Книгите от поредицата са страхотно фентъзи. Героите са интересни и многопластови. Нямам търпение да излезе следващата книга :)
Фен съм на Мартин и вече нямам търпение да излезе следващата част.Най–доброто фентъзи писано някога!!!
Невероятно добро фентъзи, с единствен недостатък, а именно — вече не мога да възприема сериозно нито едно друго фентъзи
Разбрах за тези книги след като изгледах 1ви епизод от сериала, направен по тях. Оригиналната продукция на HBO е точно по романите, много добре адаптирана и историята е наистина завладяваща! Но четейки оригинала в писмен вид се впечатлявам още повече! Авторът пише прекрасно, ще изчета всичките 4 тома със сигурност!
Поредицата е невероятна, единствено темпото на писане, което налага автора е извънредно мудно!!!
Ето две карти на континента, които намерих в нета. Принципно са за някаква игра, но вършат работа и за ориентация в книгата.
Политическа карта:
http://gameofthrones.net/images/Westeros_Maps/Map_Westeros_Political.gif
Крепости:
http://gameofthrones.net/images/Westeros_Maps/Map_Westeros_Strongholds.jpg
AWESOME!!!
Me like it!!
Често решенията и действията на героите, породени от присъщи човешки недостатъци имат глобално значение за хода на повествованието.
Какво би станало ако крал Робърт не бе пил от виното по време на лова?
Или Нед Старк бе подтиснал чувството за чест и дълг и фиктивно бе признал властта на Джофри?
Именно майсторското изразяване на тези недостатъци във всеки от главните герои прави романът толкова реален и в същото време художествено съвършен!
Просто страхотно!!!
Странно! Винаги съм гледал филми които са правени по прочетена от мен книга! След като за една вечер изгледах седемте серии излезли досега на Игра на тронове прочетох първата книга за 2 вечери, понеже нямам много време! Съжалявам, че толкова късно откривам тоя автор! Просто е успял в една книга да вмъкне толкова много, че не се наемам да го описвам. Възхитен съм …
Според мен, посредствена, мудна и безинтересна книга.
А чел ли сте „Властелинът на пръстените“ — ето това е мудна книга :) В „Игра на тронове“ действието върви гладко, няма прекалени описания и се чете леко.
Може да си прав, но „Властелинът на пръстените е класика“, а това тук е бледо подбие! Имам усещането, че е цялото произведение е писано на кило водка. По никакъв друг начин не мога да си обясня циничните и вулгарни изрази, както не логичните действия и не завършеност на повествуванието. Автора май толкова е пиел, че е забравил какво е писал предния ден.Просто отврат!
Понеже истинският живот не е циничен и вулгарен. С цялото ми уважение, обичам Толкин, но Властелинът и Песен за огън и лед нямат база за сравнение. Във властелина героите са добри и лоши, няма средно положение. Докато при Мартин героите са човешки същества, всеки със своите качества и недостатъци.
Бях убедена, че не си струва гледането, за четенето не знам. Обикновено чета и после гледам. Филмът е едно брутално извращение. Останах омърсена и огорчена в края на краищата. Изобщо не бих сравнявала „това“ с Властелина. Толкин е естет и красноречието му те задължава да четеш и най-дългото описание, защото си струва.Неговите герои и истории те вдъхновяват. Толкин не те оставя с чувство на тъпота след края. А в света нещата са черни и бели. Нюансите са извинение да не искаш да вземеш страна, да те е страх да се определиш. Целият труд на Мартин е точно това- нюанси, защото видимо и той така живее, всяко извращение е приемливо…Чак не искам да продължавам.
Светът НЕ Е черен и бял. Светът е сив. Няма добро, няма зло. Има само гледни точки. За цялата си поредица Мартин се е вдъхновявал от исторически събития — миналото е било кърваво и гадно, не приказно като във Властелина — Властелинът е еквивалент на древен, красив мит. Песен за огън и лед е огледален образ на кървавата действителност. И в най-голямото зло има добро. И най-голямото добро има зло. Хората не искат да взимат страна, страхуват се да се определят. И да, всяко извращение е било приемливо в миналото — и дори сега, някъде, се случват неприятни неща. Това е истината, без розовите очила. И именно затова тъмното фентъзи на Мартин, Джо Абъркромби и останалите, които пишат подобно, е по-популярно отвсякога сега, за сметка на приказното на Толкин.
Благодаря, аз също така мисля, но досега не можех да го формулирам.
и на мен не ми харесва — нещо като сложна сапунена опера с добавени брутализми и малко фентъзи… но е истина, че сериалът е почти съвършена адаптация на книгата — не мислех че подобно нещо въобще е възможно.
Книгата е изключително интересна. Лично на мен бруталните сцени не са ми по вкуса, но пък си мисля, че препратките към средновековието са много реалистични. Образите са многостранно развити. Действието е завладяващо и изненадващо. Класика в жанра!
ДО5jа …Сериала далече не е съвършен…даже е доста далече от книгите/по точно от книга1/…Ще ти дам няколко примера : Едард Старк е на около 33години , Кайтлин е по млада от него; Таргариен се жени на 12години за Хал Дрого! Не е нужно да продължавам за да разбереш тези факти колко различна правят книгата/а повярвай ми те са хиляди режисьорски хрумвания/….Може би единствено Тирион са го докарали подобаващо/с изключение на различните му очи/…Колкото до книгата…Игра на тронове я прочетоь трудно/бавно/, но следващите 3 части за около 2–3 седмици !
възрастта на героите (особено на Денерис) е променена от съображения за благоприличие — ако сериалът е толкова брутален колкото книгите , щеше да бъде спрян от цензурата в САЩ (която там не е безсилна, и в момента се надига срещу безобидния нов сериал „Плейбой клуб“, и се опитва да принуди Хю Лори да се извини за това, че героят му (доктор Хаус) е упражнил домашно насилие срещу къщата на Лиса Къди) — звучи несериозно, но всъщност е — дори НВО трябва да внимават… Все пак повечето неща са предадени доста точно — мисля, че не трябва да се набляга върху външността на артистите. Едва ли би било проблем да се намерят перфектно съответстващи по външност и възраст хора, но няма гаранция че те биха играли добре ролите си.
Това е комбинация от много реален свят, препокрит с фентъзи. Комбинацията е страхотна. Някаква измислица основана на реалността. С две думи, ако може да се опише прочетеното ще звучи така — Властта покварява. Много интересен свят е описан, какво е добро и какво е лошо. Всеки преследва своя интерес и следва своите правила. Книгата е прекрасна.
18.bumby
Да поредицата е чудесна.Чета за удоволствие,което не ми харесва го зарязвам и..
нямам главоболие.Пета книга- *Танц с дракони* вече е на пазара.
Блестящо!
