Читателски коментари от Yenkl

Гробът на Шарл Бодлер от Стефан Маларме

Yenkl (2 декември 2018 в 13:27)

Още един от тъй наречения самопровъзгласен френски елит, който подлага на безпощадна критика този велик поет!

Жалък опит да подражи на този, който низвергва,но нали който не разбира, осъжда!

Отвратена съм!

Танцът на смъртта от Шарл Бодлер

Yenkl (2 декември 2018 в 13:12)

Тези, душевно осъкатените от тогавашния "френски елит "считали творчеството на Baudelaire като скандал и разврат.Те не са разбрали бунтуващата се разтормозена душа на този чувствителен човек, неговото вечно немирно съзнание, търсещ справедливостта и красотата сред най -голямата човешка мизерия!

Поет на контрастите, на мрачните чувства сред които се прокрадва светлината на надеждата. Тази вечно измамена надежда!

Какъв тежък живот е имал този мой най -свиден поет!Какво непризнание от съвременниците му и какво възторжено преоткриване на творчеството му от младежта сред студентите,които тайно се събирали да четат поезията му. Обожавам го!

Мъжете са от Марс, жените — от Венера от Джон Грей

Yenkl (2 декември 2018 в 12:28)

Да задържи. ..грешката е моя, не от автоматичното писане с виртуална клавиатура

Мъжете са от Марс, жените — от Венера от Джон Грей

Yenkl (2 декември 2018 в 12:26)

…да задължи…

Мъжете са от Марс, жените — от Венера от Джон Грей

Yenkl (2 декември 2018 в 12:24)

Целият проблем във взаимоотношения между мъжете и жените в любовта идва оттам, че за мъжете въпросната любов представлява едно кратко разтоварване на един заряд от страст и хормони, докато при жената, тя е едно зареждане на такива.Единият губи докато другият получава. И от двете страни се получава едно неравенство, което води до напрежение по-нататък в разбирателство в брака.Не би ли било по-добре отношенията да са на взаимно даване,да има обмяната и диалог, да се допълват различията вместо да не се толерират такива при другия пол, да няма една част която властва над другата.

Тогава само можем да се обогатим и да постигнем градивни отношения.

Заключенията не са много обнадеждаващи -докато присъстват силни чувства, винаги ще има неравновесие в една връзка. Любовта се обрича сама себе-си на угасване и тогава започват отрицателните емоции.

Жената, смятам, в това отношение е по-независима. Тя се стреми да постигне това спокойно равновесие в отношенията и да ги превърне в приятелски когато пламенните преживявания приключат. Жената живее чрез словото, чрез разговора и много повече интелектуализира любовта отколкото мъжете. Това е и причината лесно да преживява и загърбва разочарованията си.За да задаржи една жена до себе-си (в сърцето си ),мъжа трябва да бъде един неизчерпаем извор на фантазия,да умее да говори и да слуша.А една жена не съумее ли да превърне партньора си в приятел и да прави компромиси е обречена на неуспех.

Така че,интересна книга в която разбираме, че повечето мъже са далеч по лесно устроени и не толкова взискателни.За тях е по- важна повърхността, те са като деца. Не задълбочават а при все това остават много зависими от тяхните желания, прищевки и настроения. А вътрешната свобода е именно да се отърсим от тях.Да не зависим дори от собствените си чувства. Тогава само можем да даваме безкористно и съответно да получаваме радост от това свое раздаване. Парадоксално е, но се оказва вярно!

Разбира се,това е моето виждане, не претендирам да съм непременно права.

Време разделно от Антон Дончев

Yenkl (29 ноември 2018 в 16:00)

…на нашата родина…

Време разделно от Антон Дончев

Yenkl (29 ноември 2018 в 15:58)

Много трудно я прочетох.

Несъмнено голяма книга.Схващам дарбата на писателя но не усещам написаното.

Колко съществено е да си отраснал в една страна за да се слееш с нейния дух.

Нашето мислене и нашето светоусещане са продукт на нашата родината.

Тайната история на Мосад от Гордън Томас

Yenkl (25 ноември 2018 в 12:18)

Да се заявява, че MOSSAD е една от най- тайните служби, и същевременно да се пише толкова подробно за нея! Сензации и пак сензации…това само- по себе- си предвещава за несериозен и субективен писач!

Тортила Флет от Джон Стайнбек

Yenkl (24 ноември 2018 в 14:02)

Това е книга за приятелството, за обикновения живот и жаждата за освобождаване от оковите на материалистичния свят.Зад кадъра на веселието, което пресъздава компанията на тези задружни приятели, сплотени чрез обща съдба и вино, прозира една жестока безнадеждност.

Книга, в която се привързваме и ставаме съпричастни към живота на протагонистите, усещане,характерно за повечето творби на Стайнбек.

Много трогателна и много тъжна!

Щастливият принц от Оскар Уайлд

Yenkl (18 ноември 2018 в 12:54)

Какво очарование, какъв финес,каква сатира на човека и на обществото в тези разкази!

Прекланям се пред творчеството на този голям човек. Уникален!

Ленора от Едгар Алън По

Yenkl (18 ноември 2018 в 12:45)

Едгар Пое, обичаме го или не,средно положение няма,но той никого не остава безразличен с неговите разкази и поеми.

