Читателски коментари (за „Албатросът “ от Шарл Бодлер)

Това стихотворение е безсмъртно! Заради него прощавам на всички поети романтичните им лъжи.

Пишейки това стихотворение, поетът се вдъхновил от едно преживяване по време на морско пътуване, на палубата, опитвайки се да спаси клетата птица от ръцете на своя убиец.

Много силно стихотворение, а какво ли е да се чете на оригинал - уникално! Ще усетим поезията, ако нашата душа бъде в съзвучие с тази на поета. И сякаш отвъд гроба той ни прошепва, и макар времето и пространството да ни делят, възкресяват този мироглед и тези чувства, които ни са сродни!

Намерих един превод на български на едно стихотворение в проза, което се доближава най-много, при все че не е от най-лиричните му такива:

Винаги трябва да си пиян. В това е всичко; само в това е въпросът. За да не усещаш ужасното бреме на Времето, което премазва плещите ти и те отвежда към земята - трябва постоянно да се опияняваш.

С какво ли? С вино, с поезия или с добродетели - все едно. Само - опивай се!

И ако някога - на стъпалата на някой дворец, сред гъстата трева на някой ров или унилата самота на своята стая - се събудиш, леко или съвсем изтрезнял, попитай вятъра, попитай вълните, звездите, птиците и часовника - всичко, което те носи напред, което простенва, всичко, което тече, говори и пее, - питай ги колко е часът. И вятърът, вълните, звездите, птиците и часовникът ще ти отговорят: "Тъкмо време за опиянение!" За да не бъдеш роб, мъченик на Времето - непрестанно се опиянявай! С вино, с поезия или с добродетели - все едно!