Много е добра.Препоръчвам и сериала
Не съм съгласен че книгата е мудна, подобни големи произведения имат нужда от много място да бъдат разгърнати и да бъде изграден цялостния свят. Авторът развива почти всички основни герои, обогатява ги, показва и добрите и лошите им черти, това няма как да стане за 200 страници. Като цяло кара по същество, няма скучни описания, няма отплесвания в различни посоки, всяко нещо има значение за основния разказ. За мудна книга бих посочил Властелина, опитах да я прочета щото нали уж велика, но когато се започна с родословните дървета на хобитите ми докипя. Не обичам да ми се изреждат 200 имена, които няма да имат никаква роля в книгата. За сериала не съм съгласен че е много по книгата. Естествено е да посъкратят доста моменти, но те ги изменят. За пример в сериала Кутрето обяснява на Санса за белега на Хрътката, а в книгата го прави самия той, което обогатява образа му и читателя с интерес го следи дали пък няма да направи някоя добрина. Ренли във филма излезе гейче, което поне в тая книга го няма. В сериала са вкарани някои елементи които посмекчават образа на Церсей. Никъде не видях Робърт да е грамаден дебелак, по-скоро нисък и дебел библиотекар, трябваше в него да си личи че е бил висок и снажен. Разбирам че героите които се чукат в сериала трябва да са по-големи (за разлика от Аря която е правдоподобна) но можеше да направят Едард и компания да са по-младички, а не да ползват 50–60 годишни актьори. Критиката го налага знам, много са набожни и добри в Америка, ама инак тва не им пречи да правят риалити формати за бременни тийнейджърки. Плюя на такива двойни стандарти. Още не съм довършил филма, но и вълчищата ми се виждат много мизерни, приличат на хъскита, трябваше да наблегнат на спец ефекти. Орлово гнездо си беше нарисувано, да го бяха нарисували по-голямо, със съответните подзамъци и т.н Едард си чупи крака, не му го намушкват с копие. Тези неща са по-скоро заради бюджета, все пак е телевизионен сериал. Но след като съм чел книгата и въображението ми се е развихрило, някак жалко ми изглежда всичко.
първите 3 книги ми харесаха но пир за врани и особено танц с дракони много мудни и изнервящи особено 5-книга щтях да я хвурля на боклука,25 лв на вятъра тъй да се каже, много мудна да не говорим за припокриването все едно чета пир за врани отново е..ти припомнянето прекалено голямо разтегляне на локуми и тем подобни…
Почти привършвам първата книга и много ми харесва, но така и не можах да разбера каде се намира Вее Дотрак!?? Гледала съм картата толкова много пъти и никаде не го намирам… някой може ли да помогне?
Първата пресечка след кино Витоша…хи, хи, хи…
http://kevinhatch.com/media/kh-asoiaf.pdf
Много ти благодаря! :)
Беспорно едан от най-добрите книги, които съм чел. Мартин успява да вдъхне живот на типажите, да съзадед динамика създавайки по отделан глава за всеки герой, да ни покаже средновековие без явон изявени положителни и отрицателни личности. Тук няма доблестни герои във „властелинът“ нито пък архизлодеи като в „Колан“ — тук има само хора със своите недостъци и силин страни. — Най добрият примери са Робърт Баратеон и Тирион Ланистър. Пожелавам на всеки да се докосне от магията на мартиновата книга.
ако се впуснем в ако-тата може би най големите две „АКО“-та в тази книга са свързани с изборите на Едард старк — първият — да блъфира Церсей — голяма грешка, довела до смъртта на Робърт. Трябваше да действа, не да стреля във въздуха ни именон неговото благородство го прави толкова сипмапитечен. ренли или Варис и Кутрето не биха постъпили така а щяха да нападнат цересей в гръб.
Втория важен избор — „какво щеше да стане ако Нед бе подкрепил Ренли“. Обаче и тук нещата не са толкова прости. Ренли иска да използва децата на Робърт а на нед самата идея да се изиползват деца му е противна — спомнеет си реакцията му когато Робърт поиска да бъдат убиит неродените де;ца на Денерис. Е Ренли няма подобни скрупули и това ги разделачава. тоест именно голямото благороство на Нед, но което се възхищаваме прави оцеляването му невъзможно в Кралсик чертог.
към ако говорим за мудни поредици виж КНВ (колелото на времето) или Малазанска хроника на мъртвите — половината от това просто можеше и да не бъде написано. Лично за мен най-великата поредица си остава Конан. но и Мартин също ме грабна. в Тройката добавям кентърбърийските загадки на пол дохърти. Някой по горе е коментира външият вид на артистите — има някои неща които са добер има такива които не са добре. Специалон към семейство старк и Церсей нямам забележки, но акто видях акктрасата която ще играе Мелисандра припаднах — на няклоко места се казвна че тя е млада, красива, вероятно любовница на Станис и задължително черевенокоса — В танца….. Джон Сняг я сбърква с ИГрит заради червената коса — актрисата която е предложена е възрастна, грозна, чернокоса. немам думи.
http://www.imdb.com/media/rm66829312/nm0396924 перфектна е за Мелисандра.
ако ще търсим не-червенокоси актриси аз бих предложил Джулияна маргулис. Идва ми перефектно и като игра и като визия. пък и вес пак Станис не е чак толкоз млад Предполажа се робърт е някъде окол педесетака, значи Станис трябав да е съвсем малко по-млад и плешив или поне достолепно оплеишвящ със сурово излъчване. т.е. очаква се мелисандра да е някъде около чедиредесет годишна жена, женствена но не прекалено, облечена непрестанно в червено и червенокоса (но явно последното няма да стане, която го следва по петите като сянка. За Станис аз бих предложил Патрик Уилсън, или артиста дето игра Лок в Изгубени, ама никой не ме пита. А пък джон Сняг си ог представям малок по-възрастен — да речем Дж. мастеръсън по-отговаря на моя вкус за Сняг. Млад но не прекалено. Във филам е прекалено незрял, на фона на Ед Старк, който пък е направо старец (виж Шон Бйин е добор попадение макар че аз си представях по.-скоро Ангъс Макфидиъс или Джереми Айрънс като Нед Старк и Клуни — като Р.Баратеон) въобще доста различни ми се оказаха представите от книга, като гледах филма после. А Церсей ми дойде много….младолика. Аз си я представях по-скоро като Порша де Роси. Треперя как трябва да изглежда Марджъри. (Церсей а на 30 а във филам трдно ще й дам и 20. Марджъри е на 16 — 12 годишна ли ще вземат). Другото добро попадение след шон Бийн е момичето което играе Аря (ох не ме може да ми се превърти езикът), както и джуджето Ланистър. а от Джайм очаквах да е къде по-мъжествен, постянно се натяква, че най-големият мъ сред мъжете, с най шроките рамене, най големият …..Филмът много ме разочарова.
Книгата е посредствена. Извинявам се на феновете, но е така. Описанията куцат или липсват, атмосферата е припряна, има разминавания (напр. кинжалът ту е в Кейтлин ту в Едард), някой герой се променят само и само да подплатят разказа и да го избутат в определена посока, вместо да са последователни или рационални, или поне човешки. Преводът (може би и оригинала не мога да кажа) е отвратителен („студ под нулата“, „консервирани боровинки“ и др.). Сериалът е в пъти по-качествен този път от написаното.
