Хитрото лисиче

Кума-лиса имала няколко малки лисичета. Като поотраснали малко, тя взела да ги изрежда едно по едно, да я придружават, като ходи на лов, та да ги учи на хитрост. Тя искала рожбите й да станат умни и досетливи като нея.

Веднъж взела всички лисичета и ги завела на Витоша. Там ги учила как да се крият, как да ловят зайци, как да вземат кокошки. Докато другите лисичета си играели, тя поседнала с най-малкото до едно дърво и се поразгледала наоколо си. Видяла, че някъде на Стара планина гори огън, и рекла на лисичето:

— Ела, чедо, да се поогреем на огъня, па ще ходим в къщи.

Лисичето седнало до майка си, па току подскочило:

— Защо подскочи, чедо? — попитала изненадана лисицата.

— Ох, мамо, падна искра, та ме изгори по брадата! — приплакало малкото лисиче.

Лисицата се засмяла радостно:

— Мило мамино детенце, ти вече можеш само да се храниш, защото си по-хитро от мене!

Тя станала и тръгнала сама към дупката си. Била вече спокойна за рожбата си, която станала по-хитра от майка си.