Читателски коментари

(за „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери)

  • 1. Pavelcho (26 юли 2007 в 10:18)

    Мога да кажа, че повестта е много поучителна и нравствено въздействаща. Макар и детска книжка е пропита с много мъдрости и низ от житейски истини. Както се казва — „Голямата книга може да е и с малко страници.“

  • 2. BHorse (30 юли 2007 в 20:13)

    За съжаление липсват картинките… А те са неотменима част от текста

  • 3. Vyara (25 февруари 2009 в 00:38)

    Една от най-въздействащите книги, които съм чела.

  • 4. Денис (5 март 2009 в 23:12)

    Ами…брилянтна…Каквото и да кажа ще звучи глупаво пред написаното от Екзюпери.

  • 5. qnass (28 февруари 2010 в 13:51), оценка: 6 от 6

    — Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре.

  • 6. Наско (2 март 2010 в 11:22)

    Една от най-смислените и идейни книги които съм чел! Това е книга за възрастни!

    • 7. сеньорита (5 март 2010 в 12:47)

      Много съм съгласна с теб.Написано е по много странен и увлекателен начин,а смисъла е огромен,наистина страхотно произведение.

  • 8. нт (5 март 2010 в 23:20)

    Много е говорено и писано за „Малкият принц“. Книгата изобщо не е детска, макар да въздейства силно и на деца.

    Имаше един глуповат въпрос едно време по лексиконите: Ако трябва да заминете на необитаем остров/планета до края на живота си и да вземете само една книга със себе си, коя е тя?

    Отговорът през последните почти трийсет години за мен неизменно е един: Малкият принц от Антоан дьо Сент-Екзюпери.

  • 9. клематикс (15 юли 2010 в 11:20)

    Имах една мъдра учителка, която ни каза за тази книга " Тя трябв да бъде прочитана на всеки 10 години — всеки път разкрива нещо ново".

  • 10. здравко стефанов (2 май 2011 в 00:34)

    нямам думи- класически шедьовьр!

  • 11. Rony (7 юни 2011 в 23:44), оценка: 6 от 6

    Заслужава повече от оценка 6!

  • 12. dobrin.6 (1 юли 2011 в 17:06), оценка: 3 от 6

    Мисля, че Малкият принц не трябва да бъде от списъка за препоръчителен прочит за ваканцията на птрети клас. А някъде към пети-шести клас, въпреки че е много поучителна смятам, че третокласниците няма да я разберат и да извадят поука от нея, за разлика от шетокласниците и седмокласниците, въпреки че много се съмнявам един седмокласник ще чете книги през лятото, но мисля че има и изключения.

  • 13. lilovesu (10 юли 2011 в 16:45), оценка: 6 от 6

    Защо се заблуждавате, че това е детска книжка?!!! Явно, защото не сте осъзнали посланията й! Те са насочени не към децата, а към нас, големите, порасналите вече, който обаче сме забравили истинското, вечното, красивото и непреходното, което само дете може да види, през своя чист, непокварен, незамъглен още „поглед“. Защото истински се вижда само със сърцето! Забравили човешкото в себе си, ние не сме хора, ние сме „гъби“. И е нормално едно дете в шести клас да не долови смисъла на повестта, но е тъжно, че хора, възрастни, опитни, преминали през изпитания, които най- строгият учител, а именно живота, им е възложил, също не могат да достигнат до истинското, до истината, която макар да се чете между редовете на повестта, всъщност е толкова проста и ясна… :)) Веднага правя аналог с „Бай Ганьо“ — и как тези, които повърхностно я четат, им е смешна… А тези, които явно не са байгаьовци, осъзнават, колко тъжна и трагична е съвършено представената от Алеко действителност, тогава.. а и сега… защото виждам, че не се е променила кой знае колко… И в заключение ще ви приветствам да не забравяте никога, че „първо сме Хора, после сме различни“ :)).

    • 16. Петя (20 април 2013 в 16:31)

      Страхотно ….

  • 14. пламен савов (8 февруари 2012 в 23:53), оценка: 6 от 6

    Малкият принц ВИНАГИ се завръща !

  • 15. Vladi (28 януари 2013 в 12:02)

    Прекрасна книга в която всеки може да открие нещо ново при всяко ново прочитане независимо на каква възраст е…

  • 17. dakel51 (20 април 2013 в 22:07)

    Просто се учудвам как може да се коментира „Малкият принц“ — това е класика в най-чист вид! Ако някой не е чувал за „Малкият принц“, то каквото и да му кажеш е безсмислено — той просто не знае за какво става дума!