Бих добавил че като прочетох танца ме хвана страх…. Според мен Мартин твърде много ще се отклони от пръвоначалния си замисъл. Има две възомжности — или да напише още поне една книга (ако остане жив дотогава) — и да изтресе половината герои още в следващата и да останат зобмитата на Другия срещу бойците на Огнения бог. възможностите за две и двете не са приятни. Почти сигурон е, че Станис ще умре (според мен) освен ако не стане АЗхор азхаи а това е невероятно защото той отговаря на пророчествата — пъров защото не е роден в драконов камък, втоор защото Може да създаде само един дракон а не три, и трето защото дори да убие племнника си той не е най-скъпото му същество (за тази титал му могат да се борят дъщеря му и Мелисандра) Вещицата дава лъжливи тълуквания на това което говорят жреците във Весетерос. Инересно каква е нейната изгода. защо просот не докара Денерис в седемете кралства. Може ли жената Мелисандра да се надява на нещо повече от жрицата Мелисандра? Ако пък Станис не умре — как ще понесе идването на Денерис и Егон. Да не говорим, че той повежда аримята в битак с Другите самозаблуден, че може да победи. сами видяхет резлутата. мелиснадар не може да го зърен сред огъня си, а армията му измира. Ще го спаси ли Джон Сняг? Ще умре ли Аша? ще види ли Джон някой от роднините си — Санса, Бран, лейдин катрин, Аря? Очаквам доста драматични развръзки в книга шеста.
П.С. Всичок се свежда дод ве възможности — победа на Станис над Другите (малко вероятно) и обединение на Севера около него или пълна загуба нахлуване на Другите през Вала и идването на Денерис.
п.с. извинявам се за допълнението — сега се сетих че и Антъни Хед също би ставал за Станис (ако не обръщаме внимание на това че не е плешив, а се съсредоточим върухи играта му и цялостната му визия). Който не е гледал Мерлин няма да ме разбере.
за запалените фенове препоръчвам един руски фен-сайт: crows.ru
сигурно ще ви бъде интересен; на мен ми е перфектен, а във форума му са подробно развити всевъзможните хипотези за бъдещото и минало развитие на сюжета, героите, филма и т. н. със сигурност има и съответни англоезични сайтове…
аз лично искам само едно — Мартин да се стегне и да допише поредицата с качеството на първите 3 книги…
Приятели предложете ми между Властелинът и Троновете коя да избера?Понеже не разполагам със средства и за двете,а все пак искам да прочета по хубавата!Каква е разликата между им,някой може ли да ги съпостави по обстойно?
@Лъчезар,
Властелинът е по приказна и поетична. Има ясно разделение между добро и зло, става дума за героизъм и идеали. Има също така смях, песни и митове. Красива книга, ако ме питаш. :)
Троновете е пълната му противоположност. Груба, жестока, кървава… Героите не се делят на добри или зли, въпреки че на моменти ще ти се струва така. Възможно най-реалистична е като за фентъзи. Някои даже й се обиждат, че е свръх реалистична и вулгарна. :)
Общо взето трябва да избереш какъв точно вид книга ти се чете. В своите области и двете са добри. Ако не държиш абсолютно на хартиеното четене, можеш да си вземеш едната, а другата да я прочетеш от сайта.
Зависи какъв тип книга ти се чете. Властелинът има многообщо с митологията и особено — с Библията- ясноизразена концепция за добро и Зло. Имай предвид, че Толкин го е писал под влияние на събитята през втората световна война и мноог от героите си имат реални прототипи, чиийто характеристики са умишлено засилени към добор или зло. Пир за врани пък е реално книга — нито един персонаж не е само добър или само зъл, ако някой пък е много добър то тогава е глупав, въобще в ОГЪН и ЛЕД няма идеалин хора. времето на героите е мрачно, събитията кървави, бушува продължителна граждансак война а езикът който използват хорта е доста брутален, също както и самото действие. Инригите са на ниво. Трябва да решиш какво ти се четеш — книга с много инитрига, бързо действие, страшно мноог жестокости, без идеално хора в която всеки може да прецака всекиго или книга тип „митология“ в които има два ясно изразени клана като предварително знаеш кой ще спечели, но интригата е кои ще загинат как ще станат битките. Лично аз предпочитам Песен за огън и лед, но Властенилънт също е много хубав, човек трябав да прочеет и двете.
Най-добре е да прочетеш и двете. Вземи си Властелина, защото тя е завършена книга. Не е многотомен епос на който не се знае дали ще видим края. :) Иначе троновете са интересни също, но може да ги четеш в електронен вариант. не да купуваш скъпите томове, отпечатани на лоша хартия :(
Книгата е почти перфектна,същото се отнася и за филма."Властелинът на пръстените" — перфектни и книга и филм.Давам им леко предимство заради по-концентрирания начин на пресъздаване на нещата.Ако някой е открил достоен конкурент на тези фентъзи романи, нека да го сподели :-) !
Трябва да четете Лоис Макмастър Бюджолд…Всичко, което е написала е страхотно…
Абсолютно съм съгласна.Препоръчвам я .
Обичам тази поредица. Когато четях и петте книги толкова ме поглъщаха, че на моменти неусетно се съмваше…
Препоръчвам!
Искам да отбележа, че съвсем случайно установих цял един пропуснат пасаж, в главата, посветена на Тирион, преди да напусне Вала —
„I promise, the king will hear of your need,“ Tyrion said gravely, „and I will speak to my father
and my brother Jaime as well.“ And he would. Tyrion Lannister was as good as his word. He left the rest
unsaid; that King Robert would ignore him, Lord Tywin would ask if he had taken leave of his senses,
and Jaime would only laugh.
„You are a young man, Tyrion,“ Mormont said. „How many winters have you seen?“
He shrugged. „Eight, nine. I misremember.“
„And all of them short.“
„As you say, my lord.“ He had been born in the dead of winter, a terrible cruel one that the maesters
said had lasted near three years, but Tyrion’s earliest memories were of spring.
„When I was a boy, it was said that a long summer always meant a long winter to come. This summer
has lasted nine years, Tyrion, and a tenth will soon be upon us. Think on that.“
„When I was a boy,“ Tyrion replied, „my wet nurse told me that one day, if men were good, the gods
would give the world a summer without ending. Perhaps we’ve been better than we thought, and the
Great Summer is finally at hand.“ He grinned.
The Lord Commander did not seem amused. „You are not fool enough to believe that, my lord. Already
the days grow shorter. There can be no mistake, Aemon has had letters from the Citadel, findings in
accord with his own. The end of summer stares us in the face.“ Mormont reached out and clutched
Tyrion tightly by the hand. „You must make them understand. I tell you, my lord, the darkness is coming.
