Книга в която се връщаме към много романтичната идея за завръщане към изгубения рай, към нашите корени и всъщност към езичеството.
Действително, в днешните тъжни, претърпяващи духовен упадък времена, се прокрадва желанието за промяна, хората жадуват за нематериалното, за свещеното, нуждаят се от душевно упование.
Прави са били римляните, когато са твърдели че еврейския монотеизъм е вид атеизъм. Концентрирайки свещеното в един единствен, авторитетен и съвършен бог, пращайки го в небесата, далеч от простосмъртните,така лишил той природата от сакралното.Това е почвата, която подготвя рационализма и материализма, и една от основните причини, в която се корени омразата към еврейския народ.
Обожествяването на природата връща достъпа на сакралното и затова смятам и се надявам, по логична връзка, че екологията ще взима все повече място в нашия свят.Уважението към природата е въпрос на мироглед а религиите до голяма степен го изграждат!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.