    • 39. Лъчезар (3 септември 2014 в 09:47)

      Прекрасно!!!

  • 18. abv123 (14 март 2014 в 11:09)

    Книгата е идеална, ако си от типа хора, които се мислят за повече от другите, за по-възвишен и т.н. Не ми харесва как съвсем човешки качества и недостатъци са представени като нещо ужасно.

    И преди някой да ме контрира с „вие сте хубави, но сте празни…. и т.н.“ ще кажа, че много добре схващам посланието на книгата, но изобщо не ми допада начина, по който автора стига до него — като съди всички и всичко, освен нещата, които отговарят на собствените му схващания.

    • 19. нт (14 март 2014 в 11:53)

      Празен сте. За хубав — не знам. Хубостта е преходна и без това.

      Най-вече, ми се струва че сте трол и то не от най-ошлайфаните. Още първото ви изречение показва тотална липса на логика и дълбоки вътрешни противоречия — оценявате отвисоко „хората, които се мислят за повече от другите“…

      Пробвайте да се занимавате със счетоводителство.

      Екзюпери и Селинджър не са за вас.

      • 22. abv123 (18 март 2014 в 14:41)

        Благодаря за психоанализа, вие пък сте точно от хората, за които говоря в първия коментар. Не дай си Боже да не ми допадне любимата ви книга — веднага съм сложен в графата „празен“. Само ми затвърдихте мнението ;]

        • 23. vog (18 март 2014 в 14:50)

          Уау, какво се е заформило тука! Къде видяхте съдене? Не, по-любопитно ми е кои човешки недостатъци и качества са представени за нещо ужасно? Това наистина е въпрос. Скоро не съм я чела.

          • 24. abv123 (18 март 2014 в 19:43)

            Говоря за това колко плоско са представени нещата в книгата и колко прибързано Малкия принц, а и самия автор, слагат етикети на всички. Например пияницата пие, което е лошо, човекът с фенерите и продавачът вършат безсмислената си работа по цял ден, което е лошо, суетния човек чака единствено комплименти от всеки и това пак е лошо. Така са показани недостатъци, които абсолютно всеки притежава до някаква степен. В книгата са представени в черно и бяло, няма средно положение, което прави прибързаното им осъждане изключително лесно. По същия начин Малкия принц лепва етикет и на розите — тъй като му изглеждат еднакви и са му „чужди“, той автоматично ги окачествява като „красиви, но празни“. Смисъла на книгата е да не забравяме важните неща в живота, но начина по който това е демонстрирано не ми допада. Може би историята щеше да ми хареса ако героите имаха някаква минимална дълбочина….

            • 27. нт (19 март 2014 в 07:33)

              Да! И аз това казвах — аз съм от хората, които харесват Малкия принц, а вие сте от тези, които им слагат етикети и обобщават.

              Психоанализ не беше — просто си противоречите сам и то в писмен вид.

              И през ум не ми е минало да се опитвам да ви убеждавам в достойнствата на книгата. Тя си съществува и всеки може да прецени сам.

              Радвам се, че сте отговорил по същество на vog.

              Така нещата са по-ясни. Начинът ви на мислене, ценностна система и критерии.

              Поезията обикновено е привлекателна със своята поетичност и настроение, не с реализма и дълбочината на характерите.

              Както и преди казах: Екзюпери и Селинджър не са за вас.

        • 33. joro.georgi (4 август 2014 в 00:45)

          Няма нищо лошо в това, някой да не хареса нечия любима книга. Това, което прави коментарите ви абсурдни, а другите коментиращи провокира да ви наричат „празен“, е забележката, че „Книгата е идеална, ако си от типа хора, които се мислят за повече от другите, за по-възвишен и т.н.“. Това е изказване, което говори за много ограничени възприятия и тесногръдо мислене.

          Кое ви кара да си мислите, че имате право да определяте за кого е „идеална“ книгата и за кого не е? Защо изобщо си мислите, че имате нужното да класифицирате която и да е книга, а още повече тази? Ако книгата не ви хареса, просто изкажете личното си мнение и до там. Без да си позволявате твърдения, че едва ли не всеки който я харесва, е от един или друг тип хора. Нагло и глупаво изказване от ваша страна.

