Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дядо, баба и внуче. Трето издание
Издателство: „Български писател“, 1984, София
Редактор: Любен Петков
Коректор: Янка Василева
История
- — Добавяне
Събрали се лисицата и котката. Наговорили се да отидат заедно и да търсят нещо за ядене. Отишли в една градина, имало зрели круши и рекли да си хапнат. Котката рипнала, та се качила на крушата, а лисицата отдолу само блещела очи в крушите. Котката захванала да пуща круши от дървото, лисицата ги събирала. А котката била с къса опашка, та лисицата й казвала „къса“, а лисицата била лиса, та котката я викала „лиса“. Лисицата рекла:
— Къса, къса, ако се зададе стопанинът на крушите с кучетата, коя ще хванеш?
— Мен ми е лесно — рекла котката. — От крушата долу, а оттам — хоп на друго дърво. А ти, лиса, какво ще правиш ДОЛУ?
— А, аз знам двеста и двайсе — рекла лисицата, — натам с опашката, насам с опашката и кучетата ще ми гонят само опашката, а аз ще си избягам.
— Море, лисанке, една дръж — рекла котката, — махни двеста и двайсе.
Както си приказвали така, ето ти и стопанина на крушите и захванал да насъсква кучетата. Котката си знае едната: рипнала от крушата долу, оттам се качила на друго дърво и се скрила в клоните. А лисицата с нейните двеста и двайсе погнали я кучетата. Тя беж, кучетата по нея; тя кръшкала насам-натам, мамила ги, а те я стигнали и хванали за опашката. Лисицата се дръпнала, колкото може, и опашката се прекъснала, та едва се спасила с мъка.
После лисицата се ядосала, че на котката нищо лошо не се СЛУЧИЛО, а тя хем по-хитра, хем останала без опашка. Па като си отминал стопанинът с кучетата, отишла под дървото и почнала да се присмива.
— Къса, къса, защо си такава къса?
Лисицата искала да разсърди котката, да слезе от дървото и тя да я удави. Ама котката си седяла кротко горе и думала:
— И аз къса, и ти къса! Една дръж, махни двеста и двайсе!