Читателски коментари от Yenkl

Една любима книга, съчетаваща разсъжденията на философския роман, психоанализа и поучителния разказ.Фантастично и почти апокалиптично провиждане на писателя- долавям, че това тук е своеобразна автобиография.

Кратка, но наситена, поставяща болезнени екзистенциални въпроси, критична, автокритична, търсеща…

В тази творба отривам себе си, мои възгледи и мисли.Заредена с безброй въжделения и идеали, се натъквам, подобно на автора, на прекомерната суета, егоизъм, дребнавост и посредственост-всеки ден!-и всички те, продукти на тесногръдия материализъм.

Предполагам всеки, който посяга към този род литература съпреживява и изстрадва света на степния вълк.

А хумора се изтъква като спасение, редом с carpe diem на Орации.

Тази интелигентна книга ми действа като свеж въздух въпреки сериозните теми, които засяга…а може би точно поради това толкова ми допада!

Прекрасен писател, но съжалявам, че липсват тук най-силните му новели, в това число тези, отразяващи субстанцията и духа на френския народ- народ, чиито ценности са се запазили непокътнати въпреки унищожителния капиталистически строй, материализма и бездушието на последните епохи до нашето и потънало в суета съвремие. Къде са " накитът", „една вендета“, „портретът“,"косата" и още и още забележителни разкази! Жалко, това все пак е сборник, но подборът е неуспешен и не проявяват творчеството на автора.Навярно в тези новели се разиграват твърде чисти, автентични, някой път брутални чувства, но никога посредствени, никога лековати и повърхностни, никога лицемерни за да се харесат на нашето общество.Разбира се, изказвам лично мнение, някои биха предпочели формата, а не съдържанието.

Велика книга, велик писател!

Прекрасна житейска философия, какъв невероятен дух извира от всяка страница, духът на гръцкото възприятие и любовта към живота! Тук и сега!

Богатството на тази класика е неизразимо! Всеки прочит провокира нови разсъждения. Имам чувството, че цялата руска култура е събрана в тази книга! Булгаков е просто гений!

Ще добавя, че това е една книга, написана в типично британски дух и британски перфекционизъм. Прецизност в анализа и обрисуването на чувствата, великолепни разсъждения, овладяни емоции, търсене на истината и равносметка със себе си. Изключителен финес в стила на автора!

Великолепна книга, изключително поетична тоналност и задълбочена интроспекция.Горещо препоръчвам!

Пишейки това стихотворение, поетът се вдъхновил от едно преживяване по време на морско пътуване, на палубата, опитвайки се да спаси клетата птица от ръцете на своя убиец.

Много силно стихотворение, а какво ли е да се чете на оригинал - уникално! Ще усетим поезията, ако нашата душа бъде в съзвучие с тази на поета. И сякаш отвъд гроба той ни прошепва, и макар времето и пространството да ни делят, възкресяват този мироглед и тези чувства, които ни са сродни!

Намерих един превод на български на едно стихотворение в проза, което се доближава най-много, при все че не е от най-лиричните му такива:

Винаги трябва да си пиян. В това е всичко; само в това е въпросът. За да не усещаш ужасното бреме на Времето, което премазва плещите ти и те отвежда към земята - трябва постоянно да се опияняваш.

С какво ли? С вино, с поезия или с добродетели - все едно. Само - опивай се!

И ако някога - на стъпалата на някой дворец, сред гъстата трева на някой ров или унилата самота на своята стая - се събудиш, леко или съвсем изтрезнял, попитай вятъра, попитай вълните, звездите, птиците и часовника - всичко, което те носи напред, което простенва, всичко, което тече, говори и пее, - питай ги колко е часът. И вятърът, вълните, звездите, птиците и часовникът ще ти отговорят: "Тъкмо време за опиянение!" За да не бъдеш роб, мъченик на Времето - непрестанно се опиянявай! С вино, с поезия или с добродетели - все едно!

Този превод е доста успешен, а и на оригинала е прекрасно.

По начало френският е прекалено интелектуален и рационален език, който не подхожда много на поезията. Не притежава лиризма на немския. Но това тук ми допада!