          • 34. д. (8 август 2014 в 12:20)

            аз пък бих парафразирал по този начин:

            „Няма нищо по-лошо от това, някой да не хареса нечия любима книга.“

            това може да стане като мото на цялата дискусия тук. Пък и на цялата секция с читателски мнения :)

    • 20. Катя (15 март 2014 в 10:46)

      Много точно казано. Това е причината поради която това произведение не успя да ме докосне колкото и пъти да го чета.

  • 21. natispain (15 март 2014 в 17:08)

    Книгата е вълшебна, с много доброта и мъдрост, малко тъжна, тя не е за хора с недостатъчна духовност.

  • 25. нвм (18 март 2014 в 22:24)

    Прехвалена книга.Заблудени сте,ако си мислите,че е " Най-въздействащата и идейна книга" която някога сте чели.

  • 26. natispain (18 март 2014 в 22:31)

    Добре, че ти ни отвори очите. Само кажи ни точно кои книги са въздействащи и дейни за нас.

  • 28. Румяна (17 юни 2014 в 13:02)

    Това е една от най-красивите и тъжни приказки, които съм чела. Много ми хареса, а който не я е чел му я препоръчвам.

  • 29. стефан (4 юли 2014 в 11:36)

    книгата е прекрасна много интересна оценката ми е 11111111111111111111110 от 11111111111111111111110 освен това екзюпери е един от любимите ми писатели

  • 30. Аристотел (24 юли 2014 в 01:02)

    Не е за вярване, че има хора, които „оплюват“ тази класика. Що за глупак, би написал че книгата — е за този тип „хора, които се мислят за повече от другите“. Това е едно велико произведение, което ни кара, да се радваме и да мислим за малките неща в живота. А за тези които, определят книгата като „плоска“ и „прехвалена“ следва да се каже само едно — същества без грам, ценностна система. Това произведение, дава на читателя дълбок смисъл и ценности. А това че има читатели, които не могат да открият, къде се намира дълбочината на произведението е друг въпрос! Книгата е предназначена за читателите, които знаят как, да се докоснат до стойностните неща в живота. Автора ни учи, да се радваме на малките неща в живота, защото преследвайки амбициите си, понякога се отдалечаваме от всичко човешко и истинско. Да спомена за тези, които произведението не ги е докоснало — няма как като сте бедни духовно. Това че не разбирате точния замисъл на книгата, не ви дава правото да я оплювате по такива грозни начини. Хора които не са прочели под 10 книги, не би трябвало да изказват мнение. За финал ще спомена, че ЛИТЕРАТУРАТА е сложна материя и тези които не са сигурни, да ли ще се справят с плодовете и (произведенията), по-добре да не се нагърбват с тази задача.

  • 31. Аристотел (24 юли 2014 в 01:07)

    От автора на последния коментар: Извинявам се за грешката! Имах предвид хора които са ПРОЧЕЛИ под 10 книги.

  • 32. rukako (3 август 2014 в 13:50)

    „Духовно извисените“ личности, към които очевидно е насочена книгата, не могат да понесат някой да не я хареса. Но истината е , че всеки човек мисли по различен начин и това, че не е част от стадото, не го прави „беден духовно“, нито пък означава, че е чел под 10 книги в живота си. Ако не сте разбрали да сега, всичко е въпрос на вкус — няма книга, филм или песен, които да са харесвани от абсолютно всички и наистина съжалявам ограничените хора, които не могат да го приемат. Схванах замисъла на книгата, но начина, по който е „изпълнен“ не ми допадна изобщо, както казах — въпрос на вкус. Човек, който не ме познава, моля да не коментира ценностната ми система, някак си…. е смешно.

    • 35. Аристотел (11 август 2014 в 17:16)

