Читателски коментари (за „Съветските дипломати съобщават “ от Михаил Черноусов)

notman, искрено благодаря за линка! Не съм чел Мизес, макар, разбира се, да ми е добре познат по име.

Качих книгата на киндъла си и мисля, че съвсем скоро ще я започна. В момента чета Роджър Скрутън.

Понякога ми е странно, че се случи така, че дори в любимия литературен форум ни се налага да водим спорадична виртуална битка за истината, но е от такова фундаментално значение за бъдещето, че просто е трудно човек напълно да се въздържа.

Аз дълги години го правих — заблуден от привидното затишие в моята тук провинциална, периферна държавица. (Мислех си: хората си гледат работата, не се интересуват от идеология, не са запознати със стоте милиона жертви на социализма, но инак всичко си върви, както винаги и хората са по-добри, може би малко твърде наивни.) Последните години нещата драстично ескалираха и единственото, което мога и правя е да разговарям с познатите си, да опитвам да им задавам въпроси и да събуждам у тях инстинкта за оцеляване и мислене; да им посочвам несъответствието между лозунги и действителност.

Когато взех трудното решение да емигрирам, никога и през ум не беше ми минало, че ще ми се случи да живея соца втори път. Наистина модифицирана версия, но еднакво мракобесна, фалшва, непродуктивна и потисническа. Израствайки зад Желязната завеса, знаехме твърде малко за процесите, които се протичали откъм 60-те години на Запад.

В моята действителност, за да има някакъв шанс за промяна, първата битка която трябва да спечелим е с политическата коректност и темите-табу. Толкова много са и всеки ден има все нови и нови забранени думи, забранени теми — едно безкрайно съревнование кой може да капитализира най-добре статута си на жертва, за да получи повече при силовото прехвърляне на средства от тези, които работят (главно белите мъже от всяка сфера на живота — от строителни работници до софтуерни инженери) към тези които врещят най-силно (фминист(к)и, всякакви цветнокожи, млади марксисти-безделници, които не са работили един ден през живота си, ’зелени’-комунисти, които не се интересуват от защитата на животните, а най-важно за тях са гей-браковете и избираемия пол за децата в детската градина, ЗКПЧ-тата от университетите и т.н.). За да няма изненади при гласуванията, постоянно и под всевъзможни претексти се импортират хора с ниско айкю от третия свят, които са поначало и вечно зависими от социалните програми и винаги гласуват за повече ’демократичен социализъм’.

Белите са тотално деморализирани. Обществото (им) се разпада пред очите ми, докато идеолозите постоянно внасят нови и нови ’граждани’ от третия свят и Азия, и окуражват тяхната сегрегация, запазване на културната им идентичност, и здрави социални връзки. Абсурдите и дегенерацията са направо невъобразими и всички до един имат общ лайтмотив — равенство — марксическата и нео-марксическа идеология.

Сърдечни поздрави!