ И надигали кой тояга, кой кобилица, заобиколили го от всички страни. А магарето рекло:

— Виждаш ли, Кумчо, колко ти се радват селяните! Цялото село се трупна да те посреща.

— А защо идват с тояги и кобилици? — попитал вълкът.

— Е, такъв им е обичаят пусти, да посрещат кума с дървета — отговорило магарето.

Селяните се сгъстили около магарето и започнали да налагат вълка кой къде свари. Той едва успял да се промъкне между тоягите и беж да го няма. Отишъл на една поляна, клекнал там и взел сам да се съди: „Какво ти трябва на кон подкови да вадиш? Какво ти трябва на овни хатър да гледаш! Какво ти трябва на магаре кум да идеш! Ох, ох, биха ме, биха ме, та ми и кожата смъкнаха! Ама щом съм такъв див и глупав, сега трябва да има някой, че да ме наложи хубаво, та да ми дойде умът В главата!“

Край