Еленът и сърненцето

Едно стадо сърни излязло по планината да пасе. Най-напред вървял най-старият елен, който знаел всички пътеки, познавал местата, гдето ловците правели примки и капани, или пък копаели трапове.

Той предвождал стадото сърни и оглеждал местата, гдето трябвало да минат.

Еленът избягвал всички опасни пътеки, но не знаел за една нова пътека, край която имало изкопан трап. Това било направено едва предния ден и старият елен още не могъл да узнае за него. И той водел стадото спокойно и сигурно тъкмо по тая пътека и цялото стадо щяло да се улови в този трап.

А едно сърненце, което вървяло най-подир, познало, че пътеката, по която вървят сега, е същата, по която то вървяло вчера само поради незнание и бе паднало в изкопания трап, но бе се спасило по някакво чудо.

То изтърчало напред, настигнало стария елен и рекло:

— Стой, дядко, стой! Не върви по тази пътечка, защото отпреде има голям трап. А ако повървим още малко, ще дойде нов трап със заложени край него примки и капани. Аз ги видях вчера и дори паднах в трапа, но по някакво ЧУДО се спасих.

Еленът се спрял, спряло се и стадото. Не знаел какво да каже, но му било тежко да послуша съвета на малкото сърненце. Какъв ум може да му даде едно вчерашно дете? И от бикоглавство ли, от нещо друго ли, той не рачил да послуша сърненцето и го смъмрал:

— Махни се оттука ти, вчерашно сърненце! Ти ли ще ме учиш? Зная аз где има трапове, примки и капани! — Рекъл и тръгнал напред, а по него и цялото стадо сърни.

Не изминали и десетина крачки, чуло се шум, а след него и рев. Старият елен и няколко сърни с него паднали в трапа, а ловецът излязъл и стрелял след стадото. Сърните успели да избягат живи и здрави, но слушали рева и плача на стария елен и сърните. Те едва дочули съвета:

— Не слушайте само старите, ами и патилите, за да се пазите от беда!