бях на 21 когато я прочетох, така се запалих, че „изядох“ останалите от поредицата за 1 седмица (аз не обичам много да чета).
Супер книжка, прочетох поредицата предо година-две и ме заплени. Невероятна четирилогия, която заслужава да се прочете от всеки! ;)
Това е една от най-завладяващите книги, които съм чел!
Задължително трябва да се прочетат и 4-те части, ако прочетете само 1, 2 или 3 части, си губи смисъла.
Прочел съм ги и четрите. Смятам, че първата си заслужава четенето, втората е приемлива, а третата и четвъртата са твърде разводнени от сантиментални обяснения, за да са едновременно завладяващи и да приобщават читателя към идеята на автора.
Ако се прочете първата книга, ще се види най-хубавото на поредицата, а за останалите е достатъчно да се знае, че ще победи каузата на любовта, а всичко останало е пълнеж.
Най-любимата ми книга.Препрочитам ги и четирите на всеки няколко години…
Прочетох книгите на части, през години, все пак така бяха издавани. В последната седмица ги прочетох отново.
Невероятни произведения, погледа който автора има за бъдещето…
Прочетете ги и никога няма да съжалявате, може да не са шедьовър за вас, но никога няма да съжалявате че сте ги прочели
Страхотна скука, не разбирам защо превъзнасят тази глупост!?
Е, уважавам мнението на всеки, обаче, глупост е, точно пък тази книга да се нарече „глупост“.
Рядко ми се случва докато чета някоя книга, тя да такава степен да завладее мислите ми, че да си представям какво ще се случи нататък. Дори май една вечер я сънувах. Хиперион е невероятна книга, която трябва да бъде прочетена!
И аз харесвам Хиперион-автора има богата фантазия и пише много увлекателно.
Сложно изплетена история и стряскащо оригинална на фона на попренаситената с прогностични идеи фантастика. Дан Симънс конструира едно съвсем вероятно Бъдеще, при това без да се базира на онези закономерности и смътни очаквания, с които сме свикнали. Всичко е толкова интелигентно измислено и реално, сякаш не е фантастика, а исторически епос достигнал до автора през някакъв квантов портал. И това не би било чудно, щом и този проблем.. за времевия парадокс е засегнат и разрешен така блестящо в приказката? В случая ключова фигура — пазител от далечното бъдеще оказва влияние на епохата, в която се завързва историята. И то като част от стратегия за Свещена борба с демоничния Изкуствен Разум. Войната с Техноцентъра я виждам като зловещ вариант на „Бътлъровия джихад“ — видението на другия гений Ф. Хърбърт. ;) С тази разлика, че Симънс използва религията за да изобличи една заблуда: Неохристияните, дарени с безсмъртие, но контролирани от слугите на Техноцентъра, все още привидно търсят фигурата на Бог… Но се сблъскват по-скоро с.. Богоподобния Човек, способен на крайна саможертва в превъзходството си над Машинния Разум. В края на сагата Жертвата буквално „оттеква“ във Вечността — няма да разкривам как! Само ще кажа кое в завършека най-много ме впечатли: Идеята за величието на Човека, изборът на мъченическа смърт с ясното съзнание, че след края.. НЯМА съзнателно битие! Според Симънс има само запис на информация на други реалностни поднива, който се „чува“ от по-сетивните, но това е друго.. и е плашещо! Независимо от всичко накрая смисълът се усеща шоково, особено в трагизма на последните глави от „Триумфът на Ендимион“…
…за екзотичните светове и култури няма да говоря — всеки от тях със сигурност е „сънуван“ — рожба на недостижимо въображение и дори само това стига да дам най-висока оценка на книгата.
Прочетете коментара на автора за Хиперион
Хиперион е книгата останалото са дописки добри са несъмнено и увлекателни но в тях всичко е предопределено. Хиперион е мозайка от събития сглобени в една величествена картина много приятно написана, сякаш откъслечно но майсторки ни насочва към развръзката, сблъсъка и там свършва. Несъмнено книга която ме впечатли в много аспекти.
Много добра книга.
Обаче прекаленото присъствие и значимост на този английски поет от 19-ти век в цялата поредица ми дойдоха в повече и в един момент започва да дразни. Някак си е сложен там изкуствено и създава впечатление, че цялата поредица е вдъхновена от този поет и писана за него. Какъв монументален пиар! Без него, книгата щеше да е шедьовър.
