Изясниха се някои от загадките. Някои второстепенни сюжетни линии приключиха. Но по най-важната тема, все още нищо. Като вземем предвид, колко Робърт Джордан осра последните няколко книги, сравнен с него тоя Брандън Сандърсън изглежда направо злато.
Хареса ми ,доста стойностна с интересни разсъждения.Нямаше ги типичните локуми на Джордан(мир на прахът му) , сравнение с неговият стил Сандърсън е направо хронист.Направи ми впечатление слабото описание на битките ,в този том… не бяха толкова детайлни и даже изцяло липсваха.
след добрите 1-2-3, след уникалните 4-5-6 следват ужасяващо скучни томове. този не прави разлика. мога да го сравня с турски сериал. интересните глави бяха не повече от 4–5 на фона на 50те. Айез Седай и жените в книгата продължават да са най-дразнещите характери, които някога съм срещал. следващата книга предполагам ще бъде същата. дано поне последната оправдае очакванията
Книгата е жестока. Не съм я прочел на български (все още(бях достатъчно зарибен да я pre-order-на)), но е доста по-приятна от книги 7, 8 и 9 ^^ Като цяло имаше доста нишки в тях, които хората просто пропускаха и им се струваха доста бозави. TGS наваксва и ми харесва. ^^ Правя препрочитане в момента и доста неща стават ясни.
Много е добра, но аз като цяло съм фен на цялата поредица, пък и не смятам че джордан е прекалено дразнещ с описанията си. Сандерсън разказва точно и стегнато, но на места дори прекалява със пренебрегването на описанията. Разбира се тук книгата ч прочетох за втори път, първия беше на е-вариант на английски (нямах търпение) особено пък да чакам да излезе на бъргарски с твърди корици както си ги колекционирам :) Общо казано тая книга ТРЯБВА да бъде част от библиотеката на взесе фентъзи фен :)
Много добра книга, която стои достойно до останалите части от поредицата. Нападението над Бялата кула е описано по зашеметяващ начин.
Мислех, че Брандон Сандерсън няма да се справи толкова добре. Чел съм това, което е издадено от поредицата за мъглородните и това ме подведе да мисля, че ще му е невъзможно да се включи по подобаващ начин в света на Джордан. Заблуждавал съм се напълно. Едва чакам да излязат и другите 2 книги. Поне за мен „Wheel of time“ е най-доброто фентъзи, което някога е писано..
Книгата е доста по-динамична от предните 3–4 тома.
Брандън Сандърсън надминава Джордан в описанието на битките, а в останалите елементи от писането също не пада по-долу. Справил се е прекрасно с нелеката задача да поеме щафетата и да довърши Колелото по достоен начин.
Желая да запитам защо е свален романът от библиотеката?
И моят въпрос е:защо е свалена книгата?
Защото е издадена твърде скоро и нарушава правилото в библиотеката да не се качват книги, издадени през последните две години.
С голяма радост трябва да отбележа, че дванадесетата книга е най-хубавата!
Изборът на Брандън Сандерсън е отличен.
В нито една от другите книги не е толкова добре разкрита психологията и чувствата на героите, трагизма на съществуването на Ранд и душевната му борба. Образите на Ранд, Нинив, Мат и Егвийн са много силни тук!
Действието е доста динамично и много от сюжетните линии се разкриват.
С нетърпение очаквам 13та книга!
След чудестната 13-та „Среднощни кули“ чакам с нетърпение последната 14 книга от поредицата.Сърдечно благодаря на всички които са работили по тази поредица .
Естествено българска му работа половината от коментарите изразяват какви локуми Джордан е разпъвал. Тъй като ние сме най-добри във всичко, по-добри от професионалните футболисти,съдии и явно писатели, разбрали — недоразбрали плюете гения на американския писател. Дългите описания и страничните герои изградиха един красив свят, Сандърс е добър писател, но всичко което пише е действие във вече създадения свят. Съветвам всички от вас, които казват че Джордън е „осрал последните книги“ да се самоубият.
Уважаеми модератори,
Вече изминаха 2 години от публикуването на книгата. Кога ще я качите пак?