Във времена в които се стремим всячески към щастие, към удовлетворение, към перфекционизъм, не бихме могли да живеем пълноценно. Страданията също са неизменна част от живота. Ако не се научим да ги понасяме, ако си затваряме очите, ако търсим силово да компенсираме това, което ни огорчава с търсене на всяка цена на ефимерни забавления, не бихме могли да надградим себе- си. Щастливите моменти, които естествено съществуват не биха имали такова въздействие над нас, не бихме ги оценили ако не съществува тази игра на контрасти.

Същото важи за живота. Той се храни от смъртта, а тя от него, и така във вечен гръговрат.

Извинявам се за грам. грешка, българският език е мн. труден!

Колко смешно, но думата на български език е слаба! " Моята борба ", значи…същият парцал в който Хитлер проповядва да се избиват всички славянски народи, защото на немците им трябва витално пространство, както и пълната програма, за преструктуриране на Третия Райх както само фанатизирани орди хуни не са действали.Ако някой тогава бе приел тези драсканици на сериозно, нямало е да се стигне до тази война!

Не харесвам особено презрителното обръщение към когото и да било, но тук вече не се стърпявам! Да слагате всички евреи под обща знаменател е признак на тесногръдие.Аз като чужденка и еврейка по майчина и бащина линия, не ви слагам по общ такъв въпреки, че няколко пъти вече съм била изкушавана! Евреи идват в България, работят, изучават езика ви и ви уважават, не само защото сте един много древен и достоен народ, а защото сме възпитани в уважение към другия въобще!Мислех, че украинците са най- върлите антисемити, това ми го казваше майка ми- украинка еврейка и натурализирана българка….не искам да вярвам, че и вие сте.

Книга в която се връщаме към много романтичната идея за завръщане към изгубения рай, към нашите корени и всъщност към езичеството.

Действително, в днешните тъжни, претърпяващи духовен упадък времена, се прокрадва желанието за промяна, хората жадуват за нематериалното, за свещеното, нуждаят се от душевно упование.

Прави са били римляните, когато са твърдели че еврейския монотеизъм е вид атеизъм. Концентрирайки свещеното в един единствен, авторитетен и съвършен бог, пращайки го в небесата, далеч от простосмъртните,така лишил той природата от сакралното.Това е почвата, която подготвя рационализма и материализма, и една от основните причини, в която се корени омразата към еврейския народ.

Обожествяването на природата връща достъпа на сакралното и затова смятам и се надявам, по логична връзка, че екологията ще взима все повече място в нашия свят.Уважението към природата е въпрос на мироглед а религиите до голяма степен го изграждат!

Пропагандно и лъжовно четиво.

Нека се занимаваме със сериозни, професионални автори, владеейки науката за Холокоста и Втората световна война! Сещам се за едно изказване на Goebbels, който гласеше в биографията му, че колкото по- сензационно, сантиментално и скандално е поднесен един вестник, толкова повече се чете! Goebbels, един от редките интелектуалци на Третия Райх, министър на културата/ разбираме пропаганда/, който изпитвал рядко презрение към простолюдието и тълпите!

Ето един кратък списък от изтъкнати и качествени автори по въпроса:

Ian kershaw, Raoul Hilberg, Matthias Küntzel,Mario Liverani,Peter Longerich, Joachim Fest, William Shirer.

Наистина си заслужава, защото тези четива са възможно най- обективни, без претенции за сензация,изключително ерудирани.А това тук е една голяма обида към интелигентността на читателя.Който се интересува от История, ще оцени!

За допълнение към този блестящ разказ за Втората световна война, препоръчвам книгата на William Shirer — Възход и падение на Третия Райх.Книгата е налична на български език и е доста изчерпателна по този въпрос. Написана е по много достъпен но професионален начин и въпреки че е старо издание- датира от 60- те години, е една от най- добрите книги които съм чела по този материал.

Прекрасни прозорливи мисли!Тук най -ярко се осъзнава колко силно е въздействието на езика!Тези негови думи, които убеждават или заблуждават, градят или рушат , сприятеляват или разделят.

Тези сентенции са заредени с хилядолетна мъдрост, прочитането им променя мирогледа ни. Едва ли след това бихме казали с лекота -„е,това са просто думи…“.

Да, тук не се изразих с правилните думи.Исках да кажа, че Маркс, Шопенхауер, Ницше и Фройд са „деконструирали“ твърденията на Платон и Декарт, които са твърдели, че разумът ръководи ясната мисъл.За тях, подсъзнанието стои зад съзнателните реч и действия и им придават импулс.Това означава за тях, че на всяко изказване или действие трябва да се гледа като на симптом, т.е. нещо скрито- воля за действие на Ницше и Шопенхауер ,подсъзнанието на Фройд или икономическата инфраструктура на Маркс.Тук, техните възгледи съвпадат- това ми беше мисълта.

