Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2013)

Издание:

Дядо, баба и внуче. Трето издание

Издателство: „Български писател“, 1984, София

Редактор: Любен Петков

Коректор: Янка Василева


Един човек имал една гъска и една патка. Първото утро, когато гъската снесла яйце, стопанинът го взел, сторило му се много голямо и от радост грабнал пълни шепи овес и сипал пред гъската да яде.

Патката, като видяла, че гъската яде овес, спуснала се и тя почнала да кълве. Гъската пък я клъвнала с човката си и не давала патката да се доближи до храната. Така гъската и патката се скарали заради овесените зрънца. Стопанинът, като наблюдавал тоя двубой, взел един прът и ударил патката, та да може гъската сама и на свобода да яде овес.

На патката много й домъчняло, затова попитала:

— Е, защо така, стопанине мой, не даваш аз да кълва овес? Аз нямам ли душа, както гъската, и на мен не ми ли се яде? Нали и аз съм твоя, както гъската? Нима гъската ти снася червени яйца, та й даваш само на нея да яде, а мен ме гониш да ходя и търся зрънца по браздите, да се жабуркам в калта и тинята, да събирам червеи и да се храня.

— Я мари послушай, сестрице патко — рекла гъската, — аз да ти отговоря вместо стопанина ни. Наистина, аз не снасям червени яйца, ама снасям големи колкото мъжки юмрук. Нищо, че яйцата са ми бели, но всеки ден в гнездото ми има по едно яйце и не съм като тебе, дето снасяш по едно мъничко яйчице, каквото не снася дори и най-малката кокошка. Ти не снасяш яйцето си на гнездо, а ще го изтърсиш из браздите или в тинята и калта. Минават децата, намерят го, скарат се кой по-напред го видял, сбият се, изтъркалят се в калта, изкалят си дрехите и после пък майките им ги бият, че са непослушни и пакостници. Виждаш каква е ползата от тебе и защо стопанинът ни не ти дава да ядеш от овеса, който е донесъл за мене.

— Добре й рече, мари гъско — рекъл стопанинът. — Ама нека си клъвне и тя от зрънцето, защото, макар и да ме мъчи всяка вечер да я търся и всяка сутрин да я изкарвам на паша, нейните яйца ми носят полза.

Край