Благодаря за вниманието.
В раздел „Правила“ се вижда ясно, че в момента произведенията издадени през 2010-а, 2011-а и 2012-а са под запор. Което ще рече, че тази книга ще бъде достъпна в началото на 2013 г.
Благодаря за отговора. И Честит 24 май на всички!
Мдааа…
Началото на 2013 сме а книгата е блокирана! Новите правила са:
Не се добавят книги, издадени на български след декември 2010 г., освен ако не са пратени от авторите си.
Трябва да чакаме Брандън да пише молба на читанка „Много, ама МНОГО Ви моля! Качете ми книгата…“
А читанка отговарят „Трябва и другият съатвор да потвърди! Лично!“
А читателите — да го…
… търсят някъде другаде.
Много принципни ли станахте, или само така ми се струва! Ами сложете и още една колонка — цена за сваляне.
Извинявам се!
Ама много се извинявам! Книгата е достъпна.
Браузъра ли нещо направи проблем, очите ми ли… не знам!
Кога ще пуснете книга 13 мина необходимото време
Добре че е Сандерсън, та да направи книгата малко интересна …. Иначе се чудя на феновете на тази поредица, дето я смятат за нещо уникално. Стига бе хора, как можете да сравнявате Джордан с Дж. Мартин, Стивън Ериксън, Джо Абъркромби, Йън Есълмон… несериозно е. „Колелото на времето“ е като детска приказка, сравнена с произведенията на тези автори.
Да ви кажа — не съм очарован от Спомен за светлина. Честно казано едвам за насилих да я изчета за 12 часа от 17,30 до 4,40 сутринта без да спирам.Първо за битките — голяма какафония е, то друго не можеше и да се очаква пир толкова завръзки и една –едниствена книга Джордан е напъхал всичко в Последната битка, където има поне двадесет по-малки сражения. По епика се опитва да настигне Ериксън, а по стил на замисъла да заприлича на Мартин.
Това е второто, което не ми хареса. При толкова много герои с недовършени линии имаше сума ти герои , които бяха важни в предните книги а сега са само бегло споменати — Том Мерлин,и Ордийтт , и Берелайн(почти не се споменават), Моарейн и Файле (споменават се пет-шест пъти) Мургейз съвсем изчезна и т.н.Докато цял куп герои или умряха — Евгийн, гавин, Сюан санче, Или възкраснаха от гроба — Перин (за кой ли път) , Файле, Галад, Тююн, Биргит, и Ноал -Джайн например И докато за последните двама одобрявам начините по които това стана, като цяло идеята не ми хареса. Все пак от Последната битак се очакваше по-масово заколение, а не половината герои отново да се съживят
Същеремнно цял куп герои които бяха изчезнали в последно време — Логаин и Таим например — играят много важна роля отново.
Обаче за да не кажете, че съм песимист ще ви кажа, че едно от най-хубавите неща които прочетох е идеята за Обърнатите. Като се почне от Града Шайол гул, в който те обитават начинът по който ги Обръщат, как се появяват новите Властелини на Ужаса, как може човек да се предпази от Обръщане, как да разпознае Обърнат, кога Обръщането става по-бързо….да –ето вече е интересно.
Другото интересно нещо е повята на Демандред, който държи в ръцете си две армии — и сега ще изгаднея и няма да кажа кои са те — но и сред двете има преливащи и непривалищи. Безспорно Демандред заема централано място и Докато Моридин са налага с Ранд, фантастичният Демандред намира достоен противник в стратегиите в лицето на хаотичния Мат — пълководец на целия свят. Както казаха Дуото Джордан-Сандеръсн по мащабност и епика гони Ериксън
Също така интересен е фактът че Таим все пак става ИЗбран…и все пак той не е автономен играч. Повече не искайте от мен, ще си развалите удоволствие защото това бе основнаат завръзка в продлъжение на осем книги.