@Deaf- Не казвам, че книгата не е стойностна, напротив, отбелязах, че много ми хареса! Просто ви съветвам да прочетете книгите, които посочих, може би последните две, които са на френски биха могли да се намерят в превод на руски или английски. Наистина, те са забележителни, за около 500 страници за всяка от тях, автора съумя да изясни сложните дипломатически отношения по невероятно разбираем начин, аз лично останах очарована от тях и мисля , че няма да съжалявате!

За исторически книги от Цвайг предпочитам " Светът от вчера" — много е добра!

@deaf не би било възможно да се опишат всичките исторически грешки на автора, предвид това, че никъде не се отбелязват външната политика на Англия, Франция и Испания, сложните им дипломатически взаимоотношения и съответните религиозни неразбирагелства между трите страни, описването на които е неизменна част за разбирането на живота на Мария Стюарт.Не бива да се пропуска също така историята на Шотландия и военния й съюз със Франция. За целта, трябва да си изградим една солидна историческа подготовка, четейки не само биографии, но и цялата средновековна,предренесансова и ренесансова история на Европа. Разбира се, това би надхвърлило рамките на мъзможностите за описанието им тук.

Все пак можем да си съставим частична предствава, като прочетем прекрасната биография на Antonia Fraser — Mary Queen of Scots( 1993) и Michel Duchein- Marie Stuart, la femme et le mythe(1997).Michel Duchein- Elisabeth Première, reine d’ Angleterre.(1992). Това са изтъкнати историци и специалисти в тази област.Това, че няма преводи на Български е друг въпрос.С посочването на обективни препратки, смятам, че донякъде отговорих на въпроса ви.

Колкото до забележката ви, прав сте да искате пояснения, но все пак аз не твърдя нищо без да има причина и много внимателно подбирам думите си.За мен, всяка е от значение и не смятам че езика трябва да се ползва за празни приказки.

Изключително наситен житейски урок!

Какъв смисъл да дадем на живота си?

Нека се взираме в красотата на природата, нека се вслушаме в кипежа на живота , но нека не си съставяме наивни представи за човечеството, то често е сурово и жестоко!Да не забравяме да оценяваме достъпните за нас неща,те всеки момент могат да ни бъдат отнети.

Прекалено забързани, прагматични , духовно обеднели ли сме?Злоба, алчност, копнеж за власт, подлост и егоизъм съседстват с милосърдие, съпричастност и обич.Липсва въображение, ценностите се изкривяват, всевластват парите, а парите са средство а не цел за живот!Често сме безпомощни, безволеви, сугестирани, действаме шаблонно, липсва дръзновение,липсват широките хоризонти на свободната мисъл.Любовта е илюзия, бързопреходна, егоцентрична.Мнозина са тези, които се стремят да изглеждат а не да бъдат! Наша отговорност е по кой път ще се насочим.Много често сме сами в тъгата си, в мрачните си мисли, в измамените си мечти!Смъртта се явява сетното решение на житейските страдания, но дотогава трябва да намерим начин да се справим с превратностите на живота.Да се обкръжаваме с приятели, верните са малко, но без тях светът е безсмислен и тъжен. Взаимоотношенията ни с другите са крехки ако не полагаме усилия да ги закрепваме, нищо не ни е предоставено даром, нужни са усилия. Едно дългогодишно приятелство може да приключи за един миг а случаен непознат да ни стане верен приятел до живот. Любовта унищожава ли приятелството или може са съжителства с нея?Сега или в отвъден живот?

Тази книга ме впечатли още от детството, преоткрих я по- късно, под друга светлина. Характерно за нея , че предоставя различни нива на четене.С привидно детски тон, някога с разкъсани мисли и с богата символика, тя е дълбоко философска.

Една книга е добра, когато винаги има какво да разкаже, винаги нещо ново от нея ни обогатява.

Четох тази книга с много интерес, написана с ерудиция и находчивост. Авторът отлично е уловил субстанцията на еврейския народ!

Дълбоко уважение към интелигентните и широкоскроени писатели,бързият им ум ме пленява!