      Така е всеки има вкус. Нека да има такива които я харесват и такива които не я харесват. Но е грозно, едва ли не да се оплюва и самия автор. С какво вие драги, „критици“ сте по-възвишени от автора. че да критикувате самия него като личност? Произведението го оставяме настрана! Типично по български се оплюва всичко! Да всеки мисли по различен начин, така е устроен човекът. Но написаното в предния коментар… — "това, че не е част от стадото не го прави „беден духовно“ " Това изказване е не на място. Или както се казва — „ни в клин ни в ръкав“! Изразът „Част от стадото“ е уместно да се използва когато става въпрос за нещо отрицателно (просташко ако щете), което е масово и е извън всякакви етични, и разумни граници най-вече. Но тук става въпрос, за ЛИТЕРАТУРА. Ценителите на изкуствата в случая — литературата,приемаме това, че някой на харесва дадено произведение.Но да съдите и отричате автора като личност е наистина повърхностно. Начина по който е „изпълнен“, замисъла на книгата е точен. Както Вие rukako се изразихте, че сме устроени да мислим по различен начин. Това е и причината някой да могат а други не да четат между редовете! И още нещо. Има случаи (като този). в които не е нужно да познаваш даден човек за да коментираш „ценностната му система“. Общуването между нас хората, като „разумни същества“, и най вече набора от думи с който си служим — са явен белег за дадена ценностна система Независимо дали говорим, за писмено или словесно общуване. Така че няма нищо „смешно“ rukako, в това да коментираш дадена „ценностна система“. без да познаваш човека от среща. Има качество, наречено „проницателност“ и малко са хората които го притежават, но и са малко тези които го притежават, но не знаят (или не са сигурни) как да го използват. И понеже явно, се наблюдава някакъв вид спекулация, с броя на книгите. Добре, ограничаваме бройката на 1 книга! Но остава нещо — остава това че си личи кога, някой е прочел и ЕДНА СТОЙНОСТНА книга!

      • 41. rukako (14 април 2015 в 00:36)

        Прекалено много сте анализирали всяка моя дума и в повечето случаи — неправилно. Под „част от стадото“ не е задължително да се има предвид нещо ужасно или просташко, а просто нещо, което мнозинството харесва, както в случая.

        Никой не е критикувал автора като личност, нека си има собствените разбирания. Всеки има право на това, както аз имам правото да не съм съгласен с него. Няма да се съглася и с това, че можеш да коментираш ценностната система на някого въз основа на 5–10 реда коментар. Да, можеш да коментираш казаното от него, но не и да си правиш генерални заключения за същността му и да си позволяваш да го обиждаш. Естествено можеш, но най-вероятно ще си доста далеч от истината и няма значение колко добре „четеш между редовете“. Как можеш да четеш между редовете ако почти не са били написани такива? А колкото до броя на книгите, за мен лично това няма значение, бях го написал заради някои от по-горните коментари. Има много свестни хора, които изобщо не четат, има и начетени хора, които по-добре да избягваш…. така че това е доста субективно, както и понятието „стойностна книга“.

  • 36. yanica (27 август 2014 в 17:27), оценка: 6 от 6

    Помня ,че като дете не я прочетох — радвам се че ,,Малкият принц,, ми даде втори шанс сега, когато съм готова за него. Няма думи за това произведение . Поклон пред великите книги

  • 37. Григор Зографски (2 септември 2014 в 20:47)

    Тази книга е декадентство--при това от лошата му разновидност. ОК, този пичага Екзюпери може да вярва, че „Най-хубавото е невидимо за очите“, но защо го представя като начин на мислене, характерен за децата, чиято гледна точка има претенцията да изразява? Та именно децата твърде малко оценяват „невидимото“, дори обикновено се съмняват, че то въобще съществува (Може да не е много удачен примерът, но аз на 7 години искрено се съмнявах в съществуването на въздуха, след като не се вижда…).

    Все пак поне в един ключов момент „чувството за художествена правда“ не е изневерило на автора. Кой в крайна сметка „спасява“ Малкия Принц? Змията. Защото силата е която спасява.

    • 50. A Warrior of Light (11 март 2017 в 20:53)

      Да, ама тук не се говор за въздуха и подобни неща, а за такива като любовта и приятелството. Въпреки че малките деца не могат да ги разберат, те ги усещат по-силно от всеки друг.

      Освен товав книгата да си дете не значи да си незрял и наивен, а да запазиш „детското в себе си“ (знам, че е клише, ама не можах да измисля по-добро).

      И накрая, недейте да ме хейтите. Това си е мое мнение все пак.

  • 38. Гост (2 септември 2014 в 23:59)

    То трябва акъл за да видиш, че тази книга не е детска. И къде видя декадентство, че и в най-лошата му тразнивидност. И той не е пичага, ама че просташки език.

  • 40. 888 (5 октомври 2014 в 16:27)

    Спомням си как другите деца ме убеждаваха, че ракетите летят само през нощта защото… „денем звездите не съществуват“. Но тогава аз също бях дете и рисувах ракети излитащи през деня. :-)

    Затова не бих казал, че онова за „невидимото“ важи за всички деца, имам предвид този коментар… „Та именно децата твърде малко оценяват «невидимото», дори обикновено се съмняват, че то въобще съществува“.

    Все пак, това е въпрос на развито въображение и фантазия. Без тях не можеш да станеш нито художник, нито писател, нито истински учен… а защо не и хармонично развит човек — пък бил той и счетоводител, адвокат и т.н.

