Глупава заешка главо!

Един заек живеел в гората и никога не слизал в полето. Но омръзнало му в гората и си рекъл:

— Това, моето, живот ли е? Кой как идва в гората, все мене гони, все по мен вика. Всеки ден бягам по долищата пред кучетата, всеки час сменявам леглото си и шумка да шумне, аз бягам. Ще отида да живея в полето на свобода.

И тръгнал горският заек. Хайде, хайде, та в полето. Ето насреща му един полски заек:

— Къде, побратиме?

— Аз съм от полето. А ти откъде си?

— Аз съм от гората — рекъл горският заек и запитал другия: — Как живеете тук в полето, добре ли си поминувате?

— Както що ни виждаш, добре сме — рекъл полският. — А вие как живеете в гората, с какво се храните?

Горският заек рекъл:

— Ние живеем много лошо в гората. Храним се с листа, гризем корени и най-много пасем една бяла трева, казваме я белешак. А вие тук с какво се храните?

— А, ние ядем по градините. Тук има моркови, зеле, цвекло, боб, грах, леща. Ходим и из полето и там ядем грах, фий, царевица, жито и още много други храни намираме.

Горският заек се пооблизал и замолил полския:

— Хайде, побратиме, ти знаеш тук къде има нещо за храна, та ме заведи да хапна, че съм поогладнял.

— Да те заведа — рекъл полският заек.

Повървели малко и стигнали една нива, засята с грах.

Тъкмо взели да гризат зелен грах, и ето ти пазача, забелязал ги, нагласил пушката и тихичко помамил кучетата. Те погнали двата заека. Полският заек, нали бил свикнал с живота в полето, подскокнал няколко пъти и се сгушил под един трън, та кучетата не го видели и го задминали, па хукнали да гонят горския. А той, сиромахът, нали свикнал на бягане, та бягал, бягал, кучетата го гонили, той бягал, едва успял да стигне гората и да се скрие в храсталаците. Като минало малко време и той поотпочинал, седнал на една полянка в гората и почнал да се бие по главата и сам да си говори: „Защо ти е грах!“ — и се удари по главата. „Защо ти е боб?!“ — и пак се удари. „Защо ти е зеле! Главо, глупава заешка главо, стой си тук, в гората, и си паси тревица. Защо ти трябва да ходиш в полето и да те гонят кучетата?“