Читателски коментари (за „Хомо Фабер “ от Макс Фриш)

Хубав роман с привкус на класическа древногръцка трагедия.

Модерен, брилянтно написан с великолепни диалози и описания.

Една снимка на света през 1957-а все едно направена с фотоапарата на Ремарк, но от друг фотограф, негов спътник — достатъчно близък, но също и различен — опитен и умел със свой собствен стил в боравенето с блендата, оптиката и цветната температура.

Прочетена сега, 60 години след написването ѝ „Хомо Фабер“ има и неочакваната стойност на исторически материал, документиращ процесите, идеите, съмненията и мечтите, зараждащи се в десетилетието след войната. Zeitgeist-a довел то това, което имаме днес — главоломен упадък на изгубилия себе си Запад. Онзи следвоенен оптимизъм, че науката може да реши всички проблеми.

Фабулата изисква читателят да я ’приеме’ да подтисне недоверието си (suspension of disbelief).

След това приемане, следва едно от тези литературни преживявания, които оставят траен спомен.

Четивен, интересен, плътен, съвременен роман.

Вместо катарзис това, което остана у мен е усещането за пропуснатия шанс; за проиграните мечти; за предателството към усилията на тези, които са преживели войната и са искали да не допуснат повече тези съдбоносни грешки. Но грешките са други, а резултатите ще бъдат вероятно по-лоши от тези през 30-те и 40-те години на 20-и век.

Онази Европа, в която живеят само европейци вече не съществува, а това е по-трагично от най-голямата лична трагедия.

Печал, но тя си е моя и Макс Фриш няма вина за това.

Приятно четене!

Няма спойлери в цитата, който предлагам, само доказателство за пророчество, осъществяващо се невероятно системно:

„Нямам нищо против сватбените пътешествия, господа (това бе негова любима фраза), но едно пътуване е напълно достатъчно, всичко останало ще намерите после в публикациите; учете чужди езици, господа, но пътешествията, господа, са средновековна работа; и днес още разполагаме с комуникационни средства, които ни доставят целия свят в къщи, да не говорим за утрешните и следващите технически достижения! Но да се пътува от място на място, е просто атавизъм. Вие се смеете, господа, но е така — пътешествията са атавизъм; ще дойде ден, когато транспортните средства ще изчезнат, единствено младоженците ще странствуват по света с фиакри, но никой друг… Вие се смеете, господа, но ще доживеете до този ден!“

Прочетох книгата през май, тъкмо се бях върнала от Атина. Нещо изключително! Оттогава, вече няколко месеца, не мога да харесам напълно нищо, което чета. Послушайте нт, по-хубав коментар на „Homo Faber“ не мога да си представя.

Текстът на Венцеслав Константинов всъщност би трябвало да е послеслов. В него има твърде много спойлери. Тъй като се визуализира преди основния текст на романа, някой може да си помисли, че е предговор и на практика да си развали удоволствието от книгата. Добре би било модераторите да преподредят двата линка: първо основния текст на романа и съответно след това послеслова на Константинов.