Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2013)

Издание:

Дядо, баба и внуче. Трето издание

Издателство: „Български писател“, 1984, София

Редактор: Любен Петков

Коректор: Янка Василева

История

  1. — Добавяне

Едно време един стар вълк обикалял около кошарите, за да изварди нещо за хапване. А една овца излязла из кошарата и започнала да пасе трева на поляната. Вълкът я издебнал и се приближил до нея:

— Хей, овцо, ще те ям!

Овцата се уплашила и я втресло от страх, ама й дошло на ума, та му рекла:

— Аз разбрах, че ще ме изядеш, ама хайде да се спогодим да ме почакаш малко да поиграя на тази хубава тревица. Ти хем ще ме погледаш, хем ще ми се порадваш и ще ти се отвори по-добър апетит.

— Бива! — рекъл вълкът и се облизал сладко.

Овцата започнала да подскача, да играе полекичка, после по-бързо, по-бързо и като започнала да скача, докато вълкът да се усети, тя скочила в кошарата. Вълкът се пукал от яд, как така да му влезе овца самичка в ръцете, че след това да го измами!

От яд тръгнал да върви към гората. Както си вървял така разядосан, стигнал до една долчинка, а там някаква коза яла листа и жълъди. „Ха — рекъл си вълкът, — овцата ме измами, ала козата не ще да може да се измъкне!“ Забързал и скоро я настигнал:

— Хей, козице, ела по-близо, че ще те ям!

Козата се стреснала, уплашила се, като видяла кръвясалите очи на вълка, а и нямало като как да се спаси.

— Ех, вълчо, ще ме изядеш, виждам. Нали съм ти в ръцете и си по-силен — твоя съм. Само ти се моля, почакай ме да подскокна ей на тия камъни, да си попея, да се порадвам на късия си живот, а ти хем ще ме погледаш, хем ще ми се порадваш, а и повече ще огладнееш, та сладко ще ме изядеш.

Вълкът се съгласил. А камъните били в такава дълбока долина, че не вълкът, а пиле да рече, не може да хвръкне на тях. А козата подскочила дяволито на един от тях, после на друг, на трети и докато вълкът да се усети, тя изчезнала зад баира.

Изгубил и козата с глупавия си ум. Вълкът се налютил още повече и тръгнал, накъдето му очи видят. Така връхлетял на една поляна, дето пасяло самичко магаренце.

— Хей, магаре, примирам от глад! Двама ме измамиха, но сега ще изям теб! — провикнал се вълкът.

— Ох, вълчо, аз толкова тегля от един лош стопанин, който е направил гърба ми като решето, и аз само съм решило да се спасявам от тоя тежък живот. Много хубаво стана, че те срещнах, и ето сега ще застана така и ще се нагодя, да можеш по-лесно да ме изядеш. Ама преди това искам да ти се похваля с една новина. Вчера разнасяха някаква заповед за магаретата и на всяко от нас лепнаха по една на подковите ни. А аз нали съм глупаво и просто магаре, не зная да чета и не разбирам какво пише в тая заповед. Ти, вълчо, можеш ли да я прочетеш?

— Обърни се да я видя! — рекъл вълкът. Магарето повдигало ту единия крак, ТУ другия, а вълкът, като не видял никакво писмо, започнал да чете клинците по подковите и да казва:

— В заповедта пише, че на стари вълци се падат млади агънца; на по-млади вълци — по-стари овчици; това е плочата и има един гвоздей, два, три… — И така започнал да брои. А през това време магарето набрало сили и като се втурнало, ритнало така силно вълка по главата, че той паднал в несвяст на земята и то избягало.

По едно време вълкът се свестил, поогледал се, поразмислил се за патилата, които претеглил, и взел сам да се хока: „Найдох овцата, тя ме измами и избяга; найдох козата и тя ме измами хитро. Че не ми стигна това, ами и едно магаре ме измами и ми разби главата. Какво ми трябваше на мене, гладния и стар вълк, да ми играят и пеят, да ме карат да чета заповед? Моят баща не беше учен, не знаеше да чете, не обичаше да му пеят и играят и никога гладен не остана. Да има сега някой да ме бие, че да ме бие, че да ме бие, и да ми не казва защо ям бой.“

Докато си приказвал така сам вълкът, един овчар, който бил скрит в храстите, изскочил и с една дебела тояга започнал да налага вълка по гърба. А той, горкият, едвам успял да се измъкне от тежките удари на овчаря и избягал в гората, като сам си казвал: „Каквото си търсих, такова и намерих.“

Край