Читателски коментари от Yenkl

В този труд е разгледана историческата психология и зараждането на европейския мироглед. Изключително поучително!

Съгласна съм, че творбите на Ницше са едни от най- четивните измежду философските трудове.Що се касае за вникване в мисълта на мнозинството от тях е преди всичко полезно да бъдем запознати с античната философия,тъй като много размисли са заимствани оттам.За жалост не е лесно да се снабдим с такива четива на български език, с което тази страна много губи. Просто няма достатъчно преводна литература!Имам късмета да владея няколко езика, които много ми помагат в тази насока.Преди да пристъпя към четенето на сериозна литература- каквато и да била-, преглеждам рецензии в сайтове, които предлагат такава.Полезна се оказва и биографията на съответния автор. За жалост, тези сайтове също не намирам в България или просто те са малко! Моите наблюдения са, че западноевропейската читателската публика е много активна в това отношение. Мненията предлагани от много от тези читатели са интелигентни,а рецензиите много акуратни и представени с вещина.Не е лесно да се ориентираме как да подберем най- доброто от преизобилието, което се предлага на книжния пазар.Това ми помага много, и се радвам че съм се снабдила с най- добрите книги и много рядко съм грешала в изборите си. Затова, нека учим езици и то именно тези, на които най- много се превежда- немски, френски, английски и руски.Възможностите за лична реализация и самоусъвършенстване което се постига със знанието на няколко езика заедно с многостранния мироглед което придобиваме ни обогатява неимоверно!

Съгласна съм, че творбите на Ницше са едни от най- четливите измежду философските трудове.Що се касае за вникване в мисълта на мнозинството от тях е преди всичко полезно да бъдем запознати с античната философия,тъй като много размисли са заимствани оттам.За жалост не е лесно да се снабдим с такива четива на български език, с което тази страна много губи. Просто няма достатъчно преводна литература!Имам късмета да владея няколко езика, които много ми помагат в тази насока.Преди да пристъпя към четенето към сериозна литература- каквато и да била-, преглеждам рецензии в сайтове, които предлагат такава.Полезна се оказва и биографията на съответния автор. За жалост, тези сайтове също не намирам в България или просто те са малко! Моите наблюдения са, че западноевропейската читателската публика е много активна в това отношение. Мненията предлагани от много от тези читатели са интелигентни,а рецензиите много акуратни и представени с вещина.Не е лесно да се ориентираме как да подберем най- доброто от преизобилието, което се предлага на книжния пазар.Това ми помага много, и се радвам че съм се снабдила с най- добрите книги и много рядко съм грешала в изборите си. Затова, нека учим езици и то именно тези, на които най- много се превежда- немски, френски, английски и руски.Възможностите за лична реализация и самоусъвършенстване което се постига със знанието на няколко езика заедно с многостранния мироглед което придобиваме ни обогатява неимоверно!

Какво да коментирам?Просто четете тази книга. Велика!

Ха ха, напълно съм съгласна, токсични жени има , разбира се, и лично в България съм срещала доста агресивни такива.Колко жалко за тях! Не съм чела тази книга, и аз я прехвърлих диагонално, не обичам подобни четива, защото са твърде едностранчиви и бързо ми доскучава.И сте прав за границите, които следва да си поставим навреме.Не може и не трябва да правим компромис със себеуважението си- никога!

Но безспорен факт е, че рядко се срещат мъже, които, освен за съпруга, гледат на жените си като на приятели.Не може да се отрича, че повечето мъже харесват по- повърхностни жени, защото са по- лесна плячка. Жената трябва да бъде добре изглеждаща, същевременно и добра домакиня, добра любовница, но не мисля,че им се нрави ако тя ги превъзхожда или е наравно с тях що се касае за интелектуални разговори.Заглеждат се предимно за външни качества. Съжалявам, ако обиждам някого, но е точно така ! Изводът е , че за да намерим щастието си, трябва да споделяме общи интереси, но да не ограничаваме социалните си контакти,защото семейния живот може да ни задуши.Това, което крепи нашето семейство, е това, че съумях да направя от съпруга си един добър приятел,може би не идеален, за какъвто винаги съм мечтала (мъж приятел), защото като всяко семейство сме преживели много добри и лоши моменти, но сега сме помъдрели. А чувството за хумор и на двама ни привнася свежест в отношенията ни, радва детето и ни помага по пътя на този нелек живот.

