Във времена в които се стремим всячески към щастие, към удовлетворение, към перфекционизъм, не бихме могли да живеем пълноценно. Страданията също са неизменна част от живота. Ако не се научим да ги понасяме, ако си затваряме очите, ако търсим силово да компенсираме това, което ни огорчава с търсене на всяка цена на ефимерни забавления, не бихме могли да надградим себе- си. Щастливите моменти, които естествено съществуват не биха имали такова въздействие над нас, не бихме ги оценили ако не съществува тази игра на контрасти.
Същото важи за живота. Той се храни от смъртта, а тя от него, и така във вечен гръговрат.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.