Котаракът, който искал да става хаджия

Един котарак повикал и събрал всички мишки. Казал им, че е решил да ходи на хаджилък и затова иска да се опрости с тях и да го изпратят на дългия път с добри пожелания. Мишките се събрали, ала никоя не посмяла да се доближи до котарака, да му продума дума. А най-малките мишленца стояли най-накрай и гледали страшния котарак: той имал дълги мустаци, остри зъби и нокти.

Котаракът, като видял, че мишките се страхуват, взел да ги успокоява:

— Мили мои приятели мишки, мили мишленца, стига ни толкова омраза и ненавист. Стига сме враждували помежду си. Хайде да си простим грешките и да се разделим като приятели. Аз отивам на далечен път, решил съм да ставам хаджия и кой знае дали ще се върна! А за да бъде добър и лек пътят ми, трябва да имам праведна душица. Грешил съм само с вас и затова вие ми простете грешките.

Още и неиздумал котаракът, и един стар мишок извикал:

— Около дупката, мишки, около дупката! Както мърдат мустаците на този котарак, не му приляга да става хаджия. Пазете се!

Мишките, като чули думите на най-стария и мъдър измежду тях, шмугнали се бързо в дупките и котаракът останал сам–самичък да гледа след тях и да се чуди. Той се ядосвал на страхливите мишки, че така бързо побягнали и не дочакали острите му нокти.