    Книгата е това което е. Едва ли е уместно да се очаква книгите да са съобразени с моя начин на мислене. Точно обратното — ако искам да разбера (и усетя) автора — аз трябва да се настроя на неговата „вълна“. Как иначе ще вникнем в казаното от древните автори, например уж „скучните“ разговори на Сократ, или пък някой коан от семплият и неразбираем Дзен.

    Както е казано в евангелието „който чете нека разбира“ — лошото е, че четящите намаляват. Хубаво е, че има места по света където това не е така.

    Благодаря за хубавия сайт.

  • 42. nadia.jeleva (22 април 2015 в 13:04), оценка: 6 от 6

    Прекрасна книга! Може да се чете на всяка възраст. Една от настолните ми книги. Нежност, мъдрост и философия. Просто е невероятна.

  • 43. kristiana (3 септември 2015 в 13:27)

    Книгата е страхотна! А по отношение на коментарите — различните мнения просто разкриват различни парчета от общата картина. Например abv123 възприема определението „красиви, но празни рози“ като крайно и ограничено заключение (и наистина би могло да е такова; не бих могла със сигурност да знам какво значение точно е вложил авторът), докато за мен те са „красиви, но празни“ не защото са такива сами по себе си, а защото Малкия принц не е вложил нищо от своето същество в тях, той обича своята роза, защото и е дарил време и любов. Това е светът, пречупен през собствената му призма, не абсолютен критерий за света като цяло. Това беше кратък пример за гледните точки, от които единствено обидите са ми неприятни. :)

  • 44. Диляна Божкова (29 декември 2015 в 17:13)

    Казват, че истината се ражда в спора, но аз наистина се обърках. Тази книга ме кара да плача… Влизам и почвам да чета тези коментари, и си мисля аз ли съм недостатъчно духовно извисена, за да ми харесва толкова много, или съм достатъчно ограничена, за да мога да преценя стойността й. Кой всъщност казва, кой какъв е и кое какво е? Авторът е човек и ние сме хора. Книгата е парченце от него и той ни я подарява дали ще я приемеш, или не, зависи само от теб и не би трябвало тази така малка книжчица любов да ражда толкова много омраза. Мисля, че ни има нещо на нас хората. Нещо толкова малко, способно да разруши всеки хубав опит …

  • 45. Суат Джервиз (26 януари 2016 в 01:28)

    Книгата не разкрива някакви истини, които да не може да се открият в десетки, ако не стотици други книги, а и които човек може да види лесно около себе си, но е толкова красива… Забравете за мъдростта и философията, това е изящно изкуство.

  • 46. Ив. (20 март 2016 в 22:59)

    Съгласна съм, че е възможно произведението да се интерпретира твърде крайно, което унищожава ценността му, но това си е въпрос на възприятие. Аз лично не знам дали може да се смята, че Екзюпери обобщава всички хора, в образите на Царя, Пияницата и т.н., че това са образи, които могат да бъдат определяни като изцяло лоши. Дали не изразяват по-скоро явления — изчистени, типизирани форми, на определни явления, които виреят в човешкия свят и изглеждат безумни на малкия принц, защото той поглежда на него със съвършено чист поглед? Може би става объркано, ако решим да възприемаме образите изцяло натуралистично (да ги съпоставяме с действителните им прототипи), защото нищо не може да е само черно, нито само бяло. Възприех този тип формиране на явления и процеси като красив и същевременно ясен изказ това, което авторът желае да ми разкаже (покаже). Даде ми усещане за нещо леко и изчистено и същевременно вярно, беше ми приятно да чета. Творбата, обаче, може да бъде разбрана всякак, от всеки, и това си е факт. Така че моля всеки, който не харесва този начин на писане (на Екзюпери), но пък страхотно е схванал идеята, да пише. Да постигне нов връх в литературата, а ние да четем, да плачем, да се радваме, да пляскаме, да плащаме, разбира се, изобщо с кеф да си му кажем ,,Браво!".

    П.С. Моля, извинете мен и преподавателите ми по български език за допуснатите правописни и пунктоационни грешки. При налично желание и търпение поправете ги.

  • 47. Ани (2 юли 2016 в 20:39)

    Много е досадно, че постоянно се натяква колко странни и досадни били възрастните.

    И защо да е глупаво решението на математика да си запише на листче броя на звездите и да ги сложи в банка, за да си мисли, че ги притежава, а да не е глупаво решението на Малкият принц при вида на нарисувана кутия да „види“ овца в нея и да реши, че е точно такава, каквато иска и че тя вече е негова?!!!

