Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2013)

Издание:

Дядо, баба и внуче. Трето издание

Издателство: „Български писател“, 1984, София

Редактор: Любен Петков

Коректор: Янка Василева


Една муха, като летяла, видяла на едно купище много мухи. Кацнала и веднага забелязала, че всички се събрали върху някакво малко парче месо. Тя се опиталата кацне на месото, ама другите не й давали да се доближи.

— Ох, сестрици, пуснете ме да хапна малко, да свестя душата си — рекла мухата. — Цял ден съм била на работа, цял ден съм се борила със земята.

— Какво си работила? — попитала една оса и се пуснала, та поразгонила другите мухи.

— Какво съм работила ли? — отговорила мухата. — Цял ден съм орала и не съм се запряла да почина.

— Е, къде си орала, та да ти видим работата? — попитала осата.

— Орала съм на рога на един вол. Цял ден ме пече слънцето. На вола беше по-лесно: на обяд го изпрегнаха, сложиха му малко сенце да хапне, напоиха го с вода. А аз, горката аз, цял ден не можах крак да подгъна.

— Е, щом си толкова глупава — реклата осата, — ходи да ореш. Я погледни, твоите дружки цял ден се разхождат и си живеят безгрижно.

— Ох, осичке, и аз няма вече да отида да ора — рекла мухата, — ама днес се излъгах и ще го помня, докато съм жива.

Като рекла това, тя се мушнала между другите мухи и забила хоботчето си в парчето месо.

Край