Книгата ми допада, но все още не съм я прочела докрай. Има грешка в съдържанието.
•Съдбовната нощ в Холируд. 9 март 1556
Годината трябва да е 1566 — малка формалност.
Страхотна книга, запомняща се! Авторът умее да обрисува моментите много ярко. Допадна ми силът му на сравнение! Много патетичен край, силно ме развълнува. Препоръчвам за любителите на този тип четиво!
Цвайг е като Моцарт — не подлежи на оценка — четеш (слушаш)и се наслаждаваш!
Цвайг е като Моцарт — не подлежи на оценка — четеш (слушаш) и се наслаждаваш!
Затова обичам да чета коментарите тук-откриваш нови и също така добре забравени стари книги…Един цитат,който много подхожда на сегашното положение в страната ни : "Ала политиката открай време е наука на безсмислието.Тя отхвърля простите, естествени, разумни разрешения ; мъчнотиите са нейно най-любимо удоволствие, раздорът е нейна стихия "
Мария Антоанета и Фуше са също много добри романи на Стефан Цвайг. Обичам и новелите му. Много хубав стил на писане има лек, нежен, интелигентен, всеки герой е точно психологически описан.Класик.
И Еразъм, и Америго Веспучи са също толкова майсторски изградени образи.
Това е една от онези книги, които „влизат“ в мозъка, настаняват се там за доста дълго време и не ти оставят възможност да мислиш за нещо друго.
Както винаги в цялото творчество на Цвайг, страстите се вихрят, по шекспировски сложни и драматични, а животът на Мария Стюарт предоставя пар екселанс почвата,в която той разгръща този огромен негов талант.
Но тази книга следва да се чете като исторически роман, пропит от субективност и психологически тълкувания, които далеч не се основават на реалните политическа обстановка и мотивации на протагонистите.
Независимо от това, лиризмът и ентусиазмът на Цвайг които струят от всяко изречение са истинско удоволствие.
Психологическото противопоставяне на Мария Стюарт с енигматичната Елизабет е забележително!
Хубаво щеше да бъде да дадете примери за „субективност“ и погрешни „психологически тълкувания“ на Цвайг. В противен случай твърденията Ви са просто думи…
@deaf не би било възможно да се опишат всичките исторически грешки на автора, предвид това, че никъде не се отбелязват външната политика на Англия, Франция и Испания, сложните им дипломатически взаимоотношения и съответните религиозни неразбирагелства между трите страни, описването на които е неизменна част за разбирането на живота на Мария Стюарт.Не бива да се пропуска също така историята на Шотландия и военния й съюз със Франция. За целта, трябва да си изградим една солидна историческа подготовка, четейки не само биографии, но и цялата средновековна,предренесансова и ренесансова история на Европа. Разбира се, това би надхвърлило рамките на мъзможностите за описанието им тук.
Все пак можем да си съставим частична предствава, като прочетем прекрасната биография на Antonia Fraser — Mary Queen of Scots( 1993) и Michel Duchein- Marie Stuart, la femme et le mythe(1997).Michel Duchein- Elisabeth Première, reine d’ Angleterre.(1992). Това са изтъкнати историци и специалисти в тази област.Това, че няма преводи на Български е друг въпрос.С посочването на обективни препратки, смятам, че донякъде отговорих на въпроса ви.
Колкото до забележката ви, прав сте да искате пояснения, но все пак аз не твърдя нищо без да има причина и много внимателно подбирам думите си.За мен, всяка е от значение и не смятам че езика трябва да се ползва за празни приказки.
Ние с Вас изглежда сме чели различни книги! Цвайг съвсем ясно е описал и обяснил историческата епоха през която е живяла Мария Стюарт,включително и политиките водени от Англия,Франция,Испания…. Показал е кристално ясно сложните и безсмислени дипломатически ходове тогава. Жестоките,но и справедливи нрави през онова време. И религиозният фанатизъм. Но БЕЗ да употребява безумни идеологически клишета.
@Deaf- Не казвам, че книгата не е стойностна, напротив, отбелязах, че много ми хареса! Просто ви съветвам да прочетете книгите, които посочих, може би последните две, които са на френски биха могли да се намерят в превод на руски или английски. Наистина, те са забележителни, за около 500 страници за всяка от тях, автора съумя да изясни сложните дипломатически отношения по невероятно разбираем начин, аз лично останах очарована от тях и мисля , че няма да съжалявате!
За исторически книги от Цвайг предпочитам " Светът от вчера" — много е добра!
Благодаря! Няма как да ги прочета защото разбирам малко говоримо английски и руски,разбира се. Френският отдавна го забравих. Още след гимназията.
Пишещите за Мария Стюарт се делят на нейни привърженици или противници. Струва ми се,че единствено Стефан Цвайг пише честно и безпощадно ясно за нея.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.