Читателски коментари от д.

много се палиш за атеист. Имаш ли алиби за Великден ?

абе при 29 милиона население на Щатите по онова време, 750 000 загинали (200 по време на битка) [справка уикипедия] — това е далеч от опустошаваща война. И няма как да е иначе като е гражданска. Авторката според мен дори хиперболизира нещата. А робството го изкарва като пожелателно. „12 години роб“ за тези, които искат и друга историческа справка по въпроса.

първата книга повече обеща, отколкото даде. В смисъл че милитаристичният момент малко в повече ми дойде и чак към края се издигна на положение и даде сериозна заявка за втората книга. Нямам търпение да прочета „Говорителят на мъртвите“. Гледам, че са я пуснали по книжарниците ново издание- ще взема да си я купя, да не кажат издателите, че само пиратстваме по тези ширини.

тази като дете я прочетох преди Островът и той после малко ми скучнееше :) от позицията на времето втората е далеч по-хубава, но сега като я видях тази и се върнах в спомените.

Кое и е толкова велико на книгата питаш ? Ами последната страница примерно. Кларк, Азимов, Хайнлайн да се преродят и да напишат още толкова, колкото са написали приживе не могат да достигнат до подобен катарзис на духа. Пикникът не е научна фантастика, а е по-скоро притча, затова е много важно с каква нагласа я прочиташ и по-важно — осмисляш.

"В отговор на твърденията, че историческите факти в романа не са истинни, акад. Дончев твърди, че е имало насилствено помохамеданчване. Знае се датата, когато босненци са помохамеданчени лично от Мехмед II Завоевателя. Той добавя: „Имало е дръвник, имало е чалма. Плащал се е кръвен данък — сина от 9-14г. го прибират, и в момента, в който прекрачи бащиния праг, той юридически става роб на султана. След това го обрязват и насилствено го правят мохамеданин. По този начин по времето на Сюлейман 150 000 души са превърнати в роби.“

Академикът с годините хептен не го слуша главата. Или книгата е преведена на сръбски и чака своето издаване в Баня Лука.

Романът няма плътност, защото ползва за основа ужасът (при това евтиният, примитивният) и синтезът на цялата мистификация и фантасмагория, която е лепнела по отбраните умове от онова време. Поради това и подобен вид патриотизъм е евтин и следователно нежелан.

" Втълпява ни, че трябва да се отричаме от негативните мисли."

посмъртно не мога да прочета подобна книга, но наистина ли това е едно от посланията на книгата — че трябва да се отречем от негативното мислене.

напомня ми на това: http://www.translatum.gr/forum/index.php?topic=27666.0

цял ден чета малкото преведени неща на Динеску — страшна работа е.

На Кадийски преводът като че ли е стилистично най-издържан. първозданната красота е малко тромаво, но пък последната строфа компенсира всичко.

За гърмящата доблест на бъдните дни,

за човешкия пламенен род

се лиших от пира и на свойте деди

и от чест, и от весел живот.

На плещите ми скача векът-вълкодав,

но не съм аз по вълчи свиреп!

По-добре ме пъхни — като шапка в ръкав —

в жарка шуба — сибирската степ.

Да не виждам ни страх, ни разкашкал се път,

нито кървави кости в калта;

и лисиците сребърни там да искрят

в първозданната си красота.

Отвлечи ме в нощта, в Енисейския мрак,

дето бор със звезда е сроден,

и понеже в кръвта си не съм единак —

само равен ще стреля по мен!

цъкаш на автора и като излязат книгите му наредени като задържиш курсора върху някоя и вдясно излизат опциите за сваляне.На теб ти трябва epub за kindle.

Боже, помагам на хората да четат Коелю — тцък, тцък, тцък…

е след тези статистически данни, няма как да не си променя мнението за книгата.

старогръцките класици

метамфетаминизирани игри на монополи с извънземни (буквално) — само на Дик може да му се получи толкова добре подобен нелеп сюжет. Далеч е от сънуващите андроиди и трите стигми, но все пак е в пъти по-добро от другите бездушни писатели в жанра (Азимов например).

изключително интересно написана и увлекателна, колкото всяка друга вонегътска книга(което значи — много увлекателна), но нещо не можахме да си допаднем. Кланица 5, която е 8 години по-късно е по-изчистена откъм клиширани парадигми, които дори в своето отрицание са вече твърде изхабени от киното и от масмедиите.

Съгласен съм, че човек трябва да го прочете в ранните си години, за да прости на автора наивитета и американския пасторал, който Стайнбек по принцип хвърля с пълни шепи. Като цяло се движи по повърхността, въпреки че за повечето американски автори и това е дълбоко. Руската класика дори не я споменавай.

абе едно е да отидеш и загинеш на война /руснаците/, друго е да те затворят в лагер и да умреш бавно и мъчително от глад (тия с камерите са били късметлии). Пък и руснаците отново падат жертва на другаря инквизитор Сталин. Не че са по-малко умрели от това, де, но все пак — има съществена качествена разлика. А на преден план евреите излизат заради подобни свръхконспиратори.

гледам Борхес и той мисли, че Флобер е направил нещо много значимо за литературата: http://chitanka.info/text/23602-flober-i-obraztsovata-mu-uchast?cache=0

иначе прочетох „Възпитание на чувствата“, която не я виждам в читанката, но това не ми пречи да я похваля. Парижкият роман на Флобер, който го е писал 5 години, събирайки документи и сведения за една едва отминала епоха и типично в свой стил — компилира всичко и го пренася на заден план. Революциите са нещо, през което героите се налага да минат, но то ги засяга точно толкова, колкото ги засягат и малките случки от деня. Това не е проява на неуважение, а отново отрезняване от романтическите нагласи, с които авторите са товарили всяко историческо събитие. А краят е толкова значим, неочакван и нов за онези години, че оправдавам всички негови съдници от онази епоха и същевременно отдавам почит на всички надскочили времето си, улавяйки гениалността на Флобер (Санд, Юго, Тургенев…)

е не, не го травестирай по този начин. Авторовият замисъл е Мишкин да е като Христос все пак — напълно неопетнен, спуснат като агнец сред греха и хаоса на всекидневието. В смисъл — той не просто е добър, честен и неразбран — това е твърде обикновено за толкова възвишена фигура като Мишкин. Иначе това лято ми е крайно достоевско (с малки Флоберови изключения) и скоро пак ще препрочета Идиот. Унижените и оскърбените минах, но нещо не ми се понрави.

тъй като се спомен „Тортила флет“, пък аз се сетих, че тука похвалих Стайнбек — и да „Тортила флет“ е в същата графа на готини книги. „Гроздовете на гнева“ (не греха), „На изток от рая“ и останалите му „сериозни“ книги не ми допадат особено. Много са американски със всичкия товар от клишета, който съпътсва това понятие. Докато тези тука са глътка чист въздух. А може да ги възприемам така от сантиментална гледна точка.

браво, бе, Валтере — как ме посави на мястото ! Жалко, че не ти обръщам внимание, иначе наистина можех да спра да те тормозя в коментарите за най-великата книга на всички времена. След Хари Потър разбира се.