    Детството е фаза от човешкото развитие, етап, през който се минава. Ако си възрастен и се държиш като дете… то си има една много хубава думичка за това: ИНФАНТИЛЕН.

  • 48. Ани (2 юли 2016 в 21:30)

    Ако някой иска да прочете наистина смислена, разтърстваща и даваща поводи за философстване книга с главен герой принц, му препоръчвам „Щастливият принц“ от Оскар Уайлд.

  • 49. Маниака (16 юли 2016 в 01:32)

    до 47 Според мен вадиш нещата от контекст и си прекалено голям буквалист, не го казвам с цел обида. Екзюпери си е написал каквото си е написал, това е неговият поглед — въпросът е, че мисля има какво да си извади човек за себе си от книгата философски, а творбата има и артистични достойнства.

  • 51. Виктор.бг (19 юли 2017 в 12:33), оценка: 6 от 6

    Много поучителна книга!!!

  • 52. martyyy_k (5 октомври 2017 в 13:12), оценка: 6 от 6

    Книгата кара да се замислиш за мирогледа ти за света с такава дълбочина.

  • 53. Стоилов (1 януари 2018 в 13:00)

    Малкият Принц е парад на банални истини, куцащи една след друга с последни сили под тежеста на зле скроени метафори. За дете е неразбираема, а за възрастен с нормално мислене — досадна. Популярността е лесно обяснима — стадното мислене има нужда от подобни опорни точки.

    • 54. Asi (1 януари 2018 в 21:24), оценка: 6 от 6

      „The problem with the world is that the intelligent people are full of doubt, while the stupid people are full of confidence.“ Charles Bukowski

  • 55. Toddy (21 февруари 2018 в 08:37)

    Малкият Принц е един шедьовър, които ще остане във вечноста.Всеки може да намери някакви недостатъци за себе си, но ако се доближи със сърцето си до него, той ще го промени.

    Това е най доброто произведение, което съм чел някога и той наистина ме докосна. И всички ние може да направим нещо и за него, като станем по добри в много отношения.

    Тогава той още повече ще се зарадва и неговата звезда винаги ще ни огрява.

  • 56. Тихо5 (7 февруари 2019 в 01:18), оценка: 1 от 6

    Може да се напише труд от 10 тома колко противоречия и наивитет има в тази книга. Добре, че е кратка.

  • 57. Yenkl (1 март 2019 в 14:56)

    Изключително наситен житейски урок!

    Какъв смисъл да дадем на живота си?

    Нека се взираме в красотата на природата, нека се вслушаме в кипежа на живота , но нека не си съставяме наивни представи за човечеството, то често е сурово и жестоко!Да не забравяме да оценяваме достъпните за нас неща,те всеки момент могат да ни бъдат отнети.

    Прекалено забързани, прагматични , духовно обеднели ли сме?Злоба, алчност, копнеж за власт, подлост и егоизъм съседстват с милосърдие, съпричастност и обич.Липсва въображение, ценностите се изкривяват, всевластват парите, а парите са средство а не цел за живот!Често сме безпомощни, безволеви, сугестирани, действаме шаблонно, липсва дръзновение,липсват широките хоризонти на свободната мисъл.Любовта е илюзия, бързопреходна, егоцентрична.Мнозина са тези, които се стремят да изглеждат а не да бъдат! Наша отговорност е по кой път ще се насочим.Много често сме сами в тъгата си, в мрачните си мисли, в измамените си мечти!Смъртта се явява сетното решение на житейските страдания, но дотогава трябва да намерим начин да се справим с превратностите на живота.Да се обкръжаваме с приятели, верните са малко, но без тях светът е безсмислен и тъжен. Взаимоотношенията ни с другите са крехки ако не полагаме усилия да ги закрепваме, нищо не ни е предоставено даром, нужни са усилия. Едно дългогодишно приятелство може да приключи за един миг а случаен непознат да ни стане верен приятел до живот. Любовта унищожава ли приятелството или може са съжителства с нея?Сега или в отвъден живот?

    Тази книга ме впечатли още от детството, преоткрих я по- късно, под друга светлина. Характерно за нея , че предоставя различни нива на четене.С привидно детски тон, някога с разкъсани мисли и с богата символика, тя е дълбоко философска.

    Една книга е добра, когато винаги има какво да разкаже, винаги нещо ново от нея ни обогатява.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.