There are wild things in the woods, direwolves and mammoths and snow bears the size of aurochs, and I have
seen darker shapes in my dreams.“
Като замисъл поредицата е много добра….първите 4 книги се четат много бързо, на мен лично най-много ми хареса „Вихър от мечове“, някак си там героите бяха най-истински, а може би защото в нея Джайм Ланистър разказва своята версия на историята. Обаче….дойде ред на „Танц с дракони“ — е няма такава боза — всичко е толкова размито, главните герои са избити, осакатени, обезглавени и т.н. Няма за какво вече да се разказва….а ще последват още 2 или 3 книги. На всички е ясно че става въпрос за печелене на пари, ама да съсипеш нещо гениално и да точиш локуми до безкрай , не ми се струва правилно. А и не на последно място Мартин е доста възрастен, дано доживее да донапише края на историята, че стигне ли се дотам някой колега да я дописва….отиде та се не видя….съвсем ще я съсипят….
Е,като става въпрос за проточване — за пример — Колелото на времето вече свърши. Това си е обнадеждаващо :)
За разлика от коментарите по-горе, на мен много ми хареса Танц с дракони. Не цялата естествено. Първата и последната третина на книгата са супер. По средата е малко боза, но и Пир за врани имаше слаби страници. Като цяло съм очарован от книгата…Но това с Джон Сняг на края…Ако някой знае, каква е истината, нека ме успокои…МОЛЯ!
Хораа,това е фентъзи,бре!Какво очаквате???Велик роман,ПИПНАТ,може и на няколко водки,но по-добър от"Властелинът…" определено,а по изключение в случая филмът е по-добър,донякъде,де,от оригинала…Края на 3-ти сезон уби вожда,няма такъв екшън след „Васко да Гама от село Рупча“+ „На всеки километър“ 36-та серия!(:
Здравейте,
след като приключих трети сезон на сериала се отправих към книгите, но след глава и половина бих искал да ви попитам — как е качеството на превода в изданието на Бард, понеже не ми се иска да правя компромис с удоволствието от четенето, от друга страна пък изданията не са евтини… Моля за мнения!
Според мен преводът е перфектен.
Най-доброто фентъзи, което съм чела! Откакто я прочетох, всичко друго ми се струва елементарно и изсмукано от пръсти. За да стане добра приказка, не е нужно в книгата да се прескачат магьосници, вълшебни предмети и прочее други фантастични неща. В крайна сметка, ако можеш да пишеш, и три дракона са ти достатъчни :). Само при още един автор съм видяла подобно нещо засега — Джо Абъркромби.
[quote]Най-доброто фентъзи, което съм чела! Откакто я прочетох, всичко друго ми се струва елементарно и изсмукано от пръсти.[/quote]
Оставам с впечатлението,че не сте чели нищо от Сапковски,наваксайте незабавно пропуска :) .
Според ме ,,Хрониките на Амбар" е по-добра книга от тази, а пък за ,,Дюн" да не говорим. Все пак ,,Игра на тронове" е добра книга, въпреки че е многи надценена. Не ми хиресва обема й, авторът сигурно с този обем е целял да напише най-хубавото фентъзи писано но някога. Може да е по-добра книга от ,,…Амбър",но не може да се мери на Властелина и на ,,Дюн" на малкия пръст. Е, то не и нужно.ф
Мнението ми за тази книги е, че е една от най-хубавите фентъзита, но не ми е любимото, защото светът в книгата е много суров, а аз именно, защото фентъзитата живота не много суров и за това Амбър ми е на трето место, а не тази книга. А и за едни други причини. Единствения герой, който ми харесва в книгат е онази русата мацка.
Това първата книга ли е?
Да.
Препоръчвам ти я, невероятен епос.
Наистина има някои доста добри моменти, но книгата е написата потресаващо зле (нямам предвид стила, а самото устройство на повествованието — не можеш да разбереш кой какво казва, на места пряката и непряка реч са трудно различими…). Всъщност, подозирам, че причината за това е преводът и навярно съм правя. Затова и съм решила втората книга да я чета в оригинал на английски. Това мога да посъветвам и останалите, които знаят езика на достатъчно добро ниво. :)
И… вижте, не че поредицата е шедьовър, но е интересна и увлекателна. А понякога и само това стига.
Поредицата е уникална! Определено е най-доброто, което някога съм чела!!! Не знам как ще живея, докато излезне шестата книга :)
Игра на тронове е най-хубавата книга, която съм чела. Първо изгледах сериала, но после реших да започна да чета и книгите- най-доброто ми решение. В началото не ми харесваха вулгарните и прекалено кървави сцени, но на 2 сезон вече свикнах и не ми правеше впечатление. Героите са си супер, може да се разминават я в години, я във външен вид, но са си супер. Поне на мен ми харесват и не съжалявам и за секунда, че се обсебих от поредицата.
Затова дали книгата е мудна… Незнам дали сте се опитвали да напишете книга, но това не е лесна работа. Две години писах книга и е много трудно. Понякога с месеци нямаш идеи. Но какво е писането на една обикновена книга с 20 герои пред цяла поредица с големи сюжетни линии и много връзки между герои, с подробни описания и т.н. Мартин си пише много добре книгите, възхищавам му се. Дано още дълго ни радва с произведенията си.
Това е книга писана от психично болен извратеняк. Възмутена съм и изумена, как е възможно на някой да му роди фантазията подобни идиотщини. Прочетох около 50 страници и съм потресена : бебе отскубнато от майчината гръд и убито пред очите и, брат стискащ сестра си за зърното……просто нямам думи. Отврат.
За закаляване на нежната ви душевност препоръчвам да прочетете Гийом Аполинер — „11 000 камшика“.
Идиотщини? Измислици на болен мозък? Не, реалност — такава, каквато е била в нашето истинско средновековие, и каквато е дори и сега. Не препоръчвам на „нежните души“ да четат тази поредица — явно суровата истина и реалност, описана дори във фентъзи епос, не е за всеки.
И са изглеждали ето така :) :
http://www.imdb.com/media/rm3877610240/ch0337671
И защо ви е тази реалност, кажете ми??? За да ви даде реална представа за света, нали? Да, ама прави ли ви по-добър, по-достоен човек? Според мен по-важни са посланието и морала на книгата, а не толкова дали е реална. Пък и няма защо да четем за реалността — достатъчно я виждаме всеки ден. Нали замисълът на книгите е да ти покажат нови светове, а не „суровата истина“? Това е.
A Warrior of Light,
Позволете ми едно добронамерен и приятелски съвет.
През последните дни забелязвам голяма активност от ваша страна, която провокира тази ми реплика.
Пишете по същество за произведенията! Секцията за читателски мнения не е чат, макар понякога да се получават дискусии и да има размяна на реплики между читатели.
