Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2013)

Издание:

Дядо, баба и внуче. Трето издание

Издателство: „Български писател“, 1984, София

Редактор: Любен Петков

Коректор: Янка Василева

История

  1. — Добавяне

Вълкът и лисицата се сдружили да ловят лов по планината. Ходили, шетали из долища и ридища и никъде нищо не намерили. Слезли от планината в полето. Както ходели из пътя, намерили една торба, пълна с хляб. Вълкът лакомо започнал да яде, а лисицата грабнала хляба от устата му.

— Защо ми грабиш хляба от устата, Кума-лисо? — попитал вълкът.

— Защо го грабя ли! — зачудила се лисицата. — Нали сме другари, каквото и да найдем, братски ще го делим.

Взел вълкът да дели хляба. Отчупил едно малко парче за лисицата, а останалото започнал да яде. Разсърдила се лисицата и бутнала хляба, който вълкът оставил пред нея.

— Бре, вълчо, зер толкова малко ще ми дадеш ти на мене?

Вълкът се сопнал, лисицата се развикала и така се скарали люто, та не могли да се спогодят. Тъкмо по това време дошла една камила:

— Я стойте, стойте, приятели, да видя защо се карате!

Разказала лисицата, че както вървели заедно, намерили торбата с хляба и вълкът, като взел да го дели, делил неравно: на лисицата едно малко парче, а на него останал целият хляб.

— Аз ще го разделя справедливо — рекла камилата, — ама искам и на мен да дадете един дял.

Лисицата грабнала хляба и започнала да го дели на три, ама и тя не делила справедливо.

— Нито вълкът, нито ти, Кума-лисо, делите хляба справедливо. Аз ще го издигна нависоко и каквото падне, това ще грабите.

Лапнала целия хляб в устата си и дигнала нагоре глава, проточила дългата си шия и заяла спокойно. Вълкът и лисицата останали с празни ръце. Камилата си яла спокойно, тия преглъщали и само като паднела някоя троха от устата на камилата, вълкът и лисицата се карали за нея. Бре скачали гладните побратими, мъчили се да откъснат залче хляб от устата на камилата, ала тя дигнала високо дългия си врат, не дала нито трохичка.

— Ето така, един печели, друг яде — рекла сърдито лисицата и заминала сама към селото.

Край