Едно е сигурно: една жена, която уважава себе- си, не трябва да допуска повърхностни отношения с никого и същевременно да уважава свободата на другия. Това важи и за мъжа! Една връзка, била тя любовна или приятелска изисква морален ангажимент, и когато този ангажимент не е налице, тя се прекратява.

Собствено не смятам, че това заглавие- а може би преводът- е уместно. Не става въпрос за омраза, а това, че повечето мъже смятат жените за развлекателни красиви цветя, които не трябва да притежават онези качества- били те от професионално,социално или мирогледно естество, които смятат за своя съкровена територия. Да не отнема жената тази тяхна територия, но тук естествено не се касае за отнемане, те го възприемат така. Разберат ли, че жените са качествено различни но комплементарни, светът ще бъде по- добър за живеене. Нека се отърсят от своя егоизъм, от своето его, не овеществяват, а уважават половинките си.

И още: понятието свобода не се разбира еднакво от двата пола. Свободата е отговорност, и то огромна!В това се състои нейният парадокс.Освен това, свободата, която всички толкова тачим- жените, повече от всичко, предполага и уважението към свободата на другия.В това се състои моралната й страна.Избирайки до голяма степен пътя на съдбата си, той не трябва да препречва онези пътища, по които вървят другите.Да не се гледаме в очите, а да гледаме заедно очертанията на един и същ път, ако сме решили да го извървим заедно, ръка за ръка. Ако ли не, тези наши пътища да се разделят!

Ако трябва да сме честни към себе- си, жените не се влюбваме силно, ние обичаме. Но тази обич е отправена в много посоки- семейство, приятели, работа…живот! Обичта ни е универсална и разнолика. Тя не може да се определи еднопосочно.Редом с привличане към противоположния пол, тя съдържа още уважение (и себеуважение), състрадателност, отзивчивост и толерантност.Нашите чувства са разпределени и затова не са толкова пламенни- но много по- трайни и осъзнати!

Удивителното в творческия свят на Достоевски е възпитателната сила на неговите произведения. Няма морализаторство, единствено това дълбоко проникване в същността на нравствените проблеми на обществото чрез своите отрицателни герои.Впечатлителен е изключителният му психологически усет, а читателят сякаш се въплъщава в образа на героя, става част от творбата, която пък оставя завинаги в него своя отпечатък.

Не толкова научна фантастика, колкото дълбоко философски готически роман.

Слабохарактерния и подъл персонаж на Виктор Франкенщайн, изправен пред отговорността на своето творение, противопоставен на трогателния образ на своето чудовище.И то не бездушно, примитивно чудовище с архаично поведение, а същество,обречено на жестоката самота поради физическата си грозота,което чувства, разсъждава.Именно тук се поставя акцент върху отговорността,с която се ангажира всеки творец, всеки, който прекрачва границите на мястото, което му е отредено.

Когато животът стане твърде тежък и тъгата непоносима, чета книгите на Виктор Юго.

Те ме подкрепят,те са ми приятели, с тях се връща надеждата за един по-човечен свят!

…Wille zur Macht…по- точно падежна форма.

За Заратустра, като подигравателно подражание на написаното в Евангелията, една прекрасна философия на примиряването със съдбата, amor fati на Ницше и Шопенхауер, за живота в реалния свят, без носталгия и надежди.Смятам, че за да вникнем напълно в смисъла на тази философия на Wille zur Macht е хубаво да четем и други философи " деконструктори" от които Ницше се е вдъхновил като напр.Маркс и Шопенхауер.

В наше време, точно се намираме във фазата, в която се разгръща в пълна сила така наречената Wille zu Macht-воля за сила- (не воля за власт както често се среща в превод.)

Неистовият подтик към сила, към живот но сила за самата сила, живот заради самия живот, без цели, без идеали.

Отдавна напуснахме хуманизма на Просвещението, когато науката и наченките на технологията са били направлявани в посока търсене на повече щастие, мир и по- добър начин на живот.Сега властват дивият капитализъм и консумеризма, но сами за себе-си.