Като цяло създавате впечатление за умно дете; в конкретния случай не сте съгласна с мнението на очевидно глупава жена. Може би, когато пораснете, вие ще бъдете умна жена, но в момента отговорът ви страда от същите логически недостатъци и неумело боравене със сарказма, реторичните въпроси и друга методология на аргументирания спор, от който и мнението, което атакувате.
Възрастните са склонни да бъдат търпеливи с децата. Ако дете налети с юмруци и истински устрем върху мен, бих се опитал да се предпазя без не го нараня.
Това, обаче, не бива да ви създава фалшиво чувство за ’порасналост’ и превъзходство.
Съветът ми наистина е приятелски. Успокойте малко топката. Ако имате желание да пишете рецензии — пишете; но най-вече четете и си дайте време да пораснете и да си изградите вкус и стил.
Ако случайно се чудите защо никой не влиза в полемика с вас, причината не е, че аргументите ви са неотразими, а че възрастните като цяло обикновено да не отвръщат на удари от деца.
Добре, просто се запалих, това ми е болно място. Просто съм твърдо убедена и не мога да пиша някакви убедителни мнения, тази тема според мен дори не подлежи на обсъждане, но прав сте — мястото му е в дневника ми, а не в читателския форум :-)
Пп: Много бързо ме разкрихте! Май не се крия много умело.
Радвам се, че приехте забележката ми така спокойно!
Точно заради това ще си позволя да ви кажа още нещо, което би могло да ви бъде от полза и което вероятно едва ли някой би ви споменал в днешно време.
За жените е значително по-голямо предизвикателство да развият логическото си мислене и възможността да водят аргументиран спор без да се ядосват и без да се поддават на чувства.
Причината е, че докато са млади и красиви, в реалния живот, околните са склонни да им прощават всевъзможни глупости и неадекватности. Една усмивка и поглед от красива млада жена е достатъчна да накара почти всеки опонент да се откаже от аргументите си и да приеме глупавото ѝ мнение за ’очарователна екстравагантност’.
Тази реалност създава изкривена представа у младите жени са тяхната собствена интелигентност, информираност и ’умност’ и те нямат стимул да развиват логическото си мислене, нито да натрупват знания (гримът, коса, изрусена на кичури и къса пола се оказват по-лесно достъпни и по-ефикасни). Това е един биологически капан, в който момичетата не са длъжни да попадат, но ако искат да го избегнат трябва да положат големи усилия да не се поддават на това изкушение да влизат в спорове въоръжени само със силата на чувствата и интуицията си, подкрепени от младостта и красотата си.
Описаният по-горе случай води до развитието, което виждаме у много жени, пишещи мнения тук, в настоящия форум, а и на много други места — мненията им показват претенция за изключителна значимост, но са по детски незрели, повърхностни или откровено глупави. За тях е твърде късно да направят каквото и да е за интелектуалното си развитие. Заедно със загубата на младостта и красотата, изчезва и възможността да печелят спорове с усмивка или поглед през премрежени клепачи. Това което остава е брутелен когнитивен дисонанс; тотално разминаване на фалшиво-раздутото самочувствие и странната промяна на отношението на околните. „Защо изведнъж всички са толкова злобни?“ Истината е че просто изведнъж ’всички’ се държат с тях като с възрастни, а не като с деца както докато са били красиви. Тъжно е наистина. Затова и много жени на средна възраст се увличат от окултни и други повърхностни псевдо-научни четива, за да избягат от някак си необяснимо враждебния изведнъж свят…
Онлайн общуването може да бъде полезно точно заради това: защото ’номерата’ не минават; защото събеседниците ви преценяват единствено по смисъла на мнението и мислите, които изразявате.
Искрено ви желая да се опазите от интелектуалния капан на младостта и красотата.
И да ви окуража да поствате добре обмислени рецензии за книгите, които четете.
Хубаво ще бъде и за вас самата, а и за аудиторията на „Моята библиотека“.
Дааа, чувала съм нещо такова… Но спокойно, МРАЗЯ гримове, присадени кичури коса и флиртове. Гледам на младостта и красотата като допълнителна притурка, която не е толкова важна. Обичам да се самоусъвършенствам. Иначе и аз забелязах, че тук съм писала незрели неща и ме разкрихте за седмица, ама… ще спра дотук — хората гледат :-)
Противно на себе си, ще напиша един коментар. То е по-скоро въпрос — как приемате реалността, госпожо? И дали изобщо се заглеждате в нея?
По цял свят има още милиони психично болни извратеняци — феновете на сагата. И впрочем, Джордж Мартин далеч не е авторът с най-вулгарен или най-шокиращ език, нито за жанра, в който се подвизава, нито за съвременната художествена литература. Така че, следващия път като захванете някое четиво придобило световна известност, се позаинтересовайте предварително какво предстои да разлистите, за да не се осакатите допълнително след тези шокиращи слова за детеубийства и инцести.
Не съм от феновете на поредицата. Книгата ми се струва безсъдържателна и мудна. Няма я историята, няма го фентъзи света, липсва епичното. Това, че има замъци, крале и принцове за мен е само една сценография, която остава на заден план. Дракони, елфи, вълшебни предмети, това е фентъзи, фантастично. Е, тук има и някакви дракони, които не играят особена роля. Действието се базира на това, че един мрази друг, който мрази трети. Това ми наподобява една сапунена опера. Не следя сапунки, но доколкото имам впечатления Игра на тронове ми прилича на такава. Това усилие на автора да описва кърваво насилие и извратени секс сцени, според мен, е опит да се придаде живец на историята, една подправка, която да придаде вкус на читателя/зрителя. Разбира се, всяко нещо си има своята публика.
Точно! Авторите на розови романчета усещат, че аудиторията е емоционално пренаситена с битови истории за любов, изневери, омраза и отмъщение. Обаче пари продължават да им трябват, съответно — налага се да създават и да продават още литературни отпадъци. И за да поддържат жив читателския интерес, започнаха да вмъкват в бозите си свръхестествени елементи — магьосници, вампири, зомбита, пътувания във времето… Както и извращения — брутално насилие, хард-еротика (да не кажа — софт-порно), инцести, детеубийства, педофилия, зоофилия, некрофилия…
„Игра на тронове“ е типичен представител на жанра. В тези книги липсва елегантната ирония и сложните философски концепции, типични за произведенията на Дъглас Адамс и Тери Пратчет. Липсва и истинската красота и романтика, характерни за всеки мит, каквито откриваме в произведенията на Толкин и Бари Хюгарт. Да не говорим за дълбоките прозрения за развитието и превръщането на индивида в човек, с които произведенията на Франк Хърбърт, Урсула Ле Гуин и Орсън Скот Кард грабват интелигентния читател. Отсъства истинският размах на въображението, с който автори като Клифърд Саймък, Роджър Залазни, Станислав Лем, Фредерик Пол, Сергей Лукяненко или Лари Нивън създават нови светове.