Поредицата е много хубава и съм съгласен донякъде, че автора прекалява с цитати. Но то си му е явно в природата : в една друга негова поредица (Илион — Олимп) цитатите от Шекспир и Пруст са още по-присъстващи, а пък една от сюжетните нишки следва донякъде Илиадата на Омир (което ме накара после да я прочета и нея ;-)).
Да, сигурно такъв си му е стила.
Не знам дали ще имам нерви да прочета Илион, предпочитам чистата фантастика. А за това че си я прочел-свалям ти шапка. :)
Точно.
Първата книга е невероятна, втората добра (макар, че ми е чудно защо е трябвало да разделя историята на две части), третата и четвъртата са боза. По мое мнение е можел да обясни идеята за Техноцентъра и Шрайка още в първите две части, без да се налага да разпъва локуми. Много ми се иска да я видя в ТВ сериал подобно на „Игра на тронове“. Мисля, че би се получило нещо много добро, стига сценаристите да се придържат по книгата.
Първата книга която прочитам за толкова кратък период и с нестихващ интерес,всяка от историите на пилигримите е завладяваща ,а научно фантастичния свят се усеща като логично реален. Дълбочината на замисъла на произведението в тази първа част (книга) е само върха на айсберга който явно ще се разкрие във втората книга Падането на Хиперион.
ЦИТИРАМ : — Понякога има една тънка граница, която отделя православната жар от вероотстъпничеството — каза отец Ленар Хойт.
Би трябвало „православната жар“ да се преведе, като „християнската жар“, защото православието и католицизма са две отделни религии, а отец Ленар Хойт е католик
Верно?
И откога две от деноминациите на християнството се превърнаха в различни религии?
Основна религия юдаизъм. От нея произлиза сектата на православието, а от тази секта се появява нова католицизъм. От смесицата на православието и юдаизма се появява и сектата на исляма. След като казваме, че юдаизма и исляма са различни религии от християнството, то какво остава за православието и католицизма. През 2016 година в решение на Сливенската митрополия се забраняват браковете между православни и хора от ДРУГИ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ, като КАТОЛИЦИ, ПРОТЕСТАНТИ, АРМЕНОГРИГОРИАНЦИ и т.н. Та питам аз КАКВО ОЗНАЧАВА ДРУГО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ АКО НЕ ДРУГА ВЯРА/РЕЛИГИЯ/ПОКЛОННИЧЕСТВО или както там искате го наричайте доброволното кланяне на някакви си тотеми, предмети или хора. да не се отплесваме до колко отговарят религиите на собствените си канони и правила от рода на 2-ра божа заповед, „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата, и под земята, не им се кланяй и не им служи“. За сметка на това ние си правим кумири от разни чернодрешковци било то попове, имами, равини. Изографисваме църквите с картини от небесата изпълнени с ангели от ада с неговите дяволи и с всевъзможни портрети на хора, които наричаме икони и ги целуваме и им се кланяме, а то е забранено от самата религия. Нещо се отплеснах от първия въпрос и затова спирам. Смятам, че дадох отговор за православието и католицизма, чрез решението на Сливенската митрополия.
Ако Сливенската митрополия наистина е взела такова решение, то тогава там йерарсите едва ли се ограничават само с пиене. Вероятно злоупотребяват и с доста по-тежки субстанции.
Стана ми интересно, ще потърся това решение.
На мен книгата ми беше много скучна. Написани са къде къде по-интересни произведения от този жанр. Единственото, което спечелих, е предимството да кажа: ако някой ме попита „Все пак прочете ли я до край?“ — „Да… и наистина не си заслужава отделеното време!“
Бихте ли посочила някои от ’къде къде по-интересните произведения от този жанр’, които лично вие сте прочела и харесвате?
Мисля че за всички ще бъде много интересно и образователно да научат.
И аз не харесвам Дан Симънс и каквото съм прочела негово, ми е било тегаво, включително „Хиперион“. А по мои наблюдения доста хора не смеят да си кажат мнението за утвърдена класика, да не би да почнат да ги питат те пък какво по-интересно са прочели.
Така че за да е образователен и интересен коментарът ми, на първо време в жанр научна фантастика се сещам за велики и нескучни книги като „Играта на Ендър“, „Пикник край пътя“, „Дюн“, „Една нощ през самотния октомври“…
Най-голямото достойнство на първата книга в поредицата Хиперион е разнообразието и живостта на персонажите и техните истории. Разнообразие като палитра цветове на художник канещ се да обрисува сложен и богат пейзаж. Дори стилово различните разкази на поклонниците са диференцирани, което опълнокръвява техните протагонисти. Различните жанрови похвати обогатяват и ново създадената вселена на Хиперион с болезнена реалистичност.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.