Финалните цели, хуманните такива се замъгляват или изчезват, не произвеждаме за доброто на нашето ежедневие, а за да се съревноваваме със съседните фирми, да ги надпреварим и надхитрим, в една нескончаема битка на конкуренция.Но ако предприемачът не препуска към неспирно подобряване, към все по-иновативни технологии, неговата компания е обречена на фалит.Това си е направо социален дарвинизъм.

Дали ще сме по- щастливи, ако утре се сдобием с телефон с по- добра памет и с повече пиксели, не ми се вярва! Неодухотворена и бездушна епоха на вечно незадоволени хора.

В това виждам един парадокс ,защото ако Ницше е абсолютен анти идеалист както е и нашето време, той е същевременно върл противник на модерния свят.А този модерен свят става точно подвластен на Wille zu Macht съвременен вариант.

И все пак поуката от тези разсъжденя е очевидна:не трябва да бъдем зависими от своите идеали, не трябва да живеем в надежди, защото това е равнозначно да не живеем настоящия момент.На това са ни учили и древните гърци.

Трябва да приемем злото, то съществува, реално е,примиряваме се но се стремим да избягваме хората, които ни го причиняват и да търсим доброто (тук вече става въпрос за действие, за превръщане желанието в движеща сила към пътя на щастието-динамиката за която говори Ницше ).Не става въпрос да оставаме пасивни в очакане а напротив, се подчиним на инстинктите,на поривите , заложени в нас, за задоволяване на потребностите си.(тук и Фройд и неговите теории са вдъхновени от Ницше ).

На същия принцип, трябва да се примирим с нашата преходност,защото тя е неизбежен но физиологичен процес. Тежко е, защото как да се радваме на живота, знаейки, че опасността от болести и смърт ни грози всяка минута от ежедневието ни? А може би по -щастливи са тези, които живеят с упойващата сила на вярата в задгробен живот?-Аз не!:)

…демокрацията, правата на човека…sorry.

Съгласна съм с някои коментари относно превода, наистина става въпрос за кумири -на други езици се превежда даже идоли.

Всъщност, заглавието е подвеждащо, защото в случая се касае за деконструкцията на идеалите -били те религиозни,метафизични или политически -рая на християните, комунизма на Маркс,науката,републиката,демокрацията,правата на човека,и.т.н.които Ницше счита за проява на нихилизъм.Нихилизъм защото недостижими, далечни, илюзорни.В преследването на тези високо поставени идеали, забравяме за"тук и сега"-amor fati (Шопенхауер )В това отношение, той е последовател именно на споменатия философ.

Не съм чела българския превод на тази книга, освен едно диагонално прехвърляне , но мисля също, че критиките тук не са отправени към тези, които качват текста а към самия преводач. Немският език е изключително богат, с многобройни синоними и изрази, отсянките на които изискват внимание.

Самото произведение на Ницше-тази книга- е рядко ясно и лесно за четене,нещо необичайно за философията, а Заратустра е също така забележителен. Заслужава си но е добре все пак предварително запознаване с Шопенхауер, един от най -интересните философи и малко пресилено окачествен като абсолютен песимист.

Винаги съм мислила, че е грешка да се превежда поезия защото изразява пулса на една нация. Той не може да се препокрие с превода,невъзможно е , без да го осакатим.Поезията е предимно емоционално състояние но и израз на духа на един народ споделящ обща съдба.

Разбира се ,че съществуват общочовешки терзания и вълнения, но с различни отсенки.

Заедно с перфектното владеене на един език ,ставаме част от културата на един народ, и заедно с това съпричастни към неговата историята.Затова трябва да познаваме възможно най-много езици, това обогатява душата ни и разширява кръгозора ни.

Не доста, а направо както ще казжа на френски -le texte original a été malmené et estropié, nous ne sommes plus guère empreints de cette angoissante atmosphère baudelérienne!

Съжалявам но е неизразимо на друг език!

Изключително ценно четиво.

Писано с яснота и проницателност, без академизъм,което прави прочита приятен и поучителен!

Големи благодарности за качването на тази книга!????

…осеян…ето пак! )))

…осеян…ето пак :)

До @maket

Ха, ха, за правописните грешки ви подкрепям!

Не е приятно да се чете текст, осеяно с такива!

Това е и основната причина, поради която не качвам текстове :)….моля да ме извините! )))