Ако направим аналог с музиката, в който Толкин отговаря на Бах, Тери Пратчет — на Моцарт, Орсън Скот Кард — на Ян Гарбарек, а Станислав Лем — на Пинк Флойд, то писателки като Нора Робъртс и Дебора Харкнес ще отговарят на Преслава и ДесиСлава, а Джордж Р. Р. Мартин — на Азис :)
Фракс, започнах и спрях доста бързо да чета тази книга месеци преди да чуя за сериала. Не се бях замислял, но сега след като прочетох вашия коментар си изясних, защо така се получи. Просто в това фентъзи отсъстваха прекалено много елементи, така характерни за книгите от този жанр, които са ме грабвали.
И да искам, не бих могъл така добре да опиша разликата между тях и „Игра на Тронове“.
Паралелът с музикалните творци също много ми хареса:)
Благодаря ви!
На мен пък ми хареса именно това че поне в началото това не бе типично фентъзи. Но постепенно Мартин направи всичко за да влезе в шаблона и много ме разочарова. А да се пише книга 5 години е несериозно. Повечего автори я я пишат за 1. Като завърши тази книга Мартин има да пише поне още една книга, после още една книга — вълчиците от зимен хребет и после още една предистория на героите….. а това са поне 15 години……
Аз съм голям фен на поредицата „Песен за огън и лед“. Едни от най-великите и известни литературни критици са отсъдили, че тази поредица е велика, дори по-велика от " Властелинът на пръстените". Така, че за тези, които мразят поредицата — аз нямам какво друго да добавя.
Началото бе много добро, но Мартин го хвана мързела….сега само добавя нови и нови линии, и се чуди как да изсмуче още пари от читателите си.
Гадно.
Иначе превода не е чак толкоз добър рейндъжрите/щурмоваците са преведин като обходници.
На места някои крепосит са преведени — Зимен Хребет, Кралски Чертог, Краличина Порта, Девичи Свод, а други — не. Редфорт/Червена крепост/Дредфорг /Крепостта на Ужаса/, Айрънуууд /Желязна Гора/, Мистик Ууд /Мистична гора/, Харънхъл/Замъкът на Харън/
Начина по който са преведени имена като Хурин/Корин или Джейми/Джайм е просто ужасен. Церсей няма нищо общо, най-близко е до Кирка.
личи си че някой е бързал. Но това не е първи път да съм недоволен от превод на Бард
само ще добавя че основният начин в уикипедия по който е представен Тирион е The Imp. Което няма нищо общо с Дяволчето, а по — скоро с Гнома или да речем — с Джуджето, въпреки че пак няма да е съвсем точно.
Искам да попитам едно нещо. Защо е целият този хейт срещу Церсей? Вярно, надменна е, но тя го прави, защото вярва, че така трябва да се държи един владетел (гледа от баща си). И прави доста злини (това с експериментите направо му погнуси), но кажете ми един от главните герои, който да е жив и да не е правил никакви злини (освен Бриен и Давос). А и отношението и спрямо Тирион е било породено от онова пророчество. Надявам се след нейната Разходка на Срама да се е променила, защото наистина я съжалявам.
Моят любимец обаче от самото начало на поредицата до самият край си остава ТИРИОН!!!
Авторът на тая книга има някакви психични проблеми. Направо съм потресен как е възможно на някой да му хрумнат такива неща. Единствената причина толкова много хора да си падат по тази книга е, че не са чели интелигентни книги. Ако го нямаше грубият език и извратените сцени на секс и насилие изобщо нямаше да ви харесва.
ХХХ
Следващият път преди да коментираш световноизвестно произведение се информирай малко, за да не се излагаш!
Би трябвало писателят да е благодарен,че HBO направи хилядите му безсъдържателни страници „световно известна поредица“.Критиците с болни мозъци дават високи оценки,читателите като овцИ се осланят на критиката,вместо на собствената си оценка за хубава или лоша литература.Това е начинът,по който един боклук се превръща в световен хит.Отделно преводът поместен в тази интернет страница е умопомрачителен,дело на някой с по-лош Български отколкото Английски.Пряка реч,кавички ,тирета…..пълна каша,не се разбира дали даден текст е диалог,мисъл на героя или описание.
поредицата е интересна и има много хора, които харесват и сериала и поредицата в читанка, коментара Ви е злобен и не допринася с нищо така, че си го запазете за себе си, или четете други произведения или гледайте други филми и сериали но отвратителен коментар като Вашия е недопустим за нещо, което се харесва на повечето хора. Колкото до превода в читанка, има и по-лоши
Коментарът ми е злобен и отвратителен? Странно за привърженици на вулгарния език в книгата ….може би коментарът ми щеше да е по-изискан ако бях използвал речник като на писателя ,хъ?
Я го остави това тролче и злобните му и недопустими коментари,гледай си сериала,чети си хубавата книта и нека ти е кеф…….кво се занимаваш да отговараш на коментари извън нашето съвремие изпълнено с кървища,цици,изнасилвания и псувни………някой по-горе беше писал,че Мартин е Азис в литературата .НЕ Е СБЪРКАЛ!
Точно НВО превърна „Песен за огън и лед“ в „Песен за кръв, ц*ци и дракони“, така че по-полека с изказванията…
Имало го е, казвате?
Да, имало го е. И за наше щастие е било по-малко от ДРУГОТО, иначе още щяхме да живеем така, или просто да сме изчезнали.
Всъщност Мартин сглобява една изкуствена обществена система, основана изцяло на волунтаризма и пренебрегваща ролята на дребния човек, който крепи върху гърба си цялата надута аристокрация. В крайна сметка резултатът е пълен крах и изчезване на това общество.
Примери — нека повторя — много в историята. Късният Рим, Византия, Монголската империя, южноамериканските империи с техните кървави жертвоприношения — може би най-близкото до онова, което ви възхищава.
И разбира се, в по-ново време — опитът за създаване на световна комунистическа империя.
Лека им пръст на всички!
аз бих казал, че това общество съществува и днес, просто е малко по-лицемерно.
Първо — ИДИЛ.
Второ — Боко харам.
и въобще целият ориент и Южна Африка хич не са се променили отпреди 300 години там жената е в не-помалок унизително положение-
ИНдия, Китай, Корея, дория Япония — жените нямат права. в Инидия наскоро жена бе изнасилена в автобуса от осем мъже, а съпругът й нищо не могъл да направи. това там е практика.
В Судан има ЗАКОННО робство. както и в много държави от Ориента.
В латинска америка има хиляди километри площ под властта на Мафията, където не стъпва полицейски крак, е не по-малко където някой самозабравили се полковники или генерал командва — аналог на нашите мутри.
да не говорим за проституцията — освен черните робини има и бели робини. това си е робство отвсякъде, а за правата на жените няма смисъл да се говори. Бой, унижения и за какво?
Някой ще каже че сме напреднали — в сравнениес какво? наистина имаме повече лекарства, но и болестите станаха по-смъртоносони — вече имаме болести като Рака и инфаркта, Спина и Еболата, . Имаме повече храна, но тя не е естествена и сме по-малко здрави пък и Човечеството се унищожава с по-мощни оръжия — атомни и радиокатвни бомби и гинат повече хора.
