Читателски коментари (за „Синият залез “ от Павел Вежинов)

Едно вълнуващо докосване до изключителния талант и възможности на младия Вежинов.

Асоциацията с ранния Ремарк е неизбежна, а непредумишленото сравнение, от което просто не успявам да избягам, е в полза на Вежинов.

Прекрасен роман, който освен литературните си качества ни носи нещо направо невиждано: среща с България в края на 30-те; истинската България, преди да бъде размазана от червеноармейския ботуш; преди да бъде изтрита и изцяло подменена от комунистическата пропаганда; преди да бъде заличена от спомените на родителите на нашите родители под заплахата от репресии; България, за която ние не знаехме нищо и за която и до днес в обществените представи всичко е лъжа.

За съвременния читател „Синият залез“ звучи като произведение в жанр алтернативна история. Събирал съм фрагменти, малки късчета от тази истина през годините, но тук направо получих свръх-доза. Истината е вълнуваща, а последвалата история дълбоко трагична. Прекрасно е, все пак, че до нас достигат понякога такива художествени документи. Един ранен романот Вежинов — и милион комунистически парцала с лъжи биват анихилирани на мига. Варна — атмосферата на България преди гръбнакът на тази крехка европейска нация да бъде строшен. Алтернативна история. Нашата истинска история.