Най-накрая е разрешена развръзката с Убиеца, но пък тотално е прекано изпълнението на Моредет-фейн.ОТ предишната книга очаквах Мордет да се развихри и да изпарти най-малок петстотин мърдала идесет хиляди тролока на юг, а нищо такова не стана. Освен това Егвийн така и разкри че гавин изпозва тер-ангреал без нейно разрешение. А мат така и не наду рога на Валийр. И Том не си отмъсти за стореното зло.
Накратко макар че книгата не може да се определи като „слаба“, от завършек на една поредица продължила на двадесет години и сменила двама автори очаквах много повече.
Половината завръзки в тази поредица останаха недовършени, много от въпросите — без отговор, направиха се куп безсмилени завръзки, а героите постоянно променяха начина си на поведение. Дори краят не е край както се полага. Давам и 3,5 от 6 възможни точки и пак мисля че е много.
Ако това е бил замисъла на Джордан, както ни уверяват Хариет и Сандъръсън (склонен съм да допусна това предвид че първите две книги бяха нагъл опит да се краде от Властелинът на пръстените. после имаше развитие на Джордан до шесат книга и след шеста зацикли защото всичко между седма и единадесета можеше да се разкаже в ЕДНА книгаги) толква по — зле.
Ако пък е бил нещо по-гениално, но Сандърсън го е съсипал — ами да е писал с по-големи темпове Джордан, като е знаел ан колок години е и че реномето му може да пострада ако не напише свестен край, а не да разтяга локуми и да разчита на бележките си.
О общи — линии това е. съвет — изчакайте цените да паднат, а дотогава не КУПУВАЙТЕ тази книга.
Брат, изчел съм буквално всичко във фентъзи раздела и няма как да ме убедиш, че „Спомен за светлина“ не е най-якият завършек на поредица евър! — Прочетох я още преди няколко месеца като излезе и задоволството от нея беше задминато, само от усещането, че няма да има повече.
Колкото до всичкото което не ти е харесало — ами авторът не е длъжен да се допитва до всеки читател, кое, как, защо, нали?!! — и още, не може да очакваш да разбереш за всичко защо е станало, тоя защо е направил така, а не иначе и т.н.
Остана и да ми кажеш, че главата „Последната битка“, не е най — уникалното преживяване, най — живото, мащабно и реалистично( да реалистично, при все, че е фентъзи)!
Иначе за Ериксън и Мартин си прав, което си е комплимент за нечия книга в този жанр :)
Браво бе веселяци. Разкажете сега цялата книга, а?
Разбирам, че книгата не ти е харесала…ама можеше да спестиш обяснението на цялата книга и какво се случва в нея. Ако толкова много искаш да развалиш кефа на всички четящи с интерес и очакване, другия път като решиш да го правиш поне сложи едно SPOILER ALLERT или нещо от този род…наистина много ти благодаря, че ми развали удоволствието от четенето преди да съм стигнал до въпросният том!
Добре би било да има надпис SPOILER преди подобен коментар!
„Колелото на времето“ е на челните места в класацията ми за любими книги и не просто във фентъзи жанра, а като цяло. Наистина съм много впечатлена. Има недостатъци, разбира се, във всяка книга/поредица има — все пак авторите си имат свои разббирания и стил, няма как да угодят на 100 процента на никого, — но като цяло е великолепна. Любимите ми персонажи са Ранд, Лан, Нинийв и Егвийн. :)
Има книги, които са забавление (интересни са ти само докато проключат и не те оставят с трайно впечатление и желание за препрочитане) и книги, които са преживяване (тези, които те докосват истински и можеш да ги препрочиташ отново и отново, без опасност да ти омръзнат, дори да си ги научил наизуст). „Колелото на времето“ определено е от вторите. Препоръчвам я горещо на всички почитатели на епичното фентъзи. :)
Поклон за този коментар. Точно в десетката.