Пълним се с имигранти, които не зачитат демократичните ценности.
Не е ли нужно да има повече „хорър“ и „апокалиптични“ романи чвъв фентъзито които да стреснат малко хората. Дори жул верн пише 20 000 левги под водата, чиито край е доста разтърсващ (да не говорим че в книгата са поставени проблеми като избиването на китовете). Колко по-актуално звучи тази книга днес? В мартин има зомбита, инцест, проституция, класово разделение — теми които съществуват и днес но никой не смее да говори за тях. Може би ни трябват повече „разтърсващи“ творби като на Абъркомби и на Мартин, и повече творби за робството на на Р. Хоб, за да осмислим нещата.
Рибонок, сравнението Церсей — Тивин е абсурдно. тивин е хладнокръвен, овладян, не прави нищо без да премисил три пъти, голям дипломат. Вярно — жесток човек е само когато се налага. Успява да потуши бунт на възгорделите се васали на баща си -Райнбек, прекарав неговата любовница гола, става най-младата Ръка в история та Вестерос, управляав 20 години, има шанс да ожени церсей за Регар, но проваля, крои заговори за подмени Ерис, накрая слага дъщеря си на трона. Двама от внуците му стават монари, а той самият отново е ръка. потушва бунта на Роб Старк и т.н. Да — жесток е с Тирион, но го смятам за копеел на Ерис и Джоана.
Обратно — церсей е параноична, истерична, впианачена, не е добра майка и няма еднакво отоншение към децата си. ИЗпокара се с всички роднини — От Тирион който дойде да й помогне, през лансел и Кеван, та чак до златния и Джайми. Влезе във война със съюзниците си — тирелите. ОТряза Желязаната банка, а тя бута тронове. Скара се с Вярата. това са само част от глупостите, които направи. люшка се от една крайност в друга — В единия момент очаква Тирион да заговриниич със Змиите- в другия с Тирелите. подпали Кулата на ръката и даде знак, че трябав да бъде асоциирана с Лудия Ерис.
думата фентъзи е крайно обща, както и думата фантастика.
Има героично фентъзи тип „Конан“
Имам епично фентъзи тип „Властелинът“.
има и още десетина поджанра на фентъзито.
Мартин твори историческо фентъзи — свят изграден на сериозна историческа реалност, върху която се базират и отделни фентъзи елементи.
И държа да отбележа, че е абсурдо да казваме че щом няма Елфи или дракони не е фентъзи — В конан има само три вида герои — самия Конан, жените с които спите и третия са воините, демоните и маговете с които се сражава. никакви елфи, джуджета или дракони не се въртят в книгите от тази поредица, но това не пречи да е класичеко фентъзи. А „Хобит“ има и дракон и тролове и гигантски паяци, но е тип „детска книжка“ не по-различна от Мечо Пух или Роня, дъщерята на разбойника. Група приятели тръгват на една голяма експедиция и по пътя срещат препятствия.
Аз не съм сравнявал Церсей с Тивин и съм съгласен с всичко, което си написал. Просто исках да кажа, че тя отчаяно се опитва да прилича на него, но не и се получава и затова „истерясва“. Не я харесвам особено, но не ми е и антипатична, може би защото донякъде я разбирам и я съжалявам.
Само ще отбележа принципно, че и тук, и по други форуми се случва да се появяват незрели коментари, чиито автори са както жени и момичета, така и мъже и момчета. Толкова.
Сега по темата. Любителка съм на жанра фентъзи в различните му проявления, но тази поредица не е сред любимите ми. Четох чинно първите три книги и се отказах. Боя се, че Мартин е подходил с голям размах, вкарал е много герои и сюжетни линии и сега се чуди как да организира собственото си повествование. Да не говорим, че му липсва творческа дисциплина. Редовно пише много дълги постове на различни теми в блога си на ЖЖ и в не-блога си и т.н. , но дали пише,онова, за което копнеят феновете му, не е много ясно.
Поредицата имаше изключителен потенциал, ако и да не е моята любимка, но авторът не го овладя. Имам проблеми и със стила му, твърде семпъл ми идва за такава мащабна история. Вповече ми идват натурализмът на някои сцени и бруталността. Нужна е някаква мярка. Но Мартин е много добър автор за мен, имайки предвид „Смъртта на светлината“ — препоръчвам на всички тази книга, тя е НФ, но не от твърдия тип.
Не бих сравнявала две значими произведения като Песента и Властелинът в посока кое е по-добро. Те са различни. Злото в Песента е сочено директно, то е открито и брутално, докато във Властелина злото действа по друг начин. Няма спор ,че Врага Мелкор и Саурон са въплъщения на абсолютно, изначално зло. Но тук интригата е в друго според мен, тя е в досега със злото и кой как се противопоставя. Фродо, който бе най-дълго в непосредствен досег със злото, въплътено в Пръстена, накрая поддаде и нищо чудно… и всеки може да се направи изводите. Естествено, по-голям фен съм на Властелина — светът на Толкин е невероятно изграден, плътен, почти реален, мога да се идентифицирам с доста от героите, и въобще историята винаги предизвиква някакво пречистване у мен, често я препрочитам.
Що се отнася до Песента, за моя изненада, харесах сериала:), въпреки че последният сезон не беше най-добрият по мое скромно мнение.
Дано не съм засегнала нечии чувства.
Хубав ден на всички. Аз отивам да си развивам логическото мислене, че току виж някой мъж появил снизхождение към мен, и ще взема да си остана мила глупачка.
Уважаема, глупачките обикновено не са мили. Само се правят на такива, докато си мислят че околните ги смятат за умни. В мига в който осъзнаят че околните не мислят така, тогава се разкрива и тази липса на ’милост’ :)
Сарказмът ви е неуместен и като цяло постингът ви е илюстрация точно за това, за което искрено се опитах да предупредя детето.
Първо, няма нищо лошо в това да се засегнат нечии чувства, ако истината е неприятна за засегнатия.
Второ има разлика между мъжката и женската глупост.
Мъжката е като цяло генетична и там нещата са напълно безнадеждни по начало.
Женската, може да бъде също генетична, но в случая когато става дума за неразвит интелектуален потенциал, поради постоянна снизходителност и окуражаване от страна на околните, е социално проявление на сексуалната еволюция и модерния свят.
Ако можете за миг да допуснете, че не ви нападам и не ви обиждам, нито лично, нито като жена, може би ще се замислите над думите ми.
Еха, колко ли тъпа трябва да е една жена, която е красива и освен това има три дракона?
Околните сигурно направо и забраняват да мисли и да се развива… :)
Забележителна теория.
С риск да подразня някой с женското си мнение ще се включа и аз.
Първата книга е най- добрата. Във втората усещаме, че развитие няма, а в следващите продължения разбираме, че всичко е само за пари. Тази сага задминава и индийски сериал. Популярността й сигурно идва заради мъжката част от света, която като цяло е по- първична и цинична.
