Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дядо, баба и внуче. Трето издание
Издателство: „Български писател“, 1984, София
Редактор: Любен Петков
Коректор: Янка Василева
История
- — Добавяне
Вълкът и лисицата се сдружили да ловят лов по планината. Ходили, шетали из долища и ридища и никъде нищо не намерили. Слезли от планината в полето. Както ходели из пътя, намерили една торба, пълна с хляб. Вълкът лакомо започнал да яде, а лисицата грабнала хляба от устата му.
— Защо ми грабиш хляба от устата, Кума-лисо? — попитал вълкът.
— Защо го грабя ли! — зачудила се лисицата. — Нали сме другари, каквото и да найдем, братски ще го делим.
Взел вълкът да дели хляба. Отчупил едно малко парче за лисицата, а останалото започнал да яде. Разсърдила се лисицата и бутнала хляба, който вълкът оставил пред нея.
— Бре, вълчо, зер толкова малко ще ми дадеш ти на мене?
Вълкът се сопнал, лисицата се развикала и така се скарали люто, та не могли да се спогодят. Тъкмо по това време дошла една камила:
— Я стойте, стойте, приятели, да видя защо се карате!
Разказала лисицата, че както вървели заедно, намерили торбата с хляба и вълкът, като взел да го дели, делил неравно: на лисицата едно малко парче, а на него останал целият хляб.
— Аз ще го разделя справедливо — рекла камилата, — ама искам и на мен да дадете един дял.
Лисицата грабнала хляба и започнала да го дели на три, ама и тя не делила справедливо.
— Нито вълкът, нито ти, Кума-лисо, делите хляба справедливо. Аз ще го издигна нависоко и каквото падне, това ще грабите.
Лапнала целия хляб в устата си и дигнала нагоре глава, проточила дългата си шия и заяла спокойно. Вълкът и лисицата останали с празни ръце. Камилата си яла спокойно, тия преглъщали и само като паднела някоя троха от устата на камилата, вълкът и лисицата се карали за нея. Бре скачали гладните побратими, мъчили се да откъснат залче хляб от устата на камилата, ала тя дигнала високо дългия си врат, не дала нито трохичка.
— Ето така, един печели, друг яде — рекла сърдито лисицата и заминала сама към селото.