Късото петле

Една баба имала петленце с къса опашка и затова на подбив всички го викали „късото петле“. Веднъж бабата взела да точи баница. Късото петле, което винаги се въртяло около нея, скочило и клъвнало от баницата. Бабата дигнала точилката и го ударила по главата. Късото петле се разсърдило и тръгнало да ходи при съдия, та да съди бабата. Като вървяло така сърдито, срещнала го Кума-лиса:

— Къде отиваш, късо петленце?

— В съда. Отивам да съдя бабата, защото ме удари с точилката по главата.

Лисицата рекла:

— Вземи ме и мене, късо петленце, ще ти стана свидетел.

Петлето рекло:

— Не може, Кума-лисо, там е далече, ще се измориш.

Лисицата настояла:

— Вземи ме, вземи! Няма да се изморя, аз съм свикнала на ходене.

Тръгнали заедно. Вървели, вървели и лисицата току рекла:

— Стой, късо петленце, изморих се и ще те ям, за да добия сили!

Петленцето крякнало, подхвръкнало и избягало от лисицата. А тя била много изморена и не могла да го стигне, полегнала край пътя да почива. А петлето вървяло само. Не минало много и хоп — насреща Кумчо-Вълчо:

— Къде си тръгнало, късо петленце?

— Остави се, Кумчо-Вълчо, много съм сърдит. Днес мойта баба взе да точи баница и аз клъвнах от корите, тя ме удари с точилката по главата, та сега отивам да се жаля в съда.

— И аз ще дойда с тебе! — рекъл Кумчо–вълчо. — Път дълъг, може да ти се случи някаква беда, ще дойда да те пазя.

— Море, Кумчо-Вълчо, не грижи се! — въздъхнало късото петле. — До съда е много далече, ще се измориш.

— Не се тревожи, петленце! Няма да се изморя, нали знаеш, за вълк умора няма! — рекъл кротко Кумчо-Вълчо и тръгнал след петлето.

Вървели, вървели и наближили една гора. Кумчо-Вълчо рекъл:

— Шири опаш, петленце, ще те ям!

Петленцето разширило опашката, разперило крилцата и взело да подскача, Кумчо-Вълчо след него, петлето подхвръквало, Кумчо-Вълчо подскачал около него, не могъл да го стигне, уморил се и паднал на пътя. А късото петле продължило само пътя си. Както си вървяло замислено, и пред него хоп — изскочила баба Меца:

— Къде така, късо петленце?

— Отивам в съда да се жаля от мойта баба. Днес клъвнах от баницата, дето правеше, и тя ме удари с точилката по главата.

— Ще дойда с теб, за да не те измамят съдиите! — рекла баба Меца.

— Моля ти се, бабо Мецо, не идвай! — приплакало петлето. — Пътят е много дълъг, ти си стара и ще се измориш.

— Не бери грижа за мен, късо петленце! — засмяла се баба Меца. — Аз съм стара, жилава и издръжлива, за мен умора няма.

Тръгнали заедно. Слънцето припекло силно и баба Меца едва настигала петлето. Вървели, вървели, мечката много се изморила и рекла:

— Шири, петле, опашка да те изям!

Петлето подхвръкнало, баба Меца подрипнала след него, но като не могла да го стигне, препънала се и паднала. Петлето избягало и стигнало до една река. Навело се да пие водица и реката му рекла:

— Петленце, където и да ходиш, ще дойда с тебе, защото ти ми взе от водата.

— Аз отивам в съда, мила рекичке! — рекло петлето. — Баба ме удари с точилката по главата, та ще се жаля пред съдията.

Реката хич и не го чула, а тръгнала след него. Вървели, вървели и стигнали едно нагорнище. Реката не могла да тече бързо и рекла:

— Шири, петле, опашката, сега ще те удавя! Петлето разширило опашката, разперило крилцата и хвръкнало към върха, а реката не могла да го стигне. Като застанало на върха — височината, петлето съгледало царския палат. Отишло там и взело да се разхожда пред вратата. Съгледал го царят и рекъл на слугите:

— Какво шета там това късо петле? Я го доведете тук, да го пущите при кокошките.

Слугите хванали петлето и го отнесли при кокошките. Вечерта една лисица се завъртяла около кокошарника, петлето полекичка отворило вратата, тя влязла и удавила всички кокошки. На заранта царските слуги видели, че кокошките са издавени от лисицата и само късото петле се разхождало господарски из кокошарника. Те рекли:

— Хайде да напалим фурната и да изпечем това късо петле!

Напалили фурната и пуснали вътре петлето. То веднага домъкнало реката, дето било я оставило из нагорнището, и тя угасила огъня. Като отворили слугите фурната, що да видят! Петлето се шетало из фурната, а тя била лед студена.

— Ще го затворим в кошарата при конете — рекли слугите — и те ще го сгазят нощес.

Затворили го в кошарата. През нощта петлето повикало вълка, той дошъл и удавил конете. Сутринта отишли царските слуги и що да видят! Конете удавени, а петлето се разхождало из кошарата.

— Трябва да го сложим при пчелите да го ужилят! — заканили се слугите.

Хванали късото петле и го затворили в пчелина. То повикало баба Меца, а тя, както обича мед, довтасала набързо, обърнала всички кошери, задигнала питите с мед и избягала. А късото петле останало да се разхожда само и гордо из пчелина.

Дошли царските слуги и що да видят! Целият пчелин разсипан. Хванали петлето, завели го в една стая, дали му да кълве жълтици, та дано се задави и да умре. А петлето почнало да кълве жълтиците. Кълвало, кълвало, изкълвало всички жълтици, разширило опашката, разперило крилцата и като хвръкнало — през гори и води, отишло си в къщи и още отдалеч изкукуригало:

— Кукуригу–у–у, бабичко–о–о, я вземи сега точилката и ме удари по главата!

Бабата била нещо сърдита, дигнала точилката и го ударила силно по гърба, та петлето изкарало всички жълтици. Бабата погледнала жълтиците и се зачудила. Откъде толкова жълтици е донесло нейното късо петле? Веднага изпратила внучето си при съседите да донесе едно бяло котленце и да премери жълтиците.

— Защо ви е бялото котле, детенце? — попитали съседите.

Детето нищо не им казало и те намазали дъното на котлето с катран, та да разберат какво ще мери бабата. А бабата като премерила жълтиците, дъното на котлето се полепило с няколко жълтици и тя не могла да ги махне, та така върнала бялото котленце — с няколко жълтици на дъното. Съседите я попитали:

— Мари, съседке, откъде толкова жълтици в твоята бедна къща?

— Ох, мари — рекла бабата, — късото петле ги донесе. Качи се на полицата и изкукурига, аз дигнах точилката и го тупнах по гърба доста силно и то; като се напъна, изплюва жълтици.

Съседите веднага хванали едно тяхно петле, турнали го в голяма торба, завързали я за едно дърво и като грабнала стопанката точилката, та бой, била, била, докато я заболели ръцете. Отвързала торбата и що да види? Петлето било пребито от бой и само жълтило изкарвало от устата си. То едва могло да рече „кюк“ и приказката си е дотук.