Мнението на Петя е типично тролско в духа на модерната на запад Identity politics, 3rd wave feminism и всякаква подобна марксистка бълвоч, която целѝ разрушаването на всякакви нормални връзки между мъжете и жените; подмяна на историята на европейската цивилизация, девалвиране на приноса за създаването ѝ от белите мъже и самоубийствената за всички илюзия, че жените могат всичко по-добре, и че единствената причина досега да не са се проявили било потисничеството на патриархалната система на злия бял мъж.
Всички, които са се дрогирали с girl power, ги чака рано или късно среща с действителността, а тя е като тухлена стена — винаги, като се блъснеш, те заболява.
Чакат ги и поканените от феминистките ’бежанци’.
Троловете вън!
Обобщенията за мъжете си ги пишете в дамските тоалетни.
Като цяло съм съгласен с мнението на Петя за поредицата. Изсмукан от пръстите комерс. Като ти омръзнат героите или като си изчерпиш идеите какво да правиш с тях — прас!, изтребваш ги и въвеждаш нови. Също толкова кухи, шаблонни и скучни до безумие, като участниците във всяка латино- и турска сага. Човек с IQ над 120 трудно би издържал повече от една книга.
Имам обаче някои възражения относно причините за популярността на „Игра на тронове“, изказани от Петя. Според мен работата е там, че преобладаващата част от хората са глупави. Мразят да мислят, защото може да им се набръчка мозъка и после няма да са ФЙЕШЪН в местната чалготека :) Затова предпочитат да седят пред телевизора (или пред поредния том от поредицата) и да гледат/четат едно и също в различни варианти, така че да останат заситени емоционално от липсващите в реалния им живот вълнения, но без да им се налага да напрягат мозъка си да осмислят някоя нова идея, да уловят някоя изтънчена алюзия и най-вече — без да им се налага да преструктурират собствената си представа за живота, света и всичко останало… Нещо, което не би им се получило с автори като Филип Дик, Дъглас Адамс, Станислав Лем, Тери Пратчет, Робърт Хайлайн, Фредерик Пол… За Камю, Сартр, Робърт Пърсиг или дори Том Робинз — да не говорим!
С най-голямо удоволствие и гордост бих си осиновил фентъзито като „мъжка“ литература. Тогава за женска литература остават неща като чиклит и романтики, които почти винаги са писани по модел: безлична патица (без качества, интереси, мотивация и душа) е влюбена в мъж (който е красив и желан от много жени, но пак няма душа, личност, интереси или мотивация) и оттук почват 300 страници измислена и пресилена мелодрама. Имам се не за циник, а за реалист, който осмисля и забелязва очевадните глупости. Та предпочитам грозни хора да въртят мечове с омраза, пред перфектни и бездушни карикатури, въртящи любов.
Сър рицарю, ти явно си един истински ценител! ;) На мен лично ми е трудно да доловя тънката разлика между N-тологии, в които се разказва за безлични патици, вклюбени в красиви кухи мъже, които ги правят луди и накрая се женят за тях, от една страна, а от друга — пак N-тологии, в които иде реч за също толкова безлични патици и красиви кухи мъже, които се обичат, мразят, кроят интриги едни срещу други, трепят се с мечове и магии или подписват договори, които после нарушават… Навярно разликата е като между вкуса на боза, произведена от просо и такава, направена от ечемик. Но за неизкушения читател — и двата жанра вървят с баничка ;)
Дрънка си Фрас-Прас и прави лаишки сравнения.Обида е както за бозата, така и за баницата да бъдат база за сравнение с феномените на тривиалната литература. Правенето на боза и и баница е сложен технологичен процес и определено изисква професионални умения и онова, което му се казва майсторлък.
Мислех, че концепцията за събирателно име се учи в първите класове? Нема проблем, ще обяснявам. И доматът и бананът са плодове (събирателно), ама едното се слага в мелба, а другото в шопска. Ю диг? Втори пример. На трабантчето като му сложиш а92, а95 или а98 еднакво ли върви? Все е бензин викаш? Трети пример. Вземаме три книги. Едната е наръчник за инсталация на струг. Дали ще съдържа същото количество любовни трепети, спрямо Среднощни кули и произволен любовен роман?
Всякакви трепети са забранени в стругарското дело.
Поредицата е велика! Филмът не успях да се насиля да го гледам! Тъжното е, че едва ли последната (уж) книга някога ще види бял свят.
Винаги съм гледал скептично на съвременните автори, но……… Шапки долу! Страхотен, вълнуващ и завладяващ приключенски роман! Препоръчвам!
Комерсиален, празен сценарий.. Лишен от класа и стойност сериал…Самоцелно НАСИЛИЕ . Прицел — за жалост, милионната нарастващата аудитория, закърмена, жадна за поредната доза бруталност и вулгарност, която извира от екрана в последните години и която ще възвърне стократно милионите пръснати за …този „шедьовър“… Трагично!
Изказваш се неподготвен. „Комерсиални“ са любовните, криминалните и детските романи. Те генерират най-много приходи: 50 нюанса, Милениум, Алекс Крос и Мечо Пух водят на Мартин с едни 10–30 милиона продажби. Продажбите на фентъзи книги са 5% от всички книги и то благодарение на английските автори: Толкин, Роулинг и К.С. Луис.
Колкото до „самоцелното насилие“ и бруталността, романите са European Medieval fantasy. Периодът според теб случайно ли се нарича Тъмните Векове? Други книги и игри в същия сетинг, с които вероятно не си запознат, са Вещерът, Dark Souls и Dragon Age. Те също не са особено оптимистични, като дъгите и пухкавите зайчета там направо са дефицитни.
А и всеки десети коментар тука е някаква вариация на твоето „в книгите има насилие, който ги харесва е насилник и агресор“. По вашата логика, който харесва кванотва механика, става Макс Планк (и му порастват мустаци). Ами не стават така нещата и това е.
Глава първа — Денерис. Не знам кой е превеждал но има грешка
„Родена бе на Драконов камък девет луни след бягството им, докато бесният летен щурм се мъчел да раздере островната твърд. Казваха, че този щурм….“
Би трябвало да е не щурм, а щорм, т.е. буря, силен вятър. Денерис неслучайно е наречена Денерис, Родената в буря.
поредицата е интересна именно с това, че реалистична и дори — натуралистична. Не са спестени жестоките убийства, интригите, безправието на жените и пр. Показано е че един човек може да е много славен рицар, но ужасен човек и баща или добър сеньор, но слаб политик. Да, поредицата не е за хора със слаби нерви. Основен момент е, че щом някой малко от малко стане важен, веднага го убиват. Но такова е било обществото в Англия през 11 в. Ако поредицата има един главен недостатък той е, че тя е недовършена и явно няма да се завърши. Но отвъд този факт я препоръчвам на всеки които иска да чете по-нестандартно фентъзи.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.