За мен, той е вълшебен, даровит, с уникално въображение и омаен,изящен стил.

Не намирам цялото му творчество на български, но това ,на което съм попаднала е с много добър превод.

Чела съм цялото му творчество на френски, с превод на Бодлер -уникални преводачески способности на този мой толкова обичан поет!

Едгар Алан По, за любителите на голямата литературата!

Одисея от Омир

Yenkl (11 ноември 2018 в 22:16)

Одисея, дългият криволичещ, инициатичен път към мъдростта, от хаоса на войната към хармонията на живота при завръщането в Итака . От премеждията, безпътицата и забравата към своята идентичност, своя дом.От илюзията на героичните достижения към приемането на своята неизбежна кончина.

Това е прекрасното послание в тази творба.

Искрица живот от Ерих Мария Ремарк

Yenkl (27 октомври 2018 в 19:55)

Човек може да намери сили да прости единствено ако разбира причините.

В концентрационния лагер, ужасът няма причина, няма обяснение.

Много силна книга!

Мърша от Шарл Бодлер

Yenkl (18 септември 2018 в 20:04)

Не може да се преведе, трябва да се чете само на оригинал.

Ето и една строфа от тази поема, която е толкова красива, сякаш да подскаже, че за един поет, красота има навсякъде, а не е преведена — явно това е съкратения вариант:

Et ce monde rendait une étrange musique,

comme l’eau courante et le vent,

ou le grain qu’un vanneur d’un mouvement rythmique,

agite et tourne dans son van.

Тези, които знаят езика ще ме разберат.

Часовникът от Шарл Бодлер

Yenkl (18 септември 2018 в 16:19)

Никога никакъв превод няма да се окаже успешен що се касае за творчеството на Baudelaire, особено за Цветята на злото и тази точно поема за часовника. Никога не ще усетим студената тръпка, която ни пролазва при прочита на това изключително произведение.За да вникнем в мисълта и се докоснем до чувствата на автора, трябва да владеем съвършено този език.

Разочарована съм много, но го очаквах. Не, това е предателство към поезията му!

Клариса от Стефан Цвайг

Yenkl (18 септември 2018 в 15:45)

Една книга е истински ценна, ако разстройва съзнанието, задава и провокира въпроси, разбива клиширания, установен ред.

Такава е тази книга, редом с есетата на Цвайг, които много от тях не намират превод на български език. Аз съм приятно изненадана , че намерих Клариса, защото тя е от по- малко популярните книги на този автор,по взискателна е, но човек излиза от нея променен.

Списъкът на Шиндлер от Томас Кинийли

Yenkl (18 септември 2018 в 15:28)

Много силна книга, без патос, без излишна сантименталност, поставяща акцент върху самоосъзнаването на една личност.

Посоката е напред, към хуманното, към издигането , към морала.

Шиндлер, подобно на повечето опортюнисти, са забогатели благодарение на условията, създадени по време на нацистка Германия. Постепенно, ставаме свидетели на неговата промяна към доброто, към осъзнаване ужасът, в който човечеството бе изпаднало. Това осъзнаване се превръща в действие, независимо, че неговия принос към спасяването на евреите е твърде малко по численост.Това е най- важното,това е удивителното, което проличава в тази книга- надделяването и победата на високо моралните качества над първосигналното в човешката природа.Това за което тази творба заслужава да бъде прочетена,това е което ни вдъхва надеждата, че човечеството все още е способно да се възроди и да се отправи към светлината!

На Западния фронт нищо ново от Ерих Мария Ремарк

Yenkl (9 август 2018 в 18:17), оценка: 5 от 6

Много добра книга, жестока и при все това, определено умиротворяваща!

Remarque е от любимите ми автори,много от творбите му са били забранени и съответно горени по време на нацистка Германия.

Всичко е разказано толкова осезателно,покъртително.Не подлежи толкова на коментар, има четива които трябва да се изстрадат!

Кратка история на света от Хърбърт Уелс


Напълно съм съгласна с горния коментар.

Историята изисква, като всяка наука, стабилна подготовка и сериозен подход. Това съвсем не означава, че не може да бъде поднесена по атрактивен начин, все пак от нея се вдъхновяват литературата, поезията, театъра. Наистина тя е необятен извор на разсъждения,творчество и философия. Но за да черпим от нея е добре да я познаваме колкото може по-обективно.

Наистина не съм прочела цялата книга, но достатъчно да се уверя, че един известен автор на научна фантастика като H.Welles е вече променил мирогледа си дотолкова, че не може да не гледа (пречупва) събитията по друг начин освен чрез собствената си призма.

Мария Стюарт от Стефан Цвайг


Както винаги в цялото творчество на Цвайг, страстите се вихрят, по шекспировски сложни и драматични, а животът на Мария Стюарт предоставя пар екселанс почвата,в която той разгръща този огромен негов талант.

Но тази книга следва да се чете като исторически роман, пропит от субективност и психологически тълкувания, които далеч не се основават на реалните политическа обстановка и мотивации на протагонистите.

Независимо от това, лиризмът и ентусиазмът на Цвайг които струят от всяко изречение са истинско удоволствие.

Психологическото противопоставяне на Мария Стюарт с енигматичната Елизабет е забележително!