Всъщност, пропуснах да допълня, че дори масово критикуваните 7–10 са прекрасни за мен. Поредицата е страхотна. В никакъв случай не я изпускайте. :)
Нека и аз да изразя мнение и ще гледам за разлика от някои по-горни коментари да съм грамотен . Колелото на времето било детска приказка ? В една детска приказка сеанчанците няма да правят с преливащите жени това което правят и персонажи като Тюон , Педрон Ниал , Деин Борнхалд , Логаин дето са причинили толкова злини няма да се бият на страната на светлината в Последната битка а щяха да бъдат от " лошите" . Освен това нещата които си причиниха някои от главните герои дето се водят уж приятели (например когато Мат спаси Егвийн Нинив и Елейн от Тийрския камък а те за сметка на това го вдигнаха със силата , или когато го заебаха в Ебу Дар да си изгние със сеанчанците със счупен крак и ребра или когато Мат не отвори писмото на Верин и със това коства падението на Кемлин или когато Ранд изгори целия дворец на Грендал със слугите и в него само за да я убие или това как Егвийн заряза родния си дом и приятелите си и почна да гледа на Тар Валон като на свои дом ставайки истинска Айез седай до костите или как Гавин дето уж се води от добрите само хленчеше "ИСКАМ ДА УБИЯ АЛ-ТОР ЗАВИЖДАМ МУ ЗАДЕТО Е ПО-ДОБЪР ОТ МЕНЕ И ТРЕА ДА ГО УБИЯ ЗАРЕД ТВА) така де как може това да се нарече детска приказка . Вярно става въпрос за битката между светлината и сянката (доброто и злото) но аз мисля че Джордан е намерил малък баланс между това … и онова което толкова много хвалите в Песен за огън и лед че персонажите там не били добри и лоши а хора с качества и недостатъци .И тук са такива но не са чак толкова много а при Мартин просто има прекалено много голи тела и вулгардни обиди.И Колелото си има недостатъци така е но вместо да се впускате в тях и да хеитвате поредицата защо просто не се опитате да и се насладите ? Ако пък не не я четете и не я обсъждайте.
„Песен за огън и лед“ е болезнено реалистично фентъзи. Войните там, интригите, убийствата, нравите, браковете ако щеш — всичко това е отражение на средновековната европейска и близкоизточна (в случая на Дани) история. Героите са със своите добри и лоши страни, претърпяват развитие, но в повечето случаи — грешките които допускат не остават ненаказани… Единствената разлика с историческа книга е, че все пак действието се развива в измислен свят, има си дракони и ледени демони.
„Колелото на времето“ започва пък като пълно копие на Властелина (просто сравни „Окото на света“ със „Задругата на Пръстена“). Разбира се, с развитието на историята нещата започват коренно да се различават, но въпреки това, както във „Властелина“, независимо големите изпитания и опасности, които сполетяват главните герои, пак пада само една жертва.
Ти спойлерите със самосвала ли ги изсипа :)
Жестока поредица, просто нямам думи колко съм възхитен!
Съмърсет Моъм има една мисъл „Всеки разказ трбява да има начало, среда и край“ Прекалено разтегнато-жива сапунена опера. Много герой почват да проявяват откровена глупост(като например Егвийн-класически „стокхолмски синдром“) Не е книга, която бих прочел втори път, за разлика от „Властелинът на пръстените“ на Толкин
Във „Властелина“ просто има прекалено много „същества“ — елфи, хобити, джуджета, ходещи дървета, орли, дракони — направо си е приказка.
„Колелото“, макар че взаймства от „Властелина“, е много по човешки свят. Даже и лошите са основно хора, тропиците и мърдалите са просто сюжетен елемен. Магията също играе много по-голяма роля, което прави битките много по-готени.
Единственият проблем на „Колелото“ е че е написана на дълго и широко. Ако се изреже бозата, поредицата може да се съкрати с 2–3 книги без нищо да се загуби.
Относно Сандърсън — Джордан преди смъртта си е оставил много обширни бележки, а предполагам и Сандърсън се е опитал да спази стила на другите книги така че развръзката си е на Джордан.
Амазон почват да снимат сериал по „Колелото“ и ми струва че като след няколко години репутацията на колелото ще се вдигне много и ще надмине „Властелина“
„тропиците и мърдалите“: Култов лаф!
Особено „мърдалите“. Предполагам че не е търсено, но е страхотно намерено.
Бравос!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.